СБС КОСТИ

РАК НА КОСТИТЕ

Терминът рак се отнася за всяко едно образувание или тумор и се характеризира с необичайно и неконтролирано клетъчно делене. Обаче, се получи известно объркване, когато, както е в случая с рака на костите, думата рак, без да се прецени правилно, бе изцяло приложена за кухини (в костите), които всъщност са обратното на туморно образувание.

Съществуват много теории за причината за рака. Въз основа на откритията ми за петте биологични закона и Желязното правило на рака (1981г.),  ракът винаги произлиза от силно интензивен конфликтен шок (ДХС), който хваща индивида напълно неподготвен. В момента на ДХС, конфликтният шок повлиява на предварително определена област в мозъка, като незабавно се активира една смислена биологична специална програма, за да помогне на организма в копирането на точната конфликтна ситуация (петият биологичен закон). В зависимост от вида на конфликта, съответната биологична специална програма се изявява на органно ниво като рак или раков еквивалент. Нещо повече, всяка СБС програма има две фази: конфликтно-активна фаза, последвана от лечебна фаза – при положение, че конфликтът е бил разрешен (вторият биологичен закон).

Биологичният конфликт, свързан с рака на костите е конфликт на самообезценяване – неочакван пробив на самоуважението или загуба на вярата в себе си (самоувереност). Такъв конфликт на самообезценяване може да бъде преживян по много различни начини. Важното е как това чувство на самообезценяване е възприето, усетено в момента на конфликтното събитие, което определя кои кости или кои части на скелета ще бъдат засегнати.

Например:

        Череп или шийната част на гръбначния стълб – интелектуален конфликт на самообезценяване, във връзка с някаква интелектуална задача; например в работата, в училище.

         Рамо – конфликт на самообезценяване във връзка с майка/дете или партньор; например, „Провалих се като майка, дете, партньор!”

         Ръце – конфликт на самообезценяване във връзка с правенето, майсторенето на нещо.

         Торакалната част на гръбначния стълб (областта от шията до гръдния кош) – конфликт на самообезценяване, който „удря” човека като цяло. 

         Крака, коляно – конфликт на самообезценяване във връзка с физически преживявания; например в спорта.

По време на конфликтно-активната фаза се наблюдава загуба на костна тъкан („кухини в костите”), наречено още костна остеолиза, като едновременно с това се понижава производството на бели и червени кръвни клетки. При умерените случаи на конфликт на самообезценяване, загубата на тъкан не засяга костите, а лимфните възли, които са в близост до тях.

В лечебната фаза, която следва след разрешаването на конфликта, се развива точно обратният процес. За да се запълнят и рекалцират (да се втвърдят) кухините и пролуките в костите, клетките на надкостницата и на костта бързо се размножават. Този естествен процес на възстановяване на костта винаги е придружен с подуване. Поради това подуване, периостът (надкостница - обвивката, която плътно покрива костта) се разтяга и издува, създавайки предпоставка за евенуална костна фрактура (счупване) по това време. Трябва да се отбележи, че ако конфликтът на самообезценяване е продължил дълго време, загубата на костна тъкан може да причини спонтанно счупване дори и в активната фаза.

Разтягането на периоста може да бъде много болезнено. Най-добре е пациентът да се подготви за тези предвидими „костно-лечебни болки” (в рамките на 6-8 седмици; най-много три месеца, но в редки случаи, ако няма конфликтно влошаване на състоянието) и да бъде в състояние да изтърпи временния (!) дискомфорт. Обикновено болките стават непоносими, когато пациентът бъде обзет от паника! Важно е да се разбере, че болката е жизненоважна част от оздравителния процес, тъй като принуждава индивида да си почива, което намалява риска от счупвания на костта. Ако е засегнат гръбначният стълб, силно се препоръчва пациентът да е на легло, да не подлага гръбнака си на напрежение, за да не счупи прешлен.

Успоредно с подуването на органно ниво, се наблюдава и подуване в съответната мозъчна област – по-точно в церебралната медула (вътрешността на главния мозък), откъдето всъщност тази смислена биологична специална програма се управлява и режисира. Подуването в мозъка (т.нар. мозъчен оток – едем) е видимо на мозъчна томограма като тъмно петно. С възстановяването на костта (костите) мозъчният оток също спада.

