Archiepiscopus Bulgariae

Contadores de visitas gratuitos

Архиепископ на България в текста   

DE CERIMONIIS AULAE BYZANTINAE

bozman 

 

 

 

Целта на тази публикация е да се проследи от кое време е сведението за  „Архиепископ на България”  (αρχιεπισκοπος Βουλγαριας  -  archiepiscopus Bulgariae – двата варианта в книгата на Reiskii ) от произведението  DE CERIMONIIS AULAE BYZANTINAE”.  Нека видим някои становища предшестващи тази статия и какво е отношението на този изпис към официално прокламираното от официозите „Българско покръстване при цар Борис І”.

 

 

 

І.

 

А. Официалната версия в българското историографско пространство е, че изписа „архиепископ на България” е титулно име, следствие  покръстването на българите през ІХ в. Няма да се спираме подробно на  него, тъй като то е публикувано във почти всяка научна статия или учебник издаден в България и всеки може да се осведоми за подробности без особени затруднения при намирането на материали по това мнение – те са повсеместни. Нещо повече, те са знанието в България. Поставили сме термина „мнение” под курсив, тъй като твърде рядко могат да се намерят някакви основания за такова приемане, освен основания базиращи се на друго мнение от паралелен източник, почти автентичен с първия, както по отношение на изворов материал, така и по отношение на авторско виждане. С едно изречение, налице е многохилядно репродуциране чрез писмени материали на едно схващане лишено от най-елементарни фактологични доказателства. Споменатото становище е застъпено и от изданието на А. Ангелов и П. Тивчев „Подбрани извори за историята на Византия”, Наука и Изкуство, Сф, 1974г., от Г. Цанкова и П. Тивчев в ГИБИ, т. V, Сф.,1964, стр. 221 – 229 и т.н. Това официално схващане се изразява чрез уточнявания и препратки от вида „Из съчинението на Константин Багренородни „За церемониала във византийския двор”, където се втълпява, че това е авторово произведение (Тивчев – Ангелов, стр. 309), „Приветствие на идващите от България пратеници към императора” (Тивчев- Ангелов, стр. 310), като се втълпява, че пратениците са от времето на Константин Порфирогенит и т.н. в този стил на убеждение. Т.е. този изпис, „архиепископ на България” се приема, като следствие на едно предполагемо генерално и тотално българско покръстване, каквото всъщност никога не е имало от ничия страна, по никакъв повод.

 

B. Едно сведение за Zachria von Lingenthal  предоставено ни любезно от г-н Й. Табов от личните му архиви указва, че в книгата си ( Вeitrage zur Geschichte der Bulgarischen Kirche) von Lingenthal твърди, че под „архиепископ” не може да се разбира архиепископа  на/от  Първа Юстинияна:

 

„. . . .dass der Verfasser nicht auch der Justinianische Schopfung einen Archiepiscopus Primae Iustinianae erwahnt, als dessen Rechtnachfolger sich doch spater die Erzbischoffe von Achrida betrachtet wissen wollten . . . noch gar nicht gedacht wurde”.

 

   Не можем да проследим обстойно какви са мотивите за този извод  на von Lingenthal в този кратък материал, но по същество тази статия ще представи основания против  разбирането на von Lingenthal по този проблем.

 

C. Най-мащабното изследване на DE CERIMONIIS AULAE BYZANTINAE   осъществено от I0. Iac. Reiskii  в колосалният му труд от 1066 стр., „Comentarii ad Comstantinum Porphirogenitum de Cerimoniis aulae Bizantinae”,  не разглежда израза „архиепископ на България”. Това е твърде странно за нас, тъй като Comentarii ad Comstantinum . . . на Райски обръщат специално внимание на титулните думи (чинове, длъжности и т.н.). На стр. 862, два листа преди информацията за „архиепископ на България”,  Reiskii разглежда длъжността презвитер (πρεσβιτεροι – презвитер - свещенник,  духовник) спомената на стр. 733, 16 ред от „Comentarii ad Comstantinum.”;  на стр. 863,  разглежда дори погрешно написаната на гръцки дума „федерати” ( изписана като  φιβερατον наместо правилното φοιδερατων – репит на лат.  foederatorum);  на стр. 862 разглежда длъжността „синкел”, от същата страница ( 727 стр.  отDE CERIMONIIS AULAE BYZANTINAE) на която е изписан и  „Архиепископ на България” и т.н. . . .  НО за титула архиепископ или понятието България, нито дума. Твърде странно би било, ако в едно разглеждане на военни чинове в една армия например, се започне от редовния войник и като се премине пунктоално през ефрейтор, старшина и т.н. се стигне до полковника - се пропусне подполковника,  по една или друга причина,  след като „подполковника” дори  е изрично упоменат сред наличните чинове в разглежданата армия. Reiskii, обаче за наше удивление прави точно това.  Далеч сме от мисълта, че не го е забелязал или го е сметнал за маловажно, тъй като е очевидно, че презвитер е далеч по-непредставителен  чин от архиепископ, но е „почетен” с нужното авторско внимание. Ние предполагаме, че в тълкуването на „Архиепископ на България” Reiskii се е натъкнал на „подводни скали” и като  практичен човек, съобразяващ се с тежненията на Австроунгарската историко-политическа школа,  умно е подминал този въпрос.

 

    D. Michel Featherstone в книгата си Court orthographyspelling in the Leipzig manuscript of  DE CEREMONII  разглежда грешки между ортографията на манускрипта в Лайпциг и този на Reiskii в изданието на Bоnn, което ние ще ползваме. По отношение на изписа „архиепископ на България” той не отчита никаква грешка в изписа, което ни дава сигурност, че става въпрос точно за „архиепископ” и точно за „България” ( Βουλγαριας /Bulgariae). Тук е мястото да диференцираме изразите „архиепископ на България” и „Български архиепископ”, като различни по съдържание. В DE CERIMONIIS AULAE BYZANTINAE на няколко места има упоменати „приятели българи” и това на пръв поглед поражда тъждество между двата израза, но всъщност не е така. Израза „Български архиепископ” акцентира върху смисъла на етимологията „български” и за неговото свързване с народността „българин” от него време може да се спори, но в никакъв случай той не води до разбиране на  нещо различно от това, под което разбираме днешните българи; т.е. че става въпрос за архиепископ от българска народност. Докато „архиепископ на България” акцентира върху името на територията,  за която също може да се спори дали е държава или име на област (топоним), но в никакъв случай това определение не персонализира само българи в паството на Архиепископа указано като България.

 

E. Изданието „Подбрани извори за историята на Византия”, на Ангелов-Тивчев, изд. ІV, Наука и Изкуство, Сф, 1974 г. по което изведахме някои наши възражения преди време се оказва с невярно съдържание. Както по отношение на изписаната година 6308 на стр. 310, така и по смисъла на думи, коренно променящи съдържанието на клиторологията на Филотей. А именно:

E.1. Изданието посочва година 6308, месец септември, индикт ІІІ, което е погрешно и реалната година е 6408 - 900 г. сл. н.е.,  която съвпада с означеният индикт.  Тази година  е прецизирана  според индикта в прецизни рамки от 01.09.899 до 31.08.900г. от г-н  Теодор Йончев в негови публикации по този въпрос и ние считаме, че те са коректни.

 

„. . . .съставено въз основа на стари клиторологии при (к. м.) христолюбивия и премъдър наш император Лъв* . . .  (*) – Лъв VІ (886-912)”

 

Текста от стр. 310 не е коректен, тъй като съдържа двусмисленост и неяснота.

 

  E.2. Гръцки текст по Reiskii :

 

„ . . .ΑΚΡΙΒΟΛΟΓΙΑ  ΤΗΣ  ΤΩΝ  ΒΑΣΙΛΙΚΩΝ  ΚΛΗΤΩΡΙΩΝ  ΚΑΤΑΣΤΑΣΕΩΣ, ΚΑΙ  ΕΚΑΣΤΟΥ  ΤΩΝ   ΑΞΙΩΜΑΤΩΝ  ΠΡΟΣΚΛΗΣΙΣ ΚΑΙ  ΤΙΜΗ, ΣΥΝΤΑΘΧΕΙΣΑ ΕΞ ΑΡΧΑΙΩΝ  ΚΛΗΤΩΡΟΛΟΓΙΩΝ  ΕΠΙ  (к. м.) ΛΕΟΝΤΟΣ ΤΟΥ ΦΙΛΟΧΡΙΣΤΟΥ ΚΑΙ ΣΟΦΩΤΑΤΟΥ ΗΜΩΝ ΒΑΣΙΛΕΩΣ . . .

 

E.3. Латински текст по Reiskii :

 

“. . . collecta ex antiques cletorologiis seu libris de ordine nomenclaturae convivalis exponentibus, tempore (к. м.) Leonis imperatoris nostri . . .”

 

E.4. И двата текста са от DE CERIMONIIS AULAE BYZANTINAE”,  стр. 702., като превода йм е :

 

 „ . . .събрано от стари клиторологии и книги за заповеди и описателни списъци по времето на Леон,  Императора наш . . .”

(Изречението  умишлено не е подредено в нормален български словоред).

 

   Виждаме, че превода на Ангелов – Тивчев предполага едно двусмислие, а именно, че  въпросната селекция е направена от документи съставени по времето на Император Леон и именно такова е разбирането на съвременните българскии историци. Конкретно то е, че упоменатия „ Архиепископ на България” на 727 стр. от  DE CERIMONIIS AULAE BYZANTINAE е персона именно от времето на Леон VІ т.е. 899 – 900г..  Тъй като текста, според нас указва друго, а именно, че „съставеното” описание е писано при Лъв VІ, но е въз основа на документи писани далеч преди този император, то ще разгледаме DE CERIMONIIS AULAE BYZANTINAE от изданието на Reiskii, за да проверим доколко това е вярно. Още преди началото на търсенето се очертава една на вид непреодолима трудност. Според нас тази криторология е компилативно произведение и съставено от налични документи от различно време, писани далеч преди времето на Леон VІ, и трудността ще бъде тази, доколко пасажа  от стр. 727 и текстовете от близката „околност” притежават собствена единна стилова и смислова обособеност. Тъй като не владеем латински език на изискващото се ниво за отчитане на тези особености в текста, ние ще използваме друг конвенционален индикатор, а именно времевата обособеност на определени понятия в текстовете, който не е толкова прецизен, но пък е историографски по-достоверен. Ако намерим такива, то отпада необходимостта от по-задълбочено търсене и сепарация на съставните части на клиторологията, понеже тази кратка статия не си поставя такива великомащабни цели. Нека видим какво имаме като наличност  до този момент в тази частична област която искаме да разгледаме, най-вече от произведението на същият този Iac. Reiskii DE CERIMONIIS AULAE BYZANTINAE както и от коментариите към него Comentarii ad Constantinum Porphirogenitum de Cerimoniis aulae byzantonae” – ad librum orimum  пак от същият автор.

 

 

 

 

ІІ.

 

   Започваме проследяването на текста на DE CERIMONIIS AULAE BYZANTINAE  на  Reiskii от глава 47 (Сap. 47, стр. 680 от книгата на Reiskii, стр. 746 от PDF форм. от същата книга).  Тези текстове са отбелязани в този документ за да бъде спазвана формата на приветствията, изискване, което до голяма степен е валидно и до днес при приеми на правителствено и друго високо ниво. Тя е озаглавена SALTATIONES LEGATORUM A VARIIS GENTIBTS AD IMPERATOREM VENIENTIUM. Следва лично приветствие на Императора към Папските легати (SALUTATIOMES AD IMPEEATOREM A LEGATUS B VETERE ROMA VENIEMTIBUS.).

  За този важен момент цитираме Reiskii ( С.8. [680,4.] – πρεσβυτερας Ρωμης) , тъй като той ни дава нагледна представа за времето на този изпис, а тази времева индикация очевидно е валидна и за българските легати, които са следващите приети от Императора, след Папските :

 

   IO. IAC. REISRII COMENJARII, 800,  С.8. [680,4.]  πρεσβυτερας Ρωμης.

[Scilicet nova Roma est Constantinopoli; Vid.p. 84. notar ad Donationem Constantini Magno., cuius auctor est Ioannes Diaconus, qui vixit saeculo VII., p. 22.]

 Ideoque Graeci Byzantini οι υεοι Ρωμαιοι apud Priscum Rhetor. Excerpt. Legat. p. 60. ed H.

 

   Reiskii указва, че този текст съществува още у Йоан Дякон, който живее през VІІ в. Още тук се натъкваме на смесени по време сведения. От една страна текстова информация от VІІ в. и от друга на вероятното отразяване на тази подредба по времето на Константин Багренородни. В този случай няма как да се разбере дали летописеца на DE CERIMONIIS AULAE BYZANTINAE отразява съвременни събития или архаизира стари сведения със съвременна актуализация.

 

 

 

 

  1.  Следващите приети посетители  са  българските легати, както споменахме по-горе.  Нека припомним, че това не е подреждане по красотата, модното облекло или богатството  на легатите, а е подреждане спрямо политическата йм важност  за Константинопол.  Това подреждане на българските легати, на второ място след папските легати обезмисля стотици томове  съчинителска литература, както за първостепенната икономическа важност на Мала Азия, Сирия, Египет, и дори Скития (на север от Черно море), като  житници- хранителки на Империята, така и „безконечните войни” които се водят от българите срещу Константинопол. Според съчинителите на тази литература, България може и да е заселена от монголоидни варвари и може да е първостепенен враг на Константинопол, НО това не е така за императорския летописец, който отразява гледната точка на императора на ИРИ. Ние знаем каква ще е реакцията срещу този извод основан върху фактологични източници, тя е известна отдавна - имперските летописци са се объркали, а съчинителите от ордата на „ А’ла Златарски & со.” са прави.
  2. Вторият момент в размяната на приветствия, между българските легати и логотета съдържа два вида поздравления, ще ги означим символично като ПРЕД и СЛЕД. Едното приветствие е ПРЕД някаква смяна на титлата,  другото е СЛЕД смяната на същата. Този пасаж е преведен и в изданието на „Ангелов – Тивчев”, стр.310, абзац 3: „След като той си променил титлата и бил възприет като син . . .”. и т.н. Кой е този той, срамежливо упоменатат в българското издание ? Очевидно това е владетеля на България, упоменат в оригинал, първо - Като архонт - владетел и второ - Като поставен от Бога. Според терминологията на ИРИ „поставен от бога” може да бъде само Императора (василевса) или одобрен от него владетел. В разглежданият пасаж и ПРЕД и СЛЕД смяна на титлата, българският владетел е „поставен от Бога”, т.е. той е легитимен спрямо Константинопол. Явно промяната на титлата не касае неговата законна владетелска титла, а неговата църковнопоставеност спрямо Константинополската. В историческите извори имаме само един период, когато се променя българската църковнопоставеност спрямо Константинопол и този момент е църковно-политическото  решение взето след VІІІ Вс. Събор. – българската църква да премине от Римска под  Константинополска юрисдикция. Кога обаче „българите” са приели първоначалната християнска вяра и под каква форма няма писмено сведение. Нейната наличност (монофизитство) обаче е заявена още през VІІ в. от презвитер Константин на VІІ Вс. Събор.

