СБС ДИАБЕТ

ПРИЧИНИ – ТЕРАПИЯ – ЛЕЧЕНИЕ 

За да се разбере по-добре това изложение, е необходимо човек да се запознае със системата на Германската нова медицина.

Съгласно Петте биологични закона, всяко заболяване протича в две фази – активна и лечебна.  Лечебната фаза настъпва само ако конфликтът е бил успешно разрешен, в противен случай пациентът остава на ниво конфликтно-активна фаза.

Активната фаза на конфликта се нарича още и студена, а лечебната фаза – топла. Така че болестите, описани в медицинските учебници, най-общо казано са „студени” и „топли”. „Студени болести” са тези, при които пациентите имат студена кожа, студени крайници, намират се в постоянен стрес, губят тегло, не могат да спят през нощта. Такива състояния са рак, множествена склероза, ангина пекторис (остра стягаща болка в областта на гърдите), невродермит, психични заболявания и диабет.  Към „топлите болести” се причисляват т.нар. инфекциозни заболявания, ревматичните алергии и екзантемите (кожни обриви).

През август и септември 1983 г. аз съставих „Пътните карти на мозъка”, които съдържат описание на частите и областите в мозъка, съответните органи и кореспондиращото съдържание на всеки конфликт.

При органите, управлявани от мозъчния ствол, няма еквиваленти на рака, а само рак и (при съответно решение на конфликта) лечебна фаза.

При мезодермалните органи, управлявани от главния мозък (кости, съединителна тъкан, лимфни възли и т.н.), също няма еквиваленти на рака, а само „рак”, под формата на некрози, остеолизи, дупки (кухини) в тъканите – т.е. загуба на тъкан, последваща от лечебна фаза със запълване на тези загуби (само ако конфликтът е бил разрешен).

Раковите еквиваленти, т.е. еквивалентните на рака болести, се управляват от външната обвивка на мозъка (кортикалните части на ектодермата) и вместо загуба на тъкан, показват загуба на функция. Към тях спадат моторните парализи, очни и ушни проблеми, диабета и глюкагоновата недостатъчност. Въпреки промяната във функцията, тези клетки са функционално възстановими, дори и след години конфликтност, но само ако се разреши съответният конфликт.

Въоръжени със знанието за Петте биологични закона, както и със знанието за съответните симптоми, проявяващи се и на трите нива (психика-мозък-орган), за първи път вече може да се работи на ниво „причина” и практически да се възстанови проблемът. Това важи и за диабета.

Ако разгледаме типовото разделение на диабета и неговите симптоми, според официалната медицина, то това разделение е грубо казано случайно:

• Тип 1 – до 40 годишна възраст – първичен диабет.

• Тип 2а – над 40 годишна възраст – вторичен диабет (без затлъстяване).

• Тип 2b – над 40 годишна възраст – старчески диабет (със затлъстяване).

Като симптоми на диабета (Diabetes Mellitus) са посочени:

-          полидипсия (силна жажда);

-          полиурия (прекалено уриниране);

-          уморяемост;

-          изтощение;

-          намаляване на работоспособността;

-          намаляване на теглото;

-          проблеми с очите;

-          хипогликемия с чувство на глад;

-          хипогликемия;

-          студена пот;

-          тахикардия;

-          мускулни спазми (ниски нива на кръвната захар);

-          прилошаване и повръщане.

Възможни усложнения:

-          хипогликемичен шок (хипогликемия);

-          диабетна кетоацидоза (силна киселинност);

-          хипергликемична, хиперосмоларна кома.

Ако само разгледаме тази смесица от симптоми, според които официалната медицина определя своите т.нар. „болести”, то никой нормален човек не би разбрал тази безсмислица, тъй като повечето симптоми означават точно обратното на диабет, а именно  хипогликемия (ниска кръвна захар)!

За щастие Новата медицина знае точните отговори на почти всички въпроси.

Фронтално, в сгъвката на мозъчните кухини, се намират два центъра за захар:

·         в лявата хемисфера – глюкагонов център (за ниската кръвна захар);

·         в дясната хемисфера – инсулинов център (за високата кръвна захар).

Глюкагонът е хормон, произвеждан от алфа-клетките на панкреаса и повишава кръвната глюкоза чрез освобождаване на глюкоза от гликогеновите резерви на черния дроб.

Инсулинът се образува от бета-клетките на панкреаса и понижава нивото на кръвната глюкоза, тъй като вкарва глюкоза в мускулите, където тя се използва за гориво (енергия).

Пример:  жена в полово зряла възраст, деснячка (преди климактериума), без предишни конфликти, би получила хипогликемия при конфликт на страх и погнуса, което би я накарало да яде повече (т.е. производството на глюкагон намалява).

