СБС ТЕСТИСИ

Откритията на Новата медицина започнаха със смъртта на моя син, Дирк. На 18 август 1978 г. Дирк бе застрелян от наследника на италианската корона, близо до Адриатическия остров на Кавало, до Корсика. Три месеца и половина по-късно, на 7 декември 1978 г., той не издържа -  в Университетската клиника в Хайделберг – умря в ръцете ми, при ужасни обстоятелства. Сега знам, че с това тежко събитие аз преживях биологичен „конфликт на загуба”. В рамките на шест месеца този конфликтен шок провокира развитието на тестикуларен тумор. Въпреки съветите на професори от Тюбинген (Германия), аз настоявах за операция. Биопсията показа тератом на тестиса и интерстициална некроза. Тъй като никога не бях боледувал сериозно, предположих, че ракът трябва някак си да е свързан със загубата на сина ми. След като се съвзех, реших да следвам интуицията си. Тъй като станах главен интернист в онкологичната клиника по това време, възможността да правя проучвания сама ми се предостави. В чест на моя син, аз нарекох тогава това тежко емоционално преживяване ДХС – Дирк Хамер синдром. През годините ДХС стана фокусната точка на Германската нова медицина.

ДХС е конфликтен шок, който ни „хваща с неподходящия крак”, така да се каже. Точното съдържание на конфликта определя локализацията на огнището на Хамер (ОХ) в мозъка така добре, както и раковото образувание или некроза в органа, който е контролиран точно от тази мозъчна област. От момента на ДХС пациентът е във фаза на постоянен стрес или продължителна симпатикотония. По време на този период, той обикновено има студени ръце и крака, малък апетит, отслабва, трудно спи и денонощно мисли само за конфликта. Това би се променило, само ако конфликтът бъде разрешен.

ДХС винаги е свързан с конфликт. Смъртта на любим човек например, може да предизвика конфликт, когато загубата е придружена да речем, със самообвинение. Що се отнася до моя „конфликт загуба”, аз се обвинявах много тежко, че не преместих сина си от Университетската клиника в Хайделберг, когато все още имаше възможност да се направи нещо за него. Както знам сега, този конфликт беше породен единствено поради непрестанните разговори със съпругата ми, които аз преживях физически, така че бях в състояние да си разреша конфликта.

Навремето преживях операция на тестикуларния си рак. Днес, със знанието за Желязното правило на рака, определено не бих го направил. С ЖПР всичко в медицината и биологията се срива. Открих Първия биологичен закон през лятото на 1981 г. Отначало изглеждаше, че е валиден само за гинекологични тумори. Много скоро обаче открих, че е приложим за всеки вид рак толкова добре, колкото и за всички т.нар. „ракови еквиваленти” (болести, подобни на рак). Междувременно стигнах до заключението, че ЖПР е приложимо и за всички болести, а следователно – за цялото поле на медицината.

Откриването на биологичните специални програми на Природата беше наистина едно откровение. Единствено самият живот може да напише такава драма. Без смъртта на сина ми и моят последвал рак, истинската същност на болестите най-вероятно никога не би била открита – поне още десетилетия – защото традиционната медицина се отдалечава от тайната.

ГНМ включва отношения между психика, мозък и съответните органи. В същото време тя предлага едно ембриологично-онтогенетично обяснение на разбирането защо всеки контролен център в мозъка е разположен точно там, където е. Всяка биологична концепция или тема на конфликта съответства на определена мозъчна програма. В момента на ДХС конфликтът маркира областта в мозъка, където шокът е „ударил”. Това въздействие – видимо на скенер като мишеноподобна конфигурация – е наречено огнище (или фокус) на Хамер. То е и истинската същност на конфликта и показва какво индивидът е асоциирал с конфликтната ситуация, което определя и точното местоположение на въздействието.

ГНМ също така обяснява връзките между различните зародишни слоеве, макар че те са обект и на Хистологията – едновременно туморните и нормалните тъкани. Затова при всеки рак откриваме хистологична тъкан, която принадлежи там ембриологично. С други думи, всяка тъкан, която произлиза от вътрешния зародишен лист (ендодерма) е адено (жлезиста) тъкан и формира, в случай на рак, аденокарцином, докато тъканите, които произлизат от външния зародишен лист (ектодерма), обикновено формират плоски епителни карциноми (лечим рак), тъй като оригиналната тъкан също се състои от плосък епител. Тъканите, които произлизат от средния зародишен слой (мезодерма) показват, по време на активната фаза на конфликта, загуба на тъкан, проявяваща се като остеолизи, съединително-тъканни некрози, подтискане производството на кръв и т.н. По време на лечебната фаза допълнителната тъкан от белега, раната често се образува в костта или съединителната тъкан – иронично наречена от традиционната медицина „сарком”, смятана даже за напълно безобидна по същество.

В ГНМ ние разграничаваме два вида тестикуларен тумор: 1) Тестикуларен тератом (ендодерма); и 2) Интерстициална (междуклетъчна) тестикуларна некроза (мезодерма). Всеки вид е свързан с различен зародишен лист.

