СБС ПРОСТАТА

 Стартиращият момент на това, което обикновено наричаме болест е винаги „биологичен конфликт” – изключително силен конфликтен шок – наречен в Германската нова медицина, Дирк Хамер синдром. Моментът на ДХС се случва, шокът въздейства върху специфична област в мозъка, която на свой ред кореспондира с точно определен орган. Това въздействие може да се види на скенер като кръгова конфигурация (ОХ – огнище на Хамер). Повечето ОХ се разширяват, най-голямото е тумор, некроза или функционално нарушение в клетките на органа.

ДХС е крайъгълният камък на  Желязното правило на рака, както и на Германската нова медицина като цяло. Повечето пациенти знаят съвсем точно кога се е случил техният ДХС, тъй като той винаги е тежко събитие.

Съгласно втория биологичен закон на ГНМ, всяка болест протича в две фази: първо студена  и после топла фаза, при условие, че има разрешение на конфликта. Ако той не може да се разреши, болестта остава в активната си фаза. В случая на съществуваща интензивна конфликтна активност, индивидът отслабва все повече и повече и може евентуално да умре от слабост или от какхексия (хронично умствено или физическо изтощение). Досега втората фаза напълно се пренебрегваше, в резултат на което разбирането ни за болестите беше фундаментално погрешно.

Базирайки се на „Онтогенетичната система на рака и еквивалентните на рак болести”, се разграничават два различни вида тумори. Единият вид е резултат от клетъчна пролиферация (размножаване) по време на активната фаза на конфликта (симпатикотония); другият е резултат от клетъчна аугментация (уголемяване) по време на лечебната фаза (ваготония), в която загубата на тъкан (дупки, некрози или улцерации) от активната фаза, се заменят, възстановяват се посредством нови клетки.

В мозъка, контролните центрове за всички видове рак, които създават тумор по време на активната фаза на конфликта, са разположени близо един до друг. От гледна точка на еволюцията, те принадлежат към един и същ ембрионален зародишен слой и имат строго специфична биологична цел. Всеки зародишен лист се съотнася към специфична област в мозъка, към определен тип биологичен конфликт, към определени хистологични клетъчни формирования и към строго специфични микроби. Тази основна тенденция е в сила и за трите зародишни слоя, следователно и за всички болести. Всички тумори, които пораждат клетъчна пролиферация по време на активната фаза имат свои програми в мозъчния ствол или в малкия мозък, т.е. в  т.нар. стар мозък.

Ракът на простатата принадлежи към групата органи, които се управляват от мозъчния ствол, т.е. те винаги формират компактни тумори от аденоклетъчен тип (жлезист тумор) по време на активната фаза на конфликта.

Биологичният конфликт, който е свързан с простатата, винаги е „полугенитален конфликт” така да се каже; ударението на конфликта е свързано с размножаването или с пола и не непременно със секса.

Например:

·         Дъщеря съди баща си за наследство.

·         Съпруг хваща жена си/приятелката си в леглото с любовник.

·         Възрастен мъж е изоставен от по-младата си жена/приятелка, заради по-млад мъж.

·         Грозни факти излизат наяве при развод.

По време на активната фаза на конфликта се развива компактен аденоиден тумор и – както е при всички органи, управлявани от мозъчния ствол – успоредно с растежа на тумора, започва да се размножава микобактерия със същата скорост, с която расте и той (при положение, че има такава бактерия в организма), за да се подготви за „работата”, която има да върши по време на лечебната фаза, след като конфликтът бъде разрешен.

По-интензивната конфликтна активност води до по-бърз растеж на тумора, а дължината, времетраенето на конфликта, определя големината му. Пациентът не чувства болка или друг дискомфорт, освен вегетативни симптоми като безсъние, загуба на апетит, отслабване. Изключенията се случват в онези случаи (около 5%), при които туморът на простатата притиска уретрата, причинявайки забавено или бавно уриниране.

Ракът на простатата не е болезнен нито в активната фаза на конфликта, нито по време на лечебния процес.

Когато конфликтът се разреши, всичко се обръща: пациентът е в състояние отново да спи, връща си апетита и се покачва теглото. С разрешаването на конфликта микобактериите, които вече са се размножили по време на активната фаза, се активират и започват да разграждат тумора. Това е природна хирургия!

