СБС ЛЕВКЕМИЯ

БЛАГОСЛОВЕНИЕТО НА ЛЕВКЕМИЯТА

В Германската нова медицина левкемията не се разглежда като „болест”, а по-скоро като лечебна фаза на конфликт на самообезценяване, който засяга костния мозък – мястото, където се образуват червените кръвни телца (еритроцити) и левкоцитите (бели кръвни телца).

Няма съмнение, че костният мозък може да бъде увреден от токсично заразяване, като например ядрена радиация. След радиоактивното излагане костният мозък образува огромно количество „незрели” червени и бели кръвни клетки, т.нар. еритробласти или левкобласти, които, както вече знаем, играят жизнено важна роля в реконструкцията на костната тъкан, включително и на костния мозък. Традиционната медицина нарича този процес „левкемична реакция”.

Стандартната медицина е нарочила тези левкобласти за злокачествени клетки, въпреки че те нямат способността да се делят и размножават както раковите клетки. Напротив, след няколко дни те се разрушават в черния дроб и бързо се изхвърлят. Тъй като „незрелите” еритробласти са по-големи по размер от „нормалните” еритроцити, беше дори прието, че те биха могли да запушат кръвоносните съдове. Това твърдение е неоснователно, тъй като луменът на кръвоносните съдове се разширява три до четири пъти по време на ваготоничната левкемична лечебна фаза. Следователно, не съществува и най-малкия риск от запушване на кръвоносните съдове. Освен това, няма патолог, който да е наблюдавал запушени кръвоносни съдове от еритробласти.

Аргументът, че няма достатъчно нормални левкоцити в кръвния поток по време на левкемичната фаза, също е неправилен, защото независимо колко „незрели” левкобласти могат да се открият, пациентът винаги има от 5 до 10 000 „нормални” левкоцити, което е повече от достатъчно като се има предвид и фактът, че кръвта се разрежда по време на лечебната фаза.

По време на лечението на костния мозък след радиоактивно облъчване, броят на белите кръвни телца в основни линии се саморегулира (в зависимост от степента на увреждането, броят на левкобластите може да се увеличи до над един милион).

Този вид левкемичен лечебен процес не се различава от възстановителната фаза на костния мозък, причинен от биологичен конфликт на самообезценяване. По време на активната фаза на конфликта се наблюдава загуба на костна тъкан, включително и загуба на костен мозък, в съответните скелетни области. Абсурдното е, че загубата на костна тъкан или остеолиза се интерпретира от патолозите като рак на костите.

Конфликтите на самообезценяване са може би най-често срещаните биологични конфликти при хората и животните. Ако конфликтната активност е интензивна и продължителна, индивидът може да умре в резултат на анемия, причинена от загубата на костна тъкан и костен мозък, който образува червените кръвни телца.

С разрешаването на конфликта на самообезценяване левкемичната лечебна фаза предизвиква значително увеличаване на левкобластите, т.е. на „незрелите” левкоцити, които подпомагат възстановителния процес на костта. Трябва да отбележим, че едновременно и пропорционално на подуването на оздравяващата кост, се наблюдава подуване и в съответната мозъчна област. Един голям мозъчен оток може да причини сериозни усложнения, включително и опасност от кома, ако не му се обърне внимание и не се приложи подходящо медикаментозно лечение.

Типичните симптоми на левкемията са изтощение и висока температура. Освен това, по време на първата част от лечебната фаза, се наблюдава спад на еритроцитите и левкоцитите, но само в количеството им, поради разширяването на кръвоносните съдове (характерно за ваготоничната фаза) и разреждането на кръвта с кръвен серум. По това време пациентът често изпитва силна болка, дължаща се на разтягането на периоста (надкостницата) в мястото, където конфликтно-активната костна остеолиза (дупки и кухини) сега се рекалцифицира. Но изтощението и болката имат своята биологична цел – почивка, тъй като от разтягането на периоста, който плътно покрива костта, тя може лесно да се счупи през този период. Почиването значително намалява риска от костна фрактура.

Костната остеолиза при децата (загуба на костна тъкан по време на активната фаза на конфликта) обикновено е генерализирана (обща), тъй като те често преживяват един генерализиран конфликт на самообезценяване. Например, едно дете може да преживее емоционален дистрес, ако си мисли: „Мама не ме обича вече. Тя отрупва с внимание само малкото ми братче”.

