Понятието „славяни” е служебно име на първите християни в
Европа.
Преди да се възприеме като име на етнос на територията на Европа и Азия днешните „славяни” – скитите, хуните, сарматите, венедите, латвийцитете и всички останали етноси, под които днес разбираме славянската „раса” СА индикирани като християни.
Към славянските територии несъмнено е и днешна Унгария, тъй като маджарите се настаняват там през ХІІ. Австрия също е била тотално славянска преди германската експанзия на изток през средните векове. Румъния до ХVІІІ в. използва българската писменост и българския език като официален. Гърция до Пелопонес е указана като присъединена към „скитската пустиня” и т.н. Тези обяснения ги правим, за обяснение на „сивият клин” който съществува на приложената карта от Vв. Той очевидно не индикира липси, а индикира неизвестност и меридиана от днешния гр. Триес до най-южната точка на Балтийско море очертава линията между „славянството” и останалите популации.
Защо именно Източна Европа е обхваната от „славянската” самоиндикация ? Много просто. Защото точно от тук започват проповедите на Ап. Павел, Ап.Андрей Първозвани (т.е. първият ученик на Исус) и останалите по-малко известни учители и разпространители на първо-християнството. И тази верска експанзия на новата религия се движи ОТ ИЗТОК НА ЗАПАД И ОТ ЮГ НА СЕВЕР. Тази религия (като всяка друга) започва своето настъпление по методите на убеждението и много по-късно, стотици години по-късно, когато се комерсиализира, предприема и насилнически действия. Действия свързани с търговския-веществен момент в религията, когато тя става държавна религия, става данъчно обременена, източник на доходи за държавната хазна и т.н. До VІІ –VІІІ в. обаче религията печели своите привърженици най-вече по мирен път. Какви са най-разпространените квалификации по отношение на „славяните”:
І- Те са роби – склави, склавони.
Най-разпространеното мнение сред фанариотите. Несъмнено славяните са роби, но не са роби на човеците, а роби на своите разбирания за справедливост, подредба на света и т.н. Те са роби на Бога, а не на хората. Те вярват в Царството Небесно, в подредеността на Света по божие предопределение и каквото и да йм се случи, ТЕ го приемат като Божия благодат, Божия проверка или Божие наказание. Т.е. обществената йм връзка с тези, които не изповядват същата вяра е нулева. Именно такова е разбирането и на гърците за „славяните”, преди Юстиниян Велики, който ликвидира Атинската философска школа да сложи край на „елинизма” в историята.
ІІ. Те са сакалиби .
Име използвано от арабите за народите около Дунав и в частност за християните. Това не е арабска дума. Ние можем да изведем нейната етимология от латинските корени - „сак” – свещен ( Сакар, саки, саксонци, и т.н.) и „либи” – ( крайно „и” не е под ударение и подлежи на палатизации) – либе (изгора, т.е. свободна мома незадомена), Либерта(свобода), либерийци (свободните) и т.н. Като цяло сакалиби има българския израз – Всещеносвободни, Вяросвободни, Свободноверци и т.н.
ІІІ. Словени. – най-разпростареното име като тълкуване на „славяните”. Очевидния му корен е „слово”. От гледна точка на ССТ, това е точен и АБСОЛЮТЕН РЕПИТ НА НОСИТЕЛИ НА БОЖИЕТО СЛОВО. С други думи – християноносители, библионосители, словобогоносители, словници. И до днес сред българското общество е разпространено вярването, че думите „В началото бе словото” са началните думи на Библията. Ние дори сме убедени, че това са били началните думи, на ТАЗИ БИБЛИЯ, която е била разпространена по нашите земи. Началните думи на тези книги, които са били ПЪРВИТЕ НОСИТЕЛИ НА ХРИСТИЯНСТВОТО по днешните и вчерашни български земи, а най-изначалната от началните е СЛОВОТО. Ясни са манипулациите, изборната селекция – кои книги да са в Библията и кои не в средните векове, затова няма да се спираме на този въпрос.
