Подкрепете петицията ни „Не! На задължителното споделено родителство“
Подобряваме или влошаваме?
В медийното пространство напоследък нашумя темата за споделено родителство и колко честно и справедливо е децата да имат право на равно време с мама и тате. Звучи също толкова прекрасно, както и приказката за принца на бял кон.
Някак си искаш автоматично и твоето детство да е било толкова справедливо, или пък не?
Само че тук вече не говорим за теб, а за твоите деца, техните емоции, преживявания и най-вече тяхното бъдеще. И ако се замислиш малко какво ги очаква с промените в семейния кодекс, ще си дадеш сметка, че твоето действие или бездействие днес, определя тяхното бъдеще утре.
В медийното пространство напоследък нашумя темата за споделено родителство и колко честно и справедливо е децата да имат право на равно време с мама и тате. Звучи също толкова прекрасно, както и приказката за принца на бял кон.
Някак си искаш автоматично и твоето детство да е било толкова справедливо, или пък не?
Само че тук вече не говорим за теб, а за твоите деца, техните емоции, преживявания и най-вече тяхното бъдеще. И ако се замислиш малко какво ги очаква с промените в семейния кодекс, ще си дадеш сметка, че твоето действие или бездействие днес, определя тяхното бъдеще утре.
Накратко законопроектът е написан много повърхностно, без дефиниция на термина “споделено родителство”, набляга се на борбата на “родителското отчуждение”, което Световната здравна организация извади като термин от международната класификация на болестите преди около четири години. Сега се запитайте защо продължава неговото налагане включително прилагане в нашата правораздавантелна система, след като световната научна общност, както и тази на практиците настояват за неговото извеждане на класификацията и неговото ограничаване.
Тук тънкия момент е, че в България проектозаконът е написан от група лобистки адвокати, а най-вероятно и психолози, които предварително са си изготвили печеливша схема за изкарване на пари, а именно чрез родителските войни. В крайна сметка кое е най-ценното нещо за човек, ако не детето му.
Какво казва законът сега:
1. Имате конфликт вкъщи? – препоръчваме ви да посетите семейна терапия.
2. Не можете да се разберете? – отидете на медиация.
3. Не искате да сте повече заедно? – изгответе си доброволно споразумение и го заверете съдебно, за да се приравни то на съдебно решение
4. Не можете да постигнете споразумение – добре, това означава, че има непреодолим конфликт, тогава съдът ще провери фактите и ще отсъди СПРАВЕДЛИВО кой да упражнява родителските права. И знаете ли СПРАВЕДЛИВОТО не винаги е честно. Например за насилника няма да е справедливо, че са му отнели родителските права. Онези, които смятат, че плащат издръжка на майките, а не за децата си – няма да я плащат, както и правят с години. Алкохоликът, наркоманът, педофилът, психопатът винаги ще се бунтуват, че съдът ги е ощетил. САМО ЧЕ съдът е свършил своята работа и е запазил най-добрият интерес на детето и дава втори шанс на него и отглеждащия родител за нормален живот.
Ще те напусна – казва тя, омръзна ми да псуваш и заплашваш мен и детето, да потъваме в кредити, докато ти профукваш семейните пари в казиното, детето изкара цяла зима с маратонки, скъсани панталони и тъничко якенце. Това не може да продължава така. Не и с цената на здравето и безопасността на детето ми.
„Коя си ти ма, че ще ми определяш как ще живея? Ако направиш и една крачка със сина ми, извън тази врата, ще съсипя животът ти и ще ти взема детето, ще се погрижа да запомниш постъпката си, до края на дните си, к*рва такава. А ти бе, малкия, стига си циврил, че ме боли главата от тебе, сополанко.“
Ето това е реалността зад вратите на всяко трето българско семейство. Не са измислени реплики, а част от реален опит. И група адвокати и психолози са измислили как да изкарат пари от това. Има два вида целеустремени хора, готови на всичко и на всяка цена – влюбените и тези, които търсят отмъщение.
Омразата е тази, която те заслепява и тя е твоята напитка на „Добре дошъл“ на входа на дългата родителска война. Ще й покажа аз на тази, тя от кого ще бяга. Супер – заповядай в нашата кантора да ти дадем сладкото оръжие на отмъщението. Сега нашата цена е скромна – 200 лв на час, обаче ще я съсипеш, обещаваме ти.
Първо ще й заведеш няколко дела - за домашно насилие – тя те е обиждала – нехранимайко, пропаднал комарджия, безотговорен тип – това си е вербална агресия. Не стига, че всяка вечер много знае и все нещо иска да свършиш. След това ще си нарежеш гумите на колата, ще ги снимаш и ще й заведеш още едно дело – за физическо насилие с ограничителна заповед.
Тя няма да може да те доближава, затова като вземеш детето от детска градина, изненадващо и й кажеш къде сте, тя ще дойде да го търси и ще си наруши заповедта – директно в прокуратурата за наказателно дело. Чакай има и още по-добро.
Тя ще тръгне да се оплаква по приятели, ще проговори, че си насилник, че я тормозиш, че не искаш да си виждаш детето и след това ще й заведеш четвърто дело – за клевета, а може и пето за нанесени нематериални щети. Виж обаче, това са вече 5 дела, а ние сме заети хора, инфлация,
Разбира се парите дори са незначителни за това, което ще й причиним - сега ще ти кажем как да забиеш кола в сърцето на бившата вещица, така че тя да дойде да ти се моли. Ще й вземеш детето, о да – ще заведеш дело за родителски права. С 3 дела за домашно насилие и едно наказателно дело в прокуратурата лесно ще докажеш липса на родителски капацитет.
