Това е част от първото, твърде непохватно изречение на Вл. Георгиев в увода и веднага се налага да уточним:
1. Историята на тракийците завършват там, където започва историята на техните покорители – римляните. Съпротивата срещу римското управление на одриси, беси и т.н. приключва към средата на първи век. Мизите, определяни от стари автори като възходящи от малоазиатските мизи са покорени сто години по-рано. От само себе си се разбира, че стотици години по-късно, жители от римските провинции, по-висши сановници и т.н. е възможно и приемливо да се нарекат или да бъдат наречени мизиец, бес или трак, но това вече НЕ Е тракийска, а римска история. След римската колонизация, тракийското име е топоним, а не етноним – съоветните обитатели си имат лични имена от всякакъв произход и когато се упомене тракийци, то това индикира тяхното рождено място, пребиваване и т.н., НО НЕ и някаква народност. През цялото време за Римската република и Римската империя се набират тракийски легиони и кохорти, но те са тракийски по именто на областта, не по народността на легионерите, които по същество са от всякакава народност в Римската и по късно Източно римска империя. Народността се отбелязва в аналите с племенни и кланови имена като абанти, бизалти, дардани и т.н. плюс още стотина такива термина, като тези наименования са възходящи от имената на местност, вожд и т.н. Историята на тези абанти, бизанти упоменати поединично или множествено НЕ Е тракийска история, повтаряме – тя е римска история.
2. Славяните се появяват в писаната история под разни имена и по различни поводи, под термини скловени, словени, славини и т.н. към Х в. За тях се казва, че населяват Балканите към VI-VII в., но няма доказателства, че това не са архаизирани термини за по-древни племена, влезли в употреба през Х и по-късни векове. Основанието е, че само 500 г. по-късно, тези стотици кланове, племена и т.н. липсват от словесността на писателите и остава само едно събирателно име, което в най-добрият случай изразява само незаитересованост по въпроса от късните писатели.
3. В този ред на хронологични забележки, „историята на тракийците“, ( фразата в началото на първото изречение формулирана от Вл. Георгиев) не може да бъде „проблема“ защото такава история 1000 г. НЯМА преди появата на „славяните“ в писаната история. Обект, като основа на „славянската“ история може да бъде само и единствено римската/ромейска история или гало-франкската, арабската, сирийската и т.н. от съществуващите политически, църковни и т.н. „истории“, но не и „тракийската“, тъй като събитията в тази история се преливат в римската история, към средата на I в., както вече казахме и от там нататък НЕ същестуват самостоятелно. По силата на този ред в последователността на историята и изобщо в човешката мисловна дейност, една история не може да има нещо общо с друга от същата област на дефиниране, след като няма допирни точки с нея в реално произтеклите събития, в съответното време. Те могат да имат допирни точки в общи типологични схващания за единство и наследственост на културата, законите на лингвистиката, цивилизацията, нравите и в този стил на писане, могат да се публикуват стотици образотателно-популярни страници, които в крайна сметка не казват нищо конкретно със своите обобщения по въпроса за „славяните наследници на тракийците“. . . . .
Продължава в линка долу.