Структурата на семействата в България е изключително сложна и включва различни основни групи, които ще засегнем под различна форма на интересите им, при задължително налагане и прилагане на "Споделено родителство" като императивна норма.  

Децата, които биха попаднали в хипотезата на споделено родителство са от порядъка на стотици хиляди. По последните данни на НСИ за вида семейство от 2021 г., семействата с един родител са били малко над 410 000 (339 848 майки гледат децата си сами, спрямо 71 352  бащи). Към днешна дата част от децата от тези семейства са вече пълнолетни, но междувременно всяка година се развеждат средно около 10 000 двойки, което добавя нови бройки деца и родители, които могат потенциално да бъдат въвлечени в процедура за споделено родителство.

Разбира се, тези числа са консервативни, тъй като част от семействата имат повече от едно дете, което означава, че реално броят на децата, които потенциално биха влезли в процедура за споделено родителство със сигурност е по-голям. Базирано на данни на НСИ за 2023 г. семействата с едно дете са 65.2%, а многодетните - 4.1% от всички семейства с деца и екстраполирайки тези данни към семействата с един родител от 2021 г., с известна доза сигурност можем да предположим, че от тях също около 30% са с две деца, което добавя още около 123 000 деца. 

И само на база на тези груби статистики можем да предположим, че минимум 533 000 деца (над половин милион!) биха попаднали в хипотезата за процедура на "споделено родителство". 

Ако искаме да прогнозираме колко деца ще бъдат отглеждани в режим на споделено родителство, не бива да забравяме и децата на съжителстващи двойки без брак, които към 2021 са малко над 100 000. За определен дял от тях можем да очакваме, че  ще се разделят преди децата да са навършили пълнолетие. Макар че не можем да спекулираме на база на сходни данни за ратрогване на бракове (средно за последните години разводите на година са около 30% от сключените бракове), можем да сме сигурни, че броят на непълнолетните деца, които ще подлежат на споделено родителство ще набъбне значително. 

Както е видно от статистиките на НСИ всяка година се развеждат около 10 000 двойки. Всяка година толкова двойки потенциално ги вкарваме в хипотезата "споделено родителство". 

Структурата на типове семейства, според данни на НСИ от 2021г. 

*Статистика НСИ 

Нека да погледнем ангажираността на майките и преди развода към отглеждането на децата в няколко прости статистики в отпуска за отглеждането на деца до 2 и до 8 годишна възраст. 

Данните на НОИ сочат, че през 2022 година само 266 бащи са гледали бебето си след шестия месец от раждането му. През 2020-а техният брой е бил 310.

За 2024 има 885-ма мъже, които са гледали детето си от 1 до 2-годишна възраст. През 2021-а те са били 727, а през 2020-а – 735. Какъв процент е това, спрямо майките, ползвали отпуск за отглеждане на дете до 2 годишна възраст?  

Следващата възрастова група, според нормите на българското законодателство е от 2 до 8 годишна възраст, в която се предполага, че биологичната връзка и зависимост на детето от майката би трябвало да намалява и то да е малко по-самостоятелно и с възможност друг член на семйството да поема част от грижите в отглеждането му. 

Да видим какво казват данните: 

1370 са бащите, които са ползвали парично обезщетение за отглеждане на дете до 8-годишна възраст. Такъв вид отпуска се отпуска от 1 август 2022 година със законови промени, с които се уреди нов вид отпуск от два месеца за бащите.

Процентно разпределение бащи, спрямо майки в отглеждането до 2г. възраст

Не знаем какъв е общия брой на деца до 2г. възраст, но той е минимум 30 586 деца, какъвто брой е имало през 2024г. в детски ясли, които можем да ползваме като отправна точка да сметнем съотношение между бащи и майки, а то става 97.11% за майките, спрямо 2,89% за бащите. 

Т.е. дори статистиката показва ясно социалната и ролева ангажираност на майките, спрямо бащите в отглеждането на децата. Най-вероятно съотношението ще е подобно и за децата до 8-годишна възраст като процентно съотношение като се вземе дори само цифрата от 1370 броя бащи, които са ползвали обезщетение за детето си. 

Така, че в заключение на тези проста статистика може ясно да се види, че ангажираността на майките, спрямо отглеждането на децата им не зависи от някаква форма на принуда в ограничаване на бащите, а се съобразява най-вече от факторите, че майките имат значително биологично, емоционално и личностно предимство, в което емоционалната им интелигентност в общия случай при здрави личностови характеристики, изпреварват параметрите на мъжете в отглеждането на децата им, но и активността на бащите да се включват равностойно в отглеждането на децата си. Или по-просто казано майките са по-ангажирани в отглеждането на децата си и дори преди развода и бащите в България не се възползват от дадените им от закона възможности за развноправие в отглеждането на децата, независимо дали са в брак или не. Т.е. от майките се очаква минимум до 8 годишна възраст на децата не само да полагат значителна част от битовите и биологични грижи за децата си, но и да бъдат почти изцяло "на разположение" ангажирани в случай на чести боледувания от детето. Оттам може да се предположи, че са и много по-ангажирани с техните училищни и социални ангажименти, но за съжаление не открихме достоверна статистика за това, но може да се направи предположение от обема на използваните отпуски за отглеждане на дете.

От друга страна, в различни публикации организациите за защита на правата на бащите твърдят, че има поне 30 000 бащи, които страдат от родителско отчуждение без да са представили официални данни за това. Особено остро стои въпросът и как точно са дефинирали родителско отчуждение и как то се измерва обективно, в контекста на липсващ консенсус по въпроса от страна на професионалните организации както у нас, така и в световен аспект и доказана злоупотреба с концепцията за "синдром на родителско отчуждение", използван за неглижиране на сигнали за физическо, сексуално насилие и психически тормоз като фалшиви.

*Статистика НСИ 

Само част от проблема, но симптоматично за динамиката на взаимоотношения между родителите, в които е въвлечено неминуемо и детето по време и след приключването на брака. 

Физическото, психическо и сексуално насилие на мъжете над жените е значим социален проблем на нашето общество, за който се говори по-активно в последните няколко години, като все още статистиката не е толкова задълбочена и верифицирана поради спецификата на регистриране и доказване на подобно насилие, както и на културални особености на нашето общество. За това явление все още е срамно и не особено добре възприето да се говори, така че може да се предложи, че истинските данни, които се крият зад това явление са много по-стряскащи от докладваните в проучването на НСИ. 

Общите данни показват, че около 20% на възраст между 18-74г. от жените преживяват физическо, психическо и сексуално насилие.