Алергия към прах

 Обяснение: Биологичният конфликт (ДХС), свързан с назалната мембрана е „миризлив конфликт“ („Тази ситуация вони!“) или „подушване конфликт“ в смисъла на неспособност да се „подуши“ – да се предусети – непосредствена опасност или заплаха. В този случай – летящите към главата камъни.

По време на конфликтно-активната фаза назалната мембрана улцерира, причинявайки тъканна загуба с цел разширяване на назалния път и по този начин по-добре да се определи опасността (да се подуши). По време на лечебната фаза улцерираните места се запълват, което е съпроводено с подуване, причиняващо запушване на носа. Други типични лечебни симптоми са течащ нос, сополи и кихане, чиято цел е да се изкарат остатъците от възстановителния процес (симптоми на обикновена настинка).

В момента на ДХС съзнанието запечатва всички елементи, които се определят като важни при асоциацията на конфликта. В този случай ПРАХЪТ е останал като следа. Биологичният смисъл на следите е да служат за предупредителен сигнал, казващ „Внимавай! Последният път, когато беше заобиколен от прах, ти беше в опасност!“ Затова, когато мозъкът регистрира „прах“, специалната програма, свързана с конфликта, се реактивира чрез незабавно кихане и течащ нос. Това, което обикновено се определя като „алергия“ или „алергична реакция“ е следа (или следи), която е била запомнена в момента на конфликтния шок.

Първата стъпка към изличаване на следите е да се определи първоначалният конфликт. С осъзнаването на факта, че ПРАХЪТ вече не представлява опасност, психиката може да изтрие „праха“ („предупрежданието“) от паметта и „алергията“ моментално изчезва – след 40 години!

Забележка: Диагнозата „алергия към прах“ може да причини нова „следа-прах“, причиняваща (за неосведомения) хронично алергично състояние. Знаейки за ГНМ, човекът страдащ от „алергии“ е в позицията да завърши докрай лечението веднъж и завинаги.

Каролин Марколин