 

B.0   Използваме израза църковно-политическо, защото то е решение предимно на волята на Василий І изразена чрез църковните представители, а не църковно, тъй като в християнските канони няма подобна селективност на делене наши-ваши, което на практика естествено не се постига.

 

  Термините духовен внук ПРЕД и духовен син СЛЕД промяната на титлата указват еднозначно, че и преди 699-700г. българската църква, респективно, владетелят на България са християни и това е известно на централната власт в Константинопол. За нас този текст индикира именно тези процеси от тази 699 – 700г. с промяната на титлата духовен внук в новото име духовен син, защото промяна на църковно християнско статукво за България преди 900 г. просто няма индикирано в писмени източници, както казахме.

 

B.1.Този  промяна на титлата несъмнено се е сторила не толкова ясно изразена в гръцкия текст за Reiskii и той я пояснява в скоби.

 

COMMUTATO  AUTEM  DEINCEPS  NOMINE , ET  AD  FILIALITATEM  [ PRINCIPIS  BULGARIAE,

RESPECTU  IMP. CPTANI ]  VENIENTE,  INTERROGABANT  BULGARI  ALIO

MODO , NEMPE SIC.

.. . [ българските принцове (благородници) имащи отношение (поддръжката, подкрепата) към/на Императора на Константинопол] . . .

Което означа, че има и българи, които нямат тази поддръжка и това връзка с Империята. Според нас това съждение намира своето основание, именно в текста СЛЕД промяната на титула:

 

(в) Quomodo valet magnus et excelsus lmperator, residens super aurco

throno ? . . .

Как се чувства великият и високопоставен Император на златния трон?

 

Който ПРЕДИ смяната на титлата е:

 

(а) Quomodo valet a Deo coronatus Imperator, spiritualis  avus  nostri

per Deum Domini Bulgariae?

Как се чувства коронованият от Бога Император, духовен дядо на Божественият Повелител на България ?

 

     Къде е разликата ? Според нас тя е, че в първият въпрос (а) Преди смяната , българите се отъждествяват с Повелителя на България без да споменават някакви църковни отношения с ИРИ, а след  промяната на титула на духовен син – такова припознаване няма. Този текст изисква по пространни разсъждения, които не са цел на този материал и затова го подминаваме въпреки неговото изключително любопитно възможно развитие, но главната особеност, че след промяната на титула на Императора на Константинопол от дядо на баща, няма писмена индикация българските легати да се отъждествяват с България. Те се явяват представители на Повелителя на България, а не на самата България, т.е. те са представители на монарх, но не и на съвет – консилиум или друга множественост. Това го споменаваме, защото българското име, се споменава именно чрез множественост, под термина „българите”, а не под единична индикация – българин, български представител и т.н.

 

 

C..  След това следват представителите на Сирия, Египет, Персия и т.н. и крайно интересната 48 гл. озаглавена

 Аcta seu formulae inscriptionum in litteris ad exteros - Записани приветствия от стари документи.

 Сред тези преписани  приветствия  от стари източници отново фигурират „българите” като участници на Императорските празненства. Главата започва с изреждане на приветствия от църковни глави, като за целите на това изследване ще отбележим,  приветствието на Александрийският Патриарх и на Антиохийският :

 

 Magno, honestissimo,  nobilissimo, spectabili, illi vel illi protosymlulo et proveditori Agarenorum ab illo et illo , fidelibus Imperatoribus Augustis, magnis Imperatoribus Romanorum. [ lntus autem in adversa , exorcdio litterarum tale perscribitur alloquium :] Jlle et ille credentes in Christum Deum eique fideles Jmperatores Augusti , magni  Reges  Romanorum, salutem dicunt  magno , honestissimo,  nobilissimo , spectabili protosymbulo et proveditori Agarenorum.

 

Тяхното приветствие визира Римския Император като бивш и значим за Агаряните, което означава, че това приветствие е след завладяването на Египет и Антиохия от последните.

(То се съдържа в изследванията на арабските въоръжени сили от тази инвазия, които използват не само същите военни формирования – което подсказва, че те са именно бивши римски войски, но използват и същите тактики и военни строеве, същите машини за отбрана и нападение и т.н. Тази област е широко застъпена и обстойно разгледана от много автори, чийто произведения са в наличност в НЕТ. пространството, така че няма да се спираме на нея)

   То дори индикира една междинна фаза, когато  Александрийския, Антиохийският и Йерусалимски Патриарси притежават паство и навярно все още са „действащи” Патриарси. За тях наверно, DE  CERIMONIIS  AULAE BYZANTINAE уточняна на стр. 727 „който от тях е на служба, се предпочита пред другият”.

Следват приветствия на архонти на Алания, Албания, regem Baiuri seu Baioariae vel Bavariae Кралство Бавария, коeто е наричано  простонародно Немеция и е обитавано от германи и аламани (est ea regio, quam vulgo nobis dicti  Nemetzii , id est Germani vel Alamanni, incolunt ), емира на Египет, краля на Сардиния, принца на Салерно, архонтите на Амалфи и Gaetae ( Гетите) и записаното приветствие на Поставеният от Бога архон на България:  

 

Ad Bulgarian per Deum archontem scribitur sic:

In nomine Patris et Filii et Spiritus sancti y unius el solius veri Dei nostri. Constantinus et Romanus , fideles in eodem Deo Imperatores Romanorum, ad carissimum et spiritualem nosirum filium et ex Deo divina que auctoritate archontem christianissimae nationis Bulgarorum.

 

 И отговора на Императора към тях:

Constantinus et Romanus, in Christo Deo pii Jmperatores , Reges Romanorum ad carissimum et spiritualem nostrum filium ,  kyrin seu dominum , illum , basileum Bulgariae.

(690 стр. от творбата на Райски и 399 стр. от Лайпцигския препис според индикацията на гръцкия текст).

 

      Не може да не направи впечатление, че  точно в записаните приветствия ad exteros, индикиращи Александрийският и Йерусалимски Патриарси,  българите се самонаричат  християнска нация пред лицето на  Императора на Източната Римска Империя, а техният владетел е наречен Император (basileu) от  Императора на ИРИ. И това минало време е фиксирано хронологично сравнително  точно в текста - наличие на двама Патриарси ( детронирани при арабската инвация в Палестина, Африка и Сирия) и наличието на емир на Египет –  началото на VІІ в. Кой е този Император на българите (basileum Bulgariae) , различен от императора на ИРИ, чийто представители са не само негови, но и от името на Отца и Сина и Светия Дух (In nomine Patris et Filii et Spiritus sancti) ? Потърсихме справка откога е в употреба израза In nomine Patris et Filii et Spiritus sancti от специалисти по църковните въпроси ---->

 

„. . .  Още 1 Йоан 5:7 говори за троичност, макар и не точно с тези термини.
Мисля, че формулата In nomine Patris et Filii et Spiritus sancti е взета
от Мат. 28:19. Формулата се използва в кръщението с трикратно потопяване,
което се извършва от самото начало на Църквата. Вж. Everett Ferguson.
Baptism in the Early Church: History, theology and liturgy in the first
five centuries. Grand Rapids (MI), Wm. B. Eerdmans, 2009. В най-ранния
паметник след Новия Завет - Дидахията, която датира от края на I в. или
началото на II в., се препоръчва: "Кръщавайте в името на Отца и Сина и
Светия Дух в жива вода" (7.2-3)
. . „.  доц. архим. Павел Стефанов

 

Този отговор за съжаление не може да фиксира някаква начална дата от кога този израз се употребява от българите, защото неговата наличност е още в Библията.

 

    Тези исторически реалии индикират времето на първоначален изпис  на гл. 50 преди 823-25г., тъй като след връщането си в Константинопол, Никифор Фока сваля Константин Порфирогенит от престола, така че писарите на последния няма как да включат този факт в произведението, наречено  DE CERIMONIIS AULAE BYZANTINAЕ .

Следва 51 глава на DE CERIMONIIS AULAE BYZANTINAE. Можехме да се убедим, че тази глава въпреки, че е известна  като „От Константин Порфирогенит”, съдържа в себе си текстове, индикиращи исторически моменти далеч преди времето на този император. Това са не само моментите забелязани при възнаграждения на стратези, каквито няма по времето на К. Багренородни, както и теми които би трябвало да ги има, но липсват. Особено важно е наличието на подредбата на църковните рангове. Римските легати имат първенство пред легатите на други църкви ( канони 3, 4 и 5 утвърдени през ІV в. на Събора в Сердика (Сардика), виж http://www.mystudies.narod.ru/library/canons/sardic.htm ) и задържали се до Патриарх Фотий (857867 и 877886 гг.),  който под закрилата на Константинополската светска власт си позволява дори да анатемоса Римския папа. Т.е. след идването на Фотий на върха на Конст. църковна власт, такова предпочитане на римските легати в официалната подредба при дворцови тържества в императорския дворец, вече не е историческа реалност. Глава 51 бележи и краят на първа книга и притурките към нея (Appendix ad librum primum).

 

 

 

ІІІ.

 

 

 

  A..  Следващата глава 52 е точно тази, където е упоменат „архиепископа на България” и нека видим, как е озаглавена тя в индекса на главите за книга втора:

 

52. Accurata expositio constitutionis sacrorum conviviorum  et ordinis,  secundum quem unaquaeque  dignitas introvocatur et gradum prae altera habet ; collecta ex antiquis cletorologiis (1) seu libris cerimonias (2) convivales et nomenclaturarum ordinem exponentibus (3) tempore Leonis Christum amantis Domini. Simul etiam agitur de consuetudine seu tributo omnis dignitatis maioris et patriciorum , qui ad secundam classem convivarum pertinenti.

 

B..  За нея е казано, че „съдържа стари клиторологии(1) и церемониални книги (2) указващи подредбите в императорските пиршества” и тези стари подредби са изложени (3) (exponentibus – приложени, представени, показани, публикувани, обнародвани и т.н.) по времето на Император Леон. Т.е. още в обявеното съдържание на гл. 52 се казва какви са по давност съдържащите се документи и това е неразбрано или изопачавано от българската „наука” в продължение на почти столетие. Ето как това е представено в ГИБИ т. V, Сф., 1964 г., и  „Подбрани извори за историята на Византия”, Наука и Изкуство, Сф., 1974г.: „ . . . За написването му („За церемониите” -  б.м.) той  (Конст. Порфирогенит – б.м.) използва други по-стари съчинения от този род. . .”. Изопачено е самото съдържание на гл. 52, като съдържанието й (стари клиторологии и документи) е представено като творение на Константин Порфирогенит, който „ползвал”, очевидно за справки, старите съчинения. А заглавието на главата изрично указва, че това СА стари клиторологии и т.н., които СА записани (преписани)  от императорския писар. Каква е целта на тази манипулация за нас е ясно – да се представи „Архиепископа на България”, като творба на К. Порфирогенит и съответно на Х – ХІ в., но не и като име съществувало в стари документи преди въпросният император. Друг некоректен момент в представянето на DE CERIMONIIS AULAE BYZANTINAE в изданието на Ангелов – Тивчев е, че въпросите и отговорите между логотета и българите посочени в ІІ., т.3  и  пасажа с който започва 52 глава  ---->

 

EXQUISITA ET PERSPICUA DE SACRORUM CLETORIORUM SEU CONVIVIORUM

CONSTITUTIONE ATQUE CERIMONIIS , SINGULORUMQUE

DIGNITATUM EVOCATIONE

 

ATQUE  HONORIS  GRADO  EXPOSITIO, COLLECTA  EX ANTIQUIS CLETOROLOGIIS

SEO  LIBRIS  DE  ORDINE  NOMENCLATURAE  CONVIVALIS  EXPONENTIBUS, TEMPORE

LEONIS   IMPEBATORIS  NOSTRI  CHRISTUM  AMANTIS  ET  SAPIEN TISSIMI , MENSE

SEPTEMBR.  IND.  IU.  A. A  CONDITO  MUNDO  6408.  A PHILOTHEO  IMPERIALI

PROTOSPATHARIO  ET  ATRICLINIO.

(тези два текста са сепарирани по този начин от Reiskii, докато в паралелният гръцки текст са дадени заедно)

 

няма никаква сепарация. Не може да се каже, че това е случайно, тъй като на другите страници, където са дадени откъси от DE CERIMONIIS AULAE BYZANTINAE, такава сепарация съществува, като е осъществена чрез многоточие. Очевидно иска да се внуши, че това са следващи една след друга части от един и същ текст, въпреки че „въпросите и отговорите” са от книга І, стр. 682, а пасажа горе е титулен за глава 52 от книга ІІ, за която казахме, че представя древни текстове и „архиепископа на България” е чак на 727 стр. от същата глава. Защо е нужна такава манипулация ? Отговора е много прост. За да се представи „духовният внук и син” - владетеля на България от времето на Константин Порфирогенит В ЕДНО И СЪЩО ХРОНОЛОГИЧНО ВРЕМЕ С АРХИЕПИСКОПА НА БЪЛГАРИЯ от старите текстове (collecta ex antiquis). Не можем да не признаем, че операцията е изпълнена с хирургическа прецизност и на българското общество е представен един вариант, който без никакво  съмнение можем да наречем „политически гешефт”.

 

 C..  Изложението  в интригуващата ни глава 52 продължава със отделни пасажи, които са сепарирани чрез заглавия. Например следващата сепарация е INITIUM TRACTANDI ARGUMENTI, по следващата DE OCTODECIM DIGNITATIBUS , QUAE  CUM  INSIGNIBUS  TRIBUUNTUR” и т.н. Отделно от тези тематични сепарации имаме и внесена под-глава, озаглавена  CAPUT  PRIMUM (τομος  α). Тази подглава също съдържа в себе си тематични раздели като DE  DIGNITATIBUS  PALATINIS  PRIMI ORDISIS”,  CONSUETUDINES PIETATIS”  и т.н. Следват подглави ІІ, ІІІ (CAPUT SECUNDUM,  CAPUT TERTIUM) и т.н. Ето в тази подглава на основната 52 глава е упоменат и „архиепископа на България”. Както виждате, това понятие, което ни интересува е тройно  сепарирано, от друга книга, от друга глава и от друга подглава и съвсем не може да се навърже да една фанариотска броеница с текстовете от книга І, както се прави в ГИБИ, в „Подбрани извори. . . „ на Ангелов-Тивчев и др. „меродавни” издания от техният ранг и класа. Нека сега да се опитаме в този модул, от DE CERIMONIIS AULAE BYZANTINAE, книга ІІ, глава 52, подглава ІІ, да се опитаме да разтълкуваме някои понятия, които могат да ни дадат указание за времето на първоначален изпис, каквато беше и е основната ни цел.

 

 

 

 

ІV.

