СБС ОЧИ

Различни очни заболявания - как се стига до тях

От Третия биологичен закон (Онтогенетична система на рака и еквивалентните на рак болести) знаем, че управляваните от стария мозък органи показват по време на активната фаза на конфликта, увеличаване броя на клетките (растеж на тумор), а управляваните от главния мозък органи – намаляване броя на клетките, стопяване на клетки (некрози, кухини, улцерации или загуба на функции).

Всичко това важи и за зрителните смущения!

При един конфликт „страх във врата”, чието ОХ се намира в зрителния кортекс, има известни трудности при дефинирането, когато става въпрос за еквивалент на рака, тъй като според обясненията на невролозите, пръчиците и колбичките на ретината в основата си принадлежат към мозъка. Във всеки случай е сигурно едно – на психично и мозъчно ниво са изпълнени всичките пет биологични закона на ГНМ.

Както е известно, сноповете на зрителните нерви частично се кръстосват. При това кръстосване левият зрителен кортекс приема лъчите, които идват отляво (и падат върху десните половини на ретината и на двете очи), а десният зрителен кортекс приема лъчите, идващи отдясно (и падат върху левите половини на ретината и на двете очи). Обаче, зрителните влакна, идващи от  централната ямка на ретината, се причисляват към срещуположния зрителен кортекс, съгласно латералността.

За да се разбере психичната страна на биологичния конфликт, той трябва да се проследи еволюционно назад, заедно с органната проява. Всички обозначения на тези биологични конфликти са избрани така, че да важат едновременно за бозайниците и за хората (евентуално и с преносно значение).

Конфликт „страх във врата” (страх от нещо отзад) означава опасност, която не може да се види с очите, която постоянно ни заплашва или дебне и от която не можем да се отърсим.

В активната фаза на конфликта ОХ е в левия или десния зрителен кортекс, в тилната му част, според половината на ретината.  Резултатът е нарастваща загуба на зрителната способност на част от ретината.

По време на лечебната фаза в ОХ се образува задължителният оток, но не само там, а и между склерата и ретината - оток, който води до т.нар. отлепване на ретината. Въпреки, че това е един добър симптом на излекуване и е обратим процес, ако конфликтът не продължава прекалено дълго време, непосредствено с това се наблюдава и драматично влошаване на зрението, именно поради това отлепване на ретината. Но, както казахме, процесът е обратим и се оправя от самосебе си.

При странично отлепване на ретината, с множество редидиви, водещи до оптично удължаване на очната ябълка чрез фиксиране на отлепването чрез удебеляване между ретината и склерата, се стига до късогледство.

При дорзално отлепване на ретината (в задната част), с няколко рецидива и поради това с не много голямо удебеляване между ретината и склерата, при което очната ябълка става оптически по-къса, се появява далекогледство.

Когато са засегнати и двата зрителни кортекса на двете хемисфери, което означава, че има активни две ОХ (отговарящи на два конфликта „страх във врата”), то пациентът се намира в т.нар. шизофренична констелация и страда от мания за преследване. Пациент в такова състояние не е всъщност толкова „побъркан”, колкото се смята по принцип, а това представлява опит той да се отърве от „страха във врата” си, т.е. да си реши конфликта. Ето такива неща не разбирахме преди, но вече сме в състояние да си обясним причините и следствията от биологичните конфликти.

Конфликт „страх във врата” (от крадец, разбойник, престъпник) засяга парамедиалната част на зрителния кортекс, което означава, че страхът зад окото се усеща като ориентировъчен център на съзнанието.

В активната фаза на конфликта се получава частично помътняване на стъкловидното тяло. Биологичният смисъл е в това, че при обичайно гледащите настрани очи на животното–жертва, опасността е така да се каже, скрита или замъглена, но погледът напред, по пътя на бягството, остава свободен, за да може жертвата да го намери със сигурност, без да поглежда панически постоянно назад, към хищника. По този начин се осъществява „замъгляване” на способността за виждане назад – частично помътняване на стъкловидното тяло или т.нар. „зелен катаракт” (перде). Затова се замъглява само една част от стъкловидното тяло (феномен на наочниците – ограничен съм; не мога или не желая да видя действителността). Хищниците могат да си позволят да гледат напред и с двете си очи, защото изпитват страх спрямо друг хищник в много по-малки размери.

