КЛАСИФИКАЦИЯ НА ОТОПЛИТЕЛНИТЕ
СИСТЕМИ
Температурата на външния въздух е променлива величина в рамките на една година се колебае в сравнително големи граници.
В зависимост от географското разположение, много страни попадат в климатични зони, в които по няколко месеца от годината температурите на външния въздух се понижават чувствително и жилищата се нуждаят от отопление. Този период се определя като зимен сезон. За да се поддържа през зимния сезон в жилищните, обществените, производствените и други сгради постоянна нормална температура, е необходимо непрекъснато да се подава топлина по количество , равно на топлинните загуби на сградите.Тази функция изпълняват различните видове отоплителни системи. Отоплителните системи се разделят на две основни групи в зависимост от мястото на топлинния източник. Когато източникът на топлина е в самото помещение , което се отоплява, отоплителните устройства спадат към групата на локалните отопления. Такива са различните видове камини, кахлени печки, чугунени отоплителни печки, комбинирани печки и др. При тази група отоплителни устройства една част от топлината се предава директно или индиректно на въздуха и предметите в помещението. Втората група отоплителни системи са различни видове централни отопления. При тях източникът на топлина е извън отопляваните помещения. По-голяма част от топлината се предава на някакъв топлоносител (вода, пара или въздух) , който по тръбопроводи или канали се транспортира до помещенията , които ще се отопляват.В помещенията топлоносителя отдава индиректно или директно част от топлината , която пренася и се връща обратно към топлоизточника.02 829 18 89
087 790 13 95
088 890 13 96
При локалните отоплителни системи източникът на топлина се намира в отопляемата сграда, къща и обикновено е някакъв вид котел, който се обслужва от собствениците на същата тази сграда.
При индиректното отдаване на топлина се използват различни видове отоплителни тела ( радиатори, лири, тръби и др.) Отоплителните тела се монтират в помещенията по определен начин, като топлоноситея е вода или пара. При директния топлообмен, топлоносителя е въздух, който се вкарва в помещението и отдава топлината си на въздуха и предметите в него. В зависимост от вида на топлоносителя централните отопления се подразделят на водни, парни и въздушни централни отопления. При централното водно отопление като топлоносител се използва вода, която се загрява в котел. Отоплителните тела ( Радиатори и лири ) се поставят в помещенията , които ще се отопляват. Тръбопроводите се съединяват с радиаторите и котела. Загратата в котела вода циркулира в отоплителната инсталация., при което отдава част от своята топлина чрез стените на отоплителните тела на въздуха и и предметите в помещенията. Централните водни отопления в зависимост от начина , по който водата циркулира в инсталацията биват с естествена циркулация, наречени водни гравитационни отопления и с изкуствена циркулация, наречени водни помпени отоплителни инсталации. При централното парно отопление, което вече почти не се среща, произведената водна пара, произведена в парния котел, постъпва в радиаторите по паропроводите. В отоплителните тела парата кондензира и отделя скритата топлина за парообразуването. Чрез стените на радиаторите тази топлина се отдава на помещенията. Водата , която се получава при кондензирането на парата, наречена още кондензат, по кондензопроводите се връща в парния котел. Принципните устройство и действие на въздушното отопление е показан на схемата. Въздухът се загрява в калорифера, където се загрява от топла вода или електрически ток. С помоща на вентилатор, загретия въздух по канал постъпва в отопляваното помещение и отдава топлината директно като се смесва с въздуха в него. После по връщаш канал въздухът се връща във въздухоотоплителя за да бъде отново загрят. В зависимост от начина, по който се осъществява топлообменът между нагретите повърхности и въздухът в помещеният, централните отопления се подразделят на конвективни и лъчисти отопления. Последното е по рядко разпространено поради многобройни технически трудности. Иначе, при лъчистото отопление се загряват стените, подовете или таваните на отопляемото помещение, които от своя страна загряват въздуха и предметите в помещението, като обменят топлина с тях предимно по лъчист път. Преди време бяха популярни районните отоплителни централи РОЦ, които топлоснабдяваха повече от една сграда в даден район. Топлоносителя се транспортира по тръбопроводи до сгради, където се използват за покриване на различни топлинни нужди. Когато централата произвежда по комбиниран способ топлинна и електрическа енергия и топлоснабдява даден район, говори се вече за топлофикационна система. ЛОКАЛНО ОТОПЛЕНИЕ (ПАРНО)