 

   В тази подглава е изредено отново рангово подреждане на императорската трапеза и на останалите трапези надолу по йерархията и то не е същото каквото беше в книга І. Това подреждане днес може да изглежда, като не много ясно и изкуствено, но е достатъчно да припомним, че по тази подредба императора е раздавал паричните средства. Това е било нещо като извънредните  заплати, давани днес в България на  Коледа и Нова Година. Колкото си по близко до императорската трапеза, получаваш повече, така, че тази подредба е имала и чисто практическо значение, където местата са строго фиксирани и не случайно за тази подредба е писано в продължение на стотици години. Именно поради нейната финансова обвързаност със имперските служби. Ние ще разгледаме тези чинове за да видим кои времена от историята индикират те и  имат ли връзка с времето на Константин Порфирогенит.

 

A..  Заедно с императора се хранят 6 човека, означени със съответните си чинове, а не с личните си имена: Patriarche  Constantinopoleos,  Caesar,  Nobilissime,  Curopalata,  Basileopator,  Zoste patricia  --->  Константинополският патриарх, Цезарят, Нобилизимуса, Василеопатора и Патрициятa Зости. Това са хората с най-високи длъжности и съответно най-високи възнаграждения. В дебати по този въпрос в нет пространството се изказа съображение, че времето, за което важи тази подредба е ХІ в., тъй като титлата „василеопатор” била създадена през 892/4 г. във връзка с брака на Лъв Философ за Зоя Зауца, за нейният баща, тъй като Лъв  бил голям приятел с тъста си.

A.1.  Това противоречи на съдържанието на паметника, който разглеждаме, тъй като това сведение се намира още в І подглава, на 52 глава, за която беше изрично казано, че е компилаторно тяло от стари източници.

A.2. Споменатата титла basileopator има и други приложения в частта която разглеждаме, освен, като титла за тъста на Лъв Философ. Те са споменати в предната І подглава CONSUETUDINES  PIETATIS на 52 гл.

A.2.1. В частта CONSUETUDINES  PIETATIS ( ОБИЧАЙНО СПРАВЕДЛИВО ПОДРЕЖДАНЕ), където е казано, че от предишните императори, сенати и т.н. са дадени 60 ранга на подредба. Но „най-вярно и точно те са подредени от нашият Боголюбив и Благ император Леон” така:

 

Еarum  prima  et  maxima  ab  Imperatore  nostro  Christum  amante  Leone constituta  est  basileopatoris;  secunda  est  rectoris;  tertia  syncelii; quarta strategi orientalium . . . .

 

василеопаторите,  втора ректорите, трета синкелите, четвърта източните стратези . . .”  и т.н.

Тук чинът “василиопатор” е изписан в мн.ч.

 

A.2.2. По нататък се продължава с изброяване на всичките 60 чина. Тези предишни чинове са възстановени в подредба на седем класа ( Hae sunt dignitatеs hoc tempore sub Leone Imp. Honorataе. Redeunt hae dignitates ad septera classes)  при (tempore sub) император Leon: първи клас стратезите, втори клас доместиците (primam strategorum; secundam domesticorum ) и т.н. В последният седми клас са basileopator ; reclor; syncellus ; chartularius; caniclei; protostrator; cerimoniarius ; domesticus imperialiura.

В тази подредба от седем ранга виждаме, че единственото съвпадение с 6 чина, които имат право да се хранят на масата на императора, е василиопаторът, който тук е във съвсем друга „компания” от чинове.

 

A.2.3. Не можем да се разпростираме в тази насока, поради ограничените задачи които си е поставил този материал върху действителната етимология и рангова определеност на „василеопатора”, но факта, че той съществува при други подредби; споменати са „василеопатори” в 60-те чина от времето преди Леон Философ,  василеопатора е поставен в septem tandem classe (последния седми клас) и т.н., говорят, че тази титла е имала и по-широко значение и разбиране и едва ли нейното значение и употреба се е концентрирала единствено върху тъста на Леон Философ.

 

B.. Следващите упоменати чинове са „ut magister (μαγιστρος) [primus], magistеr [secundus]”- - >Магистър І и Магистър ІІ. Ще припомним само, че титлата „магистър”,  съответно І за equitus ( на кавалерията) и  ІІ peditus (на пехотата)  имаха главнокомандващите упоменати в  Notitia Didnitatum от ІV в.. След 610-717 г., войската се формира по теми, и съответните рангове съответстващи на магистрите са стратези (стратиоти), легионите стават таксиархии, кохортите – тагми и т.н. Самото упоменаване на двамата магистри непосредственно след 6 високопоставени чина на масата на императора, очевидно индикира самите главнокомандващи на ИРИ и техните титли, които не са титли от ІХ или Х в., а титли преди създаването на темите и новите звания на «магистрите» за тях «стратези».

 

C.. Syncellus Romae и  syncellus CPoleos са следващите изписани титли. Невероятно е този текст да е от времето на Канстантин Порфирогенит, и Римските легати да са почетени по ранг пред Константинополските, тъй като само преди 40-50 г. Константинополския патриарх и Римският папа си разменят взаимно анатеми, а след стотина години започват кръстоносните походи за завладяване от западните крале на загубените територии от ИРИ от арабите и селджукските турци. Т.е. времето на Конст. Пофирогенит не само не е време на църковни реверанси между двете църкви, но дори напротив, налице е дори умишлена военна вреда, която те се стараят да си причинят. Ето защо считаме, че тази подредба на римските синкели пред константинополските е текст пренесен от стари документи.

   Нещо повече. Синкелите, които представят  Източните патриарси ( Syncelii , si qui adsunt, patriarcharum orieutalium) от същото място в текста, просто не могат да съществуват по това време, тъй като „източни патриаршии” няма още от VІІ в.    Има вероятност тези синкели да са жители на КПол ( въпреки че няма такава църковна практика),  но и не можем да  предположим, че са жители на Антиохия и Йерусалим, останали по места след арабското нашествие. Тъй като арабската инвазия по същество е инвазия движена от верски подбуди, струва ни се нелепо да се твърди, че синкелите са оставени като такива в завладяните земи, след като самият Патриарх Софроний е прогонен.

After the patriarch Sophronius sadly surrendered Jerusalem early in 638, the Arabs held all of Syria except for some beleaguered coastal cities”.

   След като патриарх Софроний тъжно напусна Йерусалим в началото на 638 г. арабите  превзеха цяла Сирия с изключение на някои обсадени крайбрежни градове.”   
 Warren Treadgold, "Two Fights for Survival: 610-668 ; "History of the Byzantine State and Society, Stanford University Press, 1997, pp. 287-322.

 

„. . . .През време на светителстването на патриарх Софрония в 636 г. Йерусалим бил превзет от арабите. Пълководецът на халифа, Омар, обсадил града. Четири месеца жителите се защищавали мъжествено. Патриархът ги въодушевявал и ободрявал. Но когато най-после се убедил, че не може повече да се противостои на по-големите сили на неприятеля, той предложил на Омара условия за предаване. Срещу уговорените от патриарха условия Омар обещал да не разрушава християнските църкви и да не угнетява християните. На мястото, където бил храмът на Соломон, Омар построил джамия, известна и сега под името "Омарова джамия". Той до края на живота си оказвал уважение към светителя, който се поминал около 638 година. . .”.    Жития на светиите ,Синодално издателство., София, 1991 г.

След тези две справки най-реално е предположението, че това са синкели от самите области и този факт препраща тази информация (за тях) във и преди времето на  арабското нашествие.

 

D…patriarcharum orientalium…

 

  След падането на Антиохия под арабска власт през 637г., на Йерусалим през 638 г. и преди тях на Александрия, едва ли може да се говори за представителство на „източни патриарси”, тъй като са ликвидирани Източните патриаршии, без да смятаме Константинолоската. Текста непосредствено преди споменаването на „архиепископа на България” указва за времена преди споменатите години на арабска враст.

 

E.. Следват архиепископа на България и ратрициите евнуси ( Dein archiepiscopus Bulgariae ; tum patricii eunuchi.)

 

F.. Започва изреждане на проконсули-патриции и стратези от съответните теми или именувани спроде областите.

 

 

 

V.

 

  Нека разгледаме темите в ИРИ, според самият К. Порфирогенит към началото на Х в.

 

A. Имена на темите в произведението  CONSTANTINUS  PORPHYROGENITUS  DE  THEMATIBUS  ET  DE ADMINISTRANDO IMPERIO, BONNAE, IMPENSIS  ED. WEBERI, MDCCCXL. , Bandurii  и  Wesselingii.

( Провинциите от времето на Юстиниан Велики интересуващите се могат да намерят в произведението на Ieroclis (Ιεροκλεοις Γραμματικοι) ,  SINECDEMUS  [ΣΙΝΕΚΔΗΜΟΣ] , стр. 390 )

 

 

Ето ги и всички теми от стр. 13  до стр. 64, и тяхната  последователност в горното произведение на Константин :

 

А. 1. В Азия:

 

  1. Thema Anatolikon;
  2. Thema Armeniakon;
  3. Thema Thrakesion;
  4. Thema Opsikion;
  5. Thema Optimaton;
  6. Thema Bukellarion;
  7. Thema Paphlagonias;
  8. Thema Khaldias;
  9. Thema Mesopotamias;
  10.  Thema Koloneias;
  11. Thema Sebasteias;
  12. Thema Lykandon
  13. Thema Kibyrraioton;
  14. Thema Kypriakon;
  15. Thema Aеgеaon Pelagon;
  16. Seleuciae;
  17. Thema Samus;
  18.  Thema Ciclades;

 

A.2. В  Europa:

  1. Thema Thracium ( без столицата КПол).

Тъй тази тема може да е интересна при други търсения, нека приложим и  подтериториалното й делене ( префектури в лат. текст и епархии в гръцкия) :

    1. Префектура Тhraciae ( Европа) командвана от съвет  (consiliario) с градовете:Eudoxiopolis, Heraclea, Arcadiopolis, Bizia, Panion, Orni, Ganos, Callipolis, Merizus, Saltice, Savada, Aphorodisia, Apros, Coelia [Ευδοξιοπολις, Ηρακλεια, Αρκαδιονοπολις, Βιζια, Πανιον, Ορνοι, Γανος, Καλλιπολις, Μηριξος, Σαλτικη, Σαναδα, Αφροδισια, Απρως, Κοιλια].

 

    1. Префектура Rhodopes с градовете: Parthicopolis, Heraclea Strymni, Aenus, Maximianopolis, Serrae, Philippi, Traianopolis [Παρθικοπολις, Ηρακλεια Στρυμνου, Αινος, Μαζιμιαωουπολις, Σερραι, Φιλιπποι, Τραιανουπολις].

 

    1. Префектура Haemimonti под управлението на duce с градове: Adrianopolis, Anchialus, Develtus, Plutinopolis, Tzoidus [ Αδριανουπολις, Αγχιαλος, Δεβελτος, Πλουτινοπολις, Τζοιδος].

 

    1. Префектура Тhraciae (очевидно става въпрос за същинска Тракия) управлявана от съвет (consiliario) с градове: Clima Mesticon, Acomtisma, Philippopolis, Beroe, insula (о-в) Thasus, insula Samothrace [ κλιμα Μεστικον και Ακοντισμα, Φιλιππουπολις, Βεροη, νησος Θασος, νησος Σαμοθρακη ].

 

    1. Префектура  Mysiae командвана от duce с градове: Tomis, Dionysopolis, Acrae, Calatis, Ister, Constantiana, Zelpa, Tropaeus, Axiopolis, Capidava, Carpus, Trosmis, Noviodunum, Aegissus, Halmiris [ Τομις, Διονυσοπολις, Ακραι, Καλλατις, Ιστρος, Κωνσταντιανα, Ζελπα, Τροπαιος, Αξιουπολις, Καπιδαβα, Καρπος, Τρωσμις, Νοβιοδουνος, Αιγισσος, Αλμυρις ].

 

  1.  Thema Makedoniae, без града Tesalónica.

Тази тема се дели на следните префектури:

    1. Префектура Македония командвана от съвет с градовете: Thessalonice, Pelle, Europis, Dius, Berroea, Eordaei, Edessa, Celle, Almepia, Heraclea, Lacci, Antania, Gemindus, Nicedes, Dioburus, Hedomene, Bragilus, Pribana, Maromea, Amphilolis,  Neapolis,  Apollonia,  Topirus, Rhusium nunc dicta, Nicopolis, Ithapolis, Acanthus, Ceraeopirgus, Berpe, Aralus, Diocletianopolis, Sebastopolis[ Θεσσαλονικη, Πελλη, Ευρωπος, Διος, Βερροια, ’Εορδαιοι, Εδσσα, Κελλη, Αλμωπια , Ηδομενη, Βραγυλος, Πριβανυ, Μαρωνεια, Αμφιπολις, Ιθαπολις, Ακανθος, Κεραιοπυργος, Βερπη, Αραλος, Διοκλητιανουπολις, Σεβαστοπολις].

 

    1. Префектура Македония командвана от duce с градовете:Stoli, Argos, Eustraeum, Pelagonia, Bargala, Celaenidium, Harmonia, Zapara.[ Στολοι, Αργος, Ευστραιον, Πελαγονια, Βαργαλα, Κελαινιδιον, Αρμονια, Ζαπαρα].

 

    1. Префектура Тесалия командвана от duce с градовете:Larissa, Demetrias, Thebe, Echinaeus, Lamia, Trice, Gomphi, Apate, Novae Patrae, Caesarea, Pharsalus, Buraminsius, Saltus, Ioannibius, insula (o-в) Sciathus, insula Scepila, insula Peparethus.[Λαρισσα, Δημητριας, Θηβαι, Εχιναιος, Λαμια, Τρικη, Γομφοι, Απατη, Νεαι Πατραι, Καισαρεια, Φαρσαλος, Βουραμινσιος, Σαλτος, Ιωαννουβιος, νησος Σκιαθος, νησος Σκεπιλα,  νησος Πεπαρηθος].

 

  1. Thema Strymonis;
  2. Thema Thessalonice:
  3. Thema Europae Hellas
  4. Thema Peloponnesus;
  5. Thema Cephallenia;
  6. Thema Nikopolis;
  7. Thema Dyrrachium;
  8. Thema Sicilia;
  9. Thema Longobardiae;
  10. Thema Chersonis ;

B.     Понятията от страницата в която е упоменат „архиепископа на България”. След „патриците евнуси” следват: ο ανθυπατις πατρικιος και στρατηγος τον Ανατιλικων.  Ето и една справка:

 

„ . . . Окончанието Καππαδοκιας тук е в род. п. , означава принадлежност, т.е. стратега (генерала) на Кападокия , изпуснат е само определителния член  τηs - род.п. от опред. член за топоними в ж.р. - η Καππαδοκια). Обикновено този определителен член може да се изпусне при топоними, защото окончанието е с носещо граматично значение. О ανθυπατοσ πατρικιος και στρατηγος Παφλαγωνιας консула - патриций и стратег на Пафлагония (Патагония) и другите ο ανθυπατοσ πατρικιος (проконсула патриций и стратег на арменците)και στρατηγος των Αρμενιακων,Тук сучаят е същият но определителният член  οι Αρμενιακοι (означаващо арменците) вече е в род. п  мн. число за принадлежност - на арменците. О ανθυπατοσ πατρικιος και στρατηγος консула των Θρακησιων - консула - патриций и стратег на траките и т.н. . . .”

