“Responsa Nicolae papae I ad consulta bulgarorum” не говори за даване на „християнски закон” на българите

Това е файла, които ще коментирам -  Първи отговор на папа Николай, според ЛИБИ. И по-конкретно точно израза:

   „ Igitur optime et laudabiliter in prima quaestionum vestrarum fronte regem vestrum legem christianam petere perhibеtis:”

 Нека разгледаме думите в латинския една по-една за да видим, дали българският крал ( rex, изписано като  regem в съответния падеж) ИЗОБЩО ИСКА  НЕЩО, защото да „задаваш въпроси” е едно, а „да искаш” –  друго и коренно различно.

 Igitur13    optime12    et laudabiliter11   in prima10   quaestionum9    vestrarum8

fronte7    regem6    vestrum5  legem4    christianam 3   petere2    perhibitis1: ….

и т.н.

Което е преведено в ЛИБИ по следният начин:

„.І. И тъ(1)й предобре и похвално е, дето заявявате на първо место в своите въпроси, че вашият княз иска християнски закон.”

  [ (1) Графемата „ъ” е изписана с „голяма носовка”.]

 Кое е „пропуснато” в превода ? : Пропуснати са последните две думи petere и perhibitis. Какво означават те, както и подробна характеристика на останалите думи според речника:

 1.      perhibitis –  perhibeo, hibui, hibitum, ere [per + habeo]

1.1) предоставя, предлага: p. aliquem C – предлагаш някого в защитник;

1.2) оказва (alicui honorem PM) ; изразява (alicui gratias Ap);

1.3) придава, предписва (vim herbae PM); признава: alicui rei palmam p. PM признавам някое превъзходство;

1.4) изказва, произнася (testimonium Vr, PJ); привежда(exemplum PM); утвърждава, говори: Romulus perhibetur omnibus rebus ceteris praestitisse C - казват, че Ромул превъзхождал всички във всяко едно отношение; iit perbibent V както разказват; nuntii fuisse perhibentur C  - (Диоскурите) были, както говорят, предвестници ( на победата на Емилий Павел над Персей Македонски при Пидна през 168г.пр.н.е.) 1.5) упоменават, споменават  (non minus est Agesilaus ille perhibendus C);

1.6) считат или назовават (aliquem optimum vatem C).

 2.      petere -  petesso, —, —, ere [intens. към peto], (p. pugnam caedesque Lcr; p. laudem C) – стреми се, домогва се,

 3.      christianam – християнски

 4.      legem           - I Lege abl. sg. към (направление), lex

4.А. Lex, legis f

4.А.1) закон, юридическа норма (leges dare C, O, scribere, facere, condere, constituere C etc.; l. Canuleja C, L; frumentaria Sl; legis virtus haec est: imperare, vetare, permittere, punire Dig): legem abrogare C отменять закон; (ex) lege (legibus) Ter, Nep, L etc. на основание на закона (законите); lege uti Sl, C etc. Опирайки се на закона или постъпвайки законно; suis legibus uti Cs придобивайки самоуправление; jura legesque C тавана на законите, върха; leges libertasque C Републиканска конституция ; legem ferre (rogare) C внасяйки законопроект (предлагайки закон); legem perferre C потвърждение на предложения закон; legem accipere (sciscere, jubere) C приемане, утвърждаване на законопроекта; legem anti quare (repudiare) C отклонявайки законопроекта; lege agere L, C постъпвайки според закона, вършейки законосъобразни неща.

4.А.2) правило, принцип (orationem formare ad legem C; legem sibi statuere C);

4.А.3) ред  (legem dare capillis Sen): sine lege O безредие, без всякакъв ред; lege dura Pl или severa Pt в строго, сурово , безкомпромисно;

4.А.4) определение, решение (l. fati O; legem alicui statuere C); условие (leges foederis V): pax data in has leges L (his legibus Nep) мир според предложените условия;

4.А.5) договор, контракт: l. mancipii C договор за покупко-продажба, покупка; l. operi faciundo C строителен договор;

4.А.6) pl. право да управление, властоимане, власт : loci leges alicui dare V  да връчиш на някого да управлява страна, държава;

4.А.7) закон на вероизповеданието  (l. Judaica Lact; l. Christiana Amm).

 5.      – vestrum – ваш, вашият

5.1) nom. sg. n и gen. pl. к vester I;

5.2) gen. к vos.