Източници тълкувани според ССТ:
А. За старинността на славянския праезик:
А.1.„…Още в 1788г.William Jones, първият председател на основаното в Калкута дружество за изследване на Азия, бе казал, че по корена на глаголите и по граматическите си форми санскритския език стои тъй близо до гръцки и латински, че то не може да се дължи на някаква случайност. Обаче това родство, което се считаше за родство защото се виждаше от пръв поглед, трябваше да се докаже научно, което извърши Franz Bopps. В 1833г. Бопс предприе да напише едно съчинение върху корена на нашия език (немския – бел.моя) и за следните езици като сродни: санскритски, зендски, т.е. езика на свещените книги на Заратустра, гръцки, латински, литовски, готски и немски. Обаче още във втория том на своята сравнителна граматика, той взе и славянския език в рода на сродните. . . .Към тая фамилия езици принадлежат тракийския, фригийския, илирийския и венедския, които до сега се мислеха за изчезнали. Тези едно време съставляващи един народ народи били живели в Азия и от Азия се била преселила в Европа една част от тях. Това преселение сега се оспорва от много учени, защото се мисли, че преселването е станало от Европа към Азия.”
Herman Hirt : Die indogermdnen Bd.I,S.74-82
Д-р Г.Ценов : Произхода на българите…стр. 140
А.2.
„ Много нови, а особено инородни писатели, незапознати добре със старата славянска история, са считали славяните за съвсем нов народ, който се е появил в Европа тепърва в V в. заедно с хуните, аварите и др. варвари. …Доказателство за това. . . .са другите народи от същата раса, келтите, германците, литовците, траките, гърците и латинците …. и ние смело твърдим, че ако славянското племе да е дошло някога от Азия, това ще да е станало в онези непроницаеми тъмни времена, когато другите народи на индогерманската раса (съвременен термин „индоевропейци” . бел.моя), разпростирайки се полека-лека от изток към запад, поселиха със своя род почти цяла Европа с изключение на най-отдалечените краища…”
Schafarik: Slovanske Narozirnosti, Slavische Altertumer, Bd. I Leipzig 1848. S. 38.
А.3. „ По мнозехъ же временехъ сели соуть Словене по Дунаiеви, къде iесть ныне угорска землiа и болгарьска. И от техъ Словенъ разидоша сiа по земли и прозваша сiа имены своими, къде седоше на которемъ месте; iако пришъдъше седоша на реце именемь Морава, и прозваша сiа Морава, а дроузи Чеси нарекоша сiа; а се ти же Словене; Хорвате Белии и Сербь и Хороутане Волахомъ бо нашъдъшемъ на Словены на Дунайскыiа . .. . седоша на Висле и прозваша ся Лiахове друзии Лоутичи, ини Мазовашане ини Помориане. Тако же и ти Словене пришъдъше и седоша по Днепроу и нарекоша сiа Полиане, а дроузии Древляне, за не седоша в лесехъ, а дроузииседоха междоу Прлипетию и Двиною и нарекоша сiа Дреговичи, ини седоша на Двине и нарекоша сiа Полачане, речъкы ради iаже течеть в Двиноу, именемъ Полота, отъ сеiа прозваша сiа Полочане. Словене же седоша около iезера Ильмерiа и прозваша сiа своимь именемь, и съделаша градъ и нарекоша Й Новъ Градъ, а друзии седоша по Десне и по Семи и по Соуле и нарекоша сiа Северъ и тако разиде сiа Словеньскы iазыкъ темъже и грамота прозва сiа словенская..”
Miklosich: Chronica Nestoris. III
А.4. „..Норци еже соутъ словене..”
( Провинция Noricum, граници, на запад Реция, на север Дунав, на изток Горна Панония, на югоизток Илирия. Днес тази бивша провинция е в границите на Бавария, Австрия и Италия. Перефразирана бел. От Г.Ценов)
А.5. „..Тоу бо сеть Илюрикъ еiгоже доходил апостоль Псвлъ, тоу бо беше Словене первеiе..."
Miklosich: Chronica Nestoris. ХХ.
Не можем да не се спрем на следния израз на д-р Г.Ценов, показателен за цялата историческа мисъл на ХІХ и ХХв.:
„.. . Апостол Павел е дохождал при македонците, тъй че македонците са славяни..”
Този синдром на „лична лингво-безнаказаност” да се тълкуват текстове по начин, АБСОЛЮТНО ПРОТИВОПОКАЗЕН НА ИЗПИСА, е фатална болест и на днешната историография.
