ЕКТОДЕРМА

Латералност 

Сексуалността, както и разликата между мъжко и женско (кортикално и хормонално/яйчници и тестиси) има определяща роля в церебралния кортекс. Следователно СБС програмите, свързани с кортикален териториален конфликт са всъщност една изключителна система, която обаче следва строги правила. Тези изключителни правила са валидни и за „захарните биологични програми”, биологичните програми за фронтален страх и биологичните програми, свързани с безсилие. Отне ми много години изследване, за да открия тези взаимовръзки и най-вече връзките на левичарството и на деснячеството. Въпреки че кортикалните териториални конфликтни области са част от сензорния кортекс, съответните СБС програми са свързани с хормоналния статус на отделния индивид. При промяна на хормоналния статус, конфликтите могат да „прескочат” в другата мозъчна хемисфера. Затова местоположението на „удара” се определя от латералността на индивида и от моментния хормонален статус, вместо от връзката майка/дете или партньор, както е при останалите СБС програми на сензорния кортекс. Например: ако жена левичарка преживее конфликт, свързан с идентичността, той ще повлияе в дясната (темпорална) страна на церебралния кортекс. На ниво орган тя ще развие стомашна или жлъчна улцера (язва). Ако преживее нов конфликт, свързан с идентичността, тя няма вече да е в състояние да отговори със същата мозъчна хемисфера и затова вторият конфликт ще засегне лявата (темпорална) страна. На ниво орган тя ще развие улцера на ректума, която ще се превърне в хемороиди по време на лечебната фаза. Докато са активни и двата конфликта (кортикално ляво и дясно) лицето ще се намира в „шизофренична констелация”. Въпросът как точно е бил преживян конфликтът (дали по мъжки или женски модел) и къде той повлиява в мозъка, не се определя само от моментния хормонален статус (менопауза, бременност, противозачатъчни хапчета, некроза на яйчниците и др.), но също и от латералността. Когато се променят състоянията (хормонален статус, съществуваща конфликтна констелация), съдържанието на конфликта може или да изгуби значимостта си, или може да „прескочи” в срещуположната област на другата мозъчна хемисфера, т.е. една улцера на ректума да стане стомашна.

Хомосексуалност

Накратко за хомосексуалността: в една глутница вълци алфа-вълкът е шефа. Останалите мъжки вълци, които са били победени от алфа-вълка, са гейове, включително и групиралите се. Освен такива, които са били победени от шефа („шефски гей”) или от бащата („бащин гей”), има и вълци, които са били победени от алфа-женската или майката („майчин гей” = едипов). Този вид хомосексуална отдаденост или подчинение се различава от обичайната привързаност към животинската или човешката майка. „Гей” в този смисъл означава, че победеният вълк няма да търси отмъщение при първа възможност, а точно обратното – той ще бъде дълбоко отдаден на „алфа” (мъжки или женски) до края на живота си. Същото се отнася и за хората, както е при едиповия (=”майчин гей”). Това е биологичната тайна при функционирането на вълчата глутница и при разширеното човешко семейство.

Ако намаляването на тестостерона или пълният му дефицит са причинени от активен конфликт на загуба (без териториални конфликти), тогава говорим за асексуалност. Ако обаче, намаляването на тестостерона се дължи на активен териториален конфликт, то това е хомосексуалност.

„Сърдечни инфаркти” на коронарната артерия и коронарната вена

Епилептичните/епилептоидни кризи на улцерите на коронарната артерия и на коронарната вена, включително и на мускулатурата им, традиционната медицина нарича „сърдечни инфаркти”. Но терминът не е напълно коректен. Кризата настъпва с болка в сърцето по време на активната фаза (= angina pectoris), както е при епилептоидната криза (за плоския епител на интимата) и при епилептичната криза (изключение за набраздената мускулатура на коронарната артерия). Абстрахирайки се от това, по време на този тип „сърдечен инфаркт” не се случва кой знае какво със самото сърце, с изключение на безобидните оклузии (запушване) по коронарните артерии или техните разклонения, дължащи се на отока в лечебната и възстановителна фаза.

Истинската причина за фатален сърдечен инфаркт е усложнението в мозъчния център за сърдечен ритъм. Смърт настъпва или в резултат на аритмия или сърдечен арест, започнал в десния мозъчен център за сърдечен ритъм, отговарящ за бавния сърдечен ритъм и за коронарните артерии, или поради артериална фибрилация, започнала в левия мозъчен център за сърдечен ритъм, отговарящ за бързия сърдечен ритъм и за коронарните вени. И двете се случват по време на епилептоидната/епилептична криза. В коронарните вени съществува и допълнително събитие, петно, формирало се по време на лечебната фаза, което се освобождава и се избутва към белодробните артерии (които носят венозна кръв), причинявайки белодробна емболия. При една фатална белодробна емболия смъртта настъпва първо в мозъка („мозъчна смърт”)! Ето защо патолозите на практика никога не откриват причината за този тип сърдечна атака. Поради тези слабости традиционната медицина излиза с недоказани теории за връзката с т.нар. миокард.

Инфарктът на миокарда е само епилептичната криза на набраздената мускулатура на лявата или дясната сърдечна камера. Следователно, инфарктът винаги е предшестван от по-голяма или по-малка мускулна некроза, съчетана с частична парализа на сърдечния мускул по време на активната фаза. Освен това, миокардът няма нищо общо с мъжките териториални конфликти или с женския сексуален конфликт, а по-скоро е конфликт да се чувстваш напълно смазан (поразен, объркан, съкрушен,…) във връзка с майка/дете или партньор. По отношение на миокарда това трябва да се има предвид, защото при развитието на сърцето по време на еволюцията сърдечният мускул (ляв и десен) се е инервирал от същата страна в мозъка (от мозъка до органа няма кръстосване). Това се отнася и за инервацията от моторния кортекс, както и за трофиката (=храненето) на мускулната тъкан, управлявано от церебралната медула.