 6.      regem - rex, regis m

6.1) цар (r. Dareus QC; r. Macedonum QC; urbem Romam a principio reges habuere T): rex regum L, VP = Agamemnon, но също. Su на партите; r. mensae Macr или convivii Sid председател (патрон) на  пиршеството;

6.2) престолонаследник, принц (reges Syriae C);

6.3) pl. царско обкръжение (Ptolemaeus Cleopatraque reges L);

6.4) от времето на насилственото сваляне на императорите и  верховен жрец (r. sacrorum, sacrificorum Cили sacrificus L);

6.5) деспот: r. populi Romani C = Caesar;

6.6) владика, властелин, повелител (r. Aeneas V): r. deorum atque hominum V, C = Juppiter; r. aquarum или aequoreus O = Neptunus; r. infernus V (Stygius V или umbrarum O)= Pluto; r. apum Col, V, Pall  пчелна майка ( римляните са я считали за самец, повелителя на пчелите);

6.7) наставник, учител (r. pueritiae H);

6.8) покровител, патрон, шеф  Pl, Ter, H; богат или знатен мъж (sive reges sive inopes H).

7.      fronte - frons, frontis f (у Pl тж. m) -

7.1)  чело, лоб: contrahere C (adducere, astringere Sen) frontem морщить лоб, хмуриться; remittere PJ (exporgere Ter, explicare H) frontem развеселиться; adversa fronte O спереди на лбу; f. occipitio prior est погов. C лоб впереди затылка, т. е. работа должна совершаться на глазах у хозяина, а не за глаза; f. proterva H, тж. f. libertasque J развязность или наглость, дерзость; salva fronte J бесстыдно, без зазрения совести;

7.2) выражение лица, лицо (fronte occultare sententiam C; f. laeta V, sollicita H, serena C, tristis Tib); verissima fronte aliquid dicere C высказать что-л. с полной откровенностью;

7.3) челна страна, фронт, фасада (f. aedium VP; castrorum Cs): adversis frontibus Lcr лице срещу лице (да си блъскат челата); a fronte C, Cs etc. Напред, отпред; octo cohortes in fronte constituit Sl  отпред (Каталина) построи осем кохорти;

7.4) външна страна, край (f. anuli Lcr, tabernae Ctl, voluminis Sen): dextra fronte T на десния фланг ( на военният строй) ;

7.5) ширина: in fronte и in frontem L, H, Pt  по ширината на….;

7.6) външност,от външната страна, на външен вид: in frontem T etc. по вид, както е видно; (ex) prima fronte Q според вида, от пръв поглед; ferre aliquid fronte et vultu bellissime C с невъзмутим вид да понешеш нещо.; fronti nulla fides J  не трябва да се доверяваш на външният вид.

8.      vestrarum- vos (gen. vestri и vestrum) [pl. към tu]

вие, ваш: vobiscum C - със вас; nemo vestrum C - никой от вас; memor vestri C-  помнейки за вас; ardens odio vestri C - пламенно ненавиждащ ви.

 9.      quaestionum - quaestio, onis f [quaero]

9.1) търсене, разследване (esse alicui quaestioni или in quaestione Pl);

9.2) разпитване, въпрос (quaestionem habere ex servis L); допитване (captivorum Cs);

9.3) изследване, разглеждане (sententiarum C): in quaestionem vocare C подлагане на изследване, изследвам; res versatur in quaestione (magna q. est) C - този голям въпрос ( се нуждае от разглеждане);

9.4) съдебно разследване, следствие: exercere (habere) quaestionem C водене на (производство) следствие; constituere (instituere) quaestionem de aliqua re C назначаване следствие по някакво дело;

9.5) pl. показания (по следствие) (quaestiones deferre C): quaestiones perpetuae C - постоянен Углавен Съд (под председателството на  претория ; по времето на Цицерон е имало осем различни претнора за различни престъпления ); judex quaestionis C -  следовател;

9.6) протокол от следствието (quaestionem conscripsisse C);

9.7) предмет на изследоването, тема, въпрос, проблем (perdifficilis est q. de natura deorum C; ponere quaestionem C): q. infinita C общ (отвлечен) въпрос; q. definita C частен (конкретен) въпрос;

9.8) съдийска колегия, съд (quaestionem ad clementiam transferre VM ).

10. in prima -  на първо място, primae, arum f (sc. partes)

10.1) главна роля: primas agere или tenere C да играе главна роля;

10.2) перво място (primas alicui concedere или dare C);

10.3) висшая награда, главна награда (приз)  (primas ferre или tenere C): primas auferre C – да удържиш връх над, възтържествуване.

