Ножът

Ножът

bozman

Грохналото туловище на кръчмата се просмукваше от ледената земя и стенеше под напора на зимният вятър духащ откъм реката. Два опушени фенера хвърляха призрачна светлина в схлупената одая. Зачервените бурии на бумтящото кюмбе се полюшваха в такт с напорите на вятъра, а няколко влаха сърбаха греяна ракия насядали около грубо сковани маси от рендосани талпи. В съседство висок мъж с износено шаечено палто и гъста къдрава брада ядеше боб. Кръчмарят правеше компания на двама каруцари, чийто бавни и съсредоточени движения издаваха твърдото ѝм решение на пресушат еднолитровото шише от модерно зелено стъкло. Миришеше на евтин тютюн и топла глина.

Вратата широко се отвори и носен от вълнá студен въздух влезе млад мъж. Гологлав и брадясъл той приличаше на отшелник напуснал пещерята си. Дрипавото му палто беше толкова жалко, че всеки момент можеше да се разпадне на съставните си части, съшити с разноцветни дебели конци. Като постоя и видя, че не му обръщат внимание, Дрипавият се затътри с широките си обуща към кюмбето. Минавайки покрай кръчмаря и другарите му, той се спъна в една изметнала се дъска на пода и се блъсна в масата. По-старият каруцар успя на хване шишето, но чашките се катурнаха.

--- Ти сляп ли си бе тиквеник такъв – кипна по-младият каруцар и го бухна с мазолестата си длан по гърба. Ударът не беше силен, но Дрипавият отлетя към власите, просна се на масата ѝм и се затресе от дълбока и глуха кашлица.

Неловка тишина обгърна схлупеното помещение. Младият  каруцар смутено се почеса по врата и смутолеви:

--- То не е станало кой знае какво, ама внимавай бе човек !

--- Хайде седни, седни до кюмбето, постопли се – изръмжа кръчмарят и забърса разлялата се ракия с престилката вързана на кръста му. Напълни пак чашките от шишето, което му подаде другият каруцар и приглушено сподели:

--- Българин е завалийката и като го слушам как кашля . . .

Кашлицата беше оставила Дрипавият и намествайки палтото си, той отново затътри чепици. Бавно и притеснено седна до мъжа с къдравата брада, който тъкмо дояждаше боба си.

--- Ти българин ли си ? – свъсено запита Братадият на български. Гласът му беше дрезгав и дълбок.

--- Ъхъ – потвърди младежът.

--- Ами ножа за какво ти е ? – продължи с нисък глас той, без да снема от него проницателен поглед.

--- Какъв нож ? – стресна се Дрипавият и погледна към власите, които продължаваха веселбата си.

--- Този, дето го задигна от масата ѝм – кимна към тях Братадият. Младежът уплашено го погледна и се сви на стола. Погледа му тревожно зашари по празната паница и ръцете на мъжа. Тежко въздъхна и изведнъж скочи. Без да става от мястото си Брадатия го дръпна за ръката и го смъкна обратно.

      --- Домнуле ! – подвикна към кръчмаря и Дрипавият се смали на стола си.

---Дай още два боба, моля.

Кръчмарят кимна разбиращо и като размени още две-три приказки с каруцарите, стана. Взе празната паница пред Брадатия и мина зад тезгяха. Върна се с две пълни паници и половин самун хляб под мишницата. Като остави по-пълната пред Дрипавия, той бръква в джоба на престилката си, извади една лъжица и я пусна в чинията му.

--- Да ти е сладко – рече той и се върна при каруцарите.

Дрипавият дълбаеше с поглед масата и не помръдваше.

Брадатия почака малко и като видя, че сътрапезникът му не посяга към боба се усмихна.

--- Слушай момче – рече той. – Как те думат ?

--- Христо – отзова се като ехо Дрипавия.