 

И така, по год. указани от популярни справки:

 

1.ο  ανθυπατος  πατρικιος και  στρατηγος  των  Ανατоλικων    антипатът патриций (патриций проконсул) и стратег (дук) на анатолийците.

1.1.1.Тази тема се разделя (или от нея се отделят части, които се обособяват като теми)  на Cappadocia (830) Bucellarians (by 768), Optimates (by 775).

1.1.2. Тъй като Ανατιλικων е тема от  669/670 и е упомената, а Кападокия и Оптиматия, не са указани, то това индикира 

                             775 г. >  период > 670 г.

 

2.0. ο  ανθυπατος  πατρικιος και  στρατηγος  των  Αρμεωιακων - антипатът патриций и стратег  на арменците – от 668г..

2.1. Разделя се на части Chaldia (by 824), Charsianon§ (863), Koloneia (863), Paphlagonia (by 826). 

                            863 г. >  период > 668г.

 

3.ο.  ανθυπατος  πατρικιος και  στρατηγος των Θρακησιων – антипатът патриций и стратег на тракийците ( в Мала Азия) – от 687г.

                    няма   >  период > 687 г.

 

4.0. ο  ανθυπατος  πατρικιος και  στρατηγος τον οψικιον – стратега на опсикийците(obsequium) – от 680 г.

      4.1. Упоменати са  букеларии (by 768), Оптиматия (by 775). Споменати са само букерларците, но не и като тема.

                 няма  >  период > 680 г.

 

5.0. ο  ανθυπατος  πατρικιος και  στρατηγος τον βουκελλαριων  – стратега на букеларийците – от 768г.

                 768г.  >  период > 768 г.

 

6.0. ο  ανθυπατος  πατρικιος και στρατηγος  Καππαδοκιας  - стратега на Кападокия – 830г.

Отделя се от Армения (668г.)

                 668 г. <  период < 830г.

 

 

7.0. ο  ανθυπατος  πατρικιος και  στρατηγος τον Χαρσιανου – стратега на харсианците – 863-873 г. Формирана от Армения и части от Букелария.

                 668г. <  период < 842-863г.

 

 

8.0. ο  ανθυπατος  πατρικιος και στρατηγος  Κολωνειας – стратега на Колонея  - 863 г..

Формирана на част от Армения.

                  668г. <  период < 863

 

 

9.0. ο  ανθυπατος  πατρικιος και στρατηγος  Παφλαγωνιος – стратега на Пафлагония – 820 -826г.. Части от Армения и Букелария.

                  668г. <  период > 820-826г.

 

 

10.0. ο  ανθυπατος  πατρικιος και στρατηγος της Θρακης – стратега на Тракия – 680 г.

                   680г. <  период > няма

 

11.0. ο  ανθυπατος  πατρικιος και στρατηγος Μακεδονιας  - стратега на Македония – 802г..

                   802г. >  период > няма

 

12.0. ο  ανθυπατος  πατρικιος και στρατηγος Χαλδιας  - стратега на Халдея – 824 – 840 г..

        824 – 840 г. >  период > няма

Следват два чина несвързани с конкретна топография.

 

13.ο.   ανθυπατος  πατρικιος και στρατηγος Πελοποννησου – стратега на пелопонесците – от 811г..

                      няма>  период > 811г.

 

 

14.0. ο  ανθυπατος  πατρικιος και στρατηγος Νικοπολεως – стратега на Никопол (на Средиземно море).

 

 

15.0. ο  ανθυπατος  πατρικιος στρατηγος των Κιβιρραιωτον   - стратега на кибираотонците – 697 – 720 г .

            697 – 720   >  период > няма

 

 

16.0. ο  ανθυπατος  πατρικιος και στρατηγος Ελλαδος – стратега на елините – от 690 г. Разпада се на Cephallonia (by 809), Peloponnese (by 811).

16.1. Тъй като не е упомената сред темите на К.Порфирогенит, по периода в който е забелязана в подглавата при „архиепископа на България”е:

              809-811 г. >  период > 690г.

 

 

17.0. ο  ανθυπατος  πατρικιος και στρατηγος Σικελλιας – стратега на сицилийците – 700 г..

                     няма   >  период > 700 г.

 

 

18.0. ο  ανθυπατος  πατρικιος και στρατηγος Στρυμωνος – стратега на стримонците – 899г. Основана на части от Тракия [Кleisoura (Клисура?) -709].

                     899 г.  >  период > 709 г.

 

 

19.0. ο  ανθυπατος  πατρικιος και στρατηγος Κεφαληνιας – стратега на кефалийците – 809 г.

                         няма  >  период > 809 г.

 

 

20.0. ο  ανθυπατος  πατρικιος και στρατηγος Θεσσαλονικης – стратега на Тесалоники (Солун) – 824г.

                            няма > период > 824г.

 

 

21.0. ο  ανθυπατος  πατρικιος στρατηγος τον Διρραχιον - стратега на Дирахион – от 842 г., като тема. В раздела De Tematibus lib.II, p. 56-57, Константин Порф. говори за 4 епархии влизащи в състава на тема Дирахия – Дакийска (с гр. Ниш и Сердика), „Древна безименна епархия”, Дардания и Панония.  Така, че не ни остава нищо друго, освен да приемем понятието „дирахийците”, като означаващо жителите на Дирахион (Дурацо-Драч) и евентуално близката му околност.

                           няма > период > 842 г.

 

 Анклав

 Тъй като малко по надолу в текста К. Порфирогенит пояснява, че тази тема

е образувана върху бившата префектура Нов Епир, не можем да подминем  това уточнение, като указание по едно друго наше твърдение, превърнало се в дълъг форумен спор, а именно за съществуването на територия „България” в Илирия за времена преди княз Михаил (цар Борис І). А именно, че декларираната територия ТИДЕ от българските легати на княз Михаил на VІІІ Вс. Събор не е територия от ІХ в. , а именно територия указваща времена преди VІІ в., когато тези наименования на диоцези и префектури са актуални. И този пасаж от К.Порф. казва точно, че тези територии ТИДЕ ( Тесалия, Илирия, Дардания, Стар Епир и Нов Епир) делегирани като „България” на този събор са български територии от преди създаването на темите, т.е. време преди император Хераклий  [Heraclio (latín: Flavius Heraclius Augustus; гръцки: Φλάβιος Ηράκλειος, род. Capadocia, c. 575 - Constantinopla, 11 de febrero de 641)], който ги създава. Т.е. България съществува като територия преди VІІ в., и тя МОЖЕ да има архиепископ от това време, независимо под коя църква се намира той.

Край на анклава.

 

 

22.0. ο  ανθυπατος  πατρικιος και στρατηγος της Σαμον  - стратега на Самос.

В картите от 780г., 842г. и 900 г. той е в състава на тема Трацесиан (от 687 г.) . В раздела за темите К.Порфирогенит пише за този остров: ” . . .cum igitur thematum partitio est, hanc, quod illustrissima insula esset, metropolin et caput thematis navalis constituerunt...” ( …когато се разделяха темите, този остров стана най-важен за архипелага…). Порфирогенит има пояснение, за кое разделяне на теми става въпрос -  на стр. 621, ( в увода на книга І, след който започва изброяването на източните теми)  че разделяне на „областите” става при Ираклий Либийски,  Heraclii Libyci (Флавий Ираклий Август Flavius Heraclius Augustus;  Ηράκλειος, Hērakleios ( 575 г. – поч. 11 февруари 641 г.) т.е. през VІ –VІІ в. Така, че тази тема е указано кога е създадена:

                       VІ –VІІ > период > няма

 

 

23.0. ο  ανθυπατος  πατρικιος και στρατηγος Αιγαιον πελαγους – стратега на егейските пелазги.

                           няма > период > 842-843 г.

 

 

24.0. ο  ανθυπατος   πατρικιος  και  στρατηγος  Δαλματιας  - стратега на далтинците. Тази тема е упомената в изброяването след „архиепископа на България” и в справочниците е казано, че е основана в 899 г., Константин Порфирогенит обаче е на друго мнение по въпроса и при изреждането на темите изобщо не споменава за такава. Нещо повече, в картата „Das ostromische reich”, дадена в следващият сайта по-долу

 http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/5/5d/Droysen_-_Ostr%C3%B6misches_Reich.jpg

тези области в които е Дардания не са подвластни на ИРИ още от VІІ – VІІІ в.

                                    VІІ в. > период > ?

 

 

25.0. ο  ανθυπατος  πατρικιος  και  στρατηγος  Χερσωνος - стратега на херсонците.

 

25.0.1.  За кой Херсон става въпрос ?

 

Константин Порфирогенит го казва съвсем точно – за Европейският. Поради важността на този въпрос ще представим цялото изложение на К.Порф. за тази тема:

 

Duodecimum thema Chersonis

 

Cherson  antiquitus nomen thematibus haud  usurpavit neque in metropolis forma exstitit, sed qui Bosporum occupabant, etiam Chersonem ipsam regeban, nec non reliquas reqionem, adeo Bospori incolae regnare dicerentur. Sic autem historia se habet. Bospopus Ponti civitas, iuxta Cimmerium sinum, et traiectus cognominis ab Ione Inachi filia nominantur, velut Aeschilus in Prometheo scribit:

 

Mortalibus dein sempiterna fama erit

Traiectionis, Bosporusque inde audies.

 

„ Strabo autem lib.11 Geographiae haec scribit: “Bospori proceribus subditi omnes Bosporitae nuncupantur, atque Europaeorum quidem metropolis est Panticapaeum, Asianorumvero Phanagorium.” Testificatur etiam Phlegon im Olimpiade 15 Bosporum sub dominati fuisse Cotyis Bosporiani regis, cui Caesar iussit diadema gestare, et urbes eius dicioni subegit, in quibus connumerat hanc etiam Chersonem. Duo autem sunt etiam loci Bospori appellaviti, unus quidem Cimmerius dictus, iuxta Chersonem, in quo et regia Bosporianorum fuit, alter Bizantii, ut Favorinus scribit “Byzantionorum portus Boporus dicintur”. Testatur id etiam epigramma inscriptum columnae erectae ex adverso terrae Chrysopolis, cui marmorea iuvenca insidet, quae sic loquens indicitur:

 

Ιναχινις ουκ ειμι βοος τυπος, ουδ απ εμειο

Κληζεται αντωπον Βοσποριον πελαγος

Κεινην γαρ το παροιθε βαρις κολος ηλασεν Ηρις

Ες Φαρον ηδε δ εγω Κεκροπις ειμι νεκυς

Ευνετις ην δε Χαριτος επλων δ δτε πλωεν εκειωος

Τηδε Φιλιππειων αντιπαλος σκαφεων

Βοιδιον ουνομα δ ηεν εμοι τοτε, νυν δε Χαρητος

Ευνετις, ηνειροις τερπομαι αμφοτεραις.”

 

Chares autem ille fuit dux exercius Atheniensium. Ceretur indigenae nomen depravantes Phosphorium illud apellant, unde factum est ut qui Origines Bizantinas scripsere, aliam adiunxerunt fabulosam historiam, Philippo Macedone Bizantium obsidente.

 

Свободен превод:

 

Дванадесета тема Херсон

В миналото Херсон не е имал название на тема, нито пък е имало толкова градове в него, но който владеел Босфора, той се разпореждал, както в него, так и в останалите околности (regionem) (1), поради това се казвало, че боспорците заповядват на останалите. Ето какво е казано в историята по този въпрос: Босфора е понтийски град близо до Кимерийския залив(2), където се намира и пролива, но понякога и града и залива се наричат по името на Йона, дъщерята на Инах ( Ιναχου, Inachi), както е написано в трагедията на Есхил, „Прометей”:

Ще бъде вечен сред смъртните твоят път

 в твоя чест „волски път” ще бъде наречен.

  „ В своята ХІ книга на „Географията” си Страбон (64/63 пр.н.е. — ок. 23/24  сл.н.е. – б.м.) казва следното:

„Всички жители управлявани от местни владетели са наричани боспорци имат имат две столици – в Европа това е Panticapaeon, а на азиатската страна Фанагория”.   

    Същото казва и Флегон ( Phlegon, Φλεγων) през по времето на ХV Олимпиада, че Босфора се намира под властта на цар Котис, комуто лично Цезар е позволил на носи диадема на царско отличие и дал под негово разпореждане много градове, сред които се намирал и Херсон.  Две места са известни под името „Босфор”, първото е Кимерийски Босфор, близо до Херсон, където е било и Босфорското царство (3), другото е Византийски Босфор, както пише Фаворин ( Favorinus, Φαβωρινος) – “Византийският пристан (4) се нарича Босфор”. За това свидетелства и надписа на стълба, намираща се на другата страна на пролила, на хризополска земя (5), върху който е поставена мраморна крава: 

 

Аз не съм кравата на Инах, нито  по мое име

 е наречено отсрещното море Босфор (6),

по волята на Юнона, прогонила този бик на Фарос.

Аз съм мъртвата Кекропи, жена на Харитис, която

плаваше с него, когато той се отправи да атакува

корабите на Филип Македонски. Такава бях тогава, - жена

 на Харитис, но сега наблюдавам снаслаждение

 всички части на света.

Харис, това е Атински стратег (7). Жителите изкривявайки името, са го нарекли Фосфориум, тъй като при описанието на древните източници за град Византия, те са привнесли сведението, че Ф.Македонски го е обсаждал.

 

(1)   – Още при тук може да приключи всякакво разногласие, къде е Херсон според К.П., тъй като тема Херсон, се намира в групата на европейските теми и писарят на императора я поставя в Европа. И отделно Юлий Цезар никога не преминава на север от Дунав в района на Балканите, та да се идентизира подареният град Херсон с днешният Херсон от Северното черноморие. Какво мислят по въпроса, някои велики „учени”, които нарочват имперските земи за азиатски катун, а точно азиатските катуни през Х в. за имперски територии нас не ни засяга.

 

(2)  – Този „кимерийски залив” отново е свързан с Европа и легендата за похитената от Зевс дъщеря на Инах от „Прометей” на Есхил.

 

 

(3)  – Ето и двама владетели на Босфорското царство:

 

(3.0.) Фарнак І (Φαρνακης) – 190 пр.н.е. – 159 пр.н.е. Син на Митридат ІІІ. Около 183 г Фарнак завладява Синоп, но против него е организирана коалиция от царя на о-в Родос, Ариарат ІV – цар на Кападокия, Прусий ІІ – цар на Витиня и Евмений ІІ – цар на Пергам. Коалицията е изцяло от малоазиатски владетели.

 

(3.1.) Фарнак ІІ – цар на Босфорското царство от 63 до 47 г.пр.н.е. При завоевателните си походи в Мала Азия е разбит от Юлий Цезар, който за този поход и победата си,  се отчита пред Сената с три думи – veni, vidi, vici. Ето и една популярна справка за тази война, в която се споменава Фанагория. 

„… През І в. от новата ера Фанагория влизала в границите на Понтийската държава. Във войната, която водил Митридат VІ Евпатор против Рим, Фанагория взела страната на Рим. Градът бил обсаден от войските на Митридат VІ,  но издържал на обсадата. След победата на Рим и края на войната, в знак на признание за нейният принос в победата над Митридат VІ, Фанагория получава пълна независимост от могъщата Римска империя . . „

(3.2.) Ние смятаме че точно тази независимост на Фанагория, е индикирана по отношение на съобщенията за независимостта на Котис и неговото царство.