Лечебният процес и рекалцификацията могат лесно да се наблюдават с помощта на рентгенография. Хистолозите интерпретират ясно очертаните бели петна от рентгенографията като „остеобластни метастази”, въпреки, че е добре известно, че остеобластите (костните градивни клетки), са жизненоважни за лечението на костите. Да се диагностицират тези кухини в костите като „остеокластни метастази” (клетки, които нормално разрушават костното вещество и имат значение за правилната регенерация на костната тъкан), е повече от абсурдно, защото:  Как е възможно „злокачествени ракови клетки” да се разпрострят от кухините към костите, където ракови клетки дори не се срещат? Как е възможно „доброкачествената костна остеолиза” (процес на разрушаване на костната тъкан без последващото ѝ заместване от друга тъкан) да се превърне в „злокачествен” остеосарком?

ОСТЕОСАРКОМ

Така нареченият „остеосарком” често се появява, случва се, когато периоста е отворен, например по време на биопсия. Причинена от изследователските изрязвания, „течната” надкостница (образувана в костта по време на лечебната фаза, за да запълни костната тъкан) намира път към заобикалящата я тъкан, завършвайки в един „остеосарком”, който е всъщност уплътнено, втвърдено увеличаване на надкостницата.

Със знанието за Германската нова медицина изследователските изрязвания са напълно ненужни. Опитът показва, че мозъчната томограма осигурява много повече благонадеждна информация за хистологичните формирования, от която ѝ да е биопсия.

ОСТЪР СТАВЕН РЕВМАТИЗЪМ – АРТРИТ

Остър ставен ревматизъм, например в коленете, показва лечебна фаза на една „физична проява” – например конфликт на самообезценяване (усилен например, от дистреса да се провалиш в спорта, да се чувстваш „негоден за нищо”, поради затруднено ходене и т.н.). Болката и подуването изчезват едновременно със завършването на възстановителния процес. Обаче, болезненото подуване, което де факто е само временно, може да причини нов конфликт на самообезценяване, особено ако пациентът се чувства неспособен, негоден, така да се каже „безполезен”. За да не попадне той в този порочен кръг, от изключителна важност е да разбере, че започва един изпълнен със смисъл оздравителен процес и че „безсилието” е, което причинява „хроничния” лечебен процес. Промяната на отношението към болката е заповедната стъпка по отношение завършването на лечебния процес.

ПОЛИАРТРИТ  често показва следните особености: човек страда от например, конфликт на самообезценяване, свързан с пръстите или ръцете, предизвикан от чувството или вината да се провалиш в някаква работа, изискваща сръчност. С анализирането и решаването на конфликта, периостът на ставите на пръстите се разтяга, причинявайки силна болка. Поради болезненото подуване пациентът се чувства дори още по-несръчен, неспособен, пораждайки нов конфликт на самообезценяване по време на периода, когато основният „пръст/ръка” конфликт на самообезценяване е вече в процес на излекуване. С новия конфликт подуването спира (спада) – но не защото ставата е завършила лечебния процес, а поради възобновена загуба на костна тъкан, придружена от остеолиза в засегнатата става (стави). С други думи, лечебният процес е обърнат. Когато болезненото подуване изчезне, пациентът се чувства отново компетентен да използва ръцете си, което го поставя точно в лечебна фаза с повторно болезнено подуване на ставите на пръстите. Този процес на отиване назад и напред между конфликтната дейност и лечението може да продължи години. Евентуално ставите на пръстите могат да се деформират, като последица от постоянното преживяване на нови конфликти.

В наши дни, пациенти, които по-рано са били диагностицирани с остър ставен ревматизъм, например на коленете, често свършват в онкологични отделения и са лекувани за остеосарком, което завършва с изключително висок процент смъртност.

Разликата между счупване на кост (без ДХС) и костна остеолиза, причинена от конфликт на самообезценяване е, че при счупванията структурата на надкостницата заема място, не по-голямо от един едем. В обратния случай, след изпълнението на лечебния процес, костта става много по-силна от преди. Това е и точната цел на тази смислена биологична специална програма на Природата.

Веднъж поставена диагноза „злокачествен” рак, на лекарите е разрешено да прилагат морфин, дори и ако болката е минимална. Съвсем равнодушно се пренебрегват страшните странични ефекти на морфина, като пристрастеност, подтискане на дишането или чревна парализа. Тъй като търпимостта спрямо болката е много индивидуална, пациентите обикновено я преживяват много по-силно, когато ефектът от морфина отслабне. Затова дозата трябва постоянно да се увеличава. Морфинът винаги е еднопосочна улица – бавна смърт.

С  Германската нова медицина сме в състояние точно да идентифицираме в коя фаза на „болестта” се появява болката и колко дълго би могла да продължи. Ние не наблягаме достатъчно често на факта, че е от изключителна важност за пациента да разбере, че костните болки са добър знак, който показва, че лечебният процес е в ход.