--- Слушай Христо, за наказание, че пипаш чуждо, ще изядеш боба който е пред тебе, а за това, че не знаеш как да го правиш, ще изядеш и този, който е пред мен. След цигара време да си свършил – властно рече Брадатия и извади торбичка с тютюн. Без да се мае, Дрипавия грабна лъжицата и отчупи парче от хляба. Мъжът го гледаше как яде на големи залъци и се замисли.

--- Не ми отговори за какво ти е ножа – напомни му той, като чаткаше с огнивото.

--- Ами на Салом ще го нося – отговори Христо с пълна уста – Ако искаш да ти го дам, а ?

Брадатият не отговори. Взе си кюмюрджийската капа, нахлупи я здраво и стана. Остави някакви монети пред кръчмаря и излезе от помещението.

Вятърът беше се усилил и го блъсна в лицето. Закопчавайки палтото си догоре, Брадатия пое към покрайнините на градчето. Не изминал и стотина метра дочу зад себе си познатото тътрене на подметки. Без да се обръща спря и зачака. Дрипавия го настигна  и също спря, като дишаше хрипкаво.

--- Ти закъде си тръгнал ? – попита Брадатият.

--- Кой аз ли !? – учеди се Христо, сякаш се намираха на многолюдна чаршия и въпроса можеше да се отнася до някой друг. – Ами ей така, ходя си . . .

Това обяснение изглежда задоволи мъжа с брадата.

--- А къде живее този твой ...Салом ? – след кратко мълчание попита пак той.

--- Салом ли !? Ей тука, наблизо е, на няколко преки нагоре. . . – оживи се Христо, че е намерил общ език с този странен мъж, който се държеше студено, почти враждебво, но излъчваше нещо особено, което му даваше сигурност.

Двамата продължиха по уличката и като повървяха известно време свърнаха в дълго и тясно дворче. В дъното му беше клекнала ниска и широка къща. Дрипавият мина отстрани и влезе през някаква врата, Брадатия го последва.

В приземната одая беше студено почти колкото и навън. Край един мангал,  в който тлееха въглени, седеше някаква купчина от дрехи. Изпод калпак със спуснати ушанки святкаха хитри очи.

--- Давай бе хаймана, давай да видя какво имас. А-а, вий сте веце двама, давай, давай да видя какво носис ... – бърбореше непрекъснато купчината, без да помръдне от положението в което я бяха заварили. Христо заизважда от бездънните си джобове лъжици, изкривени вилици, едно дамско сребърно огледалце и накрая най-тържествено положи на масичката до вратата и влашкият нож от кована стомана. През цялото време прекупвача – това беше доспопочтеният Салом – го гледаше в ръцете и когато Христо спря, вдигна глава и нервно се разкиска:

--- Ти да не си мислис, це тук е боклукцийница бе, и аз съм боклукция – фъфлеше купчината. – Този ноз, кой ще го купи, нозове мно-о-о-го, вилици, лъзици, боклук . . .

Салом стана от трикракото си столче, което преди това не се виждаше под многокатното му одеяние, дълго чеса месестия си нос, после отвори едно чекмедже на масичката и сурна всичко вътре. След продължително бъркане из джобовете си извади една бакърена монета и я хвърли на масичката.

--- Хайде на, ама друг път да знаес и да не иднас с пърсоля като тези.

Парата още се търкаляше на масичката, когато Дрипавият я клъвна и прибра. Понечи да излезе, но учудено се спря.

Брадатия беше втренчил поглед в Салом.

--- Още четиринайсет пари, Цената е десет за ножа и пет за огледалцето. Една вече даде – отсече той и стаята потъна в тежка тишина. Салом се втрещи от възмущение.

--- Ти какво се бъркас бе !? Аз от тебе да съм взел несто ? Я да се махате и двамата, докато не съм викнал полиция, цапкъни с цапкъни . . .

Брадатия пристъпи към масичката, отвори чекмеджето, взе ножа и го прибра в пазвата си. Когато извади ръка в нея тежеше револвер.

--- Щом се пазариш - сам си вдигаш цената. Последно, двайсет пари само за огледалцето и дребошлъка. И мърдай по-чевръсто, че нямаме време.