Стандартната медицина не се интересува нито от мозъка на пациента, нито от неговата психика. Ще цитирам проф. Нийтхамер, който казва: „По никакъв начин децата и особено кърмачетата, не могат да преживеят каквито и да било конфликти!”

Лекарите отчаяно се опитват изкуствено да понижат броя на левкоцитите – процес, който се случва естествено, докато костта е в процес на лечение! Не е нужно да споменаваме, че по това време психиката също се лекува, както и мозъчната област (церебралната медула), откъдето тази iмислена специална биологична програма се ръководи и управлява.

Типовете левкемия са:

Остра левкемия – показва еднократен левкемичен лечебен процес.

Хронична левкемия – означава, че лечебната фаза постоянно се прекъсва от кратки рецидиви на конфликта на самообезценяване, предизвиквайки „хронична” левкемична лечебна фаза.

Моноцитна левкемия – голям брой „незрели” монобласти.

Миелоцитна левкемия – голям брой „незрели” миелобласти.

Лимфатична левкемия – голям брой „незрели” лимфобласти.

Моноцитната, миелоцитната и лимфатичната левкемия могат да се случат едновременно по време на левкемичната фаза. Също така могат да се сменят и между отделните рецидиви.

Лимфобластната левкемия е тип, при който лимфобласти могат да се открият едновременно в периферната кръв и в костния мозък. Наричат се „лимфо”, защото се предполага, че се образуват в лимфните възли.

В миналото левкемията при възрастни хора и лимфатичната левкемия при много малки деца са били смятани за напълно безобидни. Не са се определяли като истински тип левкемия. На никой педиатър не би му хрумнало да прави пункция на костния мозък, тъй като прегледът след три месеца и втори такъв след още три месеца, обикновено показвали, че левкемията е изчезнала.

Факт е, че всеки случай на лумбаго (болка в долната част на гърба) е съпроводен от малка левкемия!

Когато разберем всичко това, си даваме сметка, че нито един човек и най-вече дете, не трябва да умира вече от левкемия. Всъщност, в Германската нова медицина говорим за „добрия късмет на левкемията”, основавайки се на разбирането, че левкемия е положителен знак за това, че конфликтът на самообезценяване е бил разрешен и затова симптомите винаги са биологично значими.

Прилагането на химиотерапия или морфин на този етап е чиста лудост. То противоречи напълно на естественото биологично изцеление, което се случва. Глупостта на конвенционалното лечение се основава на факта, че и химиотерапията, и лъчетерапията увреждат костния мозък, докато той е в процес на възстановяване! Често пъти лечението уврежда толкова силно костния мозък, че той няма никакъв шанс да се възстанови.

Кулминацията на тази лудост е т.нар. „трансплантация на костен мозък”. Първо, костният мозък на пациента напълно се разрушава от химио- и лъче- ”терапията”. След това костният мозък от донора (понякога и от собствения костен мозък на пациента, който е в ремисионна фаза) се инжектира в кръвния поток  с надеждата, че клетките ще израстнат в предишния – сега разрушен – костен мозък, подобно на гъби. Досега нито един учен не е бил в състояние да проследи движението на дарената костно-мозъчна клетка до костния мозък на пациента, където се предполага, че ще вирее. Случва се точно обратното – клетките от донора се разрушават по най-бързия начин и вече са неоткриваеми. Успяват да оцелеят само тези пациенти, чийто костен мозък не е бил напълно разрушен по време на предхождащото химио-  или лъчелечение. Това е единствения шанс, позволяващ на костния мозък да се възстанови.

Сега разбираме защо нито един лекар не би подложил на такова „лечение” себе си или своите близки.

Д-р Винклер от Центъра по левкемия в Мюнстер, Германия казва: „След четири седмици химиотерапия, раковите клетки не се откриват под микроскоп. Въпреки това, ние трябва да продължим още пет месеца терор.” (сп. „Шпигел”, бр. 47, 1991 г., стр. 336).

Помогнете да се спре тази лудост!

© д-р Рике Герд Хамер

Преведено от - www.learninggnm.com