CHRISTMAS IN BULGARIA

“Christmas is not just a date. Christmas is a state of mind.” – says the American educator, teacher, scholar, and author Mary Ellen Chase. For us in Bulgaria, Christmas is a state of family. A time when everyone returns home and gathers with their loved ones around the festive table. I must admit that in my lifetime, I remember two or even three ways of celebrating Christmas in Bulgaria.

(In the picture, Father Frost, Snowwhite and the writer, in the 1980’s) 

In my childhood, which was in the period of the People’s Republic of Bulgaria and the rule of the Bulgarian Communist Party, Christmas was a tradition of the past. What I knew about the Christmas tradition- the prayer before the festive dinner, the lighting of the candles, the story of the life of Christ, all of this was told to me by my grandmother.

The atheist state had made the celebration of New Year’s Eve the focal point of a child’s expectations. If you are asking yourself if I knew about the Coca Cola version of Saint Nicholas – no, I did not. One of my favourite moments was when Father Frost (Dyado Mraz – Дядо Мраз) and Snow White (Snezhanka - Снежанка) gave me a metal construction set on a freezing winter evening in my hometown – Pleven. Looking back at this precious moment, now I am pretty sure that my mother had bought it and gave it secretly to the person dressed as Father Frost… When democracy came, I was already in my teenage years, and Christmas had lost its magic status from my early childhood. At the same time, I started to appreciate the religious aspect of the nativity of Jesus Christ (Rozhdestvo Hristovo – Рождество Христово) and the symbolism of the Holy Night. Growing up and knowing that one day I would also become a parent provoked in me the desire to find out about the authentic way Christmas was celebrated by our predecessors. It was then that I first found out about the meaning of the 40-day Christmas Fasting period (posti - пости) that begins on November 15 and lasts till December 24 - Christmas Eve (Badni Vecher – Бъдни Вечер). The fasting begins with asking for forgiveness and giving forgiveness (proshki – прошки) to the elderly people in the family so that we cleanse not only our bodies but, more importantly – our souls.

The Orthodox Christmas Eve dinner tradition says that the housewife shall prepare 7, 9 or 12 dishes without meat - 7 for the weekdays, 9 for the months of pregnancy, and 12 for the months of the year. Usually, these include dry red peppers stuffed with baked beans, rice in cabbage and/or grape leaves (sarma – сарма), olives with onion, boiled wheat, nuts, fruits, etc.

(In the picture, stuffed red peppers and stuffed wine leaves)

(In the picture, traditional bread (pita/pogacha –пита/погача)

A traditional bread (pita/pogacha –пита/погача) with a silver coin is baked. The oldest person in the family breaks it into pieces.e devotes and preserves the first piece for the Virgin Mary, the second one - for the house, and then each person gets one, starting from the eldest to the youngest. Another interesting tradition is to “predict the future” using walnuts. Everyone picks a walnut and, after breaking the shell, tries to guess their future according to the walnut kernel inside. If it is looking good and is not broken, then the year to come will be prosperous. A specific characteristic of the Christmas Eve dinner is that food is left on the table the whole night. It is believed that the Virgin Mary comes down during the night and tastes the dishes. Now that my wife and I are parents, we have established our family’s way of celebrating Christmas. We start decorating our home about two weeks before December 24. We add at least one new Christmas decoration toy to the Christmas tree each year, symbolising the new beginning. Without a doubt, I can say that Christmas was and still is a very special time for our children. For a full year, they have been expecting the magic night when the toy(s) of their dreams will miraculously appear. Presents are bought and piled up in the red sack that Santa Claus unintentionally “forgets” in a nearby room. Kids try to stay awake for as long as possible to get a glimpse of Santa Klaus, Snow White, the Reindeer, the Sleigh and other Christmas characters... Usually, presents are opened after the festive dinner on Christmas Eve or sometimes in the morning after it.

(In the picture, cheese pie (banitsa sas sirene – баница със сирене)). 

Also, at breakfast on Christmas Day, we prepare a cheese pie (banitsa sas sirene – баница със сирене). The housewife hides in it a coin and small pieces of paper (lucks/kismets – късмети) associated with “health”, “love”, “prosperity”, “a new house”, “a new job”, “a new baby”, etc. The person who manages to get the coin in their piece of the cheese pie is believed to have enough money for the following year. The fasting period is now over, and the festive Christmas lunch includes richly decorated dishes with pork meat (some people in the villages say that the Bulgarian word for Christmas – Koleda (Коледа) is linked to slaughtering a pig (kolya – коля) and eating its fresh skin, bacon, lard, and meat), sour cabbage, pickles, various types of dried meat delicacies, nuts, and cakes. Some typical salads are “Snow-white salad” (yoghurt, pickles, garlic, dill and ground walnuts) and “Russian salad” (boiled potatoes, carrots, peas and eggs, salami, pickles and mayonnaise).