Нека разгледаме внимателно изказа (в съвременен прочит) на Нестор:
„Тук във този Илирик някога е идвал Апостол Павел, защото (понеже, тъй като) тук бяха първите славяни”.
Нестор не каза тук „дойдоха” или „пристигнаха” първите славяни, той казва „бяха”. И този глагол „бяха” индикира абсолютно точно, че „славяните” са се появили там по някакъв друг начин, различен от „пристигане” или „преселване”. Този начин е единствено във възможността ИЛИРИЙЦИТЕ ДА СЕ НАРЕКАТ СЛАВЯНИ. Защо? Защото са станали привърженици на християнското Слово и искат името йм да бъде свързано с тяхната вяра. По късно, както казва Нестор по-горе, те биват наричани по местата на заселването си, но тези места по никакъв начин не променят тяхното основно „статукво” славяни – синове и дъщери на Божието Слово.
„Илирия” е понятие в Римската империя преди да се появи понятието „славяни”. Нестор обаче заявява, че точно в Илирия са „били” първите славяни. Несъмнено илирийците са станали „славяни” и поради тази причина при тях идва Апостол Павел, идва при Славещите християнското слово да утвърди и разшири християнската вяра с присъствието си на Апостол.
След това Теофилакт Симоката идентизира гетите със славяните във Thephil Simoc III, 4.
Прокоп във “ de aed 4.II,p.304” говори, че Филипопол и Плотинопопол били заобиколени със „славяни” и . . . .
тръгва схващането по европейските кабинети, канцеларии и аули, че славяните са „население” дошло от Азия.
Няма да продължаваме с излагане на тезата, като ще оставим разрастването и окончателното й приемане или отхвърляне да бъде сторено от други заинтересовани от тази гледна точка за славянството. Ще нахвърлим само няколко заключителни мисли:
І. „Славяните” в древността са точно такова понятие за етнос, образувано точно по същият начин, както в по-ново време е формирано понятието „араби”. Разликата е само в същността на първоизточника – при славяните за основа служи Словото, докато при мюсулманите личното име Исмаил, при Съботяните името от седмицата Sabat и т.н.
ІІ. Неразбирането на Европейската история като резултат от икономически и религиозни тежнения върху нея, довели до формиране и на понятийни формирования, води до прелетно-миграционното разбиране на историята, което обяснява всички понятия с „етноси” и всички европейски народи, като „пристигнали” или „изчезнали”.
ІІІ. Причинността за появяването на понятийните имена които ни касаят „българи” и „славяни” е една и съща – те са продукт на развитието на езика и неговата терминология. Самото съществуване на двата термина в ареала на европейското мислене също е обусловено от характеристиките на областта която ги поражда:
А. При „българите” това са военните структури на римската армия и 500г. те съществуват само там, докъдето са ареалите на римската империя.
Б. „Славяните” и техните общности добиват разрастване след миланския едикт, защото едва 150г. след него след това имаме сведения за славянски „князе”. Но християнските общности на Балканите са от І и ІІв.
В. Християнството като първоначални структури несъмнено е на латинска и гръцка езикова основа. Там то се индикира като католици и протестанти, лютеранство и т.н. в ново време. Понятия излезли от лични имена или понятия – точно както и „славянството”. Че едните не са получили такова разпространение като другите, несъмнено е следствие на факта, че разпространението на „славянството” сред скити, хуни, даки и т.н е обусловено от сродните йм говори. Докато в днешно време, религиозното йм самоопределение е добило смисъл на етностно самоопределение, след появяването на сравнителното езикознание и научното вникване в същността на езика.
ІV. Точно около Дунав бяха упоменати хуни и гети „заобиколени от църковни палатки” от Йордан през VІв. като християни и точно там са упоменати и първите славяни. Нека не забравяме, че първата християнска църква в Източна Европа е основана от Ап.Андрей в Илирия в Скопие. Точно там, където Нестор указва, че „бяха първите славяни”.
V. Абсолютно ни е ясно, защо гърците наричат „славяните” варвари. Когато илирийските християните са СТАНАЛИ славяни, то гърците не съществуват като „понятие” в историята. Имаме ахайци, коринтци, македонци, българи, НО гърци няма. Това няма как да не бъде преиначено от гръцките измекяри действащи под чалмата на Султана през ХІІІ – ХVІІІ в. и пишещи както йм е угодно и изгарящи всичко което не йм изнася.