През лечебната фаза урината е мътна и с мирис (резултат от туберкулозата), понякога се наблюдава и кръв. Обикновено пациентът има нощни изпотявания, чувства силна умора, не е необичайна температура от 40°С и повече. Но всички тези симптоми не са опасни. Единственото изискване е пациентът да се храни с качествена и богата на протеини храна.

Подуването на простатата по време на лечебния процес може временно да притиска уретрата. В този случай се препоръчва катетер за един или два месеца, или докато туморът бъде разложен и нормалното уриниране се възстанови. След това всичко отново ще бъде наред.

Този естествен туберкулозен лечебен процес на простатния тумор е напълно безобиден и безболезнен (като изключим временния катетер), стига да има уриниране, нито пък има някаква опасност от импотентност. Въпреки това, трябва да се има предвид, че тумор, който се трие, дразни уретрата дълго време, може да увреди нервни клетки и така да причини импотентност.

Биологичната цел с рака на простатата се намира в активната фаза на конфликта, когато се увеличава секрецията от простатата. След като конфликтът бъде разрешен (например, мъжът „преживява” жената, която е загубил или компенсира загубата с нова приятелка), допълнителните клетки, които са формирали тумора (доброкачествена простатна хиперплазия) стават безполезни и  биват премахнати от туберкулозните бактерии. В същото време еякулацията се възвръща към  „нормалното” си количество.

Дори и да няма налични микобактерии, които да разрушат тумора, няма да се случи нищо забележително в 95% от случаите, с изключение може би на уринирането, което може да бъде затруднено от основното подуване на простатата. Но дори и тогава всичко ще се нормализира, щом подуването премине.

В изключителните случаи, когато подуването притиска уретрата и туморът не може да бъде разложен, се препоръчва операция. Всичко на всичко това би било наложително в около 5% от случаите и то само, защото необходимата микобактерия не е била налична по време на конфликтната активност – с други думи, поради небиологична причина!

Тези микроби, на които преди се гледаше като на „гадни врагове” или като на армия „вирулентни убийци” (болестотворни), които искат да ни разрушат и затова трябва да бъдат унищожени, тези същите микроби, се оказват нашите най-добри приятели и най-лоялни помощници. Те са така да се каже, крайно необходими биологични боклукчии и възстановители на нашия организъм.

Микробите започват работа само след като получат изрична заповед от мозъка, в точния момент, при започване на лечебната фаза, когато организмът превключва от продължителната симпатикотония (конфликтната активност) към продължителната ваготония (лечението).

Стандартната терапия е да се премахва туморът (или каквото там е видяно като тумор), без да се интересува от това дали той е конфликтно активен или е в процес на лечение. Всичко трябва да бъде изрязано, позовавайки се на презумпцията, че ракът се развива от ненормална клетка, която плува в артериалната кръв към други органи, където после създава нов рак – т.нар. „метастази”. Дори и да можеха раковите клетки да пътуват до други органи, те би трябвало да стигнат до там именно чрез артериалната кръв. Но и до ден днешен нито един изследовател не е открил ракова клетка в артериалната кръв на пациент, болен от рак!

Следователно диагнозата „метастази” винаги съдържа една недоказана, всъщност напълно погрешна хипотеза, която отстоява идеята, че вторичните карциноми произлизат от първоначалния тумор. Ние не отричаме факта, че съществува вторичен или дори третичен карцином (поне не принципно), но не сме съгласни с преценката и интерпретацията им. Как може например, рака на простатата, който формира компактни тумори в активната фаза на конфликта, да мигрира в костите и там да причини стопяване на клетките?

Германската нова медицина не е основана на хипотези, а на пет биологични закона, доказуеми – без изключение – на трите нива (психика, мозък, орган) и възпроизводими при всеки един отделен случай. Основавайки се на това ново познание, с ГНМ трябва внимателно да обмислим какво още може да се направи в случаите на медицинско лечение и какво не е вече необходимо.

© д-р Рике Герд Хамер

Преведено от - www.learninggnm.com