Митраизма на българите
bozman
Понятието „Митраизъм” или „Мистерии на Митра” е една мистериозна религия разпространена в Римската Империя между І и ІVв., като божествен култ наречен Митра или Митри специално между римските войници. Разбира се материални артефакти от този култ са в наличност в древен Рим, Британските о-ви и Мавритания и в пограничните провинции по дължина от Рейн до делтата на Дунав, като различни фигури на изкуството и различни аспекти на религията. Тези археологически находки са доста добре документирани с древни класически текстове за тази религия. Месторождението на тази религия е изключено да бъде Азия, тъй като в персийските и индийски божества такова понятие няма. Не е изключено тя да е реминисценция на тези религии, но засега това е само една с нищо недоказана хипотеза предлагана като възможна от повечето учени и най-вече от католическата и православна църкви. Нейното най-широко разпространение е Ориента и Източна Европа, като най-разпространена е в Мала Азия. Практикуването на митраизма като култ е забранено от Император Теодосий през 391г., но както ще видим, културните прояви на митраизма са българско ежедневие, въпреки хилядолетните напъни на християнската църква да ги обезличат със всевъзможни средства. Нека видим и някои хронологически съответствия, които християнството е приело като „християнски”, т.е. само е прекръстило култа към Митра.
І- Исус Христос
ІІ - Хор ( Hourus)
І – Роден от Дева Мария.
ІІ – Роден от дева Изиз (Изида, Зиза)
І – Индикация на рождеството от Звезда на изток.
ІІ - Индикация на рождеството от Сириус (също се „звезда” на изток.)
І – Роден на 25 декември (обявена от папа Либерий. Преди това има рождена дата 6 януари, също обявена от дата от папството)
ІІ – Роден на 25 декември.
І – Предаден на смърт от Иуда.
ІІ – Предаден на смърт от Ерут.
І – Навестен при раждането си от трима влъхви (три крале „магьосници” според католицизма).
ІІ – Навестен от три Слънчеви Божества.
І – Съпровождан от 12 ученика.
ІІ – Съпровождан от 12 ученика.
І - Съживява Лазар.
ІІ – Съживява Озирис.
І – Разпънат на кръст.
ІІ – Разпънат на кръст.
І – След смъртта си се издига на небето.
ІІ – След смъртта си се издига на небето.
І – На третият ден възкръсва.
ІІ – На третият ден възкръсва.
І - Разбиран като Добрият пастир, Сън на Бога и Агнец Божи.
ІІ – Същите разбирания.
Тези разсъждения се основават на произхождението на религията Митра от египетския пантеон на боговете – ще видим по-нататък, че това не е съвсем коректна представа за култа Митра.
Разбира се тези факти не ги разглеждаме като някаква антиправославна или антихристианска насоченост – на нас ни е безразлична верската предпочитаемост на читателя. Нас ни интересува доколко митраизма е във древните си води към днешна дата в българското общество, а не дали това общество приема това или не. Franz Cumont в една своя студия определя месторождението на Митраизма в древен Иран към ІІ хил.пр.н.е. Имената на първите му носители според Франц са „хинити” и „митани” отбелязани като такива през 1400г.пр.н.е. Тук му е мястото да напомним за българщината. В „Римска военна теза за българското име”, стр.179, Сф, 2008, ISNB – 978-954-9447-30-9, носителите на българска реч от 500г. пр.н.е. се самонаричат „хини”. Това е най-древната индикация по отношение на това, какъв език говорят „хините” в случаят носителите на Митраизма. Дали Иберийските хини, са хините (други имена в прочита от санскрит– хитити, хинини, хискити и т.н.) от Древен Иран е въпрос по който не можем да се разпростираме тук, но приемаме, че са едни и същи. Също така са неверни твърденията, че носителите на българска реч „хини” са „българи”, българите са хини и т.н. всевъзможни дрогирани комбинации. В Индия имаме „Химни на Ведите” с бог Слънце, подобен на Варуна. В иранската „Авеста” има Бог на Доброто, разбиран като Ахура Мазда, наречен още „Съдия над Душите”. Възможно е този култ разпространен в Месопотамия и още по на изток, чрез „зороастризма” да е проникнал и на запад. Във всеки случай по никакъв начин не можем да твърдим със сигурност, че тези култове са основата на Митраизма, а не са проникнали в него от изтока с част от своите постулати. Във всеки случай понятието Митра или Митхрас ( според гръцкия език) не съществува на изток от владенията на Римската империя.
