Рак на яйчниците и перитонеални тумори

РАК НА ЯЙЧНИЦИТЕ И ПЕРИТОНЕАЛНИ ТУМОРИ  (от Джоан Клодфелтер)

3 март 2009 година

„ГНМ предлага обяснение и решение, които са логични и успокоителни”

Откакто се отказах от конвенционалното медицинско лечение през юни 2008 г., аз се чувствам страхотно. Това, което медицинската общност нарича „рак на яйчниците с метастази в коремната кухина”, според Германската нова медицина е свързано с два различни конфликтни шока: 1) „конфликт на силна, дълбока загуба”; и 2) „конфликт на атака” срещу коремната област.

Знанието за Германската нова медицина спаси живота ми и ми предостави възможности, които никой друг не би могъл.

Конфликтът

Моят конфликт на загуба бе загубата на родния ми дом. Въпреки, че не живеех там повече от 30 години, това беше първият и единствен дом, който имах, докато навърших 18 години и отидох в колежа. Сега живея на пет минути оттам и винаги съм мислела, че мога да отида, когато си поискам.

През 1951 г. родителите ми построили къщата в предградията на Охайо. Родила съм се през 1956 г. Бяхме католическо семейство от средната класа. Имам трима братя и две сестри. Баща ми почина от рак в тази къща през 1994 г. След неговата смърт един от братята ми се премести при майка ми. Той беше на 50 тогава и никога не се беше женил или имал приятелка. Когато майка ми почина от инфаркт в тази къща през 2001 г., той реши, че ще продължи да живее там като ерген до края на живота си.

Представете си изненадата ми, когато брат ми съобщи, че ще се жени четири години след смъртта на майка ми. Той никога не се беше срещал с момиче, а сега ще се жени??? Годеницата му беше доста властна жена. Тя бързо си присвои всичко и каза на всички ни (братя и сестри) да се „изнасяме от къщата”, защото тя се нанасяла и това вече било нейната къща.

Откакто мама почина ние не бяхме пипали и изнасяли нищо от къщата, защото смятахме, че брат ни се грижи за нея. На 26 декември 2005 г. всичките ми братя и сестри се събрахме в къщата, за да „спасим” вещите, които искахме да имаме като спомен от нашето семейство.

Лечебният тумор

Последната ми менструация беше през ноември 2005 г. Бях на 49 години, така че лекарите го отдадоха на менопаузата. Но всъщност цикълът ми спря през декември. От гледна точка на ГНМ аз бях в активна фаза на конфликт на „дълбока загуба”, който засяга яйчниците.

Не отидох на сватбата на брат ми. Месец след това започнах да усещам „тежест” в слабинната област.

Онази есен имах необичайно преживяване, което сега знам, че е било знак за излекуване. Зрението ми беше толкова замъглено, че когато трябваше да подновя шофьорската си книжка имах среща с очния лекар и след това веднага отидох на изпита, за да съм сигурна, че ще мина зрителния тест.

Диагнозата: Рак на яйчниците

През юли 2007 г., година и половина след като годеницата на брат ми ни каза, че никой от нас не е добре дошъл в родната ни къща, след редовен преглед при гинеколога ми бе казано, че имам тумор или на яйчника, или на матката и че трябва да ми се направи пълна хистеректомия. Погледнах лекаря и му казах, че предпочитам да умра вместо да ме оперират. След това излязох и никога не се върнах повече.

По-късно той ми изпрати официално писмо, в което се казваше, че аз ще умра, ако НЕ се оперирам.

Наистина повярвах, че няма да се справя сама с това и да се погрижа за себе си. Въпреки всичките скенери и видеозони, лекарите не можаха да ми кажат дали туморът е прикрепен към яйчника или към матката. Бях на 50 години, никога не бях влизала в болница и не исках да имам нищо общо с медицинското съсловие. Точно по това време открих сайт за ГНМ и той ми вдъхна надежда.

Асцит

Справях се добре, докато три месеца по-късно, през октомври, не се подух (сякаш бях бременна в шестия месец) в резултат на асцит. Според Германската нова медицина асцитът се причинява от задържане на вода, като резултат от „екзистенциален конфликт”, обикновено провокиран от диагнозен шок и от страх, че физическият ни живот е под заплаха.

Изплаших се и отидох при друг местен лекар (д-р Дуум и Глуум). Той ми каза, че ако не се оперирам, ще получа чревно запушване, че ще трябва да ми правят колостомия, а и най-вероятно туморът е увит около горната част на крака ми и може би ще загубя и крака си.  Не забравяйте, че всичко това се базираше върху незнанието къде всъщност е туморът! Той ми каза, че асцитът представлявал откъснати ракови клетки, които залепвали по лимфната ми система – обяснение, което никога и никъде не бях чувала или чела. Д-р Дуум и Глуум предложи да вземем и друго мнение. Отидох до университета, който се намираше на около час от града и се срешнах с д-р Хепи. Д-р Хепи каза: Жено, не знам какво става с теб. Нека да влезем вътре и да видим какво ще открием. Вие при кого бихте отишли? Разбира се, избрах д-р Хепи.

