Представите се накратко.

Казвам се Цветелин Георгиев и от 2003 год. съм преподавател в Русенския университет. Основните ми научни интереси са в областта на управлението на качеството и метрологията. Координатор съм на магистърския курс по „Управление на качеството“.

Какво последействие Ви донесоха последните номинации и награди? Разкажете за тях. 

Наградата за млади учени „Данубиус“ (Danubius Young Scientist Award) е петата по ред по-значима награда, наред с наградата „Будител“ на Русенския университет от МТФ (2015), Медалът от Сдружение „Клуб 9000“ за създаване на Младежкия клуб по качество към Русенския университет (2016) и двете награди ‘The Best Paper’ (2014, 2017). 

Несъмнено всяка награда е чест за нейния лауреат, особено като се има предвид, че не всеки трудолюбив и кадърен човек получава каквато и да е награда. 

Някои може би ще се главозамаят от наградите и ще се гордеят с тях. 

Други, обаче, ще ги приемат със смирение и с ясното съзнание, че всяка награда, освен венец, увенчал години на усилие, е едно предплащане на бъдещ, по-голям дълг. Това е дългът да оправдаеш доверието на тези, които са те номинирали и са ти дали наградата. Това са и повишените очаквания на всички хора, към отличените. 

Моето скромно разбиране за наградата се доближава това на хората, които възприемат признанието като дълг към студентите и колегите от университета, към града и страната, както и към цялото общество.

Къде сте завършили висшето си образование и кое е най-важното, което научихте през студентските си години?

През 2001 год. се дипломирах като машинен инженер в Машинно-технологичния факултет, катедра „Технология на машиностроенето и металорежещи машини“, където имам щастието да работя и до днес. 

Преподавателите, които ме обучаваха и част от които са мои колеги и днес, като едни съвременни будители са истински примери за всеотдайност, взаимно уважение и неутолима жажда за самоусъвършенстване. Наред с доказания си професионализъм в конкретната материя, те са ерудирани и в области като музика, философия, история, дори има майстори на спорта. 

Ако мога да обобщя, най-важното, което научих е да не се задоволявам от постигнатото и винаги да търся нови знания и приложения на наученото.

Получихте ли това, което очаквахте и това, което Ви е необходимо за работата в момента, от университетското образование? 

Краткият отговор е „Да“. По онова време все още може и да не съм го осъзнавал, но всяка дисциплина от учебния план е подбрана така, че да ти даде основата, над която да градиш. Висшето образование не е панацея и не може да те излекува от „болестите“ на живота. Но то е ваксината, която ти осигурява първоначалната защита срещу проблемите извън защитената среда на университета. А дали и как ще изплуваш след щастливите мигове с тогите и хвърлянето на шапките, зависи до голяма степен от гръбнака, който си изградил по време на следването.

Какво е да си млад преподавател в Русенския университет? 

Вече не си спомням ;) На 42 години, може за някои все още да съм млад, но с прошарените си коси едва ли изглеждам млад за студентите си. А и 15 години преподавателски стаж също не ме нареждат сред по-младите ми колеги. 

Ако трябва да съм откровен, да си млад преподавател означава, че пред теб има огромна планина, която изисква много труд и старание, за да бъде преместена. Щастлив съм, че колективът, с който работя, ме прие като равен и винаги съм чувствал тяхната подкрепа за всяка инициатива. Дори и в научно отношение съм получавал единствено предложения и напътствия от по-опитите си колеги, но никога директни заповеди. Иска ми се да вярвам, че и за други кои млади колеги условията са подобни.

Какви са предизвикателствата пред Вас и трудностите, с които се сблъсквате, във Вашия професионален път?

Моята настройка към предизвикателствата и трудностите е като към неизползвани възможности за подобряване. Това ми мнение е силно повлияно от управлението на качеството, което освен професия, за мен е начин на живот. 

Ако трябва да посоча някои предизвикателства, не бих пропуснал слабата мотивация у студентите и преподавателите, станалият хроничен недостиг на средства, водещ до самоизяждане за сметка на другия, както и прекомерното отделяне на енергия за показност. 

