Снимки на ХИВ

СНИМКИ НА ХИВ – какво всъщност показват те

от д-р Щефан Ланка

Отдавна е известно, че това, което „СПИН” изследователите са представили като снимки на „ХИВ” показва нормални клетъчни частици, служещи за внос/износ и за други задачи. Тъй като тези частици са създадени само за нуждите на клетката, за разлика от вирусите, те са много нестабилни, когато се отделят от средата си и не могат да се изолират и фотографират в изолирано състояние. Истинските вируси са толкова стабилни, че е съвсем лесно да се фотографират директно като триизмерни частици с електронен микроскоп без нуждата от предварителна химическа фиксация. В контраст с това, клетъчните транспортни и други частици са толкова нестабилни (с изключение на клетъчните органели като митохондриите например, образуващи енергия частици, които могат да се изолират в стабилна форма), че могат да се фотографират само в химически фиксирано състояние в клетки, тъкани или плуващи в течност. Тъй като тези частици не са изолирани и следователно са заедно с други материи, химически фиксираните и залепени клетки, тъкани или течности (смесените материи трябва да се режат на много тънки секции, за да може да се види нещо) е невъзможно да се разглеждат с електронен микроскоп по-плътните участъци. Разбира се, съществуващите вируси могат да се фотографират и в ултратънки секции, но (и тук е същината) в тяхната изолирана форма. Всичко, което ни е било показано като „ХИВ”, са ултратънки секции на клетъчни частици.

Снимка от електронен микроскоп на много малки частици в ултратънки клетъчни секции. сн.1

Твърди се, че частиците са ХИВ, но са клетъчни и невирусни частици (обикновено ни се представят като „вирусоподобни частици”, „микромехурчета” и „микрозоми”). Наносът в долната част на снимката показва, че частиците не са пречистени или изолирани.

Тези снимки винаги се публикуват без никакво доказателство, че частиците са от вирусен произход.

Компютърно увеличена снимка от електронен микроскоп на клетка, заобиколена от малки частици. сн.2

Оцветените в синьо-сиво частици, за които се твърди, че са ХИВ частици, атакуващи или напускащи (в зависимост от публикацията) бяла кръвна клетка, са артефакти на оцветяващия и/или фиксиращ процес и в най-добрия случай може да бъдат клетъчни частици, влизащи или напускащи клетката (в добре познатия процес, наречен ендо- или екзоцитоза).

Този род хубави снимки, направени от Ленарт Нилсън, са публикувани без каквото и да е доказателство, че частиците имат вирусен произход.

ХИВ изследователите вярват, че СПИН вируса изглежда по този начин – като бомба или водна (кръвна) мина. сн.3

Този модел се основава на откриването на клетъчни частици в клетъчни позиции при много специални условия. Такива частици никога не са били изолирани или някакси да е показано, че съществуват като вирус или да са от вирусен произход. Това е нищо, но моделът, базиран на събирането на протеини с различен размер (без други характеризации!), който чрез откриване на антитяло (познато като ХИВ- или СПИН-тест), е избран, за да представя части от ХИВ, съгласно зле измислената и грешна концепция за ретровирусите и как те би трябвало да изглеждат.

Първата снимка на „чист ХИВ” – март 1997 г.  сн.4

Две исторически статии във водещото научно списание „Вирусология” през март тази година (1997 г. бел. прев.) представят удивителни нови данни за пречистване и изолиране на ХИВ. За първи път в историята на СПИН са публикувани снимки от електронен микроскоп на „ХИВ” от една изследователска група в Германия, които снимки са събрани или „съединени” според официалната плътност, нужна за ретровируси – 1.16 gm/ml. Електронната микроснимка показва „значително замърсяване” на „чистия ХИВ”.