Ако същата жена преживее същият конфликт на страх и погнуса, но в климактериума, тогава тя ще реагира с дясната страна на мозъка, вместо с досегашната лява. Нивата на кръвната захар светкавично ще станат от ниски - високи  (намалено производство на инсулин) и резултатът ще бъде диабет тип 2, т.е. старчески диабет. И тогава става така, че пациентката се клатушка месеци наред „между световете”, т.е. ту има ниски нива на захарта (която в повечето случаи не се измерва!), ту прекалено високи (диабет). С други думи и двата центъра в мозъка реагират едновременно с „още” и „вече” конфликт, което всъщност се изравнява.

Когато млади жени – деснячки взимат противозачатъчни хапчета, конфликтът на страх и погнуса се локализира обикновено в дясната хемисфера и причинява диабет.

При млади жени – левичарки конфликтът на страх и погнуса причинява веднага диабет, но приемането на противозачатъчни хапчета и климактериума, обратно – хипогликемия.

Тези изложения не са теория, а се доказват прецизно във всеки един случай.

Разбира се, има и други възможности, които (както ще видим) са също толкова логични. Например, жена деснячка може да преживее първо конфликт на страх и погнуса и след това, като допълнение, един конфликт на настръхване. От този момент пациентката е в едно особено положение (констелация) – постоянно сънува предизвикващи погнуса и настръхване сънища. В зависимост от това дали е подчертан ляво-церебралният или дясно-церебралният конфликт, т.е. хипогликемия или диабет, серумно-глюкозните стойности спадат или се покачват.

Мъжът десняк може да преживее  същият конфликт само като конфликт на настръхване, т.е. органично погледнато – намаляване нивото на инсулина – диабет с повишени стойности на кръвния серум и глюкозата (в кръвния серум). В климактериума или при блокираща тестостерона псевдотерапия, диабетът би се сменил с хипогликемия. Тогава лекарите смятат, че диабетът е изчезнал в резултат на (антидиабетичната) терапия.

Мъжът левичар преживява, при конфликт на настръхване, хипогликемия, с ОХ – ляво церебрално. В климактериума, той би се разболял внезапно от диабет (старчески тип), ако конфликтът е все още активен. И тук също съществуват два отделни конфликта – констелация на кръвна захар и някакъв друг конфликт.

Сега нещата малко се усложняват, но си остават логични.

Кортикални констелации – вече беше обсъдена накратко „констелацията кръвна захар-конфликт”. Но пациентът може да има и друг кортикален конфликт – в т.нар. област на обкръжението, отляво или отдясно. От този момент се реагира така:

·         жената деснячка – върху свободната все още дясна мозъчна страна;

·         жената левичарка – върху свободната все още лява мозъчна страна;

·         мъжът десняк – върху лявата мозъчна страна;

·         мъжът левичар – върху дясната мозъчна страна.

Естествено, те реагират със съответните части от мозъка, отговарящи за кръвната захар.

Пример:  един мъж десняк преживява конфликт ядове в обкръжението (язва на стомаха или язва на жлъчния канал). От този момент, той реагира по женски и получава конфликт на страх и погнуса с хипогликемия. Това състояние ние наричаме булимия.

Една такава булимия мъжът десняк може да преживее в друга последователност и с друг конфликт:

·         конфликт на настръхване с хипогликемия;

·         конфликт на ядове в обкръжението с язва на стомаха или на жлъчния канал.

Жена деснячка преживява конфликтите в следната последователност:

·         конфликт на страх и погнуса с хипогликемия;

·         конфликт на ядове в обкръжението с язва на стомаха или на жлъчния канал.

Жена левичарка ще ги преживее така:

·         конфликт на идентичността с язва на стомаха или на жлъчния канал;

·         конфликт на страх и погнуса с хипогликемия.

Този принцип важи за всички конфликти и конфликтни констелации в областта на обкръжението.

Преди да стигнем до така наречения Тип 2 (наднормено тегло – тип 2b) трябва да изясним биологичния смисъл на диабета и на хипогликемията.

Както всички смислени биологични специални програми, така и диабетът, и хипогликемията имат своя биологичен смисъл. Дори да звучи странно, тези на пръв поглед противоположни СБС програми предизвикват подобни неща – целта е да се осигури глюкоза на мускулите, по-точно на треперенето им при погнусяването или настръхването срещу някого или нещо.

При хипогликемията индивидът бързо поглъща храна, която за кратко време повишава стойностите на серумната глюкоза и снабдяването на мускулите с глюкоза.