Салом слъцна, хвана се за главата и взе да се върти като улав около себе си. После се завъртя из стаята и с неочаквана пъргавина се совна покрай Брадатия, който му препречваше пътя към вратата.

--- Ти ли ще ми кроиш номер бе, гнидо вонлива – просъска Брадатия, докато стоварваше тежкия си юмрук в тила на Салом. Купчината се срина по очи на пода. Срита го с тежките си обувки и като видя, че не дава признаци на живот го обърна по гръб.

--- Хал няма да диша, ама мошеник се пише – мърмореше Брадатия, докато го пребъркваше. – С тези пари Христо, поне един месец няма да има глад . . .

Дрипавият се беше вцепенил и челюстите му потракваха. Капки пот блещукаха по челото му и лазеха надолу. Брадатия стана и откачи от стената едно дамско кожено палто за продан. Смъкна неговото, нахлузи дамското на раменете му и като се засмя доволно защото му залепна като по мярка, отново му навлече дрипата. Тупна го по бузата и го завъртя към вратата.

--- Хайде Ристе, стягай кошницата брат дорде е време и друм.

Напуснаха градчето по мръкване. Духаше тънък, леден вятър, примесен със сняг.

--- Ти накъде отиваш брате ? – попита Христо.

--- На юг – кратко отвърна Брадатия.

--- Аз знам едно местенце, не е далеч от тук – стеснително предложи Христо – ако искаш . . .

--- Давай нататък – съгласи се Брадатия, който явно не познаваше околността.

След около час в тъмнината пред тях изплуваха очертанията на полусрутена постройка. Дрипавият се спря и въпросително погледна другаря си.

--- Това ли ти е местенцето ? – попита Брадатия.

--- Аха – веднага се отзова Христо – не ти ли харесва ?

--- Харесва ми, защо да не ми харесва – одобри Брадатия – Веднага си личи, че си добър стопанин.

Христо се усмихна за първи път тази вечер и уверено хлътна в черния правоъгълник, където е била вратата. След него влезе и Брадатият.

--- Ако не друго, поне е сухо и завет – самоуспокои се той. – Ти отдавна ли се подвизаваш по тези места?

Христо не отговори. В тъмнината се чуваше свирещото му дишене. Брадатият реши, че е задрямал и седна на ледената земя. Бръкна в пояса си и извади огниво. След дълго духане и пуфтене най-после плахо пламъче заоблизва събраните клечки и трески събрани пипнешката от Брадатия.

--- Ти не спиш ли !? – учуди се Брадатия, като видя, че Христо го наблюдава от ъгъла. – Примести се по-близко до огъня, че на това твое местенце, човек може и да не осъмне от студ.

--- То аз ще дойда, но това което го направи днеска не е хубаво.

--- Кое не е хубаво ? – безучастно запита Брадатия зает със събирането на дърва. – Ти за прекупвача ли говориш ?

--- За него, за жена му, за децата му и на тях Бог е дал право да ходят по земята.

Брадатия изтърва дървенията, която събираше и лудна.

--- На прекупвача е дал земя да ходи, а моята е взел, така ли, значи на този твой пършив плевел е дал право да има жена и деца, а на мене – не, така ли !? – ревна Брадатият на един дъх с такава сила, щото се посипа прахоляк от тавана.

--- И с пепел ме посипва този твой Господ, наместо да ми върне родната земя, така ли !? – ревеше бясно мъжът. – Ще му строша подлата кратуна на този твой Господ ако ми се мерне пред очите, така да му кажеш . . .

Христо се беше изправила пребледнял до стената и се кръстеше с вкочанени пръсти – краката му се бяха вцепенили пред това богохулство. С каква вяра живееше този сквернословец ? Или се е продал на Сатаната !? Умът му се парализираше от подобни страхотии . . .

Брадатия постепенно се успокои и накрая седна край огъня. Загледа се в него и се замисли.Христо се смъкна на мястото си до стената  и също се загледа в пламъка. Той весело се извиваше и му се усмихваше.

