Три зимни кошмара на собствениците на локално парно

Winter is coming…А заедно с нея и типичните "зимни" проблеми за Къщите със собствено отопление. Колко са страшни тези неприятности  и начините за тяхното решение ще разгледаме в следващите редове.

КОШМАР № 1: невъзможност за оставяне на дома без надзор за по-дълго време.

 Именно през студените месеци на годината се увеличават спадовете в налягането на газа. Това може да стане причина за големи проблеми. Понижаването на налягането на енергоносителя в системата под нормите, води до незабавното изключване на котела от автоматиката. А ако на вън е доста под нулата и в къщи няма да има никой няколко дни?

Какво ни грози? Замръзване на системата за отопление.

Традиционния начин за решение е да се помолят съседите да наглеждат къщата ни.

Тази молба е свързана с известни неудобства по разбираеми причини. Съвременен метод за решение: умна автоматика, която е способна самостоятелно да включи и изключи котела. "Преди избор просто нямаше. Топлогенераторите  при падане налягането на газа се изключваха и за да се пуснат отново трябваше да се натисне копчето от панела на котела.

Днес не е необходимо да се прави това. Например, на нашите топлогенератори се намира системата GAS: ако налягането на газа се намали по-малко от 11бара, котелът не се изключва, а "заспива". Веднага щом налягането се нормализира , устройството самостоятелно се "събужда", без да е необходимо да се натиска нищо",- разказва Роман Гладки, технически директор на  FRISQUET, водеща френска фирма за отопление.

Освен умна автоматика, съществува управление, което позволява да се контролира състоянието на котела от Африка, примерно. Frisquet Connect чрез приложение на смартфона показва всички настройки на топлогенератора и ги управлява от всички точки на земното кълбо при наличие на интернет. А може и да се предостави тази грижа на специалистите от оторизирания сервизен център, предоставяйки им съответното разрешение, стига системата да притежава дистанционен достъп с версията PRO.

 КОШМАР № 2: скокове в напрежението на електрозахранването , спиране на тока

Всеки газов котел има нужда от електрозахранване. Няма електричество- изключва се.

Автоматиката на съвременните топлогенератори е крайно взискателна към качеството на електрозахранването, което е длъжно да бъде следното- не повече или по малко от 5 %  210-230 В /50-60 Хц. Отклоненията от тези показатели води до изгарянето на платки.

Каква е заплахата? Спиране работата на котела и замръзване на инсталацията. Традиционното решение е напълване на системата с антифриз и да не се притесняваме от спиране на електричеството.

Какво е лошото: при двуконтурните котли има риск от попадане на отровния антифриз във водопровода. Етиленовите антифризи не търпят прегряване, температура над 70°C за тях е критична. Образуват се киселини, които разлагат много елементи.

Друг недостатък на антифриза е и това, че той довежда до отлагания в радиаторите, а така също има по-малка топлопроводимост спрямо водата. Именно поради това радиаторите може да са с недостатъчна мощност. Те са пресметнати за вода. Коефициентът на разширение е по-голям и може разширителния съд да не е достатъчен.

Съвременния метод за решение за обезопасяване на котела е поставяне на стабилизатор на напрежението. Много стенни газови котли имат вградена защита, но тя не винаги се справя. Монтажа на стабилизатор е като минимум 50 % от стойността на платката на котела. Решението е монтиране на непрекъсваемо захранване. Има система, специално разработена за котли-например, ОПТИМА Online, която работи както с обичайните, така и с фазозависимите топлогенератори, имат нулево време за преход и могат да работят в автономен режим от няколко часа до няколко денонощия, в зависимост от модела.

КОШМАР № 3: Котелът работи на максимум, а тръбите и радиаторите не топлят

Металните тръби твърде бързо се затлачват с утайки и замърсявания, даже и поцинкованите.

От дългия контакт на вода с температура повече от 55°C,което в системите на отопление не е редкост, цинка се отделя и тръгва, докато не отседне във филтри и фитинги. А по нататък запушването на системата продължава с нарастваща скорост. Даже не голям накип от 1-2 мм снижава топлопредаването с 10-15 %.

Какво следва: прегряване на котела, астрономически сметки за отопление. Традиционния метод за спасяване: ежегодни епопеи с пневмохидравлично почистване на тръбите за отопление.

Какво е лошото? Скъпо е. А опитите да се реши проблема самостоятелно, заплашва с наводняване - все пак липсват професионални навици. Ако почистването не се направи по технологията, ръждата и отлаганията ще запушат колена и стеснени участъци.

Съвременен начин за преодоляване на този проблем е използването на полипропиленови тръби с армирани със стъкловлакна или т. нар базалтови. Те няма да ръждясат, тъй като полимера не встъпва в реакция с кислорода. Поради това по стените няма отлагания и биологична среда.

Конструктивно, армираната със стъкловлакна тръба, представлява сандвич- от вътре е полипропилен, средния слой Армлен ПП СВ 30-1К.

Този полипропилен е с комбинация със стъкловлакна. Тръбата със средния слой  от Армлен е изключително гладка от вътре и с нисък коефициент на линейно разширение. Поради това и  през лятото и през зимата техните размери се променят малко, за сметка на това, слабото място на отоплителната система- заварките- съхраняват своята здравина и надеждност.

Хората, които търсят къщи извън градовете нараства, още повече с ковидкризата от 2020 г. Струва ли си да рискуваме с проблеми по отоплителните инсталации, когато има съвременни решение? Категорично не.