От тези примери се вижда, че Боспорското царство се явява, ако не синоним, то поне пряк приемник на Понтийското царство и . . .събитията са отново в Мала Азия, а не на север от Черно море. С Понтийското царство и неговите владетели са свързани много понятия на земи, войни и области, но нито едно от тях не е на север от Колхида [ Грузия - საქართველო - Сакартвело].

 

(4.) Този „византийски пристан” е очевидно пристанището на град Византион-  европейска територия. . Ето какво съобщава и Страбон:

„. . . Кианеите са две островчета близо до устието на Понта, едното близо до Европа, а другото – до Азия; разделя ги проток от около двадесет стадия и са на дванадест стадия разстояние от храма на византиите и от храма на халкедонците. И това е най-тясната част от устието на Евксин, защото като се продължи още на десет стадия, стига се до суша, която прави провлака широк едва пет стадия, а след това той се разширява повече и започва да оформя Пропонтида. Разстоянието от носа, който прави протока широк едва пет стадия до залива, наречен „Под смокинята” е тридесет и пет стадия; а оттам до Рога на Византион, пет стадия. Рогът, който е близо до стената на Византион, представлява залив, който продължава приблизително на запад на протежение от шестдесет стадия; наподобява еленов рог, защото е нацепен на много малки заливчета, като разклонения. Паламудът нахлува в тези заливчета и се хваща лесно – заради големият йм брой, силата на течението, което ги събира и теснината на заливите; всъщност заради теснината на морето ги хващат дори с ръце. Тази риба хвърля хайвера си в блатата на езерото Меотида  (к. м.) и когато наберат малко сила, втурват се през устието на езерото на ята и се движат покрай азиатския бряг чак до Трапезунд и Фарнакия. Там най-напред започва ловът на рибата, въпреки че е незначителен, защото рибата все още не е достигнала обичайната си големина. Но когато стигне до Синопе, вече е достатъчно зряла за улов и осоляване..”.  Страбон, „География”, кн. 7, гл. 6., превод В. Л. Русинов

 

 

(5)  – Хризополската земя е на отсрещната, азиатската страна.

     Известно ни е, че в европейската политическа историография се шири разбирането, че става въпрос за Херсон и Фанагория на Азовско море, под давление на бившите имперски и сегашните мегаломански исторически „школи” в Москва, Берлин и Виена. Но когато тези „европейски учени” докажат, че тракийският цар Котис е живял в украинските степи, че Цезар е форсирал Днепър и Дон за да се сражава с Митридат VІ, че Европа се дели от Азия чрез проливи на друго място, освен в ареала между днешните Garıpçe Köyü Mezarlıgı Garipçe Köyü MuhtarlığıDirección: Garipçe Köyü MuhtarlığıDirección: Garipçe Türkiye  ( 34450 Istanbul), на север и  Mh. Çanakkale Türkiye (17900 Seddülbahir) на юг, тогава и едва тогава, можем да пренебрегнем сведението на император Константин Порфирогенит, че става въпрос точно за Босфора между Черно и Егейско море. Ето на тази карта http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/5/5d/Droysen_-_Ostr%C3%B6misches_Reich.jpg  е означен Хрисополис (Chrysopolis) – срещу Константинопол.

 

(6)   Кое е това „море отсреща” наречено Босфор ? Не е нужно да гадаем. Трябва само да погледнем отново тук ---> т. (5) -http://en.wikipedia.org/wiki/Theme_(Byzantine_district) ) за да видим, че в периода на реалностите  на тази карта (527г. от времето на Юстиниян и приблизително 960 г. до възвръщането на Крит от ИРИ за кратък период от време - 6г.) тема Егейско море обхваща не само по голямата част от Мраморно море („морето отсреща”) и азиатското крайбрежие от Апамеа (Apamea) до Адрамитиум ( Adramyttium), но целият днешен п-в Галиполи, точно в чиято южна част се намира старата област Херсонес. Т.е. дори Егейско море е наречено Босфор, като с двата пролива наречени Босфор, стават общо 3 понятия с едно и също име, и то точно на границата м/у Европа и Азия.

 

(7)  Доколко Харис е атински стратег или не според К.Порфирогент, не касае тази тема и затова няма да се разпростираме върху това сведение.

 

    Датировката на тема Херсонес според азиатското схващане е , че Херсонес е на Таврическия п-в и тази тема съществува до 833 г., но имайки пред вид, че тя е индикирана в Европа и през ІХ в. на нейното място са назовани  теми Тракия и Оптиматия, както и пояснениея за нейното име от времена от І –ІІ в. на същото това място, говорят, че Константин Порфирогенит съди за едно древно име, архаизирано и легализирано от него за тежест на повествованието.

 Конст. Порфирогенит говори за два Босфора – Кимерийски и Византийски. Византийския Босфор е пределно ясен – срещу него е указан град Хрисополис (Юшкюдар, Шкутари  http://www.panoramio.com/photo/36610016  ) с мраморната юница. Това са днешният  Босфор и истамбулския квартал  Üsküdar на азиатския бряг.  Кимерийският Босфор е в днешните Дарданели, точно неговата европейска част се намира областта Херсонес в древността, това е царството на Котис, там е и Фанагория обсадена от Митридат VІ и след това почетена от Юлий Цезар. Можахме да се уверим от сведенията, че Пропонтида, Кимерийски Босфор, Пелазгийски Босфор и т.н. са едно и също море и Меотидското блато и Кимерийски Босфор са именно граница между Азия и Европа.

 

C.  Трета подглава продължава с чинове за които се указва че са от  теми , докато в горната (ІІ)  такива указания нямаме. Най интересното от тази ІІІ подглава е съобщението

Id idem quoquе teneatur de tribus per Orientem  patriarchis. CoIIocabautur  autem legati  Romani , qui sub Leone, pio Imp., adveniebant procurandae unionis ecelesiarum gratia , ita, ut episcopus

Nicolaus et cardinalis loannes praeirent toti classi magistrorum. [Qui ab Antiochia et Hierosolymis aderant syncelli , praehabebantur magistris omnibus.]

 

за патриарси от Ориента и евентуално за представители (синкели) от църквите в Антиохия и Йерусалим.

 

 

VІ.

 

  А.  В предната глава разгледахме темите изброени от К. Порфирогенит в произведението:  

“Sapientissimi  Imperatoris Constantini Porphirogeniti de Thematibus”, Liber primus., представено в

 SCRIPTORUM HISTORIAE BYZANTINAE, EDITIO EMENDATIOR ET COPIOSIOR, CONCILIO B.G. NIEBUHRII C.F. INSTITUTA  AUCTORITAE ACADEMUAE LITTERARUM REGIAE BORUSSIAE  и темите и понятията изброени в сap. 52/ІІ, стр. 726 от книгата на Reiskii, CONSTANTINI  PORPHYROGENITI  IMPERATORIS , DE CERIMONIIS AULAE BYZANTINAE, LIBRI DUO, GRAECE ET LATINE, VOLUMEN I.

Самият факт, че изброените области от двете произведения (по същество от едно произведение, от  DE CERIMONIIS AULAE BYZANTINAE  чийто части са представени на две места) се различават както поименно, така и по брой, както и изричното указание, че текстовете след гл. 47 са пояснени като, текстове от стари времена ни дават основание да твърдим, че става въпрос за компилирано произведение, съставено от части с различна давност по отношение на подредбите в КПските церемонии. Тъй като датировките в справочниците които открихме в НЕТ. пространството за отделните теми се основаваха предимно на същото това произведението на К. Порфир., ще направим вътрешна съпоставка на отделните теми и територии, като се опитаме да открием времева зависимост и конкретност за всяка една от тях спрямо другата. Надяваме се, че този метод ще доосветли изложението от гл. ІV.

 

В.

 

1.

Име на тема според

 

„А”.

“Sapientissimi  Imperatoris Constantini Porphirogeniti de Thematibus”, Liber primus.

2.

Име на теми или територия според ,

 „В”

CONSTANTINI  PORPHYROGENITI  IMPERATORIS , DE CERIMONIIS AULAE BYZANTINAE, LIBRI DUO, GRAECE ET LATINE, VOLUMEN I.

 

3.

Съображения

4.

Съображения относно термините от к.2 спрямо съобщението от к.1

5.

Резултат касаещ к.2, т.е. съобщенията от текстовете в подглавата където е упоменат „архиепископа на България”.

Thema Anatolikon със зони Frigia, Licaonia, Isauria, Panfilia y Pisidia

ο  ανθυπατος  πατρικιος και  στρατηγος    των  Ανατολικων -  стратегa  на анатолийците

Тема Анатолия се реорганицира на Cappadocia (830) Bucellarians (от 768), Optimates (от 775). .

Не може да се твърди, че стратега на анатолийците е стратег на тема Ανατολικων, тъй като в произведение „А”. К.П. говори за анатолийците като за източни народи.

Съобщенията не са идентични, тъй като има разлика между име на тема и име на войници като топоним.

Thema Armeniakon със зони Armenia, Khaldia y Capadocia

ο  ανθυπατος  πατρικιος και  στρατηγος  των  Αρμεωιακων  - стратега на арменците

Разделя се на части Chaldia (от 824), Charsianon (от 863), Koloneia (от 863), Paphlagonia (от 826). 

 

Не е сигурно, че патр. и стратега на Армения е стратега  на арменците, тъй като е възможно това да са различни длъжности за различни персони.

Съобщенията не са идентични, тъй като има разлика между име на тема и име на войници като топоним.

Thema Thrakesion

 

ανθυπατος  πατρικιος και  στρατηγος των Θρακησιων – стратега на траките в Мала Азия

 

Същите основания

Съобщенията не са идентични, тъй като има разлика между име на тема и име на войници като топоним.

Thema Opsikion

ο  ανθυπατος  πατρικιος και  στρατηγος τον οψικιον – стратега на опсикийците

Включваща Misia и части от Bitinia и Frigia

Същите основания

Съобщенията не са идентични, тъй като има разлика между име на тема и име на войници като служ. термин.

Thema Optimaton

 

липсва

Оптиматия (от 775).

Няма известие

Липсата на Оптиматия в к.2 указва, че съобщението е преди 775г.

Thema Bukellarion

ο  ανθυπατος  πατρικιος και  στρατηγος τον βουκελλαριων- стратега на букелариите

Вukellarii е длъжност за охранителите на обоза.

 

В произв. „А”. , К.Порф. указва, че това название не е геогр. име или етноним.

Не е ясно дали К.П. говори за стратега на територия или стратега на вид войска.

 

 

       липсва

ο  ανθυπατος  πατρικιος και στρατηγος Καππαδοκιας – стратега та Кападокия

Кападокия се разделя ва 3 части при Юстиниян или друг от това време. (6)

Това указва, че  „В” е писан след  830 г., когато е основана тема Кападокия

 

Thema Paphlagonias

ο  ανθυπατος  πατρικιος και στρατηγος  Παφλαγωνιος- стратега на Пафлагония

 

 

 

Thema Khaldias

ο  ανθυπατος  πατρικιος και στρατηγος Χαλδιας- стратега на Халдея.

 

 

 

Thema Mesopotamias

 

липсва

Нова тема според обясненията на К.П. (8)

 

 

Thema Koloneias

ο  ανθυπατος  πατρικιος και στρατηγος  Κολωνειας – стратега на Колонея

 

 

 

Thema Sebasteias

              липсва

Нова тема, от 911г.,  но. . . (7)

 

 

Thema Lykandon

липсва

Тема от времето на Лъв VІ. (5)

 

 

Thema Kibyrraioton

ο  ανθυπατος  πατρικιος στρατηγος των Κιβιρραιωτον – стратега на кибираотонците 

 

 

 

Thema Kypriakon

 

 

 

липсва

Тема Кипър е под властта на сарацините от времето на Имп. Ираклий. ( 575 г. - 11 февруари 641 г.)  до смъртта на К.Порфирогенит.

Може да бъде упомената само за период от 6 г. по времето на Василий І.

 

Thema Aigiaon Pelagon

ο  ανθυπατος  πατρικιος και στρατηγος του Αιγαιον πελαγους- стратега на Егейско море

 

 

 

Thema Seleuciae

 

липсва

Тема основана от Роман Лакапин, след 920г. (4)

 

 

Thema Samus

0. ο  ανθυπατος  πατρικιος και στρατηγος της Σαμον-стратега на Самос 

 

 

 

Thema Thracium; без столицата КПол

ο  ανθυπατος  πατρικιος και στρατηγος της Θρακης-стратега на Тракия

 

 

 

Thema Makedoniae, без града Tesalónica

ο  ανθυπατος  πατρικιος και στρατηγος Μακεδονιας стратега на Македония

 

 

 

Thema Strymonis

ο  ανθυπατος  πατρικιος και στρατηγος Στρυμωνος – стратега на стримонците

Това дори не е същинска тема според К. Порф. (2)

 

 

Thema Thessalonice

ο  ανθυπατος  πατρικιος και στρατηγος Θεσσαλονικης - стратега на Солун

 

 

 

Thema Europae Hellas

ο  ανθυπατος  πατρικιος και στρατηγος Ελλαδος- стратега на елините

 

 

 

Thema Peloponnesus

ανθυπατος  πατρικιος και στρατηγος Πελοποννησου – стратега на пелопонесците

 

 

 

Thema Cephallenia

ο  ανθυπατος  πατρικιος και στρατηγος Κεφαληνιας- стратега на кефалийците

 

 

 

Thema Nikopolis

ο  ανθυπατος  πατρικιος και στρατηγος Νικοπολεως – стратега на Никопол

 

 

 

Thema Dyrrachium

ο  ανθυπατος  πατρικιος στρατηγος τον Διρραχιον- стратега на Дирахион

 

 

 

Thema Sicilia

ο  ανθυπατος πατρικιος και στρατηγος Σικελλιας – стратега на сицилийците

 

 

 

Thema Longobardiae

 

липсва

Област от времето на Зенон (1)

 

 

Thema Chersonis

ο  ανθυπατος  πατρικιος  και  στρατηγος  Χερσωνος -  стратега на херсонците

 

 

 

 

липсва

ο  ανθυπατος  πατρικιος και  στρατηγος τον Χαρσιανου – стратега на харсианците

 

 

 

 

липсва

ο  ανθυπατος   πατρικιος  και  στρατηγος  Δαλματιας – стратега на далматинците

 

 

 

 

(1)     Iustiniani  autem seu potius Zenonis temporibus Gotthi ceperunt et Neapolim . . . usque diem Longobardia in ordinem thematis redacta fuit.

 “DE THEMATIBUS LIB.II.,p 61.

 

(2)    Тhema Strymonis Macedoniae coiunctun est, neque usquam eius mentio fit nomine thematis, sed in clausurae ordinem reputatum est; et Scythae ipsum loco Macedonum depascuntur, postqueam Iustinianus Rhinotmetus eorum sedes in montibus Strimonis seu in traiectu clausurarum collocavit.

