ИЗВАДКА ОТ СТАНОВИЩЕТО НА АНЕЛИЯ ГОРГОРОВА, КЛИНИЧЕН ПСИХОЛОГ И ПОВЕДЕНЧЕСКИ ИКОНОМИСТ
относно общия законопроект за изменение и допълнение на Семейния кодекс (ЗИД на СК № 51-553-37-21)

1. Научна несъстоятелност на термина „родителско отчуждение“ (PAS)

Синдромът на родителското отчуждение (PAS), предложен през 80-те години от д-р Ричард Гарднър, не е признат от нито една валидна диагностична система (DSM, ICD). Нито Американската психологическа асоциация, нито Световната здравна организация подкрепят употребата му. Международни съдилища – включително тези в Испания, Франция, Германия и Италия – забраняват позоваването на PAS или го обявяват за „псевдонаучна концепция“.

⚠️ Въвеждането или официализирането на този термин в българския закон или съдебна практика представлява заплаха за процесуалните права на жертвите и подкопава принципа на най-добър интерес на детето.

2. Концептуални и конституционни несъвместимости

Позоваването на „отчуждение“ в правна среда често води до:

• институционална виктимизация, особено на майки-жертви на насилие;

• обратна тежест на доказване, с която се прехвърля задължението върху потърпевшия родител да докаже, че не манипулира детето;

• дискриминация по пол – тъй като терминът е прилаган предимно срещу жени, подали сигнал за насилие.

3. Опасности от оборимата презумпция за споделено родителство

В становището се подчертава, че споделеното родителство не може да бъде прилагано чрез презумпция, особено при:

• липса на съгласие;

• активен конфликт;

• данни за домашно насилие или психически тормоз;

• асиметрия в грижата преди раздялата.

❝Фиксирането на минимални дни и режим по презумпция елиминира съдебната преценка и индивидуалната оценка, подменя съдебния подход с административна формула и води до реален риск от трайна вреда за детето.❞Обобщение -Становища

4. Психологически последици за детето

Децата не са „ресурс за разпределение“. Редуването на среда, правила, привързаност и модели на родителско поведение:

• повишава нивата на кортизол и води до хроничен стрес;

• разстройва емоционалната сигурност и рутината;

• предизвиква регресивни и тревожни реакции, особено при деца в ранна възраст.

Според множество изследвания, не времето, а качеството на взаимодействие и стабилността са най-важни за развитието. Презумпцията за 50/50 време пренебрегва тези фактори.

5. Недостатъци на съдебната и експертна практика:

• единни стандарти за оценка на родителски капацитет;

• механизми за контрол върху вещите лица и експертните заключения;

• система за обективна, независима експертиза при спор за родителски права.

Съществува сериозен риск от:

• ретравматизиране на жертвите, когато са принуждавани да взаимодействат с насилник чрез режима;

• назначаване на експерти без подходяща квалификация, които допускат теории като PAS в експертизи без клинична и правна стойност.

6. Международна практика

В становището се изреждат следните примери:

• Испания – законова забрана за използване на PAS (Закон „Родес“);

• Великобритания – Domestic Abuse Act 2021 третира контакт с насилник като форма на насилие;

• Франция и Италия – реформи за изключване на PAS от съдебната лексика;

• Германия – отказ от прилагане на PAS и съсредоточаване върху доказани поведенчески факти

7. Някои препоръки

1. Отхвърляне на всяка законодателна или съдебна употреба на термина „родителско отчуждение“, освен ако не бъде утвърден научен стандарт.

2. Забрана за използване на този термин при наличие на домашно насилие или риск.

3. Разработване на етични и клинични стандарти за експертизи, както и механизми за контрол на вещите лица.

4. Организиране на кръгли маси и публични дискусии с участието на експерти и международни наблюдатели.

Особено тревожно е, че се предлага съдът да изхожда от фиксирано предположение, че споделеното родителство е в интерес на всяко дете, а родителят, който не го желае, да трябва да доказва противното. Това подкопава основни принципи на правото и защита на уязвими лица – включително деца и майки, преживели трудно доказуемо насилие. Режим на задължително споделено родителство не отчита разнообразието на реални ситуации, нуждите на децата според възрастта и степента на родителски капацитет, нито гарантира стабилна и безопасна среда. В този смисъл настояваме законопроектът да бъде оттеглен или изцяло преработен въз основа на научни доказателства, международен опит и реална грижа за детето като субект с права, а не обект на принуда.