Съпругът ми се страхуваше, че ще умра, ако не се лекувам по традиционния начин. Той ми каза, че ако поема по „алтернативния” път и умра, никога няма да си го прости. Но ако се подложа на химиотерапия и умра, той ще знае, че съм направила всичко, което мога, за да спася живота си.

Операция, химиоотравяне и усложнения

Направих си операция на 28 декември 2007 г. в университетската болница. Пълна хистеректомия. Махнаха и капсулован тумор от левия ми яйчник. Аз съм левичарка, така че тумор на левия ми яйчник е свързан с „партньорската” ми (брат/годеница) страна, според проучванията на д-р Хамер.

Въпреки, че след операцията ми казаха, че вече нямам рак, трябваше да направя 6 курса химиотерапия на всеки 3 седмици, ако случайно е останало нещо от „рака”. „Един милион ракови клетки могат да се съберат на върха на игла”, ми каза д-р Хепи.

След операцията имах доста усложнения. Бях хоспитализирана четири пъти след химиоотравянето. Имах непрекъснато изтичане на течност от хирургичния белег в резултат на херния, където единствено кожата ми (не мускулите) поддържаше вътрешностите ми. Лежах долу на дивана, болна, изнемощяла и неспособна да се движа и 12 часа на ден. Тогава, след като съпругът ми се прибра от работа, вечеряхме и се качихме на горния етаж, а аз спах през останалите 12 часа.

Отслабнах с около 20 кг, загубих косата си и изглеждах като оцелял от Аушвиц. Бях готова да умра. Направих си файл „Смърт” на компютъра, който съдържаше завещанието ми и последните писма до съпруга ми. Смъртта беше за предпочитане пред живот с химиоотрова. Това положение продължи четири месеца.

Още един конфликтен шок

През март бях приета в местната болница, тъй като кръвното ми налягане беше толкова ниско, че органите ми бяха готови да откажат. В болницата ми направиха скенер и откриха абсцес с размерите на футболна топка в пелвиса ми (тазовата кост, бел. прев.), който е бил там от операцията преди три месеца. Приемането на допълнителна доза химиоотрова за този абсцес щеше да ме направи изключително слаба.

Така че, ето ме в местната болница в компанията на д-р Хепи и д-р Дуум и Глуум, които четири дни не можаха да се разберат как да ме лекуват. Аз исках да остана в болницата, но д-р Хепи настояваше да се преместя в университетската болница, която беше на един час път оттук. Говореха така, сякаш бях нечия собственост! Не ставаше въпрос за мен, а за егото на лекарите. Д-р Хепи победи и ме преместиха в университетската болница.

Докато бях там ми сложиха тръбичка с помпа за външната рана, която би трябвало да смуче от абсцеса в таза ми. Когато ми поставяха помпата бях легнала на масата. Лекарят вмъкна тръбичката и аз изпитах ужасна болка. Болеше толкова силно, сякаш някой натъпква нагорещен до червено ръжен в ректума ми. Естествено, очаквах да боли отпред, където се вмъкваше тръбата, но не и отзад. Да усетя тази болка отзад за мен бе пълен шок. Болеше толкова много, че можех единствено да скимтя и казах: „това боли”. Хирургът отговори: Добре. (дълга пауза) Сега вече знам, че е на точното място.

Химиоотрова до края на живота ви и след това ще умрете

След четвъртата химио доза д-р Хепи ми каза, че въз основа на кръвните показатели аз вече нямам рак. Само да направя още два курса химиотерапия за застраховка и ще съм добре. Така че аз реших да се върна обратно при местния лекар, д-р Дуум и Глуум, за оставащите два курса.

През юни 2008 г., след като завърших и шестте курса химиотерапия, си направих скенер, който изглеждаше „подозрителен”, когато го сравних с предишен от март, когато ми откриха абсцеса. Така че си направих триизмерен скенер, който според д-р Дуум и Глуум, показваше „подправената” активност в коремната кухина. Той не употреби думата тумори, но аз знаех, че говори точно за това. Каза ми, че бих могла да направя силна химиотерапия за един месец, лека – всеки месец в продължение на година или да не правя нищо три месеца. Каза че бих могла да очаквам да съм на химиотерапия до края на живота си и след това да умра. Препоръча ми силна химиотерапия; аз избрах да не правя нищо.