[Тази област е част от Македония и никъде не се говори за нея като за област, защото е само една погранична крепост. В околностите планини и теснини живея скити, които бяха заселени там от  Юстиният Безносият (Юстиниян ІІ)].DE THEMATIBUS LIB.II.,p 50.

(3)    . . . Pertinem autem ad Aegaei maris praefecturam et insulae Ciclades nuncupatae. . . “DE THEMATIBUS LIB.I.,p 43.

(4)     Imperator dominus Romanus , que latitudinem quodammodo et longitudinem magnitudinem omperio Romano adiecit, praeturam ex ea fecit. 

[Император Роман, който разширявайки на ширина и дължина империята постави префект ( в гр. текст стратег) да я управлява].  DE THEMATIBUS LIB”.I.,p 36.

(5)    Licandus non ita priden inter themate ac urbes conseri coepit, temporibus nimirum Leonis illius...

[ Неотдавна и Ликандон (Licandus) беше зачислен към числото на градовете и областите, а именно по времето на незабравимият император Леон VІ (Лъв)]. “DE  THEMATIBUS LIB”.I.,p 32.

Малко по-надолу в текста е споменат Angurines Laecastriae, че е разбит от Симеон Велики и това указва, че става въпрос именно за Лъв VІ.  

(6)     . . . sive Iustiniani sive alterius cuiusdam ex imperatoribus, Cappadocia in tres partes secta  . . .

( по времето на Юстиниан или някой друг император от това време, Кападокия се разделя на три части)

DE THEMATIBUS LIB”.I.,p 20.

(7)    От около  780 г. гр. Себастея (Sebasteias)  е провинциален град в тема Армения и също такъв провинциален град в тема Charsianon, но тъй като последната е основана през 863–873 г., но като тема, упомената от К. Порфирогени, тя очевидно може да съществува след средата на ІХ в.

(8)     “ Tema vero Mesopotamiae vetustum non est, neque vel magnum vel celebre quidpiam erat, sed obscurum quoddam,     nominis atque appelationis expert claustrum. Temporibus autem Leonis illius praeclari ac sapientissimi imperatoris profugit Pancratucas ille Armenius, et Pucricas et Tautucas fratres, et castella quae iis in locis erant tradiderunt; et dilatata regio praeturae nomen accepit”.

 

 

[ Тази тема Месопотамия е образувана неотдавна и не е била забележителна или важна в някакви дела, тъй като е в някаква безименна  клисура на която е дала (или взела от нея ?) името си. По времето на Leonis Sapientis (Лъв VI) там се установил Панкратус Арменин с братята си Пукрик и Таутук, които присъединили тамошните крепости към римските, и в тази област се установила префектура с военно управление].

DE THEMATIBUS LIB”.I.,p 30-31.

 

   За нас особено значение има областите и темите, които са пропуснати една спрямо друга в двата текста (което показахме нагледно в таблицата по-горе). Нека видим какво указва такова разминаване.

 

     С.  1.. Много важна особеност е (повтаряме), че темите указани в „А” [“Sapientissimi  Imperatoris Constantini Porphirogeniti de Thematibus”, Liber І. ] не съществуват като указания (имена) на теми в  текст „В” [ CONSTANTINI  PORPHYROGENITI  IMPERATORIS , DE CERIMONIIS AULAE BYZANTINAE, LIBRI DUO, GRAECE ET LATINE, VOLUMEN I. ] и това може да доведе до  механичен извод, че текста е преди въвеждането на темите (като областни територии от император Лъв). Тъй като навсякъде са означени чиновете на  ръководителите, на областите като „протоспатарий патриций и стратег” би могло да се помисли, че става въпрос за теми, които просто не са указани като такива, но след като имаме имена като „елини”, „букеларии” и т.н., в текст „В”, които очевидно не са имена на области, то нашият извод е следният: Изложението на съдържанието на текст „В, несъмнено става по време, когато темите съществуват като организация (беше уточнено  периода от 01.09.899 до 31.08.900г. от г-н Т. Йончев), но писарят знаейки (предположително за имперски писар) много добре, кога са внедрени (образувани) темите и виждайки, че предава стари сведения, когато (в които) темите не съществуват,  взема най-уместното хронологично решение – предава подопечните на „патриция и стратега” само като имена. И ние считаме, че не можем да приписваме никакви териториални квалификации, към  имена, след като те не са дадени от самият оригинален препис.

 

2.. Изводи:

 

За термините от Мала Азия:

 

2.1. „анатолийците” – понятие на хора живеещи в определен ареал на изток от КПол. Във „А” , К. Порфирогенит уточнява, че това са фригийци, ликаонци, исаврийци, памфилци и писидийци. Това пояснения за анатолийците и съставящите ги народи, несъмнено е преди учредяването на тема Кападокия (като последна остатъчна съставка на Анатолия) през 830 г. и след 669-670г., когато е основана Анатолия. За Страбон например се казва, че е роден в Кападокия, но това не е вярно, тъй като понятие „кападокия” пр ез І в. не съществува и той е роден в Анатолия – Изтока.

Съществуване на „анатолийци” – след 670 и преди 830.

 

2.2. „арменците” – за тях К. Порф. не казва нищо, като само уточняма, че до времето на Юстиниян това име „арменци” е непознато, като привежда като довод, че в писанията на Страбон, Менип, Скилакс, Павзаний, Прокопий и Менандър (последните трима писали през V- VІ в.) няма такова име. Свързва арменкото име с времето на Ираклий.

Съществуване на „арменци” след V – VІ в.

 

2.3. „тракийците” – името е изведено от К.Порф. по легенда от времената на лидийския цар Алий, за едно семейство дошло от Тракийска Мизия от Европа в Азия. Тракийци в Мала Азия според него са лидийците, меонийците, карийците (припомняме, че „кари” е другото име на пелазгите) и йонийците.

Съществуване на „тракийци” в Мала Азия – след 678 г.

 

Анклав: Тъй като йонийците живеят в градовете Милет и Ефес и Одесос, днешна Варна е заселена от милетци и се „води” милетска колония, то е очевидно, че понятието „милетска колония” е разнозначно на „тракийска колония”, тъй като милетците са тракийци. Очевадно е, че не става въпрос за гръцка колония разпространявано от офиц. пропаганда, а за тракийски заселници, които се заселват в земите на гетите. А земите на гетите са указани в южни граници до Месемврия от К. Порфирогенит, той говори за гетски архонти и т.н. Това сведение дава допълнителна светлина за събитията, когато Виталиан по време на битките с централната власт в КПол, влиза без битка във Варна и убива с гетски нож Кирил, военоначалника на КПолската войска. Влиза без битка, защото е тракийски град и убийството с гетски нож не е против гетските обичаи.

Край на анклава.

 

2.4. Стратега на опсикийците – Популярна справка казва, че тема Опсикия е основана през 680 г. и се разделя съответно на тева Букелария през и 768г. и Оптиматия през 775. В текст „В” обаче няма изписана тема, а опсикийци. К.Порф. съобщава за опсикийците следното в текст „А”:

. . .obsequim enim Latine dicitur id quod Graecorum lingua appellantur ii que imperatori, ordinis tuendi et honoris causa, praeeunt. unde fit ut que obseque praeest, praetor non vicetur, sed comes et nomine et cognomine dicatur.”. . .

obsequim ( опсикии) е латинска дума, която на гръцки означава тези хора, които са съблюдавали за тържествените порядки и подредби, и техният началник не е бил стратег (праетор), а комита (comes)”.

Означаването на опсикианците с латински термин и факта, че техните задължения са от древни времена и свързани с императорската особа за нас са достатъчни, тъй като понятие тема няма изписано. Кои са опсикианците ?. К.Порфирогенит изрежда няколко народности в текст „А”, стр. 25, които населяват Опсикия, т.е. могат да бъдат „опсикианци” : витини, мизи, фригийци и дарданци (наречени още и троянци от К. Порф.). Като цяло – „опсикианците” са служебно име съществувало преди промяната на ИРИ титлите предимно с гръцки термини.

 

2.5. Тема Оптиматия липсва в текст „В”, което означава, че текста е писан преди нейното основаване през 775 г.

Липсващият текст указва времена преди 775 г.

 

2.6. „букеларии” – В текст „А”, К. Порф. дава сведения, че букеларии не е географско понятие или етноним. То е служебна дума за охранители на обоза, произлязла от латинската дума за кръгъл „хляб” – buccellus.

Съществуване на „букеларии” след  ІV в. (Notitia Dignitatum).

 

      2.7. „стратег на Кападокия” – този текст го няма в текст „А”. От справката в (6) DE THEMATIBUS LIB”.I.,p 20. става ясно, че текста е от време преди или около началото на VІ в., когато Кападокия дава начало на три теми – Харсианска Кападокия (която я има в текст „В”, но я няма в текст „А”), под нея Арменска Кападокия и Малка Кападокия, още по-назад във времето се е деляла на Велика и Малка Кападокия. Именно за Малка Кападокия, К.Порф. уточнява, че е дала име на тема по негово време, но това противоречи на упоменаването на „стратег на харсианците” в текст „В”, които харсианци, вече са упоменати преди това като „кападокийци”. От цялата въртележка с имената става ясно, че „стратег на Кападокия” в текст „В”, е понятие преди появата на „стратег на харсианците” през VІ –VІІ в.

    Съществуване на „стратег на Кападокия” – преди VІ –VІІ в.

 

2.8. Стратега на Пафлагония – по отношение на темите, Пафлагония възниква върху теми Букелария и Армения от текст „А”, но по отношение на текст „В”, стратега на Пафлагония е бивш стратег на букеларци и арменци, а пафлагонците са упоменати като  египетски народ от К.Порф. в текст„А”, кн. І, стр. 30 – „sunt autem Paphlagones Aegyptii genere, a Phineo, qui primus Paphlagonoam habitavit... първи заселници по тези места с пръв вожд Финей. Така, че ние не можем за приемем Пафлагония нито за име на диоцез след ІV в., нито за име на тема след 820-826г., а за име на древна територия.

 

2.9. Стратега на Халдея – В текст „А” Константин Порф. дава само историческа справка за името, че произлиза от персийска дума с която се характеризирали първите заселници, а преди това заявява, че според Ксенофонт,  това са гърци. Крайно оскъдни и противоречиви сведения от 11 реда в гръцкият и 9 реда в латинският текст. Дори ще представим свободен превод на целият текст от книга  „А” за темата Халдея:

„ Темата, наречена Халдея е заселена от елини и столицата и се казва Трапецус (Трапезунд). Това го съобщава Ксенофонт по повод експедицията на Кир. Заселени са горните и средни части на Малка Армения, за което говорят названията Целтцене, Сисперитес и Гоецанум, за които се споменава в Библията, в ІV книга Царства : „Асирийците пленени от самаряните преминаха р. Гоецанум”. На персийски език Халдея значи „родина”, откъдето и първите поселници носят името халдейци, откъдето и Халдея носи името си.” Т.е. какво знае императорския писар на К.Порф. за тема Халдея – почти нищо. Какво бил писал Ксенофон, че е заселена от елини, пък първозаселниците са перси според етимологията на думата Халдея и че, според Библията самаряни и перси били преминали река Гоецанум. Прави впечатление, че няма нито едно актуално сведение от Х в., а всички са от началото на н.е., че и по-древни. Да се съдим от тези сведения, че става въпрос на имперска административна единица - тема, ние не се осмеляваме. И очевидно „стратега на Халдея” е само стратег на територия, за която се съди по свръх стари данни.

Извод - информация от началото на хилядолетието.

 

Анклав:

 Десети век в ИРИ  е характерен с изобилието на чинове и санове, включващи всички хора без изключения в империята и особено в императорския дворец, от първият след императора до последният прислужник в двореца или занаятчия в града. Тук се натъкваме на една явна несъобразност, по скоро несъответствие с тази подредба и чиновете които ни се предоставят в текст „В”. Чиновете винаги са „ο  ανθυπατος  πατρικιος  και  στρατηγος  (антипат патриций и стратег ) за всички командири на теми,  от най-невзрачната „клисура”, като Месопотамия или загадъчната и потайна за писаря – Халдея, до най обширните и с огромно значение за ИРИ теми със десетки значими за времето си  градове, като Траки и Македония. Този факт за нас е една лишена от реалност терминология, характерна за ИРИ през Х в. Потърсихме от кога все пак са тези материали, предоставени ни в изданията „А” и „В” през ХІХ в. Натъкнахме се на нещо по-безнадеждно от спометият „5-то поколение препис на Reiskii”. Нека видим какви са предполагаемите времевите рамки на разглежданите документи или подобни на тях. За най-ранна дата може да ни послужи сведението „ Ако Рождество Христово се падне на четвъртия или петия ден от седмицата и от този ден започне да се извършва….” „Подбрани извори…”, Ангелов-Тивчев,1974, стр. 312.

 

За да се „падне” Рождество Христово в някой от дните на седмицата, това е точно указание, че датата на Рождество Христово е „ясна” и е послужила за изходна позиция при търсенето, в кой ден от седмицата се намира тази дата през съответната година. Т.е. 25.ХІІ. е отправната дата. Тази дата обаче не е указана в Библията или друг древен текст. Тя е въведена като такава от папа Либерий („Либерий е римски папа в периода от 17 май 352 до 24 септември 366 г.  Наследникът на Юлий І е ръкоположен за папа според Catalogus Liberianus на 22 май. През 334 г. папа Либерий обявява 25 декември за деня, в който ще се почита Рождество Христово. Либерий подписва присъдата на св.Атанасий. Приема и арианството. Йероним пише за него: "Либерий се подписа под ереста"  ).Т.е. началният граница на докуменат „А” , не може да е преди 334 г. Εто и произведенията дадени от lOAN  HENRI  LEICHI,  които са по тази тема (не сме коригирали чудатостите появили се от “копирането” и съответното му „поставяне” на оригинала, на тази стр.).

 

EX IISDEM ADVERSARIIS DE VITA CONSTANTINI ET HOC CODICE CERIMONIALI COLLECTANEA QUAEDAM.

 

DE  SCRIPTIS CONSTANTINI PORPHIROGENITI.

 

1.        Collegisse multos libros et inde excerpta fieri curasse dicilur

praelat. ad Excerpta Legat. ed. Hoeschel. Conf. praef. ad

Contin. Theoph. p. 2. Script. post Theophan.

 

2.        Constantino Porphyr. dedicavit historiam suam Genesius de

vita Basilii aliorumque Imperatorum.

 

3.        Delectus legum compendiarius ex Instit. Digestis etc. compositus

ab Imp. Leone philosopho et Constant. Porphvr. Lambec.

L. V. c. 8.

 

4. In cod. LXIV. Bibl. Venetae compendium exstat legum Leonis

et Constantini , scriptum an. ii^5.

 

5.        Theophanis Synopsis compendiaria artis medicae suasu Imp.

Constantini Porphyr. ex Oribasii potissimum scriptis collecta

et in septem hbros divisa. Lambec. 34» manus. iurid.

conf. 25. et Wegehni e/.Soaig et Fabric. ad AUat. de Psells.

