0.416 Първата мисъл след резюмето на анг. ез. на П. Голийски, в нашият текст по-нататък – ПГ ( стр. 416 по pdf на материала, по която номерация ще продължим) гласи:
Ако има извори за историята на българите, които са наистина подценявани, слабо известни и малко коментирани, то това са сирийските. Разбира се, под „сирийски извори“ не се има предвид „Сирийска хроника“ на Захарий Ретор (Захарий Митиленски) с нейния прочут и добре известен откъс, описващ двете български етнически групи северно от Кавказ през 60-те години на VI век (1).
(1) „Страната Базгун, със свой език, стига и се простира до Каспийските порти и до морето, до Портите [които са] в земята на хуните. И отвъд портите са бургарите със свой език, народ езически и варварски, и те имат градове; и аланите, и те имат пет града; и хората от племето Даду, които живеят в планините, имат крепости. Унногур, народ, живеещ в шатри, Огор, Сабир, Бургар, Хортригор, Авар, Хасар, Дирмар, Сарургур, Багарсик, Хулас, Абдел, Ефталит – тези тринадесет народа живеят в шатри и се прехранват от месото на добитък, риба, дивеч и от война...“ [Zachariah of Mitylene, Syriac Chronicle…, Book XII. Ch. 7, 29–30].
0.1. Под „сирийски извори“ се разбират всички текстове реализирани с този език, а не подбрани по известност или познаваемост от ПГ и това не подлежи на коментар.
0.2. Под линия Голийски пояснява кой е този „прочут и добре известен откъс “ от З. Ретор, което разбира се не е вярно. Там ПГ е поставил превод на български език (неуказано от кого) от английският превод на „Сирийска хроника“ на J. B. Bury (превод от сирийски), поместен в сайта на Roger Pearse (http://www.tertullian.org/fathers/zachariah00.htm ) и вероятно на други места.
0.3. Обширното въведение ( INTRODUCTION) от E. W. Brooks (2) казва, че
анонимното издание на сирийски манускрипт ( MS. 17202 ) е озаглавено от Dr. Land, като Zachariae Ep. Mitylenes aliorumque scripta historicaGraece plerumque deperdita. Част от тези фрагменти са публикувани от Асеманий, а цялостно е публикуван от Mai през 1838 г. под името Scriptorum Veterum Nova Collectio, tom. x.
Ръкопис „Житие на Север“ от Берлинската колекция считан за работа на З. Ретор е публикувана от Dr. Spanuth ( Progr. des Gymn. zuKiel, Göttingen, 1893.);
“ Petrus der Iberer...“ от Британския музей № 12174 е публикувано от Dr. Raabe (Leipzig, 1895) ;
Marr, N. Y., „Ckhovreba Petre Iverisa“ („Life of Peter the Iberian“: Грузински текст в превод на руски), Pravoslavny Palestinsky Sbornik, xvi. St. Petersburg 1896, fasc. 2 ;
The Syriac Chronicle, known as that of Zachariah of Mitylene, trans. Hamilton, F. J. and Brooks, E. W., London 1899 ; Langlois, V., Chronique de Michel le Grand, Venice 1868, (превод на арменски от сирийски);
Baumstark, A., Geschichte der syrischen Literatur, Bonn 1922, ; Duval, R., La Littérature Syriaque, Paris 1907 ;
SYRIAC CHRONICLE, TRANSLATED INTO ENGLISH BY F. J. HAMILTON, D.D. & E. W. BROOKS, M. A. METHUEN & CO., 36 ESSEX STREET, W.C., LONDON, 1899 ( с подробно изложение и описание на изворите в приложение №1. ) и т.н. и т.н.
Така, че сирийските извори нито неизвестни, нито слабо коментирани в последните 100 и повече години.
------------
Целият текст във файла.