ТЕСТИКУЛАРЕН  ТЕРАТОМ (зародишно-клетъчен тератом)

Тестикуларният тератом се управлява от краниалната (черепна) част на средния мозък (изключение!). Той представлява компактен тумор, растящ по време на активната фаза на конфликта. Както напредва конфликтът, така напредва и ОХ, включвайки прогресивно по-голяма област в мозъка. В същото време туморът също напредва и става по-голям, посредством продължаваща клетъчна пролиферация (делене).

Тестикуларният тератом винаги е свързан с „конфликт на дълбока загуба”, изживян чрез смъртта на обичан човек, например на син или най-добър приятел, но също така на животно или на домашен любимец. Значението на тератома е свързано с древната способност за безполово размножаване, което е стимулирано от биологичната спешна ситуация да загубиш близък роднина („член на стадото”), за да съдейства за по-бързата репродукция.

По време на лечебната фаза ракът спира да се развива/туморът спира да расте (макар и слабо) и се разгражда от туберкулозни бактерии – процес, наречен казеация (некротичен процес, при който тъканта се променя в суха, пихтиеста маса, наподобяваща сирене, кашкавал).

РАК НА ТЕСТИСИТЕ – КИСТИ НА ТЕСТИСИТЕ

Интерстициалният рак на тестисите има своя контролен център в церебралната медула и е свързан с конфликт на дълбока загуба – например, загуба, касаеща личност, която умира или се отдалечава от нас.

По време на активната фаза на конфликта наблюдаваме точно противоположното на тератом, наречено некроза – загуба на тъкан от тестиса. Като изключим незначителната придърпваща чувствителност в засегнатия тестис, няма нищо осезаемо от външната страна.

С разрешаването на конфликта започва да се оформя киста („тумор”) чрез пролиферация (делене) на интерстициални, хормонопроизвеждащи тестикуларни клетки. В този случай, биологичната цел е в лечебната фаза, защото втвърдената тестикуларна киста образува значително повече мъжки полови хормони (тестостерон) от нормалното. Това се случва с цел увеличаване на либидото и мъжествеността, което в крайна сметка увеличава шанса за компенсация на загубата на дете (потомство) или партньор (другар).

Такава тестикуларна киста се различава от „хидроцеле” (събиране на течност в скротумната торбичка на тестиса), което засяга и перитонеума – или коремния перитонеум (в случай на асцит с отворена ингвинална гънка), или перитонеума, който покрива самите тестиси. Конфликтът е свързан с „атака срещу тестисите”.

Тъй като тестисите по начало се локализират на височината на лумбалните (поясни) прешлени, често се откриват уголемени лимфни възли на ниво L1 или L2. Погрешно се вярва, че те са резултат от „метастазиращи” клетки, които са се придвижили до там от тестисите. Уголемените лимфни възли се свързват с „конфликт на самообезценяване”, който конфликт пациент с тестикуларен рак често преживява с чувство на „обезценяване” спрямо  тестисите си, което засяга лимфните възли в областта на L1 и L2 поясен прешлен.

Обикновено само съобщението за операция на тестисите може да предизвика „конфликт на атака”, чийто резултат би бил „перитонеален мезотелиом” (вид тумор на перитонеума). Това се случи и при мен – едва не умрях от гноен туберкулозен перитонит (лечебната фаза на „атака срещу корема”).

Комбинация от различни СБС програми на тестиса също е възможна. Например, тератом успоредно с тестикуларна некроза или два конфликта на загуба по едно и също време, например загуба на съпруга и на дете. Резултатът ще бъде некроза и на двата тестиса. В  този случай, пациентът е в „констелация на главния мозък” с преимуществен сексуален комплекс или сексуална мегаломания (но с редуцирана мъжественост).

Често посещенията в публичен дом са инстинктивен порив да се подчиниш на Природните биологични закони и на тяхната специална програма, които в този случай целят възстановяване на загубата ( твърдението, че посещения на публичен дом, поради тези причини не е „греховно”, звучи определено предизвикателно за християнските моралисти).

Не е трудно да се установи връзка със страданието от загубата на обичан човек. В много примери обаче, този или подобен конфликтен шок влияе без предупреждение на всеки – тихо, „отвътре на пациента”. Това не означава, че шокът е по-малко драматичен, защото всичко, което има значение е какво пациентът чувства или е почувствал в момента на ДХС. Често той не е в състояние да говори с никого за проблема, въпреки че би искал да си излее душата и да сподели с някого.

Историята на еволюцията стана мой неизменен съветник. Смятам, че в медицината човек не може да разбере каквото и да е, без да има предвид еволюцията ни. Но когато погледне с любопитство над раменете на нашия Господ Творец, е в състояние да разбере не само какво съществува, но също така и защо съществува и защо се случват нещата точно по този начин.

© д-р Рике Герд Хамер

Преведено от - www.learninggnm.com