 

6.        Pselli synopsis artis medicae ad Constantinum in Escurialensi*

Montfauc. in Bibl. ^Manuscr. p. 623.

 

7.        Muratorius T. II. Ant. Ilal. diss. 26. recenset auctores Tacticos

Bibhothecae Ambrosianae ineditos , inter quos occurrunt

Nuv/iiu/iy.oi ^dovTog , inedita. Nav/j.a/ixu nuQu JBuoilet'-

ov naroiy.iov y.ui naouy.oii.i(ouapov. In aho codice / Tattici

di Constantino Porphyrogeneta. Eiusdera nsQi vav-

/na/iug ()ToaTri'/rjUUTb3v y.ui nsiQUTiy.rjg etc.

 

8.       Tactica sine nomine , quae in codice Laurentino occumint

(Montfauc. T. I. p. 544-) sunt Constantini Imp.

Ut Constantinus nonnulla de re mihtari scripsit , ita Imp. Maximihani

libri plerique ad venationem et rem mihtarem

pertinent. Lambec. p. i85.

 

9.        Anonymi additamentum ad Constantin. de imagine EdessenA

est in cod. \.\. L. VIII. Lambec.

 

10. Romani et Constantini Constitutiones ecclesiasticae in Bibl. Ambrosiana.v. Montfauc. Bibl.     Manuscr. p.625.

EX IISDEM ADVERSARIIS DE VITA CONSTANTINI ET HOC CODICE CEREMONIALI COLLECTANEA QUAEDAM.

 

11. Constantini Porphyrog. neptes ex Romano filio et carum genealog.

v. apud Eecard. de stemmate principum Saxoniae

superioria.

 

12. Non convenit cum caeteris auctoribus locus Chronici Vuhurn.

in rebus Constantini p. 355.

 

13. In codice N. T. membranaceo Basileense occurrit Constantini

Porphyr. et Leonis effigies cum aUquot Graecis versibus.

Wetsten. Proleg. ad N. T. p. 55. Conf. Theodor. Studit.

p. i^^o. ed. Sirmondi.

 

14. Subscriptio in libro Olympiodori Bibl. Vcnet. p. 2.

 Ergo Leo . . . et Alexander A. 905. coniunctim habuerunt impcrium.

 

15. De cerimoniis in genere v. Mus. Italic, T. II. p. 584.

 

16. Maius in Observat. ad N. T. quaedam habet ex Constant. Imp.

Cerimoniah. Vid. Bibl. Uffenbach. p. 558, et de eius editione

Histoirc Critique de la repubhque des lettres T. XI.

p. 553. T.XIII. p. 545.

 

17. Codex Constantini Porph. Lipsiensis simihs est specimini saecuU

X. , quod in Catal. MStor. Graec. Bibl. Venetae p. 5.

conspicitur.

 

18. Constantinopohtanorura Imperatorum raorcs et institutio sunt

in bibl. Ambros. p. 485. Montfauc. Bibl. Manuscr. p.623.

 

19.  Codices de officiis aulae Imperat. Catal. Bibl. Venet. S. Marci

p. io5.

 

От коментариите на lOAN  HENRI  LEICHI  по „De vita et rebus gestis Constantint”, p. LV

 

Виждаме, че много от тях са църковни произведения, запазени като такива предимно в манастирските библиотеки. Каква давност имат обаче тези манускриптивни (писани на ръка) преписи по отношение на първообразите си. Пак ще приложим едно такова търсене от Окфордския университет, в търсене на първоизвори по църковна история, за да покажем доколко всички преписи (каквито са ползваните от нас „А” и „В”) са безнадежно далече от своите първоизточници, но . . . това имаме на разположение:

 

 

    

A.       Florence, Laurentian Library (Biblioteca medicea Laurenziana)

Codex Laurentianus LXX 23.    18 centim. x 15 ; 165 leaves; parchment manuscript, palimpsest, bound. F. 1156v The Ecclesiastical History of Evagrius; 156v l65v Lo&goj ei0j a9giouj tih& pate/raj kai\ ei0j Kwnstanti~non to_n eu0sebe/staton h9mw~n despo&thn lexqei\j para_ Gewrgi/on presbute/rou Kaisarei/aj Kappadoki/aj (printed in COMBEFIS, novum auctarium, II p. 547568; cf. Migne, PG III 420 sq.).

The rather careless handwriting dates from the end of the 12th century; a few iotas adscript; mistakes in orthography are fairly numerous ; there are some omissions (9, 32. 67, 20. 80, 8. 86, 6 etc.). Before being bound the volume had lost quaternions in five places; a late 14th (?) century hand (A1) has supplied the missing passages on paper leaves: 38, 148, 22 (f. 25 29; a leaf is missing between 25 and 26=39, 11-40, 32); 130, 5140, 17 (f. 8691); 167, 15176, 15 (f. 108113); 186, 27199, 16 (f. 122127); 219, 26-231, 5 (f. 144149).On the margins of A and of A1 are scholia, which appear to be by the same hand as the text.

Век/год. 12th (end)

L  

L. Florence, Laurentian Library (Biblioteca medicea Laurenziana)

Codex Laurentianus LXIX 5.   28 centim. x 21 1/2; 290 leaves; fine manuscript on parchment. On the fly-leaf, recto, is the following indication in a different handwriting from the manuscript: Bibli/on th~j sebasmi/aj basilikh~j monh~j tou~ a)rxistrath&gou tw~n a!nw duna&mewn Mixah&l (probably the monastery of Monte Gargano); on the verso we read in the same hand as the text, under the title ττίναξ ακριβης της γραφής του βιβλίου, the titles and the number of the books of the two histories contained in the volume: f. 1192 the Ecclesiastical History of Socrates; f. 193290 the Ecclesiastical History of Evagrius. The regular and careful handwriting belongs to the 11th century; there are very few abbreviations ; a few iotas adscript ; orthographical mistakes are very rare. The same scribe, apparently, but with different ink, has revised the text and carefully corrected the mistakes, especially those of breathing, accent, and iotacism. There are scholia on the margins, in two different handwritings : L probably by the same hand as the text, and Ls by a later hand.

11

P  

P.  Patmos - probably the Monastery of St. John

Codex Patmiacus 688 (Sakellion), 31 centim. x 22; 217 leaves. The manuscript is on paper and is unbound, most of the leaves are entirely detached ; the first and last are missing. F. 1131 Ecclesiastical History of Socrates; 132217 Ecclesiastical History of Evagrius. Careful 13th century hand. Five leaves at least have disappeared: two after f. 134 (12, 1517, 14) ; one after f. 192 (168, 6170, 21); the end is missing from 230, 14. Ρ contains no scholia.

 

13

B  

B.       Oxford: Bodleian Library

Codex Baroccianus 142 ; 25 centim. x 16 1/2 ; 292 leaves. Paper manuscript: f. 1153 Ecclesiastical History of Sozomen; f. 154202 Ecclesiastical History of Evagrius. See the description that M. de Boor has given of this manuscript in the Zeitschrift fr Kirchengeschichte vol. VI, p. 478 sq., and our article in the Revue de l'Instruction Publique en Belgique vol. XL p. 161 sq. The small and rather careless handwriting seems to date from the beginning of the 14th century. The numerous abbreviations are often indistinct. There are a good many iotas subscript. The very frequent errors are chiefly due to misinterpreted symbols, for example kai\, for w(j, peri\ for para_, -tai for -tej or vice versa. In the margin there are scholia by the same hand as the text.

14

V

V. Venice: San Marco

Codex Marcianus Graecus 337.  Derived from B. (cf. Revue de l'Instruction publique en Belgique, vol. XL p. 170171)

15

T

T. Paris: Bibliothеque Nationale

Codex Parisinus Graecus 1446 (Tellerianus).  Derived from B. (cf. Revue de l'Instruction publique en Belgique, vol. XL p. 170171)

 

16

E

E. London: probably British Library

Egerton 2626.  Derived from B. (cf. Revue de l'Instruction publique en Belgique, vol. XL p. 170171)

 

1524

R

R. Paris: Bibliothеque Nationale

Codex Parisinus Graecus 1444 ('Codex Regius'). (cf. Revue de l'Instruction publique en Belgique, vol. XL p. 170171)

 

16

S

S. Madrid: El Escorial

Codex Scorialensis yI3.   (cf. Revue de l'Instruction publique en Belgique, vol. XL p. 170171).  Not collated by Bidez and Parmentier.

16

 

Анализа на тези произведения на основата на лингвинистичните и стилови особености е дало следните резултати за пронологичната последователност при тяхното създаване:

 

 

 1500      1400           1300        1200    1100       1000   ?        ?           ?

 

S ---->|

           |  V---->      |

T ---->|                   |  B---->  ----> |

                                |                      |

      R ---->  E ----> |                       |----> ?   ----       |

                                                        |                          |

                   A1 ---->---->----> ---->|                         |

                                                                                   |---->----> ? Тук трябва да е първоизточника.

                                              L ---->|                        |

                                                         | ---->?  ---->    |

                  P---->                -------->|

 

A1  отделни запазени листи.

 

 

   Надяваме се, че с това отклонение, показахме бездната от време, разделяща преписите и техните изчезнали първоизточници. Въпреки това, този факт не ни дава основание, да предполагаме в нашият случай, че когато няма изписани теми, в текст „В”, то обезателно трябва да си ги изфабрикуваме, за да вместим въпросния текст във Х в. за успокоение и леки сънища на офиц. историография игнорираща „архиепископа на България” от времената за което е споменат, векове преди манипулативното „Покръстване на българите”.

Край на анклава.

 

 

2.10. Месопотамия – липсва в текст „В”, изрично указана като нова от К. Порхфирогенит.

 

2.11.  „Стратега на Колонея” – В текст „А”, стр.32,  К. Порф. дава обяснения, че това е една крепост, по името на която е наречена областта и извежда етимологията от гръцкото  kolwnouV - високо, трудно достъпно място. Особено интересно е последното уточнение на тази област : prima vero, ut iam diximus, thematibus origo a primo Armeniorum initio deducitur  ( и наистина, произхода на тази  област е свързан още с Арменското изначалие). А арменското име, беше обяснено от него по горе като въведено от имп. Ираклии – VІІ в.

 

2.12. Липсва началник на Sebasteias (нова тема от 911 г.), което се и очакваше, но затова пък липсата на стратег от  Lykandon е особено впечатляваща. Защо ? Защото тази тема е създадена от Лъв VІ, бащата на Конст. Порфирогенит и пропускането на такова име, свързано несъмнено и със семейни сантименти и императорски достойнвства, говори недвусмислено, че текст „В”  е отпреди създаването на темите от Лъв VІ Мъдри.

 

2.13. Тема Ликанд липсва в текст „В”. Ето какво съобщава за нея К. Порф. в текст „А”:

Licandus non ita pridem inter thema ac urbes censeri  coepit, temporibus nimurum Leonis illius imperatoris. . .”

„Ликанд неотдавна беше обявен и присъединен като тема сред останалите  теми и градове по времето на блестящия  император Лъв. . .”.

 

   Същите положения както при 2.12. Темата е обявена като такава по времето на Лъв IV (25 януари 750-8 септември 780) и е изключено поради семейни императорски сантименти да бъде пропусната, ако текста е от Х в. Очевидно, той е отпреди края на VІІІ в., когато тази тема не съществува.

 

2.14. Стратега на кибираотонците – К. Порфирогент в текст „А” не дава никакви времеви податки по които може да се даде начало на кибираотонците, изброява само георгафски граници и принадлежащи градове. Има популярна справка, че тема Cibyrraeotarum води началото си от 697/698 или 720 г. Името на темата идвало от малкото градче Κιβυρρας, което според К.Порф. е насмешливо име, защото жителите на градчето и околностите често се присмивали на царските повели и закони  и не ги изпълнявали. Т.е. виждаме, че кибираотонци е нарицателно име и съществува и преди VІІ –VІІІ в., когато темата приема нарицателното име, но доколко е древно не може да се определи.

 

2.15.  Тема Cypri – Кипър. Съществува в текст „А” и липсва в текст „В”.  След VІ - VІІ в., Кипър е под властта на ИРИ само седем години (по времето на император  Василий І). След това до смъртта на К.Порф. и до края на съществуването на ИРИ остава извън нейните владения. Това е казано от самият К. Порф. в тескт „А”., стр. 39-40. Това индикира текст „В”, за писан преди император Ираклий.

 

2.16. Стратега на Егейско море. К. Порф. не дава никакви времеви указания, а популярната справка дава време около 842 г. Откъде е взето то ?

Ето какво пише  Alexander Kazhdan  по изданието наOxford Dictionary of Byzantium”:

 

„ . . .The term "Aigaion Pelagos" appears for the first time as an administrative circumscription in the early 8th century, when seals of several of its kommerkiarioi (customs officials) are attested. One seal, dated to 721/722, even refers to an official in charge of all the Greek islands . . .”

 

. . .Терминът "Aigaion Пелагос" се появява за първи път като административно индикирана зона  в началото на 8 век, атестирана чрез  печатите на няколко от своите kommerkiarioi (митнически служители). Един печат, с дата на 721/722, дори се позовава на служител, отговорен за всички гръцки острови . . .

 

Какво виждаме – съществува служител (който може и да има титлата  „антипат патриций и стратег” още от това време, тъй като първите теми са създадени още почти 100 г. спрямо дата 721/722г.) комуто е подвластно „Егейско море” през двайсте години на VІІІ в. Ето и сведение откъде се появява въпросната год. 842 г., прошнурована към тема „Егейско море”, пак от същишят речник:

„…The theme of the Aegean Sea must have been created in 843: its governing strategos does not appear in the Taktikon Uspensky of 842/843, which still lists the droungarios, but he is attested as being active at Lesbos in 843. It was a regular theme, with both military and civil and fiscal officials, subdivided into tourmai and banda. In the areas of the Dardanelles and the Propontis however, the droungarios and later the strategos of the Aegean probably shared authority with the Count of the Opsician Theme, to whose jurisdiction these territories properly belonged. As with the theme of Samos, the Count of the Opsicians probably retained civil administration and local defence, while the theme of the Aegean was solely responsible for equipping ships and raising the men to man them. The major islands included in the theme were Lesbos (the seat of the strategos), Lemnos, and Chios (later transferred to Samos)...”

