Въпросния текст за който ще става въпрос според Monumenta Germaniae Historica, Tomus VI, ed. Georgius Heinricus Pertz, Scriptorum T. IV, Hannoverae, 1841, p. 131 :
1. Антон Съботинов, България при цар Самуил и неговите наследници, т. I, АртГраф ООД, София, 2008 г., V Латински извори, 1. „История на франките” на Адемар от Шабан ( ХI в.), стр. 663:
Адемар от Шабан произхожда от знатно аквитанско семейство. ... Автор е на съчинението „История на франките” в което се дават сведения от създаването на франкската държава до 1028г. (2453). В това произведение се съдържа едно известие и за войните на Василий II с българите „водени от техните царе Самуил и Аарон...” и т.н.
Под този номер (2453) обяснява под линия:
„Извор – Ръкопис: Codex Reg. Parisiensis, 5927 (X s.); Издания: Ademari Historiarum libri III, ed.G. Waitz, MGH, SS, IV, p. 106 – 148; …” и т.н.
1.1. Съчинението „История на франките” на Адемар не е манускрипт Codex Reg. Parisiensis, n. 5927. Съботинов не е прoучил този въпрос, а би трябвало да е наясно, след като цитира десетки немско, френско и англоезични издания под линия. Явно не е черпил информация от тях, а ги е посочил само за да повдигне престижа на книгата си, като научна, почиваща върху многобройни академични разработки.
1.2. Не е уточнено кого цитира Съботинов с израза под кавички българите „водени от техните царе Самуил и Аарон...”, но такъв превод не може да има по въпросият абзац. Мястото където са упоменати Самуил и Аарон заедно е само едно – Ad ultimum regibus Bulgarorum Samuele et Aaron ... и неговият превод гласи последните български владетели/деспоти на българите Самуил и Аарон. Ако се съобразим с етимологията на употребената латинската титла regibus, (форма на rex, regis ), то нейното най-вярно съответствие не е цар/царе, а властелин, повелител, водач, покровител, знатен човек, и т.н. Употребата на който и да е от посочените от нас термини не води до презумцията за царство, като с указването на царе се манипулира латинският текст, за да се направи удобен за измислицата цар, като се ликвидира същественото и многозначещо определение последните. Така кастриран, латинският текст става удобен за българските историчари да пласират великите си измислици за царство и цар, защото едни последни царе, ще предизвикат недоумение у читателите, колко царства са се нароили след управлението на последният свален от ромеите български цар Роман или такива е имало да царстват паралелно с него, след като такива царе няма упоменати в историческите сведения за това време. Тъй като Антон Съботинов е папагал на чужди мнения, да проследим основният манипулатор – БАН агенция.
-------------
Целият материал в линка.