СБС ЧЕРЕН ДРОБ

В черния дроб се наблюдават два вида тумори: първите – с дефектна субстанция – са разположени в жлъчните пътища, където достигат (сензорните) нервни влакна на главния мозък; вторите са разположени периферно и образуват големи неравни възли в близост до обвивката на черния дроб и често могат лесно да се палпират. Те принадлежат към мозъчния ствол, т.е. произлизат от вътрешния зародишен лист, и следователно  във фазата на активен конфликт водят до образуване на компактни тумори - аденокарциноми. 

На психично ниво един чернодробен карцином винаги съответства на биологичния конфликт „страх от гладна смърт”. Какво чудно тогава, че в области, които носят отпечатъка на политически хаос, размирици, глад, бедствия, чернодробният рак се среща до 35 пъти по-често, отколкото в области, където животът е осигурен и подреден.

Централно място заема ДХС (шоков конфликт), той обхваща не само острия, драматичен шоков конфликт, който ни сполетява в грешния (неподходящия) момент, а също и съдържанието на конфликта, от което се определя локализацията на огнищата на Хамер в мозъка, както и локализацията на раковите тумори или некрози в органа. От момента на ДХС в прилежащите към конфликта и към органа участъци от мозъка, ние виждаме на компютърната томография (КТ) ясна кръгла конфигурация от дискове (ОХ), които изглеждат като концентричните кръгове на мишена за стрелба. Процесите, които наблюдаваме в мозъка, ги виждаме също и в органа, което означава, че те си кореспондират един с друг. Вълнуващото при това е, че на практика  мозъкът и органът трептят в един и същи такт подобно на мишеноподобната конфигурация.

Можем да си представим органа с неговите клетъчни ядра, които са свързани в мрежа помежду си, почти като един втори мозък.  „Мозъкът в главата”  и „мозъкът в органа” трептят в една и съща фаза, по един и същи начин, както показват нашите конфигурации от „мишени”. От една страна главният мозък дава заповеди на мозъка в органа, например моториката, а от друга - „мозъкът в органа” дава информация на мозъка в главата, например сензориката. Ние знаем тези неща и днес, от неврологията, но те до сега не са се развили, защото не познавахме взаимните зависимости на „Новата медицина”.

С напредването на конфликта напредва също и огнището на Хамер в мозъка, което означава, че ще бъде засегнат все по-голям ареал или един вече засегнат ареал по-интензивно ще се изменя. Едновременно с това напредва и ракът на органа, което значи, че туморът, чрез реално увеличение на клетките, става по-голям по маса. Само от гледна точка на онтогенетичното развитие биологичните конфликти се разбират като архаични конфликти, които са аналогични по принцип при хора и животни. Животното усеща повечето от тези биологични конфликти съвсем реално.  При човека „залъкът”, който не може да преглътне, може да е банкнота от 1000 евро или провалена сделка (работа). Ако например, един управител (мениджър) има големи финансови трудности, защото конкуренцията е станала твърде силна, или ако банката му е спряла  „кранчето” за пари, тогава при един съответен ДХС, а именно страх от гладна смърт, може да възникне чернодробен карцином.

Едно малко момиченце изпитва страх от гладна смърт, когато до магазина на баща му отваря врати супермаркет. Бащата постоянно се жалвал: „О, Господи, ще умрем от глад” и петгодишното дете приема това за „чиста монета”. Или 19-годишен пациент изпада в конфликт „страх от гладна смърт”, защото приятелката му е забременяла и той си е мислил: „О, Господи,  ние двамата нямаме нищо, за да живеем, как тогава да отглеждаме дете?”. Друго момиче, чиято майка иска да се върне на работа и затова детето трябва  да се храни при баба си, където обаче, ястията не са му вкусни,  би претърпяло конфликт „страх от гладна смърт” чрез карцином на черния дроб.

Всичко се определя при настъпването на ДХС - съдържанието на психо-биологичния конфликт, както и принадлежащата към него локализация в мозъка и локализацията на рак или ракови еквиваленти в органа. Но се установява и още нещо много важно -  т.нар. следи. Те са резултат от ДХС-ма и остават в подсъзнанието. Това са всички подробности, които обкръжават даден конфликт, като миризми, вкусове, звуци, обекти или хора и се запазват в мозъка, докато конфликтът напълно се разреши. Повтори ли се някое от придружаващите условия отново, попаднем ли на стара следа, тогава съществува възможност да се „завърне” отново целият конфликт, като рецидив. Това означава, че попадайки на познати следи, например миризма, ние асоциираме стария конфликт и преживяваме същите емоции отново.  Всички алергии, които можем да докажем с нашите тестове, винаги са вторични „следи”, които са свързани с ДХС-ма.

Ако на един пациент се каже, че има рак на червата и трябва да се оперира, тогава той обикновено преживява нов, втори конфликт:

    - Една мисловна атака срещу корема, който трябва да бъде опериран. Един такъв биологичен конфликт причинява карцином на перитонеума (коремната ципа), растящ в активната фаза на конфликта.