 

„…Темата на Егейско море трябва да е създадена през  843. Ръководният й стратег не е означен  в Taktikon Успенски на 842/843, където продължава да се изписва  droungarios, който е доказан като най-активен (действащ) в Лесбос през 843г.  Това е редовна тема, с военно и гражданско и данъчни служители, разделени в tourmai и bandi. В района на Дарданелите и Propontis обаче droungarios,  а по-късно и стратезите на Егейско море, вероятно споделят властта с Графа на тема Opsician, под чиято юрисдикция са тези територии. Докато в тема Самос, графа на Opsicians вероятно оглавява  гражданската  администрация и местната отбрана, то  тема Егейско море е единствено отговорна за оборудване на корабите и състоянието на екипажите.  Основните острови, включени в тема бяха Лесбос (седалището на стратега)  Лемнос,  и Хиос (по-късно прехвърлен към Самос)…

 

    Виждаме, че датирането на тема „Егейско море” за година 842, е на основата на историографско сравнение, което според нас не е коректно. И некоректността се съдържа в търсене на еднаква чинова опредленост, за различни по своята и дейност същност теми, така, че ако има изписан друнгарий за Лесбос, то това не може да служи като основание какъв е чина на тема „Егейско море”, ако изобщо я има тази тема по това време.  Ако използвахме тези насилени аналогии, то съвсем спокойно можем да твърдим за този случай, че и титлата Count (граф) е от времето на ІХ в. според горният текст и британци са шествали по Егейско море. Така, че термина „Егейско море” е в обръщение от нач. на VІІІ в. и основанието, че такъв началник (стратег) няма в „Тактикон на Успенски” от 842 г.(понеже е открит от руския учен е наречен на негово име), не може да послужи за основание, че такъв няма 100 г. преди това, когато началници на „Егейско море” има в наличност. Дали са стратези е спорен въпрос, защото виждаме, че автодеархаизацията съществува дори в речника на Оксфорд, какво да кажем за този маниер на писане, 1000 г. преди това ?!

 

2.17. Thema Seleuciae – липсва в текст „В”. В текст „А”., стр. 32, К. Порф. пише за нея:

„… optimus vero imperator dominus Romanus, qui latitudinem quodommodo et longitudinem  magnitudinemque imperio romano adiecit praeturam ex ea fecit.

„…славният наш имперотр Роман (Лакапин), разширявайки империята надължина и ширина й учреди военно управление – тема (на крепостта Селевкия, която преди това е била граничен аванпост срещу сарацините)”.

Става въпрос за късни времена – Х в.

 

2.18. Стратега на Самос – Ето какво казва по този въпрос К.Порф. в текст „А”:

 

„… cum igitur thematum (τον θεματοςв гръцкият  паралелен текст – б.м.) partitio facta est, hanc, quod illustrissima insula esset, metropolin et caput thematis navalis constituerunt...”

„… когато се правеше разделението на темите този чудесен остров стана пръв и главен за този район...”

 

С други думи, тема Самос съществува от основаването на темите – VІІ в, както и стратега му естествено е от това време.

 

 

За термините от Европа:

 

2.19. Тема Тракия: Ето какво казва и К.Порф. за времето на създаване на тази тема и други любопитни неща:

. . . sed cum sagena, ut dixi, rimas fecisset, urbibus a barbary expugnatis ac dirutis, Thraciae imperium in exigua segmanta divisum est. etenim Bulgaria et Ister fluvius et mons percelebris, Haemus nuncupatus, qui usque ad Pontum pertinet, Thraciae partes fuerunt ( курсив мой); nunc autem alienae ac seiunctae sunt. ceterum Thraciae thema sub imperatore Cpolitano constitutum atque ad eius iura et ministeria redactum erat, nec ullus unquam praetor in ea fuerat: at ex duo Bulgarorum natio ad Istrum fluvium trairctit, tunc etiam imperator ipse coactus fuit, ob incursus et impressionen Scytharum et ipsorum Bulgarorum, ad thematis ordinem Thraciam reducere et praetorem in eo themate creare . . .“.

„. . . но когато мрежата (има се предвид организацията чрез териториалната разпределеност на провинциите и диоцезите – б.м.) изгни и се разпокъса както казахме, и варвари започнаха да разрушават градовете, то и имперското управление се разпредели върху няколко по-малки част, но  България,  река Истър, която споменахме и Хемус разпростряла се до Понта, представляваха части на Тракия, но след време се отчуждиха  (или преминали под друг контрол . . ).” и т.н.

 

     За целта на това изследване е достатъчно указанието, че тема Тракия съществува от времената преди нач. на VІІІ в., и упоменаването в текст „В” , може да е от всяко време след края на VІІ в. Тук имаме поне два много любопитни пасажа:

 

2.19.а. По-горе, в V, 19, „е”, ние видяхме, че Мизия също е префектура в тема Тракия и това обяснява и изявлението на К.Порф. тук: ceterum Thraciae thema sub imperatore Cpolitano constitutum atque ad eius iura et ministeria redactum erat, (че Тракия винаги е била под управлението на императора в Константинопол). Не може да не ни впечатли, че Мизия, дори през Х в. се счита за префектура на ИРИ. Къде е  „Първото Българско Царство”, „договорено с Византийците” !?  Изглежда само с развинтените фантазии на Мошеника Златарски и посткомунистическите му последователи.

2.19.b. Другата още по-интересен пасаж е споменаването на „България”, като област съседна на басеина на р. Дунав и Стара планина. Без да имаме пред вид кръщаването на българите като „богоненавистна нация”, (което считаме като национални гръцки тежнения от фанариотските попове чийто текст е в наличност) виждаме, че България, е на същото място, където беше нарисувана и на картата на Равенския космограф – в Мизия.

 

     Този текст като цяло притежава тежки вътрешни противоречия, веднъж казва, че до преминаването на Дунав от българите, Тракия се управлявала от два царя – Месемврий и Силиврий, а след това, че тогава се разделила на по-малки конфигурации. След това, че България, Хемус и р. Дунав се отчуждили, слред това, че пак били под командването на ИРИ и т.н. Очевидно текста за тази тема е пипан с мръсни пръсти, но в този материал не можем да се спираме повече върху тази противоречиво поднесена  фактология.

 

2.20. Стратега на Македония – К.Порф. не дава никакви директни сведения за времето, когато е образувана тема Македония. Популярната справка е, че това е 802 г. (вероятно изведена от текстологични съпоставки от други текстове).

 

2.21. Стратега на стримонците – В текст „А” е указано, че „стримонци” са скитите, заселени там от Юстиниян ІІ. Така, че стримонци може да има още от края на VІІ в.

 

2.23. Стратега на Солун – Без указания в текст „А”, кога е създадена тема „град Солун”. Популярна справка – от 824 г.,

 

2.24. Стратега на елините – Популярна справка – от 690 г., К.Порф. не дава указания за време на основаване на тема Елада.

 

2.24.α. Ето какво казва К.Порф. за гръцката „народност”:

 

. . . hoc vero nomen haud antiquum fuit gentis, sed Graecanicae vocis proprietas,  ut Alexander historicus. . . vocem receptiorem esse.”

… това не е име на древен народ, но име на някакво наречие, както казва историка Александър. . .”

 

    Тук виждаме, че К.Порф. по никакъв начин не се чувства елин или от еленско (гръцка) народност и говори за тях като за странични хора, като привежда доводи на историци. Едва ли би допуснал такива писания, ако беше съпричастен към този народ. Да се приписва „гръцка” (ИРИ) империя на човек, който даже не смята гърците за народностно име е меко казано смехотворно.

  За нашето търсене – „елини” може да има от преди н.е.

 

2.25. Стратега на пелопонесците, стр. 52-53 от текст „А” – същите разсъждения като на елините. Ще допълним със сведение от от текст „А”, че Пелопонес в миналото и имал още две имена – Аргос ( Αργος) и Пелазгия ( Πελαςγια).

   Тук се намира една от опорните хипотетични точни за „славянството” на балканите.

Откъде руската паславянщина измисля думата „славяни”, лично на мен не ми става ясно, защото в текста няма нито словени, нито скловени, нито  нещо подобно, както в гръцкият текст, така и в латинския.

 

2.26. Стратега на кефалийците – Популярната справка дава година за тази тема – 809. К.Порф. уточнява, че това е подобласт на Пелопонес.

 

2.27. Стратега на Никопол – Никопол ( на Адриатическо море)  е основан от Октавиан Август по случай победата му над Марк Антоний. За този град К.Порф. пише:

Praefectura veteris Epiri  Phocensis, sub duce, urbes duodecim:. . . “

„Префектурата (епархията) на древния Епир Фокенсис(Φωκικης - Фокикис ) се командва от дук и има 12 града . . .” 

     Освен свързването на Никопол директно с наименованието на старият диоцез Епир, няма друга податка на времева индикация. Може да се предположи чрез тази речева връзка в изказа,  че едното титулно наименование следва  другото хронологично, т.е. епарха след дука, но това съображение не дава нужната ни тълкувателна сигурност.

 

2.28. Стратега на Дирахион – К.Порф.съобщава в текст„А”:

“ Dyrrachium, olim Epidamnus, sub consiliario . . .”

„Дирахиум, предишният Епидамн се командва от съвет . . .”

 

“Atque ita se habent praefecturae novae Epiri, hoc est Dirrachii. . . “

„,Това са всички префектури (епархии) на Новият Епир,  това е Дирахион . . .”  

 

    К.Порф. казва (като цитира Дексип), че през ІІІ в. Дирахион се нарича все още Епидамн и се намира в Македония. Дирахион очевидно е по-новото име. Изказа,  Това са всички префектури (епархии) на Новият Епир, указва, че за К. Порф. това именно е утвърденото базово име -  Нов Епир,  което е в обръщение и през ІХ в. (при пренията след VІІІ Вс. Събор), върху което той дава пояснения, къде е Дирахиум. Дирахиум следствие на тези пояснения е ново име, но доколко и откога е ново не става ясно.

 

2.29. Стратега на сицилийците – По времето на К. Порф. о-в Сицилия изцяло е завладян от арабите. В произведение „А”, той не дава никакви времеви указания и дава само исторически справки. Вероятно е, този стратег на сицилийците, да е командир на бойна  част съставена от сицилийци, които са на разположение на ИРИ на друго място, но не и на острова. Тази вероятност обаче не е доказана чрез този текст.

 

2.30. Тема Лонгобардия – тази тема не е спомената в текст „В”, което ни спестява усилията да гадаем точно коя част е считана на Лонгобардия и дали е завладяна от арабите или не. Най- южните части на Италия от 650 до 1071г., преминават спорадично от един контрол в друг и базирането на данни  през тези непрекъснато променящи се териториални конфигурации е крайно несигурно. Ние сме пощадени от такива търсения.

 

2.31. Стратега на херсонците – В V. 25.0. ние обяснихме подробно кое се счита за Херсонес от К. Порфирогенит. В текст „А”, К. Порф.  уточнява, че:

Cherson antiquitus nomen thematis haud usurpavit neque . . “

„Херсон в миналото не е било име на тема . . .”.

Ние не знаем за кое минало говори К.Порф., но че не говори за настоящето е пределно ясно. Т.е. тези „херсонци” са назад в миналото според тези думи на К. Порф. и неизвестно в каква дълбочина.

 

2.32. Стратега на харсианците – Няма такава тема в текст „А”, което да ни даде основание да преценим  откога съществува такава тема. В популярна справка е отбелязано, че Харсия било изписано като Клейсура (Originally established as a kleisoura). Ето какво казва по този въпрос и Warren T. Treadgold, в книгата си A History of the Byzantine State and Society”,стр. 32:  „През 839 г. Теофил предприема кампания против Khurramites. . . той създава две нови теми и --->  

three new districts called cleisurae, or mountain passes, meant to guard the Arab frontier. The Cleisura of Charsianum was created in the border region of Armeniacs. . .”

три нови области наречени „клайсуре” (клеисурае, клисуре на лат.ез.- б.м.) в придобитите планини, за охрана на арабската граница. Клисура  Харсиан беше създадена в  края на арменския регион. .”  

    Виждаме, че през 839 е създадена клисурана на Харсиан, като се подразбира, че в тази клисура живеят харсианци. Освен казаното в VІ, 2.7., можем да прибавим, че там К. Порф. уточнява, че това име (Харсиан) е било име на военоначалник по време на персийските войни „на Юстиниан или друг император”. Т.е. харсианци имаме от времето на VІ и по-късни времена. Навярно поради незначителността на тези „клисури”, което беше споменато за Месопотамия от К. Порф., той не споменава и клисурата Харсиан, но пълководец на харсианците имаме в текст „В”. Той може да е от всяко време след VІ в.

 

2.33. стратега на далматинците – Такава тема Далмация/Далматия също няма в текст „А”. Този  пълководец може да е на далматинската конница, или на хора от Далматия – далматинци. Никъде обаче „далматинците” не са отбелязани като народност, а народа е илирийци, дакийци, италийци и т.н. през различните периоди на кръщавания от съответните писари през вековете. Като след времената на Ираклий по същите места са поселенията на хървати, срби и т.н. Така, че „далматинци” е име отпреди създаването на темите, когато съществуват провинци и диоцези и естествено провинция Далмация. Може да се предполага, че в околностите на Дирахиум са разположени „далматински войски” на ИРИ, но ние нямаме потвърждение на това предположение. Извода е, че стратег (или както приехме при развитието на материала, най-общо – пълководец) на далматинците може да има преди VІІ в.

 

 

VІІ.

 

1.       Сумирайки изводите от т.2 от горните редове и имайки предвид съображенията по темите от V, ние можем да направим извода, че „архиепископа на България” употребен в тескт „В” е понятие отпреди нач. на VІІІ в., защото:

 

a)     В  ІІІ., А и В, изрично беше казано, че това са текстове от стари източници, като в А.2.1. беше препотвърдено това изявление на К. Порфирогенит.

b)     В ІV., С беше приложена подредба по църковна високопоставеност, която е преди църковното разделението на Римската империя при императорите Валентин и Валенс, за която говори още папа Дамас, според сведенията на Ан. Библиотекар.

c)      На същото място  (ІV., С и D) са упоменати синкели на източните патриарси, каквито не съществуват след средата на VІІ в.

d)     Извода, от VІ., С, който казва, че темите от „А”. “Sapientissimi  Imperatoris Constantini Porphirogeniti de Thematibus”, Liber primus., не са теми в „В”CONSTANTINI  PORPHYROGENITI  IMPERATORIS , DE CERIMONIIS AULAE BYZANTINAE, LIBRI DUO, GRAECE ET LATINE, VOLUMEN I.

e)     Във всички изводи от VІ., С., 2. Няма по-късна дата от 830 г., като особена доказателствена  сила имат точки:

-          2.7. (за Кападокия – тема с огромно значение за ИРИ, която е невъзможно да бъде пропуснато като „незначителна”),

-         2.13. тъй като доказва старинността на текста – преди Leo VI [Wise or the Philosopher (Greek: Λέων ΣΤ΄ Σοφός, Leōn VI ho Sophos, 19 September 866 – 11 May 912)],

-         2.15., даваща външните граници на текст „В”. (648 – 886, като втората година изключва припокрива възможната 830 г. от другите точки и връща текстовете от „В” преди средата на VІІ в. ),

-         2.29. и 2.30. които употребяват командири на сицилийци и лонгобардци, по време когато ИРИ не само е загубила контрол на крайбрежните земи завладяни от арабите, но и още до стари времена, когато и континенталните части са под опеката на Западната част на Римската империя.

-         2.33. също отпраща във времена преди промяната на териториите от провинции на теми.

 

Несъмнено по този въпрос може да се каже още и ние сме убедени, че ще се каже, но с този втори вариант по тази тема, считаме че се доближаваме много до реалните древни дадености, които се различават диаметрално от офиц. измислици по „Покръстването на българите”, „Цар Борис І – Кръстител” и подобни измислици, целящи да представят българите, като новодомци на Балканите.

 

Comments