Подкрепете петицията ни „Не! На задължителното споделено родителство“
Автор: Анелия Горгорова
Клиничен психолог, поведенчески икономист
Специалист по интегративна психология и клинична диагностикa
Новата ера на закрилата
На 4 юни 2021 г. Испания направи историческа крачка напред в защитата на правата на децата и жертвите на домашно насилие. С приемането на Органичен закон 8/2021, известен още като Закон Родес, страната не просто модернизира своето законодателство. Тя положи основите на културна и институционална революция, която променя начина, по който се третират най-уязвимите членове на обществото: децата и жените, изложени на насилие в семейството. Законът носи името на британския пианист и активист Джеймс Родс, който публично разказа за преживяното сексуално насилие в детството си и изигра ключова роля в мобилизирането на обществена и политическа воля в Испания.
Преди приемането на закона, децата, изложени на домашно насилие, често бяха третирани в испанската правна система просто като свидетели, а не като самостоятелни жертви. Механизмите за защита бяха фрагментирани, случаите на насилие – трудно доказуеми, а мнозина насилници продължаваха да упражняват родителски права, включително свиждания с децата, въпреки тежки сигнали срещу тях. Жените, опитващи се да предпазят децата си, често биваха обвинявани в т.нар. "родителско отчуждение" – псевдонаучна концепция, според която майките манипулират децата да мразят бащите си. В някои случаи това водеше до насилствено връщане на деца в опасна среда или дори до фатални инциденти.
Закон Родес е официално озаглавен като Органичен закон 8/2021 от 4 юни 2021 г. за интегрална защита на детето и юношеството от насилие. Законът въвежда най-широкото до момента определение на насилие над деца в испанското законодателство. Той признава физическото, психическо, емоционално, сексуално и институционално насилие, както и съвременни форми като кибертормоз, дигитална експлоатация и насилие на база полова принадлежност. Важна новост е признаването на децата, станали свидетели на домашно насилие, включително когато насилието е насочено към техните майки, като жертви, което им отваря достъп до закрила, помощ и правосъдие. Само за 2020 г. близо 6000 деца в Испания официално са регистрирани като жертви на домашно насилие, заради това че са били свидетели на посегателства срещу майките си. Тези данни подчертават мащаба на проблема и необходимостта от системен отговор.
Защита на децата като самостоятелни жертви
Законът въвежда правото на децата да бъдат изслушвани, независимо от възрастта им, при подходящи условия, включително чрез видеоконференции и психологическа подкрепа. Дава им се право на безплатна правна помощ, медицинска и психосоциална подкрепа.
Задължително сигнализиране
Всички граждани и професионалисти (учители, лекари, социални работници) са задължени по закон да сигнализират при най-малко съмнение за насилие над дете. Това е революционна промяна от предходната практика, при която подаването на сигнал беше морално, но не и правно задължение.
Спиране на контакт с насилника
Съдилищата вече са задължени да прекратят режима на свиждания и контакт между децата и родителя-насилник при наличие на разследване или сериозни съмнения за насилие. Изключения са допустими само при изрична и мотивирана преценка, че контактът е в интерес на детето.
Забрана на "родителско отчуждение"
Законът изрично отхвърля употребата на недоказани и дискриминационни теории като PAS (Parental Alienation Syndrome) в съдебната практика. Това защитава особено жените, които са критикувани, когато се опитват да предпазят децата си от токсичен родител.
Давност и наказателни промени
Давността при тежки престъпления срещу деца започва да тече от навършване на 35-годишна възраст, а не от пълнолетие, както бе досега. Въвеждат се и нови дефиниции, свързани с дигитално насилие, насърчаване към самонараняване или сексуални престъпления.
Институционални и образователни мерки
Задължително е назначаването на координатор по защита във всяко училище. Въвеждат се обучителни програми по равноправие, емоционална интелигентност и сексуално образование. Национален регистър ще следи случаите на насилие и ще блокира възможността осъдени лица да работят с деца.
През 2022 г. броят на съдебните решения за прекратяване на свиждания с родител-насилник се удвоява. Отнемането на родителски права също нараства. Организациите за детска защита отчитат повишена чувствителност и по-бърза реакция от институциите. Жените, жертви на насилие, вече срещат по-малко институционална съпротива, когато търсят защита за себе си и децата си.
UNICEF, Съветът на Европа и Върховният комисариат по правата на човека към ООН приветстват закона като един от най-напредничавите в Европа. Законът Родес е цитиран като пример за интегриран, цялостен подход към детското насилие, в който се съчетават наказателни, превантивни, образователни и социални мерки.
Закон Родес не е просто правна реформа. Той е морално заявление, че обществото вече няма да търпи насилието като "семеен въпрос". Той е инструмент за защита, но и огледало, което показва зрелостта на едно демократично общество. В центъра му стоят децата – не като пасивни обекти на съжаление, а като носители на права, които държавата е длъжна да защити.
Това е революцията на закона Родес: не в репресията, а в достойнството. Не в наказанието, а в превенцията. И най-вече – в това, че да защитиш дете вече не е жест на милост, а правно и морално задължение.
Но за да бъде тази защита ефективна, е от ключово значение да се осигури последователна и автоматична връзка между установено или разследвано домашно насилие и прекратяването на контакт или родителски права на насилника. Без тази връзка, децата и майките остават уязвими, а законът губи сила на практика. Само когато безопасността на детето надделее над формализма на семейното право, можем да говорим за истинска закрила и справедливост.