Каква е същността на култа към Митра или да го наречем религията Митра. До този момент тя е крайно фрагментарна и до днес се считаше, че няма нито едно монолитно четиво по тази религия. Ние считаме, че Bronces de Botorrita III, е именно такъв текст и смисловата му връзка с коледарските песни никак не е случайна, а абсолютно закономерна. Основанията и съжденията за този култ се извеждат преди всичко от иконографията, посветена на Митра. Култа към Митра се провежда на места наречени „митрас” или „митре”. ( на латински Мithraeum, pl. Mithraea) , това са естествени пещери с наличието на вода и доста по-късно изкуствени навеси или обработени откоси на скали. Те са ограничени като пространство и могат да побират не повече от 40 – 50 човека. Това предполага една селективност на присъстващите, една предварителна подборка на тези които ще присъстват на мистериите на Митра. Засега не са ни известни критериите по които се е извършвала тази подборка, но можем лесно да се досетим – това са били предимно Божи хора – пророци, гадатели, лечители и т.н.
Manfred Clauss дава следната представа за помещенията на Митра:
1. Предверие
2. Главно помещение (пещерата или уширената част на издълбаният склон, на латински spelaeum или spelunca ) декорирано с рисувани сцени и две дълги седалки от двете страни.
3. Олтар в дъното на помещението – това е рисувана икона, оцветен релеф или статуя. Като тази от Музея на Ватикана – известна като Mitra Tauróctonos.
Открити са изключително много „Митри” по цялата територия на Римската империя. Някои от тях дори са послужили за основи на християнски църкви, като най-голяма концентрация се забелязва в Рим. Една от тях е точно под църквата на „Св Климент” и е изключително добре запазена. Също и на Север в Англия и Палестина. Подобни помещения в България са наречени „праисторически”, в които впоследствие се „заселили” християнски отшелници. За Митра естествено – нито дума.
Нека се опитаме да реконструираме митраизма, според дадености, които са „митраизъм” според западни изследователи и да видим също и някои български аналогии в областта на Митраизма.
Раждането на Бог Митра е близост до Свещен извор, под Свещеното Дърво или до Свещен Камък. Във връзка с тези околородилни атрибути, името на Бог Митра е съставно име на petra generatrix - родена от Камъка. Това е отбелязано в сакралните арменски източници като място в пещерата Meher (Mitra). В момента на своето раждане Митра е увенчана с фригийска шапка (gorro frigio), факел и извит нож. Този нож, който по българските земи е наречен „гетски нож”, ако е извит и „тракийски нож” ако е прав. Топката с която завършва дръжката на ножа обаче указва винаги нож на Митра. Факела е изработен от тънки пръчки, които конусовидно се разширяват и са свързани помежду си с лико, въже или някакъв друг материал. Между пръчките е натъпкана горивната тъкан (сух мъх, тънки клечки и т.н.) по такъв начин, че тази факла добива монолитна конструкция и изобразяването й на каменните релефи прилича на днешните бейзболни бухалки. Този вид факла и до ден днешен е разпространен на Иберийският п-в, като леко е стилизиран и не гори цялата конструкция, а само свещ в горния край, защитена с предпазни стъкла или открита. Тези дебели тояги, които приличат на примитивни боздугани от изображенията свързани с митраизма са именно факлите на Митра. Друг атрибут на Митраизма е бика. Това е див бик подобен на зубрите или муфлоните и само с най-късните изображения на митраизма е подобен на днешната порода европейски бикове. Този бик е подвластен на Митра, тя го затваря в пещерите, язди го до такава степен, че бика изглежда крайно изтощен в някои изображения. Понякога тя го мята на рамо и така се прибира в пещерата си. Цялата тази „сценична” последователност на извеждането на бика от пещерата, язденето и прибирането, често с носене на рамо е наречено в Римската империя transitus. На български език не можем да дадем друга дума освен същата – „транзит”, въпреки съвременният й различен