 11.  et laudabiliter - [laudabilis]

похвално, по похвален начин, славно (vivere C).

 12.  optime adv. superl. Към bene.

 12.1. bene [bonus]

(compar. melius, superl. optime)

12.1.1.) добро (agere C etc.; pugnare L): ager b. cultus C - добре направено; b. promittere C-  (polliceri Sl) многообещаващо;  и т.н.

 13.  Igitur - igitur adv. [от agitur, от ago]

13.1) тогава, в такъв случай, при това положение (i. tum, i. deinde, i. demum Pl etc.);

13.2) и така , следователно: in umbra i. pugnabimus C (отговор на Леонид на заплахата на Ксеркс, че ще затъмни слънцето със стрели) : „Значи, ще се бием на тъмно”;

13.3) и тъй  (за въпроси и заповеди): quid i. faciam? Ter – какво ми оставя да правя ?; quid i. est? Ap – тогава в какво е работата?;  haec i. est tua disciplina? ирон. C – и така, ето я твоята наука!?

 І.  Това е изречение от 11 думи и 2 глагола. Да видим какво „изказват, изразяват” глаголите:

 Глагол  № 9 – quaestionum – Според 9.1 и 9.2 имаме „търсене, разпитване или допитване”. Този глагол е преведен като „заявявате”от ЛИБИ. Ние в никакъв случай не можем да се съгласим, че „питане” и „заявление” имат един и същ смисъл в българският език. Израза „заявявате във вашите въпроси” също не може да е оправдание,, като коректен превод, в смисъл, че се е избегнала тавталогията на думата „въпрос”, защото такава дума „въпрос” СЪЩО НЯМА ИЗПИСАНА, та да има съобразяване с нея. Именно този „въпрос” е наречен Ad consulta и неговия съвременен и точен превод е „консултация, справка”, като  неговото значение до днес не е свързано с понятието „търсене”, а със понятията сравняване, доизясняване, някаква разносметка за нещо във времето, спрямо ДРУГИ ДАДЕНОСТИ преди тази справка.

Глагол № 1 – Неслучай поставихме този глагол на първо място, защото той е на последно място по граматическа подредба в латинският език, но е на първо място по значение в цялото изречение. И той дава „облик” на общият смисъл. И неговото значение е, ПРЕДОСТАВЯНЕ, ПРЕДЛАГАНЕ, ИЗРАЗЯВАНЕ, ПРОИЗНАСЯНЕ на НЕЩО, което е доуточнено с думата petere – стремеж. Това „Нещо” е подсилено с епитета „стремеж” и обяснено с горните дебело подчертани пояснения. И това НЕЩО, не е „въпрос”, а изразено чрез 106 отговора от папа Николай. И точно това НЕЩО е пропуснато да се преведе от ЛИБИ. Каква случайност ?!

Какво казва папа Николай, като допълнително обяснение – от увода във файла:

 „Ние изпратихме НЕ САМО КНИГИТЕ НА  БОЖИЯТ ЗАКОН, но и свои достойни пратеници, които да ви наставят в отделни случаи”.

 С ДРУГИ ДУМИ ИЗОБЩО НЕ СТАВА ВЪПРОС ЗА БОЖИ ЗАКОН (ХРИСТИЯНСКИ ЗАКОН), а за нещо ДРУГО, което НЕЩО може да бъде обяснено от папските пратеници. И това обяснение ще е „СПОРЕД  КНИГИТЕ,КОИТО КАКТО ПРЕДВИДИХМЕ СЕГА ТАМО СА НЕОБХОДИМИ”. Явно, че ХРИСТИЯНСКИЯТ ЗАКОН е налице, само, че неговото ТЪЛКУВАНЕ го няма и затова са и пратениците на Папата в България. Като изобщо не става въпрос за България в Мизия и Тракия, а за ТИДЕ ( България от териториите на Тесалия, Илирия, Дардания, и Двата Епир). И тези територии ТИДЕ са наречени „РОДИНА” (ad patriam vestram – ваша Родина) на Българския Крал и българите.

 Ако  документа изпратен от българите се е свеждал до ПИСАНИЯТ  ХРИСТИЯНСКИ ЗАКОН, той очевидно вече е бил в ръцете на българите посредством папските пратеници и папата можеше да отговори, „Закона е в ръцете ви, консултирайте се с Формоза и т.н.”  