VІ. Въстанието на Тома Славянина през погледа на ССТ е именно религиозно въстание на първо-християните срещу иконоборците и т.н. и т.н.
Превод на новобългарски на файл 1:
1. „…вие, деца божии следвайте учението и
2. не отхвърляйте предписанията църковни, както предписваше
3. Методий, вашият учител. Константин се върна
4. (въспиятъ ?) назад и отиде да учи български език, а Методий
5. остана в Морава. Там княз Коцел постави Методий
6. за епископ в Панония, на престола на Св. Андроник, апостола
7. един от 70-те ученици на Св. Апостол Павел.
8. Методий нареди (постави) два попа скорописци (твърде добри) и
9. преведе пълно всички книги от гръцки език на сло-
10. венски за шест месеца, започвайки от март до
11. 26 октомври, завършвайки
12. достойно отдаването на хвала и слава на Бога, даващ
13. такава благодат на епископ Методий, наследника на Андроник.
14. Там на словенски език беше учител
15. Андроник Апостол посещавал Морава и Апостол
16. Павел е (учил) проповядвал тук. В същия този Илирик, беше идвал
17. Апостол Павел, тук бяха първите словени,
18. на този словенски език е учител Павел, от
19. него език сме и ний Русите, тъй като и на нас русите учител
20. е Апостол Павел, понеже учише (проповядваше) на език
21. словенски и постави епископи и наместници по
22. (нечетящ се глагол) Андроник словенския език. А словенския език
23. и руския е един, от варягите се назова Русия, а. . . „
Някои съображения:
1. Текста по-горе е фототипно издание от 1860г. т.е. ХІХв.
Текста който се репликира е от първите 100г. на ХІІв.
Той е наречен „руско-славянски” и е послужил за основа на славяно-латински речник в края на изданието. В този период понятието „български език” не съществува като даденост за лингвистиката.
В гл.VІІ т. 2 от фототипното издание изрично е отбелязано следното „че пишейки за прото-славянския като руски език, Нестор смесва „говоримия език” с „църковната литургия”, тъй като езика на творбата като „руско-словенски” е термин третиран столетия по-късно. Т.е. имаме вмешателство в изконната творба, за която съставителите казват, че „оригинала никога не е била представян от библиотеката в Петербург, където се твърди че се намира” и се твърди, че е препис от кодекса на монаха Лаурентио от 1377г.
За съчинителските вмешателства в Несторовия кодекс са приведени и доказателства от старобългарски паметници, (гл.ХІІ) Владимеръ и Градець, боговидьцьмь, веньцьмь (индикирани в Sbornico anni 1096), които са изписват, като Володимер и Городец едва през ХVв., когато се формира лит. руски език , е тези „ерове” липсват в граматиката на „старославянския” (старобългарски) през ХІ в., липсата на понятието „руси” през ХІІв., и т.н.
2. За да се върнем към тълкуването на ССТ:
2.а. За Нестор има две поселения „българи” – едните са край р. Волга, другите край р. Дунав. За Волжките „българи” Нестор е категоричен – те са мюсулмани. За българите край Дунав, обаче не дава никакви сведения. Единственото указание за българския език е, че Константин се „върнал да учи български език” – т.3 и 4.
2.б. За коя Морава става въпрос: За Морава в Горна Панония или за Морава край „рече брегалнице” т.е. Долна Панония, тъкмо там, където е упомената „България” още през ІVв.? Ние смятаме, че става въпрос именно за българската Морава.Защо ? Защото никъде не е казано в писмен паметник, че Ап.Павел е ходил да проповядва на север или северозапад от Балканския п-в, а Горна Панония определено не е на Балканите.
