Сагата по установяване на произхода на българите продължава вече над 150 години с променлив или почти никакъв успех. Липсата на убедителни изворови сведения, политически мотиви при тълкуването им и обикновена инерция на научната мисъл са довели търсенето до точка на застой.
През по-голямата част от този период господстващата теза е, че така наречените прабългари са алтайски тюркоговорящ народ. Зад тази теза са мненията на водещите учени - историци и археолози, занимаващи се с ранната българска история. За това не малко време обаче тезата така и не намери обосновка. Липсваха и продължават да липсват убедителни доказателства както за алтайския или средноазиатския произход на прабългарите, така и за тяхното предположено тюркоезичие.
Така към сегашния момент макар, че средноазиатската хипотеза все още е в учебниците в средния курс и университетите, много от учените вече поддържат официално алтернативна хипотеза за ираноезичие на прабългарите с произход от Прикавказието.
Тази иранска хипотеза обаче също страда от липса на всякакви доказателства. Построена предимно на пожелателни етимологии на „прабългарски“ думи, иранската хипотеза изглежда даже по-зле обоснована и от алтайската, която има претенции да замени.
Навлизането на популационната генетика като помощна наука на историята не донесе позитиви и за двете хипотези. Направените няколко изследвания отричат връзка на съвременните българи с кавказките народи „The spatial distribution of mtDNA haplogroups C, D and Z and Y-chromosome haplogroups C, N and Qcontrasts their high frequency among Altaic populations and their occasional appearance in Bulgarians. Furthermore, the comparison of the occurrence of these haplogroups shows no link between Bulgarians and Altaic and Caucasus populations. „ (Distribution of East Eurasian Y-Chromosome and Mitochondrial DNA Haplogroups across Eurasia: Insights into the Genetic Ancestry of Bulgarians“ Sena Karachanak-Yankova Desislava Nesheva)
Така, вместо да получава доказателствена подкрепа, новата теория за произхода на българите изпада в ситуацията на старата, притисната допълнително от точна наука като популационната генетика.
Продължава в линка.