По някое време нещо привлече вниманието му откъм вратата и той вдигна глава. Усети как косите на главата му настръхнаха и гърлото му пресъхна. Понечи на каже нещо на Брадатия, но не успя, защото челюстите му се бяха вцепенили.

В отвора на вратата стоеше Жена.

Плавно и без да бърза тя се приближаваше към него. Облечена в полупрозрачана дреха и боса, Тя добродушно му се усмихваше. Това в никакъв случай не успокои Христо, а го хвърли в още по-голям ужас. Млада, почти гола жена в този кучешки студ сред полето. „Добър вечер” поздрави Тя и кръвта на Христо се смъкна от главата му е се събра на топка в стомаха. Когато успя най после да изфъхли нещо като „брате”, Брадатия се извърна, почака го, но тъй като Христо не продължи, пак се обърна към огъня.

--- Брате – повтори Христо доста по-членоразделно.

--- Кажи – раздразнено отговори Брадатия.

Христо долови раздразнението в гласа му и малко се успокои.

--- Каква е тази госпожица ?

--- Коя ? – попита мъжъ.

--- Ами тази до мене.

--- Никой няма до тебе.

Христо недоумяващо гледаше Брадатия, после отмести поглед към Жената. „Защо трябва непременно да ме вижда и той?”- каза тя и се притисна до него. Христо се затресе от кашлица.

--- Седни по-близо до огъня Ристе – промърмори Брадатия.

--- На мен и тук ми е добре – отговори Христо и по жилите му се разля приятна топлина от допира на женските ръце. „Разбира се, че при мене ти е по-добре” усмихна се Жената и се притисна още по-плътно до него. Христовото сърце се отпусна. Наистина не е важно каква е тази Жена и откъде е дошла. Важното е, че със нея му е добре, че му е топло и още нещо, което не би споделил с никого на света . . .

Рано сутринта Брадатия тежко се размърда. Огънят беше почти загаснал и той се зае да го разпалва.Като разтриваше вцепенените си стави от студа, погледна към Христо.Той беше полегнал на една страна в ъгъла.

--- Ристе ! – повика го Брадатия. После тежко стана и коленичи до него.

--- Ристе-е ! – изрева диво и се огледа безмислено. – Къде е твоят Господ Ристе ? Къде е да му пръсна кухата глава Ристе ? – проплака Брадатия и загърмя с барабанлията напосоки. Парчета мазилка литнаха от стените и се посипаха безшумно по пода. – Къде е неговата вяра, Ристе ? . . .

Когато излезе от срутенията очите му бяха ледени.

По обяд към постройката се приближи възрастен поп с магарешка каручка и ковчег придружен от Брадатия.

--- Как се казва Раба Божий, сине ? – кротко попита попа.

--- Христо – отговори Брадатия. Извади барабанлията от пояса си и докато попа четеше и го поглеждаше от време на време под око, смени патроните в барабана.

Попа свърши и заприбира атрибутите си. Брадатия бръкна в джоба си и пу подаде шепа монети. Божия служител ги взе и ръката му остана във въздуха.

--- Аз ръка само на майка си целувам, попе ! – изръмжа Брадатия, без да го поглежда.

--- Тъй, тъй сине – съгласи се попа, като се канеше да си тръгва.

--- Лопатата и кирката ще ги оставя в срутенията и да го отметнеш в книгите както се разбрахме – рече мъжът.

--- Ще го сине, не се тревожи – отговори попа и подкара кроткото си магаре към градчето.

Брадатия се загледа след него и грабна кирката.

Денят си отиваше, а Брадатия все още стоеше до купчината пръст, димяща под свъсеното небе. Извади от пазвата си влашкия нож и го зарови откъм краката. Бавно се изправи и пое с широки крачки на юг. Зимната нощ се спускаше над заледената земя, когато една млада Жена тръгна след него, посипвайки стъпките му със ситен сняг.

-----------