2.в. Точка 17 където Нестор указва, че в „Илирик. . .бяха първите словени” е доуточнено, от т.18, където се казва, че на „този език” е учител Ап.Павел. Ако „словенския” беше разбиран като лингвинистично понятие, то няма как римлянина Савел, приел християнството под името Павел, да знае този език. Доказателство за това е, че той предприема пътешествие до Македония и Тракия с придружител – Сила. „Славянското” име на Сила ни навежда на мисълта, че той е бил посредника между Павел и „славяноговорящите” балканци. Което пък несъмнено отхвърля предположението, че Павел е преподавател по „славянски”, тъй като самата му дейност, като апостол не приема подобни твърдения. Остава реалното, че Ап.Павел, под термина „ словенски учител” е именно ПРОПОВЕДНИК НА ХРИСТИЯНСКИТЕ ИДЕИ. Това много трудно се разбира от българските историчари, които и до днес прокламират песента за К.и Методий – „на славянските народи – първите учители”. Учители – несъмнено – но не учители за букви, езици и т.н. примитивни разбирания , а само като учители на ХРИСТИЯНЩИНАТА. По конкретно – православието.
2.г. Това е повторено още веднъж на 20 ред, че Павел проповядва на словенски език.
2.е. И по-надолу – при 22 и 23 се натъкваме на противоположното твърдение, че словенския език и руския е един. Тази късна интерпретация не само, че е в разрез със времето на паметника, което е забелязано и от съставителите на това фототипно издание „Crónica Nestoris” , но е и основание за панславизма в политически аспект, явление непознато през ХІІ в, където името „руски език” не съществува. Виждаме, че тюрлю гювеча продължава в ред 23, че „Русия се е нарекла така от варягите” за които варяги пък се твърди, че били викинги в съвременната историография. Как викингите долетяха със Swisair от Скандинавия в Европа и дадоха име на Русия, във време когато такава няма е въпрос с понижена трудност и няма да се спираме на него.
Като заключение:
В „хрониката на Нестор” има доста противоречиви дадености, които противоречат на самия изказ на древния хроникьора, който и да е бил той. Но несъмнено е едно, според днешните достижения на историографията:
1. Словенски език не е лингвинистично понятие от паметника, а указание на вид християнска литургия (проповед).
2. Като такова, понятието възниква, ВЪРХУ СТАРИТЕ ЕТНОСИ НА БАЛКАНИТЕ и се разпростира до V-VІв. в посока северозапад (към земите на маджари и българи) и североизток (земите в ареала на кумано-печенегско-руските борби).
3. Печенегите при победата над Святослав, си правят от главата му чаша и пия от нея. Т.е. те носят гетския военен обичай, което ни дава предположението, че те са свързани по някакъв начин с гетите.
4. Потвърждава се предположението изказано от нас при тълкуването на „Пространното житие на К.Кирил Философ”, че козарите нямат никаква езикова общност с ромейско-гръцко-римската формация. Виж файл № 2.
5. Указанията за „словенския” като език не съответстват на другите понятия в паметници от този период – ХІІв., което указва, че те са късни реплики.
6. Оттук и основанията на ССТ, че „СЛОВЕНИТЕ” СА НОСИТЕЛИ НА ВИД ХРИСТИЯНСКА ЛИТУРГИЯ, А НЕ ВИД ЕЗИК. Днешното разбиране за „славянство”, няма нищо общо с древното разбиране за „словенство”. Оттук и липсата на отправни и обединяващи връзки на „словените” със „склави”, „скловени”, „славяни” и т.н.
7. Че Методий (без да търсим, дали това е брата на Константин Философ ли е или друга персона) след това бива уличен в създаване на ерес (като указание имаме и че е създал глаголицата – в Клоцовия сборник), а това очевидно е човека, носител на „словенството” на Св.Андроник, и Ап.Павел, ни става ясна картинката в развитието на християнството чрез неговите два първоначални клона – ортодокси и католици и скъсването на тези клонове с първоначалното „словенство-християнство”, наречено в други източници – ОСОБЕНО БЪЛГАРСКО БИТИЕ. Оттук негативното отношение на католици и гръко-православи към „словенството”, което впоследствие бива разбирано, като цялата славянска езикова общност. Схващането на историята чрез ССТ изкарва на бял свят основанията за съществуването на „българското битие”, неговата изначална християнщина, дивата борба на гръцките попове срещу неговите устои, и днешното му потъване в забвение, понятието „словене” като носители на първохристиянството, разбирането на Паисий, че точно българите са „словене” и т.н. и т.н.Тук не търсим противостоене срущу фанариоти и католици, а търсим исконните си корени от исконни документиВсекиму своето е и на българите – българското. .
Който разбрал – разбрал.
Който не – да е жив и здрав.