по смисъл еквивалент. Тук му е мястото да припомним гръцката легенда за девойката Европа и бика. Първоизточника на двете предания очевидно е един и същ, като божествената същност на Митра е отъждествен с девицата Европа. В гръцката легенда този разказ практически е осъразмерен чрез повествованието – физическия потенциал на девойката и бика ( бика е силата и волята, а девойката е потърпевша), което придава много по съвременен вид на легендата от постулатите на Митраизма за могъществото на Дева Митра над бика. Когато Митра влиза с бика на рамо в пещерата е времето когато изгрява Слънцето. В този аспект не можем да не забележим тънката сексуална линия характеризираща един полов акт на девицата и Другият. Пренебрежението към Другият не се изчерпва с това, че той е наречен бик и е „обяздван” по желание на девицата цяла нощ. В края на „забавлението”, той бива убит от Митра с нож. Правата на девиците да се разпореждат със живота и смъртта очевидно не са от Късната римска Империя, както предават павучута от изследователите, а се корени още в гладиаторските борби – една точна реминисценция на Митраизма, оцветен от Римската Цивилизация. И при тези борби, ролята на Девицата е същата – Весталките разполагат със живота и смъртта на борците. Тази скулптура от Ватиканския музей е без съмнение стилизирана от художника в сравнена с други по-древни изображения.
Въпреки това не можем да не забележим, че не става въпрос за „колене” на бик, а за ритуално убийство. Бика е лишен от живот точно в онази точка, където проникват съвременните рапири на тореадорите и разкъсват сърдечната камера, следствие на което кръвта нахлува в белите дробове и бика умира от сърдечна недостатъчност или задушаване. В жертвоприношението при изгрев слънце, често присъстват и две други същества – куче и змия. Тези три същества - бика, кучето и змията присъстват като рисунък на преобладаващата част от всички Римски въоръжения – виж:
https://sites.google.com/site/notitiadignitatumbg/home
Тъй като Nоtitia Dignitatum e продукт на реформите в Римската късна империя – ІІ – ІVв., няма да е погрешно да кажем, че Империята си в този период по отношение на военните е Империя на символите на митраизма. На някои изображения Митра е нарисувана с плащ от звезди, като олицетворение на Носеща Съдбата на плещите си. Такова изображение е и Атлас от гръцката митология, носещ небе със звезди на раменете си. Точно такова е и статуята от бронз намирала се до Стената на Адриан с плащ от звезди във формата на полусфера, която в момента се намира в университета в Нюкясъл – Англия. Орфически надпис идентифициращ Бога Спасител, Пан в Рим също е изобразен в пещера изобразяваща Космоса. Тази сцена е съхранена, като релеф в музея в Естен в Модена където Пан ( Fanes) изниква от стената от два цикъла на Зодиака, сцена подобна много на тази от Нюкасъл. Централна фигура в тези сцени е изобразяването на бика, на Митра Бикоукротителката и т.н.
Franz Cumont автор на класическата представа за религията на Митра, представя тези сцени като репити на иранската митология. David Ulansey лансира една теза за митраизма, като символизъм на астрологията в Месопотамия между 4000 и 2000г.пр.н.е. Основанията му са, че пролетта се променя в зодиака на всеки 2160г. и някъде около 2000г.пр.н.е. Пролетта е влязла в Ариес – Телец. Това обяснява свързването на Митра в бика, но никак не обясняма наличието на кучето и змията в същите сцени. Тоес тази теза е фрагментарна по отношение на даденостите в култа към Митра. Нека разгледаме и кодовите латински думи за митраизма от един запазен текст на Свети Йероним, същият този на когото е приписвано създаването на глаголицата:
Corax – пещерата.
Cryphius (κρύφιος) – тайнственост и секретност.
Miles – войници. Отличителни атрибути - корона и сабя.
Leo – лъв.
Heliodromus- Пратеник на Слънцето – атрибути факла, камшик и корона.
Pater – бащата. Атрибути - хригийска шапка, тояга и ореол (точно такъв с какъвто днес се изобразяват християнските светци).