Name-day traditions are very strong in Bulgaria, and sometimes people consider their name days to be more important personal holidays than their birthdays. Men named Hristo (a namesake of Christ) and females named Hristina celebrate their name day and receive presents. The third day of Christmas is dedicated to St. Stephen; all persons named Stefan or Stefka celebrate their name days. After Christmas young families pay a visit to their godfathers and bring them cakes and fruits. The family tradition says that the kids in the family prepare a specially decorated stick called “survaknitsa” (сурвакница).It is piled with coloured woollen threads, dry fruits, and popcorn and starting from the eldest man, kids tap each member of the family on the back, wishing them health, prosperity, and abundance in crops and animals. In return, they get sweets and money. The original tradition is still preserved in villages and is performed only by boys aged 7 to 14. If you would like to experience Bulgarian culture related to Christmas and other traditional festivals like Baba Marta, Sirni zagovezni, Kukeri and more, mark your 2025 calendars and be welcome to Bulgaria!

Written by Dr Tzvetelin Gueorguiev and his family: Diana, Daria and Konstantin.

Представите се накратко.

Казвам се Цветелин Георгиев и от 2003 год. съм преподавател в Русенския университет. Основните ми научни интереси са в областта на управлението на качеството и метрологията. Координатор съм на магистърския курс по „Управление на качеството“.

Какво последействие Ви донесоха последните номинации и награди? Разкажете за тях. 

Наградата за млади учени „Данубиус“ (Danubius Young Scientist Award) е петата по ред по-значима награда, наред с наградата „Будител“ на Русенския университет от МТФ (2015), Медалът от Сдружение „Клуб 9000“ за създаване на Младежкия клуб по качество към Русенския университет (2016) и двете награди ‘The Best Paper’ (2014, 2017). 

Несъмнено всяка награда е чест за нейния лауреат, особено като се има предвид, че не всеки трудолюбив и кадърен човек получава каквато и да е награда. 

Някои може би ще се главозамаят от наградите и ще се гордеят с тях. 

Други, обаче, ще ги приемат със смирение и с ясното съзнание, че всяка награда, освен венец, увенчал години на усилие, е едно предплащане на бъдещ, по-голям дълг. Това е дългът да оправдаеш доверието на тези, които са те номинирали и са ти дали наградата. Това са и повишените очаквания на всички хора, към отличените. 

Моето скромно разбиране за наградата се доближава това на хората, които възприемат признанието като дълг към студентите и колегите от университета, към града и страната, както и към цялото общество.

Къде сте завършили висшето си образование и кое е най-важното, което научихте през студентските си години?

През 2001 год. се дипломирах като машинен инженер в Машинно-технологичния факултет, катедра „Технология на машиностроенето и металорежещи машини“, където имам щастието да работя и до днес. 

Преподавателите, които ме обучаваха и част от които са мои колеги и днес, като едни съвременни будители са истински примери за всеотдайност, взаимно уважение и неутолима жажда за самоусъвършенстване. Наред с доказания си професионализъм в конкретната материя, те са ерудирани и в области като музика, философия, история, дори има майстори на спорта. 

Ако мога да обобщя, най-важното, което научих е да не се задоволявам от постигнатото и винаги да търся нови знания и приложения на наученото.

Получихте ли това, което очаквахте и това, което Ви е необходимо за работата в момента, от университетското образование? 

Краткият отговор е „Да“. По онова време все още може и да не съм го осъзнавал, но всяка дисциплина от учебния план е подбрана така, че да ти даде основата, над която да градиш. Висшето образование не е панацея и не може да те излекува от „болестите“ на живота. Но то е ваксината, която ти осигурява първоначалната защита срещу проблемите извън защитената среда на университета. А дали и как ще изплуваш след щастливите мигове с тогите и хвърлянето на шапките, зависи до голяма степен от гръбнака, който си изградил по време на следването.

Какво е да си млад преподавател в Русенския университет? 

Вече не си спомням ;) На 42 години, може за някои все още да съм млад, но с прошарените си коси едва ли изглеждам млад за студентите си. А и 15 години преподавателски стаж също не ме нареждат сред по-младите ми колеги. 

Ако трябва да съм откровен, да си млад преподавател означава, че пред теб има огромна планина, която изисква много труд и старание, за да бъде преместена. Щастлив съм, че колективът, с който работя, ме прие като равен и винаги съм чувствал тяхната подкрепа за всяка инициатива. Дори и в научно отношение съм получавал единствено предложения и напътствия от по-опитите си колеги, но никога директни заповеди. Иска ми се да вярвам, че и за други кои млади колеги условията са подобни.

Какви са предизвикателствата пред Вас и трудностите, с които се сблъсквате, във Вашия професионален път?

