Изготвен от: 

Екип външни експерти 

Структурата на семействата в България е изключително сложна и включва различни основни групи, които ще засегнем под различна форма на интересите им, при задължително налагане и прилагане на "Споделено родителство" като императивна норма.  

В официалните статистики в структурата на типовече семейства, според събираните и групирани данни от НСИ е видно, че веднага и без задълбочен анализ потенциално 339 848 майки с деца могат да бъдат вкарани в хипотезата на споделено родителство, спрямо 71 353 бащи, които отглеждат децата си.  Към тези данни трябва да бъдат добавени броя на разводите от 2022-2025 или приблизително мин. 30 000 човека. Така общия брой на родителите, които могат потенциално да бъдат вкарани в процедура "споделено родителство са" 441 201. 

В тази бройка нямаме данни какъв е броя на децата, които попадат в тази хипотеза, но потенциалният минимум на обща бройка на децата от тези данни, които ще попаднат в хипотезата на споделено родителство са 411 201.  . Като голяма част от семействата имат повече от едно дете, което ще увеличи значително бройката на децата, които потенциално ще влезнат в процедура на споделено родителство. 

Към същата хипотеза можем да добавим и  определен дял от групите "съпрузите с деца" и "партньори с деца" ( с обща бройка от 765 590), от които нямаме представа какъв процент са във влошени взаимоотношения, но спокойно можем да предположим, че са минимум 20%. Това е делът на случаи с докладвано домашно насилие в официални анализи на НСИ от 2021-2022г.. Това би увеличило потенциалния брой родители със 153 118  и общият потенциален брой засегнати родители става на 564 318 броя родители от двата пола. А бройката на децата би се увеличила с поне 282 159. 

И само на база на тези груби статистики можем да предположим, че 723 360 деца биха попаднали в хипотезата за процедура на "споделено родителство". 

Както е видно от статистиките на НСИ всяка година се развеждат около 10 000 двойки. Всяка година толкова двойки потенциално ги вкарваме в хипотезата "споделено родителство". 

Структурата на типове семейства, според данни на НСИ от 2021г. 

Ако трябва да въведем полови различия, защото се твърди, че 30 000 бащи са засегнати от родителско отчуждение, то е добре да се види какъв процент са само суровите данни на майки спрямо бащи, които гледат децата си, а именно 339 848 броя майки, спрямо 71 352 броя бащи и в процентно разпределение са 79% майки, спрямо 21% бащи. Което безспорно говори каква е тежестта спрямо майките и след развода по отглеждането на децата. Това въвежда неминуемо въпросът не само откъде са данните за това предположение от 30 000 бащи, които биват въвеждани като твърдение, но и дори да допуснем, че е такава бройката тя е незначителна спрямо броя на засегнатите деца, както и на броя на майките, които отглеждат сами децата си. 

*Статистика НСИ 

Нека да погледнем ангажираността на майките и преди развода към отглеждането на децата в няколко прости статистики в отпуска за отглеждането на деца до 2 и до 8 годишна възраст. 

Данните на НОИ сочат, че през 2022 година само 266 бащи са гледали бебето си след шестия месец от раждането му. През 2020-а техният брой е бил 310.

За 2024 има 885-ма мъже, които са гледали детето си от 1 до 2-годишна възраст. През 2021-а те са били 727, а през 2020-а – 735. Какъв процент е това, спрямо майките, ползвали отпуск за отглеждане на дете до 2 годишна възраст?  

Следващата възрастова група, която е според нормите в българското законодателство е от 2 до 8 годишна възраст, в която се предполага, че биологичната връзка и зависимост на детето от майката би трябвало да намалява и то да е малко по-самостоятелно и с възможност друг член на семйството да поема част от грижите в отглеждането му. 

Да видим какво казват данните: 

1370 са бащите, които са ползвали парично обезщетение за отглеждане на дете до 8-годишна възраст. Такъв вид отпуска се отпуска от 1 август 2022 година със законови промени, с които се уреди нов вид отпуск от два месеца за бащите.

Процентно разпределение бащи, спрямо майки в отглеждането до 2г. възраст

Не знаем какъв е общия брой на деца до 2г. възраст, но той е минимум 30 586 деца, какъвто брой е имало през 2024г. в детски ясли, които можем да ползваме като отправна точка да сметнем съотношение между бащи и майки, а то става 97.11% за майките, спрямо 2,89% за бащите. 

Т.е. дори статистиките показват ясно биологичното предимство, социалната и ролева ангажираност на майките, спрямо бащите в отглеждането на децата. Най-вероятно съотношението ще е подобно и за децата до 8-годишна възраст като процентно съотношение като се вземе дори само цифрата от 1370 броя бащи, които са ползвали обезщетение за детето си. 

Така, че в заключение на тези прости статистики може ясно да се види, че ангажираността на майките, спрямо отглеждането на децата им не зависи от някаква форма на принуда в ограничаване на бащите, а се съобразява най-вече от факторите, че майките имат значително биологично, емоционално и личностно предимство, в което емоционалната им интелигентност в общия случай при здрави личностови характеристики, изпреварват параметрите на мъжете в отглеждането на децата им. Но и активността на бащите да се включват равностойно в отглеждането на децата си. Или по-просто казано майките са по-свързани и пригодени в отглеждането на децата си и дори преди развода не се радват на особена подкрепа от страна на бащите, ако съдим по отпуските, които се взимат за отглеждането на децата, независимо дали са в брак или не. Т.е. от майките се очаква минимум до 8 годишна възраст на децата не само да полагат значителна част от битовите и биологични грижи за децата си, но и да бъдат почти изцяло "на разположение" ангажирани в случай на чести боледувания от детето. Оттам може да се предположи, че са и много по-ангажирани с техните училищни и социални ангажименти, но за съжаление не открихме някакви достоверни статистики за това, но може да се направи предположение от обема на използваните отпуски за отглеждане на дете. 

*Статистика НСИ 

Само част от проблема, но симптоматично за динамиката на взаимоотношения между родителите, в които е въвлечено неминуемо и детето по време и след приключването на брака. 

Физическото, психическо и сексуално насилие на мъжете над жените е значим социален проблем на нашето общество, за който се говори по-активно в последните няколко години, като все още статистиките са не толкова задълбочени и верифицирани поради спецификата на регистриране и доказване на подобно насилие, както и на културални особености на нашето общество. За това явление все още е срамно и не особено добре възприето да се говори, така че може да се предложи, че истинските данни, които се крият зад това явление са много по-стряскащи от докладваните в проучването на НСИ. 

Общите данни показват, че около 20% на възраст между 18-74г. от жените преживяват физическо, психическо и сексуално насилие.