В съда ще говориш, че искаш споразумение, предлагаш непрестанно медиация, но тя отказва и по-лошо. ТЯ ИСКА ДЕТЕТО САМО ЗА СЕБЕ СИ И НЕ ТИ ДАВА ДА ГО ВИДИШ- ТЯ ГО ОТЧУЖДАВА ОТ ТЕБ, а ти си този, който я моли за споразумение. Едвам си виждаш детето и всъщност ти си „Неделен татко“, ти си жертвата. Това ще я смаже психически, обещавам ти. И тя ще клекне – ще клекне на споразумение. След всички 12 дела и сигнали, които си подал срещу нея. Виж тя не може да ходи на работа, да гледа пищящо и ревящо болно дете, да готви, да чисти, да ходи по дела, по социални и да се обяснява в полицията всяка седмица и да не клекне. Ще дойде да ти се моли за споразумение, ще бъде готова да подпише само и само да спреш, а и най-малкото – парите й няма да стигнат – това са 5 дела и едно дете, наем/кредит няма да издържи. А и, ако не може да си гледа детето, да ми го дава аз да го гледам.
Е да, ама някои майки не клякат, защото в тях се надига такава сила, когато трябва да защитят най-вече децата си, потъват в заеми, но гледат да се измъкнат, поели по пътя на бягството с надежда, че ще измъкнат децата си от този ад. Да, защото дотук той е дал над 10 000 лв за дела, но не дава и стотинка над 250 лв издръжка за детето. Защото е важното да я накаже, затова че си е позволила да го напусне. И с аргументите, че няма да дава пари на бившата си „да си вее задника“ по екзотични екскурзии. Никой не мисли, че с тези пари няма да се покрият дори малка част от нуждите на децата. И е обидно. Обидно е най-вече за тях, когато чуят отказите на баща си да бъде купено нещо, от което имат нужда като нови обувки или яке.
И тук идва проблемът за тези адвокати, а и възможността. Знаеш ли – тази твоята е костелив орех, обаче НИЕ с теб ще променим законът, все пак живеем в България – страната на неограничените възможности. Ще променим точка 4 и ще й наложим споделено родителство през съда. Пък нека тя доказва, че не е добре за детето. Нищо, че ти и сега можеш да докажеш, че си добър родител. Или поне някъде дълбоко в сърцето си искаш. Нищо, че не плащаш издръжка. Нищо, че водиш постоянни войни с майката на детето си.
Ти не си насилник, ти ще бъдеш героят на деня и ще спасиш всички тези бащи, които страдат като теб. Да, ние с теб ще променим закона. Ще я накараме да клекне, защото ще й наложим споделено родителство по исков ред. Нейната психика вече е тотално съсипана, нейния родителски капацитет е изцяло компрометиран в съда. Много ясно, като не може да си гледа детето, да ми го дава. Аз, майка ми и сестра ми ще го гледаме.
Тя няма пари да ти заведе дело за насилие, но ако все пак е толкова нагла да знаеш, че когато има насрещни дела за насилие, съдът издава заповед взаимно да се въздържате от насилие, един към друг и към детето. Затова на всяко нейно дело, ние ще й завеждаме насрещен иск. Все пак като се виждате да си предавате детето, я записвай с камера и винаги си води свидетели, всяка твоя реплика и действие ще е сценарий, за да може да я предизвикаме. Физически и психически, всякак – така ще сме сигурни, че имаме доказателства в съда. И накрая ще клекне.
Спокойно – няма кой да следи дали гледаш детето и дали упражняваш насилие върху него, полицията и без това само пише сведения. Със споделеното родителство хем ще й вземеш детето, хем няма да й плащаш издръжка, хем ще можеш да я контролираш. Все пак държиш детето й – ти ще й определяш кога да почива, защото, ако не се съгласи – ще я съдиш за родителство отчуждение и ще вземеш пълни родителски права. Когато детето не иска да те вижда, ще кажеш, че тя го настройва. А това вече ще я съсипе тотално, ти ще й казваш къде ще учи детето, защото ако не се съгласи – ще я поискаш заместващо съгласие от съда.
Ти ще определяш къде ще пътувате с детето в чужбина, защото ако не се съгласи – ще поискаш заместващо съгласие от съда и знаеш ли, като ти писне – можеш да го изведеш в чужбина и да приключиш с всичко това. Даже сега е поискала разрешение да отиде да живее на 50 километра с детето, защото работа в града, особено за жени след майчинство, няма. И няма да й го дадеш. Разбираш ли – ти ще продължаваш да й контролираш живота, а тя ще проклина деня, в който те напусна. Ако го имаше този закон, даже нямаше да посмее да говори за развод.
И най -важното – няма да види и лев от теб. Като бонус ще можеш да ходиш по други жени, докато детето е при нея и ако решиш – ще правиш още деца – да ТИ ще подобриш раждаемостта в България. Тук има един малък детайл, все пак нали разбираш, че това е цял проектозакон – ставката ни вече е 500 лв на час, но ти гарантирам, че ще я накажеш. А за последващите дела за заместващо съгласие от съда, ще минем пак на 250 лв на час, обещавам.
И все пак за детето е важно в животът му мама и татко да са по равно, нали? Пък то – ще има два дома, даже три понеже ще го водиш и при майка ти да го гледа. И без това прекарва 80% от времето си в градината и на училище – то ще се справи. Дори ще стане по-адаптивно, абе въобще не го мисли, важното е, че ще я накажеш, ще я съсипеш и разориш и няма и да види лев от теб, даже може да дойде да ти се моли да живеете отново заедно. А децата, те са адаптивни. Могат да свикнат на всякакъв стрес. Дори с насилие. Ще го преживеят. Все пак ти решаваш.