Подкрепете петицията ни „Не! На задължителното споделено родителство“
Министерският съвет прие Координационен механизъм за помощ и подкрепа на пострадали от домашно насилие, разработен на основание чл. 6б, ал. 1, т. 3 от Закона за защита от домашното насилие и представен за одобрение от Националния съвет за превенция и защита от домашното насилие, ръководен от заместник министър-председателя Атанас Зафиров .
Механизмът е резултат от работа на междуведомствена група, създадена със Заповед № ЛС-13-139/13.10.2023 г., и преминал през двойна процедура на обществени консултации, както и през повторно междуведомствено съгласуване .
Документът урежда общите принципи, процедурите и взаимодействието между всички институции и организации, които имат отношение към превенцията и защитата от домашно насилие – МВР, АСП, съдилища, прокуратура, общини, лечебни заведения, доставчици на социални услуги и неправителствени организации.
Механизмът включва:
правна и институционална рамка;
ясно разписани стъпки за действие при сигнал за насилие;
процедура за определяне на мерки за закрила;
методика за предварителна оценка на риска и насочване;
мерки за дългосрочна подкрепа и проследяване.
Към документа са приложени четири основни приложения: Карта за предварителна оценка на риска, образец на молба за защита, декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН и декларация за липса на средства .
Съществен елемент е Картата за предварителна оценка на риска, която въвежда единна процедура за установяване на вида насилие, отношенията между пострадал и извършител, специфичните особености на риска, както и необходимостта от спешни мерки—медицинска помощ, полицейска намеса, настаняване в защитено жилище или уведомяване на „Закрила на детето“ .
Документът определя алгоритъм за действие при пряка и непосредствена опасност – задължително насочване към МВР, медицинска помощ или спешно настаняване и за лица в риск – информиране за права, консултиране, подготовка на молба до съда и достъп до социална и психологическа подкрепа.
Приемането на Координационния механизъм осигурява реално институционално надграждане чрез: единни стандарти и процедури за всички служби; по-бърза реакция при кризи; по-ефективна защита на пострадалите; по-добра координация между институциите; използване на Националната информационна система за превенция и защита от домашното насилие.
Механизмът е ключов инструмент за реализиране на последователна държавна политика в областта на домашното насилие и за намаляване на риска от повторна виктимизация