Кольо Фичето има една приказка-стройте, казва, за векове, не за години. И наистина повечето от неговите камбанарии, църкви и мостове стоят и до ден днешен.
Главната църква „Преображение Господне“ е започната през 1834 г. от майстор Димитър Софиялията, участник във Велчовата завера, а след обесването му е довършена от уста Кольо Фичето, който продължава строителството на комплекса. Храма олицетворява строителния гений на тогавашните строители. Дай Боже повече такива майстори и сега.Винаги ме възхищавал строителния талант на българина и се сещам за Ковачевица, място, което не се забравя. Всички къщи са изградени от дърво и камък, няма грам бетон и асвалт. Усещането е като за друга планета.
Винаги съм знаел, че добрата работа е най-добрата реклама и този смисъл покривът, който ремонтирахме сме се постарали наистина да потвърди доброто име на майсторите.
Покритата площ е около 100 квадрата и ремонт не бе правен доста години -реновирането му бе наложително. По желание на собствениците, беше запазен вида на покрива с турски керемиди.
преди ремонта...
и след ...
Всички керемиди бяха свалени и почистени, счупени бяха отстранени и подменени с нови керемиди от същия тип. Сменени бяха изгнили летви и мертеци. Билото на покрива беше подмазано. Сега вече сайванта е предпазен от разрушаване и може да се ремонтира и от вътре. Майсторите изпълниха ремонта за три дни, качествено и вече започнаха другата стара къща, при която ремонта е по-сериозен.
Налага се изцяло сваляне на покрива, изграждане на бетонен пояс и направа на нова покривна конструкция, нареждане на керемиди и монтаж нови улуци.
Мястото където се намират двете къщи е много красиво и е близост до храм Успение Богородично. Особено по това време на годината природата е очароваща.
Сериозно се замислям дали да не загърбя градския живот и да се установя тук. А и интернет има вече навсякъде, нали?