 Като цяло нямаме питане за „християнски закон”, а имаме изпратени НЯКАКВИ ОСНОВАНИЯ, ПРЕДЛОЖЕНИЯ, ПРОБЛЕМИ,  които са следствие на християнските закони. И тогава става пределно ясно, защо българите ще питат за Патриарх и от кого БИ СЛЕДВАЛО ДА СЕ  назначи той – от Римския папа или от Константинополския патриарх, дори след ЧЕТИРИ ГОДИНИ, на препирните след VІІІ Вселенски Събор, като въпросът се е свеждал до „ПОД КОГО Е ПО-УМНО ДА СА БЪЛГАРИТЕ ?”.

 ІІ. Разковничето на проблема : legem4    christianam 3. Този израз е пряко допълнение (пр.д.) към глагола quaestionum, защото изяснява смисъла на глагола, какво, що е търсенето, допитването. Това е определено, узаконено, като такова чрез окончанита „em” „am”, в латинския език. Те са пряко свързани със значенията на 4.А.2. и 4.А.3. -  законност индикираща КАКВО, ЩО ? Индикираща „християнството” в нашият случай. Оттук и съждението, че става допитване за „християнска законност”, „законност основана върху християнството” и т.н.

 Като цяло – това първо и фатално изречение за българската историография от

  “Responsa Nicolae papae I ad consulta bulgarorum”  -  „ Igitur optime et laudabiliter in prima quaestionum vestrarum fronte regem vestrum legem christianam petere perhibеtis:”

 - може да означава само:

 И тъй похвално е, дето заявявате на първо място в своите въпроси, стремежа на вашият крал към привеждането (прeдаването, тълкуването) от нас на християнската законност (принципност).

И никакви български молби за християнски закон не съществуват в текста.

 ІІІ. Нека видим и какви са потвържденията за изказаното твърдение освен в разгледаното изречение без да търсим надлъж и нашир по аналогични източници, а точно в самият текст “Responsa Nicolae papae . . . . ”:

 Отговор ХХХV, 15: “Nam illa, quae  commemorastis, id est, diei et horae observaciones , ioca, et inicua carmina, atque auguria, pompae ac operaciones diaboli sunt, quipus, Deo gratias, iam in baptismate abrenuntiasis, et haec cum vetere homine et actibus eius, quando novum induistis, omnino deposuistis.”

 „ Защото тия неща, които сте споменали, т.е. съблюденията на деня и часа, заклинанията, игрите, нечестивите пеения и гадания, са шедствия  (шествия – б.м.) и дела дяволски, от които благодарение на Бога вече при кръщението сте се отрекли и напълно сте ги отхвърлили заедно със стария човек (старото тяло преди кръщението – б.м.) и неговите дела, когато сте се облекли в новия (начин на живот – б.м.).”  

 Самият Папа Николай заявява, че ЗНАЕ, че българите вече са кръстени преди 866г., НО българската историография „не знае” това 1144 г. по-късно. „Сте се отрекли”,  „сте ги отхвърлили” и „сте се облекли” точно и пределно ясно заявяват едно кръщение и един нов начин на живот в мин.време, т.е. време ПРЕДИ 866г.

 ВРЕМЕ  ДАЛЕЧ  ПРЕДИ  ВРЕМЕТО   ПОСОЧЕНО  ОТ  БЪЛГАРСКАТА ФАНАРИОТЩИНА  ЗА „ПОКРЪСТВАНЕ”  НА БЪЛГАРИТЕ.

 П.П.

   Tемата се обогати с още доказателства против фанариотската измама наречена „Българско покръстване”.

Паметника е „Historia B. Platinae de vitis pontificum romanorum” писана от Onvphrii Panvini (Онуфрий Панини) и издадена от Еpiscopo Padibornensi (Епископ Падиборненски) през 1600 г. В увода е указано, че паметника е писан между папствата на Пий V – (S.Pнo V, 1566-1572) и Климент VІІІ (Clemente VIII, 1592-1605). Въпреки неговата актуалност, нека все пак видим каква е гледната точка на Папските летописци, за разлика от фанариотските.

Този паметник е животоописание на римските папи по средновековен образец. На стр.139 е Папа Николай І, чийто име е свързано с прочутите „Отговори на папа Николай до българите”. Ето какво пише Онуфрий Панини за Папа Николай І, наречен Велики (Мagno):

„. . . Omnes aute ea dem dicirius,eadem lapimus, eadem iudicamus. Ium vero ioannes videntibus oinnibus, eadem fe conferuaturum iureiurando & scripto confirmauit. Atque ita soluta synhodo, loannes Ravennam ad suos redijt. libera tus autem hac molestia pontifex ecclesiam Dei genitricis (qua prius antiqua, nunc vulgo noua appellatur) restituit, egregijs que pixturis exornauit, Regem Bulgarorum cum omni provincia ad side Christi litteris & fanis admonitionibus convertit, eis dem que Bulgaris episcopos & presbyteros dedit, qui neophytos in side confirmarent, pulso Photino, cuius fraude in errorem Bulgari di lapsi fuerant . . .”