Локалното отопление (парно) бива гравитационно и помпено, като второто, в последно време, преобладава поради редицата му предимства. За да се осигури отопление на сгради и домове с по-голяма хоризонтална разгънатост, е необходимо поставянето на помпа, която гарантира добрата работа и на най-отдалечените радиатори. В последните няколко години циркулационните помпи се усъвършенстваха технически. Произвеждат се помпи с голям обхват по отношение на дебит, напор , с относително малка мощност на електродвигателите и безшумни при работа.Произвеждат се безсалникови помпи за безфундаментен, директен монтаж на тръбопровода. Ето защо помпените отопления се наложиха категорично и при малки домове. Общите схеми на помпеното отопления не се различават от схемите на инсталациите с естествена циркулация на водата. В зависимост от мястото на разпределителния тръбопровод те също биват ссъщо могат да бъдат с горно, долно разпределение и от колекторен тип, а тръбната мрежа двутръбна или еднотръбна.
При помпеното отопление , обаче трябва да се обърне внимание на три основни момента: мястото на присъединяване на разширителния съд, при отворените системи, свързването на помпите и обезвъздушаването на инсталацията.
Мястото на присъединяване на разширителния съд има голямо значение за сигурността и правилната работа на отоплителната инсталация. Ако се разгледа една елементарна отоплителна
Ремонт и монтаж на парно отопление
02 829 18 89 , 087 790 13 95 , 088 890 13 96
След пускането на помпата в действие нивото на водата в разширителния съд не се променя, защото водата практически е несвиваема и обемът и в инсталацията е постоянен. Следователно точката на присъединяване на разширителния съд към инсталацията ще се намира винаги под едно и също налягане. Ето защо тази точка се нарича неутрална точка.
система състояща се само от един радиатор и и един котел,се вижда , че при спряна помпа, налягането в тръбите е равно на хидростатичното налягане, което съответства на на нивото на водата в разширителния съд, независимо от мястото му.
При пускане на работа на отоплителната инсталация, хидравличните съпротивления на мрежата от помппата до неутралната точка ще се покриват за сметка на свръхналягането по отношение на постоянното налягане в неутралната точка. Хидравличните съпротивления на мрежата от точка А до помпата ще се покриват за сметка на подналягане. Следователно в горните елементи на инсталацията , където хидростатичното налягане е най-малко, има условие за създаване на налягане по-малко от атмосферното. Разширителния съд (2) се поставя в най-високата точка на отоплителната инсталацията. Това се прави с цел да се осигори необходимото хидростатично налягане и да не се усложнява нормалната работа на котела (12). Тръбата (1) осигурява връзката на инсталацията с атмосферата и това я прави отворен тип.Система на отопление трябва да има две предпазна тръба- предпазно възходяща и предпазно нисходяща - (8) и (9). На тях не трябва да има никаква арматура- кранове или клапани. Нивото на водата в разширителния съд трябва да бъде 10-15 см и се обезпечава от сигналната тръба (7). Максималното ниво на вода се определя от преливната тръба (6).Препоръчва се основните тръби на системата да са: (3), (4) и (5)-3/4" , (6)-1", (7)-1/2", (10) и (13)- 2".Количеството радиатори и лири, които ще отопляват помещенията се определя от топлинните загуби на отопляваната сграда.Напълването на инсталацията става от вентила 14, през него се и източва.Циркулационната помпа(15) се монтира на връщащата тръба с цел предпазването и от топлинни удари в случаи на прекъсване на електрозахранването.
При установяването на циркулационната помпа следва да се спазват изискванията на завода производител.
Байпас трябва да се постави на входящата и изходящата тръба на помпата. Това осигурява достатъчен приток на вода в случаите, когато помпата е спряна или е прекъснато електрозахранването.