За реконструираме на митрическите текстове, можем да се позоваваме единствено на християнските текстове критикуващи митраизма и иконокрафията на митраизма. В тях основни моменти са:
- церемониите се съпътстват с угощение от хляб и вода. Там където имаме упоменато вино, е доказано археологически, че това са късни християнски наслагвания.
- Статуите на Митра са заместени от хартиени носители, които посочват, че митраизма е започнал да губи популярност.
- Еволюцията на митраизма продължава с използване кръвта на бика, като обет за приобщаване към религията. Тертулиан (Tertuliano) свидетелства, че тази практика е приета от християните по отношение кръвта на Исус.
- Тертулиан също сочи, че съществува ритуал на войниците – кръщавка. Кандидата за „кръщавката” е бил белязван с едно нажежено парче желязо, което впоследствие е преминало с поставяне на корона на главата. Тази кръщавка постепенно се развива като церемония при погребения при ритуални действия с починалия – поставяне на железен предмет на челото му, край тялото му и т.н. Освен Свещения 25 декември, като рожден ден на Митра, се чества като свещен всеки 16 ден на месеца, т.е. всяка втора седмица. Това може би е свързано с периодичността на женския био-цикъл, а може да има и някакво забравено значение. Също така е свещена и всяка неделя – денят на Слънцето.
В исторически план Митраизма е свързан със Зороастризма, като екзистенция на Бога Аура (Ахура) Мазда. Тази идентичност е записана и съхранена в епохата на Дарий (541 – 485 пр.н.е.), като изпис под името Susa (Ziza). Тази Богиня Суса (Зуза) е много популярна в епохата на Антаксеркс ІІ (404 – 358 пр.н.е.) където олицетворението на Митра и Аура Мазда получава една идентичност под името Анахита. Това олицетворение на Митра и Аура Мазда говори много против твърденията на Franz Cumont за произхода на Митра от индоиранската религия. Очевидно имаме инвазия на митраизма в иранската митология, чийто резултат е и появата на едно смесено божество от двете божествени имена. Възможността за този преход на Митра в римската и иранска сакрална терминология са царствата на Патрия и Царството на Черно море известно със своите владетели Митридати, което ги свърза директно с божеството Митра. Това е намерило веществен израз в скулптурите и релефите от Пергам в Мала Азия, където за открити най-ранните изображения на Митра. Този култ на Митра не се влива в Еладската изобразителна школа, а я „прескача” и се влива директно в римската. По наше скромно мнение това е възможно само при едно обстоятелство – че човешките носители на митраизма са тези от културите преди и след Гръцката цивилизация, а това несъмнено са изконните балкански и малоазиатски народи, преди пристигането на дарданците от Египет. Първите сведения в гръцките източници са от Плутарх, който пише, че ритуалите на Митра са присъщи на пиратите от Киликия към 67г.пр.н.е. Нека си припомним, че точно в Киликия е роден Кирил Философ, според едно от житиетата.
Като едно допълнително виждане на цялата тази ситуация не само в България, но и във Източната римска империя, несъмнено е „титлата” василиопатор. АКО, обаче тя беше титла на бащата на императора, защо ТОЧНО след нейното въвеждане, възникнаха най-кървавите конфликти между България и Константинопол, защо ТОЧНО след нейното внедряване избухнаха инокоборческите вълнения, защо ТОЧНО след нейното въвеждане се появиха фригийските калпаци на Митра в обкръжението на Император Теофил.
bozman
ALVAR, Jaime, El culto de Mitra en Hispania, Oviedo, 1981.
Burkert, Walter: Ancient Mystery Cults, Harvard University Press, 1987. ISBN 0-674-03387-6. Traducción al español: Cultos mistéricos antiguos. Trotta, Madrid, 2005. ISBN 84-8164-725-X.
Cumont, Franz: Les religions orientales dans le paganisme romain, 1929. Traducción al español: Las religiones orientales y el paganismo romano. Akal, Madrid, 1987.
Ulansey, David: The Origins of the Mithraic mysteries : cosmology and salvation in the ancient world, 1989