Време за решение

Аз бях толкова опустошена, но в опустошението имаше дар. Бях твърдо решена да не бъда повече заложник на медицинското общество.

В търсенето на отговори се върнах пак на сайта за ГНМ – за пръв път, откакто започна всичко това –  и прочетох, че туморите в коремната кухина са резултат от атака срещу корема. Моментално усетих, че чета самата истина с главно „И”, и че всичко, през което преминах с лекарите не е било нищо друго, освен работа на „чираци магьосници”, както се изразява д-р Хамер.

Аз нямах тумори преди да ми вмъкнат онази тръбичка с помпа. Получих ги СЛЕД като лекарят ми постави помпата. Тогава аз преживях болезнена „атака” срещу корема. Все още плача, когато осъзнавам, че туморът е бил нежният и любящ начин на Природата да ме защити от атаките!

Реших, че най-добрият начин за мен да стоя далеч от конфликт, е да не се приближавам до лекарския кабинет. Каквото и да става в корема ми, то ще се излекува само, стига да не преживявам други „атаки” срещу корема.

Реших също така, че отсега нататък по отношение на лечението ми решенията ще взимам АЗ. Вече няма да се съобразявам със съпруга ми.

Когато започнахме всичко, съпругът ми имаше пълно доверие в конвенционалната медицина, смятайки, че щом имаме добра здравна застраховка аз ще получа възможно най-доброто лечение. Но през последните шест месеца, когато бях в лапите на лекарите, той видя колко зле се отнасяха с мен, как само си измисляха причини, когато нямаха отговор, как отказаха да поемат отговорност, когато сгафиха и най-вече ужасния данък, който платих заради „лечението”. Той спореше с мен, че ГНМ не е добра, въпреки, че не знаеше нищо за нея! Когато накрая му казах, че аз ще взимам решенията отсега нататък, защото това беше моят живот и моите чувства, той не възрази. Най-накрая беше разбрал, че може да умра (или да имам постоянни увреждания), ако не се отдалеча от ковенционалното медицинско лечение.

Лечението продължава

След хистеректомията и всичките последвали усложнения, аз останах с много страховито изглеждащ корем и огромна херния. Знаех, че ако се върна при лекарите, които ми причиниха тези неща, ще преживея конфликт, тъй като не им вярвам. Така че реших да отида в Малайзия и да намеря пластичен хирург, когото познавах и на когото вярвах, за да ме оперира.

По същото време, през есента на 2008 г., аз си върнах 20-те килограма, които бях загубила през последната година, даже качих и още десет. Левият ми крак беше значително по-голям от десния. Конвенционалната медицина би казала, че когато лекарите са махнали 20 лимфни възела по време на хистеректомията, те са махнали и един ключов и така лимфната ми система се е запушила. Реших да вярвам на това, че все още имам продължаващ екзистенциален конфликт и затова кракът задържаше вода.

През януари 2009 г. заминах за Малайзия за коригираща операция. Всичко вървеше добре, но тогава, една седмица след като се върнах в Щатите, преживях най-тежкия си бронхит досега. Нямах просто обикновена кашлица. Беше ужасно преживяване. Не можех да стана от леглото, кашлях по 16 часа на ден, не можех да спя през нощта и всеки мускул в тялото ми ме болеше. Вместо да се паникьосам, прегледах записките си за ГНМ и прочетох, че развиваме бронхит, когато се лекуваме от „страх – ужас конфликт”. От гледна точка на ГНМ пътуването ми до Малайзия ме е излекувало от този конфликт, който преживях през 2008 г., когато ме оперираха и бях подложена на химиотерапия.

Интересното е, че след бронхита, в рамките на седмица, левият ми крак се оправи. С намирането на лекар в Малайзия, на когото вярвах, аз бях решила висящия си екзистенциален конфликт и задържаната вода се беше освободила.

Красотата на Германската нова медицина е в това, че всеки може да разбере принципите ѝ. Ако разберете за ГНМ преди да се разболеете, вие разбирате колко важно е да се разрешават конфликтните шокове преди да се превърнат в сериозно заболяване. Ако научите за ГНМ докато се борите с болестта, това ще ви даде причина да не се тревожите. ГНМ ви дава възможност и ви помага да разберете, че нищо от това, което се случва в тялото ви не е случайно и че всичко в Природата има своя смисъл. С толкова много противоречива информация навсякъде за това какво причинява и какво не причинява болест, ГНМ ни предлага обяснение и решение, което е логично и успокоително.

Джоан Клодфелтер

Преведено от -  www.germannewmedicine.ca

Разказът вече не е наличен на сайта.

Обратно в Свидетелства