   - Един солитарен  (единичен) чернодробен карцином, при това винаги вдясно дорзално (отзад). Той изразява биологично-архаичния страх, че вече никаква храна няма да премине през червото, защото там привидно е застанал тумор. Това значи, че пациентът има истински архаичен страх да не умре от глад или пък да не развие илеус (чревна непроходимост) и пак да умре от глад, защото си представя, че храната вече не може да премине.

Минава време от диагнозата до момента на операцията (по правило 3–4 седмици) хирургът обикновено открива т. нар. точковидни метастази по перитонеума (коремната ципа), а  ако направи и томография на черния дроб малко преди или след операцията, открива и споменатото вече кръгово огнище в черния дроб, вдясно дорзално. При тази диагноза пациентът обикновено се счита за неоперабилен, нелечим, загубен случай.

Важно е да се отбележи, че пациентът е развил биологични конфликти и заболявания ятрогенно, поради говорене за диагнозата и вестта за операция.

Трябва да се отбележи още, че хирургът (може би от незнание на взаимните връзки),  при самата операция отстранява това единично кръгово огнище в черния дроб, а също така и възможно повече от „метастазите” по перитонеума (такава е най-честата практика в момента). След операцията, пациентът започва да мисли, че  вече се е освободил от своето нещастие и като знак за решение на своя конфликт (атака срещу корема),  той получава асцит (течност в корема),  идващ като знак за оздравяване. Този асцид обаче, според хирурга и онколога, изглежда като началото на края, защото те двамата не знаят нищо за биологичните взаимозависимости. Така се затваря един порочен кръг, дотолкова, че всичко, което за вбъдеще има отношение към червата, ще предизвиква рецидиви на този чернодробен карцином. Ако например, пациентът започне да се страхува, че след операцията са се получили сраствания, ако има обстипация (запек) и мислите му бягат само в посока запушване на червата, той отново и отново ще развива този солитарен чернодробен карцином като рецидив.

Също и във фазата на оздравяване, именно асцитът може отново да предизвика подобен порочен кръг и да се свърже с първия конфликт, при който нещо е трябвало да бъде оперирано.

Винаги, когато пациентът е във фаза на оздравяване и има асцит, той изпада в паника и при паниката (активен конфликт) асцитът се отдръпва, отстъпва. Изчезне ли паниката, връща се и асцитът, като белег на оздравяване. Това се повтаря отново и отново и съществува опасност от ескалация.

В Новата медицина такъв пациент естествено ще бъде изследван много старателно клинично, психично и мозъчно. Същата диагноза ще се постави с много по-малки разходи и ще бъде поднесена на пациента много щадящо, като веднага ще му бъде обяснено, че това не е краят на света. Ако конфликтът още не е решен, то, заедно с пациента, ще се търси възможното решение. При това, той няма да получи карцином нито на перитонеума, нито на черния дроб.

Прогнозата ще предвижда и най-малките случаи, при които съществува заплаха от илеус и където, разбира се, би се провела профилактична операция (почти винаги с относително добри резултати), стига да се остане само с този карцином и да не настъпят никакви по-нататъшни усложнения.

След решението на конфликта, съгласно четвъртия закон - Онтогенетична  система на микробите - започва веднага възстановяването, т.е. туморът ще бъде раздробен и разрушен с помощта на туберкулозни микобактерии (в случай, че са налични). Само тогава той може да изчезне.

Всички бактерии, които познаваме, работят без изключение във фазата на оздравяване, не по-рано и никога по-късно, т.е. ако ни липсват подходящите микроби във фазата на оздравяване, то тогава туморът ще остане нераздробен и неразграден. Останалите чернодробни каверни обикновено колабират и се индурират (втърдяват) до т.нар солитарна (изолирана) чернодробна цироза (по принцип процесът протича също като при разпадащи се кавернизирани белодробни огнища в алвеоларната зона, след конфликт „смъртен страх”). Там, където възможността за регенериране е отминала или вече окончателно я няма, е възможно да се разрасне съединителната тъкан и да капсулира тумора или дори да го калцира.

Във фазата на оздравяване черният дроб набъбва, пациентът е отпуснат и уморен, спи много и добре, но много често, около 3.00 часа сутринта, се буди със силно нощно потене (както е при всички, управлявани от малкия мозък тумори, придружени от туберкулоза) и субфебрилна температура. Черният дроб е малко по-малък, но към края на фазата на оздравяване, отново изгражда нормална чернодробна тъкан, за да компенсира.

Принципно органичните симптоми се оценяват много предпазливо, защото трябва винаги да се има предвид, че се отнася за стар карцином, който поради липсата на туберкулозни микобактерии в състоялата се  вече фаза на оздравяване, не е разграден, нито разрушен и само по случайност е бил открит.

Има обаче органи, които функционално са съставени от повече части на различните зародишни листове. Към тях се отнасят също и стомахът, черният дроб, панкреасът и др. Докато при органите, управлявани от малкия мозък, във фазата на активния конфликт се наблюдава увеличение на клетките, то при тези, които са управлявани от главния мозък, се наблюдава стопяване на клетките.

