Цитираме професионалното мнение на адв. Филип Самуилов 

СКРИТАТА ИСТИНА ЗА ПРОМЕНИТЕ В СЕМЕЙНИЯ КОДЕКС: ЗАЩО ТОВА Е ЗАКОН В ПОЛЗА НА НАСИЛНИКА?

Гласуването на лобистките промени в Семейния кодекс, свързани с недообмислена институционализация на съвместното попечителство над децата при развод бе отложено в Народното събрание, но обсъждането му в общественото пространство продължава, със сериозни основания. Благодарим на Филип Самуилов за експертното разяснение на проблематиката на разбираем език:

Под красивите фрази за „равнопоставеност“, новите текстове крият капани, които застрашават сигурността на хиляди жени и деца. Ето какво реално се случва, ако законът мине:

 1. Голямата подмяна: Не „родителство“, а „попечителство“ Нека наричаме нещата с истинските им имена. Тук не става дума за „споделено родителство“ – грижа, време, любов и възпитание. Това е възможно и сега, когато има разбирателство. Става дума за „споделено попечителство“ – чисто юридическа власт и контрол. Новият закон цели да даде на единия родител административен инструмент да блокира живота на другия, дори когато не полага реални грижи. Фокусът се измества от нуждите на детето към властта на възрастния.

 2. Двоен стандарт: Зелена светлина за насилника Законът въвежда опасен дисбаланс. За да се вземе предвид, че единият родител е насилник, се изисква насилието да е „доказано“ (тоест влязла в сила присъда, което отнема години). В същото време, ако насилникът просто твърди, че майката настройва детето срещу него („отчуждение“), на съда му трябват само „данни“ (обикновен доклад), за да му даде детето веднага. Резултатът: Жертвата води дела с години, докато е в опасност, а насилникът получава права експресно.

 3. „Споделен контрол“, а не сътрудничество Законът се опитва да наложи съвместни права дори когато родителите са във война или има история на тормоз. Когато задължиш жертвата да съгласува всяко решение (лекар, училище, екскурзия) с насилника си, тя остава зависима от него завинаги. Разводът вече не е спасение, а начало на нов вид административен тормоз, узаконен от държавата.

 4. Съдът става „социален работник“, но без опит. Въвежда се хаос – бракоразводният съд ще може директно да реши да изведе дете от дома и да го прати в институция или при роднини. Това прескача социалните служби и експертите, които знаят как се прави оценка на риска. Резултатът: Дете може да бъде отнето от безопасния родител и пратено в системата без реална проверка, само по преценка на съдията.

 5. Вратата за „законно“ отвличане е отворена Разрешава се „кратковременно“ пътуване на детето в чужбина без съгласието на другия родител. Законът обаче не дава гаранции какво се случва, ако „кратковременното“ пътуване не приключи и детето не бъде върнато. Това е огромен риск, който оставя единия родител без никаква защита.

 Тези промени не защитават децата. Те дават мощно оръжие в ръцете на по-агресивния родител.

- Филип Самуилов, юрист