…Българските крале във всяка провинция, където се проповядва Христовата вяра увещават, (налагат) да се съобразяват българските епископи и презвитери, както и нововерците, като потвърждават посланието на Фотий, което заблуждава българите. .

Това е времето преди VІІІ Вс.Събор (869 – 870г.), нарочен на „Кръстителен” за българите и на „Борис І Кръстителя”. Т.е. времето когато Фотий е все още Патриарх в Константинопол и разпространява своите прочути „Окръжни” до Източните Патриарси с явната цел и изтъкване, че Конст. Патриарх е ключовата фигура в християнския свят.

Какво имаме, като основно в текста:

1. Имаме български крале. Няма да търсим какви са точно титлите йм, но че не са „ханове” или „канове” е очевидно.

2. Тези български „regem” се разпореждат в провинции, а „провинции” по това време има само на едно място в Европа – в Римската империя. Т.е. „българските крале” СА на римска територия.

3. Имаме съобщение, че тези крале налагат друго верую (Фотиевото) на „български епископи и презвитери”. Това означава многобройни християнски общини, наречени „български” ПРЕДИ 869Г.

На 141 стр. изненадите продължават:

Ето и част от текста от „Vita Hadrianus II” :

. . . .Habita еtiam in eadem Synhodo longa contentio est , Bul-

gari ( quorum legati tum aderant ) fedine romane an Conftantinopolitane subiecqti essent. Tandem vero Basilio contradicente,

Romane sedi adiu dicantur. Quare Hadrianus a Bulgaris rogatus, ut virum vita & doctrina in provinciam mitteret, cuius auctoritate & exemplo in fide Christi retinerentur: tres fanctissimos viros eo cum summa potestate misit, qui ecclesias illas ex sententia ad meliorem cultum redigerent. Hi aute sucre Sylvester subdiaconus Leopardus Anconitanus, Dominicus Tarvisinus, qui re omnem ex sentetia pontificis breui composuere. Quan quam Bulgari non ita multo post donis & pollicitationibus a Constantinopolitanis corrupti, pulsis Latinis facerdotibus, Graecos receperint: quae quidem fedi?io multorum malorum incendia inter Graecos & Latinos suscitauir. . . . .

Папа Адриан казва, че българските въпроси (предложения – rogatus) са православни и защищават Светата Троица (tres fanctissimos viros eo cum summa potestate misit). И по нататък съобщава, че Леопардис от Анкона и Силвестър са замесени в гръко-римско-българските препирни, и когато латинските свещеници са „ударени” (pulsis) от българите, гръцките (разбирай императорските от Константинопол) свещенници отново се домогват до българските провинции. Ето такива безразсъдни са постъпките между гърци и латинци, обобщава летописеца.

(Тук искам да забележите, че има споменати "български провинции", НО няма "гръцки провинции" в автентичен текст от това време .

Какво е най-интересното тук:

1. Несъмнено това, че Светата Троица (tres fanctissimos viros eo cum summa potestate misit) която техните (българските) църкви (qui ecclesias illas) изповядваха (redigerent ) като предишно истинско верую (meliorem cultum). Предполагам, че цялото изречение може да има и друг смисъл, тъй като глагола redigerent ми е смислово неясен, НО упоменаването на Светата Троица, като ОБЕКТ на диспут мужду латински емисари и български легати е налице и ясно заявено. Т.е. на VІІІ Вс. Събор имаме теологичен спор, от една страна българските епископи и презвитери в лицето на българските легати и от другите две страни, Константинопол и Рим.

Българско покръстване е отбелязано единствено с думата neophytos, но затова пък тази дума се използва и до днес, като нарицателно име (Неофит Рилски в близкото минало) за означаване на новопосветени и „нови българи” във вярата. Това е ново доказателство, че „българското покръстване” е измислено единствено за да може „хан Борис” да пристигне на запенен звезден кон с парче вкиснато месо под седлото. И фанариотските измекяри да го „покръстят”. Но, до ХVІ в. „гърци-те” ги няма на Балканите като нация, какво остава да покръстят някого, пък било и циганчето Банго.