Моята настройка към предизвикателствата и трудностите е като към неизползвани възможности за подобряване. Това ми мнение е силно повлияно от управлението на качеството, което освен професия, за мен е начин на живот. 

Ако трябва да посоча някои предизвикателства, не бих пропуснал слабата мотивация у студентите и преподавателите, станалият хроничен недостиг на средства, водещ до самоизяждане за сметка на другия, както и прекомерното отделяне на енергия за показност. 

Как ли щяха да изглеждат тези предизвикателства, ако студентите постъпваха в университета мотивирани какво искат да учат и да работят в последствие? Или ако преподавателите успяваха да намерят път към сърцето на всеки един студент и да му помогнат да разкрие потенциала си… Какво ли ще бъде, ако студентите не са скъпоценни „бройки“ с ЕГН? И какво ли ще се промени, ако оставим делата ни да говорят за нас?

Какви  качества трябва да притежава един млад учен, за да получи признанието на студентите си / колегите си?

Да бъде себе си. А ако това не помага, да спазва една доказала се във времето библейска истина, която краси зала в сградата на ООН в Ню Йорк: "Не прави на другите това, което не искаш да направят на теб!". Безкористният човек дава всичко от себе си, без да се надява на признание. Ако е откровен и трудолюбив, подобните нему ще му отдадат заслуженото.

Какви  са най-значимите Ви постижения в професионално отношение? Какво следва в близък план? 

Да „запаля“ за качеството студенти и колеги, които преди това не са имали конкретна представа за тази професия. Като постижения бих посочил, че идеи от две мои публикации намериха своят нов живот в два стандарта на Международната организация по стандартизация ISO. Четири пъти съм изнасял пленарни доклади на международни научни конференции в Румъния и Турция.

В близък план имам намерение да довършим започнатото през миналата година и да станем първият университет в България, който успешно ще внедри стандарта ISO 21001 “Образователни организации. Системи за управление на образователни организации. Изисквания с указания за прилагане”. По време Конференцията на ректорите от Дунавските страни (DRC) новоизбраният президент проф. Иванка Попович прояви сериозен интерес към популяризиране на опита на Русенския университет с този стандарт и внедряването му като елемент от стратегията за развитие на университетите от DRC.

Какво Ви мотивира да се посветите на науката и в частност на академизма?

Науката за мен все още си остава тайна. Методиката на научния труд е добре известна, но аналогично на качеството, не смятам, че има момент, в който да си кажеш „Това е!“. Винаги може още, може и по-добре. Убеден съм в красотата и полезността на интердисциплинарните научни изследвания и винаги съм се стремял към сътрудничество с колеги от най-разнообразни области на знанието.

С академизма се срещнахме случайно, доколкото има случайности в живота. Но мисля, че неговото зрънце, посято от моите учители, при мен намери благодатни условия за израстване.

Основната ми мотивация е, че преподаването е една благородна и, по своята същност, социално отговорна професия. Възможността да обменяш идеи в условията на открита дискусия с хора над средното ниво на интелигентност, способността да влияеш на мирогледа на младите хора, луксът да претворяваш мислите си в реалност- всичко това са предимства, които рядко се срещат на друго място. 

Вашият съвет към студентите / колегите, решили да продължат кариерното си развитие в образованието.

Желая им успех, от все сърце! Нека да има още млади хора, с които заедно да възвърнем престижа на преподавателската професия. Определено няма да е лесно, но това ще направи успехът още по-желан и ценен.

Aвторитетно американско списание по качество публикува на страниците си за първи път предложение на българин, свързано със специфичната тематика. Преподавателят в Машинно-технологичния факултет на Русенския университет гл. ас. д-р Цветелин Георгиев се включил в анкетата на „ASQ Quality Progress” по повод на Световния месец на качеството, който се отбелязва всяка година през ноември. В анкетата участниците трябвало да споделят своя опит от практиката как чрез изкуството - музика, филми, картини, популяризират методи и техники, свързани с контрола и управлението на качеството. Георгиев разказал, че в часовете разнообразява работата със студентите, като им пуска песента „Оut of control” /„Извън контрол”/ на канадската рок банда „Beast”.

„Аз обикновено пускам тази песен, когато разглеждаме темата „Контролни карти”. На английски терминът „процесът е нестабилен” може да се каже „The process is ОUT OF CONTROL”, какъвто е и припевът на песента”, обяснява главният асистент и допълва, че използва и български песни по време учебния процес. Когато преди пет-шест години започнал да прилага този начин на преподаване, установил, че студентите повишават настроението си и по-лесно възприемат материала по трудната дисциплина.

Сред многото изпратени предложения редакторите на изданието откроили това на русенския преподавател и го публикували в ноемврийския брой. От над 10 години гл. ас. д-р Цветелин Георгиев е член на Американската асоциация по качество.