Какво общо има моята котка с тестисите ми

РАК НА ТЕСТИСИТЕ  (от  Ерих Пош, Германия)

Волкерсдорф, oктомври 2001 година

„Какво общо има моята котка с тестисите ми”

По времето, когато котаракът ми беше в седемнадесетата си година, започна да проявява обичайните старчески симптоми – проблеми с бъбреците, измършавялост и пълна слепота. Освен това, той имаше чести териториални проблеми със съобитателката си, Лиза, шестгодишна женска котка, която живееше с нас от дълго време.

Преди три години бях спасил котарака от приюта за животни. Внезапната слепота беше голяма промяна за него. Трябваше да го водя на разходка в градината – нещо като куче-водач, така да се каже.

Една прекрасна утрин входната врата, водеща точно на улицата, беше широко отворена. Винаги, когато се събуждах котките бяха гладни и не се отделяха от мен, докато не ги нахранех – това беше нашият ежедневен ритуал. Но тази сутрин беше различно. По-младата котка все още беше с мен, но сляпата я нямаше.

Картинката беше ясна – отворена врата, липсваща котка! За годината, през която беше с мен, той никога не се беше осмелявал да излезе на оживената улица. Сега го беше направил – и то сляп, беззъб и напълно безпомощен!

Въпреки знанията ми за Първия биологичен закон, случилото се ме изненада и аз не можех да направя нищо. Неочакваният „конфликт на загуба” прескочи рационалното ми мислене.

Търсех навсякъде котката с велосипеда. Навеждах се под всяка кола и гледах над всяка ограда. Ако някой ми беше предложил един милион долара в този момент, нямаше да ги взема. В рамките на два часа бях отменил всичките си ангажименти и разпространих листовки с образа на котката по целия квартал.

Пощальонът сякаш бе изпратен от Бога, защото скоро след молитвата ми за помощ той дойде с чудесни новини – котката ми спокойно си седяла в една градина наблизо.

Когато най-накрая той беше обратно в ръцете ми, конфликтът постепенно изчезна. Изведнъж осъзнах, че съм загубил всякакво чувство за време. Сега беше 9:00 ч. Това означаваше, че съм бил конфликтно активен в продължение на три часа.

Около 18:00 часа започнах да усещам леко придърпване в левия тестис, което ставаше все по-нетърпимо. Също така тестисът нарасна поне два пъти от нармалния си размер, което допринасяше още по-силно за придърпващото усещане.

Сложих топла възглавница между краката си и просто отидох да спя с нагласата, че ще бъда добре на сутринта, тъй като котката ми беше при мен!  И ето, че на другата сутрин тестисът ми наистина беше спаднал до нормалните си размери и болката беше изчезнала.

Ако не знаех за Германската нова медицина щях да отида в болница, най-вече заради силната болка. И сега вероятно щях да имам един тестис и да съм импотентен. А може би медицинската присъда „Имате рак на тестисите!” би ми причинила смъртен страх, който би довел до белодробен рак.

Благодаря ти, скъпи Герд, за Германската нова медицина!

Ерих Пош

Преведено от -  www.learninggnm.com 

Обратно в Свидетелства