РАКЪТ НА ЖЛЪЧНИТЕ ПЪТИЩА спада към главния мозък, външния зародишен лист.  В активната фаза на конфликта, в жлъчните пътища се образуват плоско-епителни улцерации (разязвявания). Латералността при мозъчния ствол на практика не играе роля, но тук има голямо значение.

Пример:

Една жена - деснячка, развива при конфликт на идентичността карцином на ректума (правото черво), докато друга жена - левичарка, при същия конфликт ще развие карцином на стомаха или на жлъчните пътища.

Един мъж - десняк, при териториален конфликт развива карцином на жлъчните пътища или на стомаха. Друг мъж - левичар, при същия конфликт развива карцином на ректума.

Във фазата на разрешен конфликт този улкус, с помощта на вируси, ще се изгради отново, с нови клетки, при което настъпва силно подуване - оток. При това може да се стигне до преходна обструкция (непроходимост).

По-рано това не го знаехме и смятахме клетъчното новообразувание за много злокачествен тумор.  Във фазата на оздравяване то представлява всъщност увеличение броя на клетките, за да се запълни отново язвата.

Вирусите работят планомерно във фазата на оздравяването, макар и със силно оклудиращ (запушващ лумена) оток на интрахепатиалните (вътречернодробните) жлъчни пътища, което досега наричахме вирусен хепатит. Не вирусите предизвикват хепатита, както вярвахме досега, а нашият организъм се обслужва от тях, като целта е оптимизиране на процеса на оздравяване. Ако „специалните микроби” не са налични, тогава разязвяванията на интрахепатиалните жлъчни пътища оздравяват след решаването на конфликта.

Процесът при наличието на т. нар. “хепатит А - вируси” (причиняващи хипатит А) или “хепатит В - вируси” е фудроянтен, но по-кратък и  предлага биологично по-висок шанс за оцеляване, отколкото ако оздравяването стане без такива вируси. Разликата иктеричен или неиктеричен хепатит (оцветен или неоцветен в жълто), се основава на това, колко от интрахепатиалните жлъчни пътища са запушени и дали евентуално главният път (дуктус холедохус) ще се окаже запушен от оток. След преминаването на хепатита тук може да се стигне и до образуването на чернодробна цироза. Тя се състои от части плосък епител (вроговен плосък епител) и от съединително-тъканни стенози на интрахепатиалните жлъчни пътища (съответстващи на бронхиалните ателектази и коронарните стенози).

По-рано се смяташе, че чернодробната цироза се дължи на алкохол. В действителност, преобладаващият процент алкохолици принадлежат към най-ниските обществени слоеве. Там те имат многократно по-високо експониране на конфликта като порядъчни граждани и гражданки.  Ракът (цирозата) не се развива от алкохол, а алкохолизмът и ракът се причиняват от ядове, неприятности, грижи и мъка. Винаги е само въпрос на време, докато се появи ДХС (неочакван шок).

Най-опасната точка в процеса на оздравяване от хепатит не са повишените чернодробни показатели (и особено Gamma-GT, алкална фосфатаза и евентуално билирубин при иктерично протичане), а епилептоидната криза, която настъпва тъкмо, когато чернодробните показатели са започнали да се понижават. Трябва да се внимава  за „чернодробна кома”, която в действителност е мозъчна кома  и настъпва непосредствено след епилептоидната криза.

Епилептоидната криза има биологичния смисъл отново да „изстиска” едема от мозъка и от органа, който е бил складиран там с цел лечение от момента на разрешаване на конфликта. Епилептоидната криза поставя същевременно перипетии пред фазата на оздравяване. Сама по себе си е много смислено биологично събитие.

Във  фазата на оздравяване се появяват жлъчни колики, също и интрахепатиални, защото нервните влакна на главния мозък имат и сензорна компонента. Болките при оздравяването, които по принцип са нещо позитивно, могат да бъдат ефективни, само ако  пациентът разбира взаимовръзките и се настрои като за една истински голяма работа, която има да върши. Естествено, възможно е болките на пациента да се облекчат чрез медикаменти и външни манипулации. Принципно обаче, болките имат биологичен смисъл, а именно, че ако целият организъм се остави да почива, лечението протича оптимално.

В Новата медицина  вече няма понятия доброкачествен или злокачествен тумор, няма също и метастази, а само вторични и третични карциноми. Няма също и мозъчни тумори, а огнища на Хамер с конфигурацията на концентрични кръгове, с мозъчен оток или натрупване на глиална съединителна тъкан след решаване на конфликта. Няма също така и инфекциозни болести, а само фаза на оздравяване след фазата на активен конфликт, със съответстващата ù мозъчна локализация и съответната проява в органа на съответния рак или раков еквивалент, при участието на задължителните микроби.

Всички болести  (всички, които изобщо ги има) протичат според закономерностите на Новата медицина!

© д-р Рике Герд Хамер

Преведено от - http://www.pilhar.com/