По време на лечебната фаза помътняването на стъкловидното тяло постепенно изчезва и се образува оток – глаукома – повишаване на вътреочното налягане. При това често отокът се притиска назад, през отвора на входа на зрителния нерв. Затова не бива нито в активната, нито в лечебната фаза да се работи с лазер, тъй като чрез това стъкловидното тяло ще се разруши безвъзвратно.

Пример: пациентка преживяла нападение, при което по тъмния път от метрото към дома ѝ един мъж се опитал да я изнасили. Тя веднага получила множество конфликти. Когато искала да избяга, мъжът се появил отзад и тя преживяла „страх във врата” конфликт от насилника. Години наред пациентката имала рецидиви, т.е. конфликтът останал активен, тъй като тя трябвало да пътува за работа със същото метро и да извървява после същият път към дома си. Освен това, през зимата, когато се стъмвало рано, тя виждала зад всеки храст дебнещ насилник. Жената не е имала представа, че това са следи, в резултат на които се замъглили стъкловидните тела и на двете ѝ очи (зелен катаракт).

При очната леща, която не е свързана със зрителния кортекс, а отговаря на много силен визуален конфликт на раздяла (когато някой се изгуби от поглед), в активната фаза на конфликта се наблюдава некроза. ОХ се намира в сензорния кортекс (очния клон на троичния нерв), разположен в главния мозък, латерално темпорално. Биологичният смисъл се състои в това, че някой, който изчезва, колкото и странно да звучи, може да се проследи по-надалеч с некрозирала леща, отколкото с неповредена (интактна). При това засегнатият вижда още по-добре в далечината.

По време на лечебната фаза, когато изгубеният от поглед (човек или животно) е отново тук, лещата временно помътнява (като знак за излекуване), което означаваме като сив катаракт. Ако този конфликт се появи само веднъж, лещата отново се избистря. При множество рецидиви помътняването се увеличава все повече и повече. В съвременната медицина това не се разбира, особено като се има предвид фактът, че пациентът може да ослепее. Ако се изчака достатъчно, лещата ще се избистри отново от самосебе си, при положение, че конфликтът е окончателно решен.

Т. нар. ГЛАУКОМА – повишаване на вътреочното налягане, може да се случи  в лечебната фаза  на помътняване на стъкловидното тяло, но също така и в лечебната фаза на некроза на лещата. Глаукомата винаги е признак на лечебна фаза!

При улцерация на роговицата (раничка) в основата на конфликта стои тежка визуална раздяла – загубвам някого от поглед. През лечебната фаза следва запълване на улцерацията, придружено от временно помътняване на роговицата – кератит.

Епителната улцерация на клепача и конюктивата също са следствие от конфликт на раздяла. В активната фаза се образуват улцерации на клепача и на конюктивата – излющване. През лечебната фаза следва зачервяване на клепача – блефарит или на конюктивата – конюктивит.

При карциномна улцерация на отвора на слъзната жлеза винаги откриваме конфликт – „желая или не желая да виждам”, с ОХ фронтално-медиално латерално-базално. В активната фаза се образуват улцери в ектодермалните изходни канали на слъзните жлези. През лечебната фаза лигавицата на изходните канали се подува, поради което те се запушват и силно се подува цялата жлеза. Това изглежда като тумор, но всъщност не е.

От друга страна, програмата за карцином на слъзните жлези се намира в мозъчния ствол, т.е принадлежи към вътрешния зародишен лист и следователно в активната фаза на конфликта образува тумори. В основата стои конфликтът „не мога да хвана залъка” (защото не съм го видял и затова ще го изпусна).

Пример: художник не успява да намери нито един галерист, който да изложи картините му, т.е. неговите картини не са виждани, той не може да продаде нищо и по този начин не успява да хване „залъка” – печалбата от продажба. При животно става дума за реално парче храна, коeто то не може да получи. При човека в този случай, това може да бъде печалбата от продажбата на картините, чрез която той може да си купи храна. Ако никой не се интересува от картините му, той няма да получи пари (залък) и следователно не може да си купи храна.

В слъзните жлези има ацини, които произвеждат слъзната течност. При екстремни случаи те могат да се изродят в компактен тумор, поради който клепачът може да се издуе навън. По време на лечебната фаза са възможни капсулиране или изпразване, придружено със силна, неприятна миризма (студен абсцес), гнойни сълзи (поради наличието на гъбички и бактерии). При тотално деградиране (рецидиви) на клетките на жлезите, се получава муковисцидоза на слъзните жлези – пресъхване на слъзната течност.

© д-р Рике Герд Хамер

Преведено от - http://www.pilhar.com/