Как ли щяха да изглеждат тези предизвикателства, ако студентите постъпваха в университета мотивирани какво искат да учат и да работят в последствие? Или ако преподавателите успяваха да намерят път към сърцето на всеки един студент и да му помогнат да разкрие потенциала си… Какво ли ще бъде, ако студентите не са скъпоценни „бройки“ с ЕГН? И какво ли ще се промени, ако оставим делата ни да говорят за нас?

Какви  качества трябва да притежава един млад учен, за да получи признанието на студентите си / колегите си?

Да бъде себе си. А ако това не помага, да спазва една доказала се във времето библейска истина, която краси зала в сградата на ООН в Ню Йорк: "Не прави на другите това, което не искаш да направят на теб!". Безкористният човек дава всичко от себе си, без да се надява на признание. Ако е откровен и трудолюбив, подобните нему ще му отдадат заслуженото.

Какви  са най-значимите Ви постижения в професионално отношение? Какво следва в близък план? 

Да „запаля“ за качеството студенти и колеги, които преди това не са имали конкретна представа за тази професия. Като постижения бих посочил, че идеи от две мои публикации намериха своят нов живот в два стандарта на Международната организация по стандартизация ISO. Четири пъти съм изнасял пленарни доклади на международни научни конференции в Румъния и Турция.

В близък план имам намерение да довършим започнатото през миналата година и да станем първият университет в България, който успешно ще внедри стандарта ISO 21001 “Образователни организации. Системи за управление на образователни организации. Изисквания с указания за прилагане”. По време Конференцията на ректорите от Дунавските страни (DRC) новоизбраният президент проф. Иванка Попович прояви сериозен интерес към популяризиране на опита на Русенския университет с този стандарт и внедряването му като елемент от стратегията за развитие на университетите от DRC.

Какво Ви мотивира да се посветите на науката и в частност на академизма?

Науката за мен все още си остава тайна. Методиката на научния труд е добре известна, но аналогично на качеството, не смятам, че има момент, в който да си кажеш „Това е!“. Винаги може още, може и по-добре. Убеден съм в красотата и полезността на интердисциплинарните научни изследвания и винаги съм се стремял към сътрудничество с колеги от най-разнообразни области на знанието.

С академизма се срещнахме случайно, доколкото има случайности в живота. Но мисля, че неговото зрънце, посято от моите учители, при мен намери благодатни условия за израстване.

Основната ми мотивация е, че преподаването е една благородна и, по своята същност, социално отговорна професия. Възможността да обменяш идеи в условията на открита дискусия с хора над средното ниво на интелигентност, способността да влияеш на мирогледа на младите хора, луксът да претворяваш мислите си в реалност- всичко това са предимства, които рядко се срещат на друго място. 

Вашият съвет към студентите / колегите, решили да продължат кариерното си развитие в образованието.

Желая им успех, от все сърце! Нека да има още млади хора, с които заедно да възвърнем престижа на преподавателската професия. Определено няма да е лесно, но това ще направи успехът още по-желан и ценен.

Aвторитетно американско списание по качество публикува на страниците си за първи път предложение на българин, свързано със специфичната тематика. Преподавателят в Машинно-технологичния факултет на Русенския университет гл. ас. д-р Цветелин Георгиев се включил в анкетата на „ASQ Quality Progress” по повод на Световния месец на качеството, който се отбелязва всяка година през ноември. В анкетата участниците трябвало да споделят своя опит от практиката как чрез изкуството - музика, филми, картини, популяризират методи и техники, свързани с контрола и управлението на качеството. Георгиев разказал, че в часовете разнообразява работата със студентите, като им пуска песента „Оut of control” /„Извън контрол”/ на канадската рок банда „Beast”.

„Аз обикновено пускам тази песен, когато разглеждаме темата „Контролни карти”. На английски терминът „процесът е нестабилен” може да се каже „The process is ОUT OF CONTROL”, какъвто е и припевът на песента”, обяснява главният асистент и допълва, че използва и български песни по време учебния процес. Когато преди пет-шест години започнал да прилага този начин на преподаване, установил, че студентите повишават настроението си и по-лесно възприемат материала по трудната дисциплина.

Сред многото изпратени предложения редакторите на изданието откроили това на русенския преподавател и го публикували в ноемврийския брой. От над 10 години гл. ас. д-р Цветелин Георгиев е член на Американската асоциация по качество.