Цитостатичните агенти (вещества, насочени към забавяне на клетъчната активност и размножаване) или „химиотерапия” брутално прекъсват естествената лечебна фаза. При туморите, управлявани от главния мозък, като рак на яйчника, рак на тестисите, рак на маточната шийка, лимфом, рак на костите и т.н., цитостатичните лекарства симулират положителни резултати, като блокират клетъчното размножаване (естествения туморен растеж), което е част от лечебния и възстановителен процес. Е, химиотерапията наистина редуцира, намалява подуванията – като ги прави подобни на подутината на цирей, на абсцес (рана) или дори като подутината при ужилване от пчела; обаче, химиотерапията не само че прекъсва лечението, но и пречи на микробите да си свършат тяхната благотворна работа по време на лечебния процес.

С Онтогенетичната система на микробите (четвъртият биологичен закон), ние се учим да разбираме, от гледна точка на еволюцията, колко точно ролята на микробите пасва на природните  биологични специални програми. Микробите се развиват основно със и за нас. Те са съставна част от регулаторната система на природата, която роля конвенционалната медицина все още не е разбрала. Неграмотно се акцентира върху унищожаването на микробите чрез антибиотици или сулфонамиди (синтетични, широкоспектърни противомикробни химиотерапевтици, като например Бисептол, Септрин...).

Бактериите разграждат тумори, които са управлявани от малкия мозък или реконструират тъкани, управлявани от церебралната медула, като костната тъкан например. Хирурзите използват това знание над 50 години, но дотолкова, доколкото те рутинно отварят една сложна фрактура чрез перфорация с хирургичен нож. Като държат фрактурата отворена, бактериите могат лесно да достигнат мястото и да участват в лечението на костта. В допълнение, бактериите не само, че спомагат за реконструкцията на костната тъкан, но и разрушават излишните костни парченца, останали  от фрактурата.

Човек никога не може да умре от дейността на микробите или от т.нар. „инфекция”, но би могъл от голям мозъчен оток, който се развива по време на лечебната фаза, в частност, ако конфликтната активност е била интензивна и е продължила доста дълго.

АНЕМИЯ – ЛЕВКЕМИЯ

Нужно е да се спомене още един аспект: един конфликт на самообезценяване, свързан с костите  и  със загуба на костна тъкан по време на активната фаза, засягайки и костния мозък, завършва с подтискане производството на кръвни клетки по време на активната фаза. Един интензивен конфликт на самообезценяване, който продължава дълго време, може поради това да причини остра анемия или т. нар. миелоцитна (при нея се наблюдава загуба или дегенерация на кръвни формени елементи от костния мозък).

Обаче, със започването на лечебната фаза, костният мозък незабавно започва да произвежда нови кръвни клетки. Отначало образува прекомерно количество „незрели” левкоцити, наречени още левкобласти, които участват във възстановителния процес на костта! Това е този специфичен етап от лечебната фаза на конфликт на самообезценяване, свързан с костите, който обикновено се нарича левкемия.

ЛЕВКЕМИЯ е вид размножаване на сарком – подобно на кръвни клетки, с тази разлика, че в рамките на няколко дни тези кръвни клетки се разрушават в черния дроб и бързо се изхвърлят.

Разликата между остра и хронична левкемия може единствено да бъде разбрана като се вземе под внимание специфичната конфликтна ситуация. Остра левкемия се причинява обикновено от остър и силно драматичен конфликт на самообезценяване, докато хроничната левкемия е резултат от постоянни повтаряния на конфликти на самообезценяване от по-малка степен.

Левкемия винаги се предшества от рак на костите!

Това е съсипващата диагноза – „левкемия” – която често запраща пациента, който е вече в лечебната фаза, към нови конфликтни ситуации, водещи до нов конфликт - рак, погрешно интерпретиран като „метастази”.

По време на левкемичната лечебна фаза, пациентът прилича на нежно растение, което не би трябвало все още да се излага на бурен климат от „доказване на себестойността”.

Рак на костите, анемия, левкемия, остеолиза, сарком, костни болки, лумбаго, сколиоза, дискова херния, ставен ревматизъм, плазмоцитоза, артроза, спондилит (Бехтерев), полиартрит и т.н. са проява, израз на конфликти на самообезценяване от различна степен в една от двете фази на костната  смислова биологична специална програма.

© д-р Р. Г. Хамер

Преведено от - www.learninggnm.com