При диабета нараства подаването на налична глюкоза към мускулите чрез спадане нивото на инсулин.

ЗАТЛЪСТЯВАНЕ (наднормено тегло)

При хипогликемията индивидът поглъща големи количества храна, за да има достатъчно глюкоза за погнусяването и съвсем логично напълнява, въпреки конфликтността, т.е. въпреки симпатикотонията, се увеличава именно болестната субстанция.

Смятам, че в около 90% от случаите, увеличаването на теглото се дължи на „синдром”, придружен със СБС програма на бъбречното легенче, респективно воден конфликт. Официалната медицина няма представа за това, тъй като събирането на вода (карцином на бъбречното легенче) всъщност няма нищо общо със захарния конфликт.

Виждаме колко различни симптоми са смятани за „типични” за диабета, при което хипогликемията изобщо не се разглежда като отделна болест („в такива случаи човек винаги може да хапне нещо набързо”). Поради тази причина, всички „изследвания” върху диабета са пълна глупост. И ще останат глупост, докато се смята, че откритията на ГНМ могат да се игнорират.

ДИАБЕТ  ПРИ  ДЕЦАТА

При децата диабетът се среща толкова често, колкото и хипогликемията. Последната не се смята за нещо лошо – знаем, че децата обикновено са „лакомници”.

Конфликтите са същите, както и при възрастните – конфликт на погнуса и страх и конфликт на настръхване. Причината да се смята диабетът за нелечим при децата и младежите се корени в това, че те по-трудно избягват „следите” (т.е. придружаващите конфликта събития, хора, миризми, шумове ... всичко, което би напомнило за конфликта). Възрастният може да каже: „Гнус ме е от това. Няма да го правя повече”. Детето обаче, се конфронтира със „следите”, без някой да му обръща внимание – „Ах, само не се преструвай”!

ТЕРАПИЯ НА ДИАБЕТА

За да се разреши конфликтът и да се избягват следите трябва той или неговият механизъм да се открият. „Преди терапията боговете са поставили диагнозата”.

В най-общи линии лечението протича по следния начин: в зависимост от продължителността на конфликта се ориентират и крайните стойностите на серумната глюкоза. Не е фатално ако кръвната захар на гладно остава 130 мг%, с това може да се живее. За правилната терапия е целесъобразно да се използва инсулин; трябва да се знае, че в случай на колебание, по-високите дози инсулин са многократно по-опасни (хипогликемичен шок, завършващ понякога със смърт!!!), отколкото по-ниските дози от необходимото. Дори и при стойности на серумната глюкоза от 500 мг%, нищо не може да се случи. Разбира се, придружаващите обстоятелства трябва много добре да се проучат (конфликтната ситуация, серумните стойности и тенденции, приемането на противозачатъчни хапчета и др.), за да се избегнат изненади. Също така трябва да се има предвид и възможността от конфликтни рецидиви, защото не живеем във вакуум. Терапевтът не бива да се обезкуражава, ако при пациента, след едно подробно обсъждане на конфликта, вместо да се понижат стойностите на кръвната захар, те се увеличат, защото разговорът често действа като силен рецидив.

И тук, както и в цялата ГНМ, става дума за това не да се намери някакъв трик, който да премахне диабета – това е нелепост – нужно е съпреживяване и здрав човешки разум, както и сътрудничество със съответните членове от семейството на пациента, за които става въпрос. Нека да избягваме да играем ролята на мисловна полиция! Не бива да злоупотребяваме с доверието на пациентите. Всеки добър терапевт знае, че това също си има граници. Когато пациентът усети, че пред него стои човек и професионалист, той ще му гласува нужното доверие.

Към този инструментариум на временното „терапиране” на диабета, се прибавят и други инструменти (според ГНМ), при което чрез целенасочено даване на хормони (противозачатъчни) на млада жена левичарка, можем симптоматично да се справим с диабета и да се примирим с хипогликемията, която би могла да бъде овладяна чрез често приемане на храна.

Обърнете внимание, че това са само временни помощни средства, докато се намери  решение на конфликта, предизвикал диабета.

Знанията, с които се борави сега в медицината – бърз инсулин, бавен инсулин, диета (порцион), намаляване на кръвната захар чрез движение – са само предпоставка. Тази симптоматична терапия в ГНМ е само временна, тъй като по принцип, накрая диабетът изчезва.

Независимо от това, че моите бивши колеги ми отнеха правото да практикувам и ме хвърлиха в затвора, заради откритията ми, всеки трябва да уважава тези факти, дори и да не иска, просто защото те са правилни и това може да се докаже.

© д-р Рике Герд Хамер

Преведено от - http://www.pilhar.com/