Хилядолетни заблуди ІІ

Хилядолетни заблуди ІІ

bozman 

Е  з  и  ч  е  с  т  в  о

                                                                                        У в о д

    В светската и църковна терминология при излагане на събитията са залегнали множество кодови думи и изрази, използвани за излагане най-често на твърде мъгливи и неясни ситуации и обекти. Една от тези думи е “езичество”. С този термин в историята се индикират както диви монголоидни племена от рода на тюрко-монголите, така и религии предшестващи християнската религия. Каква е целта ? Тя е ясна и крайно елементарна – да се обезценят и злепоставят вярванията на предните поколения и генерации и да се възвеличаят вярванията на християните като най-най сред обичните от Бога. Естествено на “истинския Бог” – всички други Богове преди това са били измамни и несправедливи Богове. Това комисарско светоусещане подплатено с православен плам е основната плоскост на която се излага и прилага въпросният термин за оневиняване на действията на християните и самопредставянето им на жертви на езичници и владетели. Ще се опитаме да покажем какви са допирните точки  и контакти между така нареченото езичество и действията на християните спрямо “езичеството”, което си има точно определено име във времето и пространството (но не се използва) и какви са били отношенията между първите християни и предхождащите ги “езичници”. За целта ще ползваме не критически произведения насочени срещу християнството с каквито изобилства НЕТ пространството, а анали от самите християнски източници, в нашият случай – официалният сайт на родната БПЦ - http://www.pravoslavieto.com/  по реда на тяхното подреждане в сайта, като прескачане някои светци за които не се знае нищо друго освен името и за които са писани крайно общи приказки. Ще разгледаме десетина от делата на апостолите от първите години след смъртта на Исус и след това дела след Сердикийският събор тъй като ІV в. е обект на нашето внимание.

СЪБОР НА СВЕТИТЕ СЕДЕМДЕСЕТ АПОСТОЛИ

http://www.pravoslavieto.com/2/prez_vekovete/zhitija.htm

 1. Св. апостол Филип и Вартоломей - Св. апостол Филип - от дванадесетте апостоли. Проповядвал в Галилея, Гърция, Аравия, Етиопия. Вършел чудеса - възкресил мъртвец от Иерапол. Придружавали го сестра му Мариамна и апостол Вартоломей. Завършил в Иерапол, разпнат на кръст с глава надолу, повесен високо, хвърляли камъни по него. Апостол Варнава разпнали на стените на разрушен от тях храм на една ехидна.( Град Йеропол бил пълен с идоли и идолски капища. Там между другите имало едно капище, до което се покланяли на змия ехидна. Тая гадина местните жители смятали за някакво божество, многобройни жреци й служители, суеверните жители й принасяли дарове и жертви).

    Варнава е обесен с главата надолу защото с Филип разрушават езически храм. Нека забележим, че още първите апостоли са наказани не защото проповядват друга религия, а защото рушат. И поради тези разрушения на чужди светилища са обявени за светци.

2. Житие на Свтеи евангелист Марк

Това свое решение те изпълнили на празника в чест на езическия бог Серапис. В същия ден, 24 април, тогава се паднал и най-големият християнски празник Великден. В навачерието на празника евангелист Марк съветвал народа да не участва в езическото тържество. Навсякъде по градове и селища, и кръстопътища имало съградени капища с поставени в тях идоли, където се правели влъхвувания, гадателства и магьосничества. Обхождайки тези градове и селища с проповедта на Евангелието, свети Марко просвещавал сърцата на хората, от тъмата и мрака на идолослужението, със светлината на Божественото учение, като същевременно правел сред тях големи чудеса. С една дума на Божествената благодат изцелявал болни, очиствал прокажени, изгонвал нечисти и зли духове. И проповедта му, съпроводена от велики и дивни чудеса, имала огромен успех. Срутвали се капища, падали и се трошели идолите, хората се очиствали и просвещавали, кръщавайки се в името на Отца и Сина и Светия Дух.

     От проведите на Марк са срутвали капища и се трошели идолите – по какъв начин “се срутвали и трошели” не се казва – предположително чрез “силата на молитвеното слово”. Дали със същата сила на словото е изградена поне една християнска църква – не се съобщава.

 3. Св.  апостол Акила Свети Акила проповядвал Христа в Азия, Ахея и Ираклия и помогнал за спасението на много човешки души, като обръщал езичниците и ги кръщавал. Той обикалял и по други земи и навсякъде проповядвал Царството Божие. Просвещавал със светата вяра, разрушавал идолите, издигал църкви, ръкополагал свещеници. Претърпял много страдания и бил убит от неверниците.

    Не се казва защо е убит апостола от редакторска срамежливост наверно. Дали е убит защото разрушава идолите или строи християнски църкви – не е казано.

4. Св. апостол Андроник И наистина, той разрушил чрез проповедта си много идолски храмове и издигнал на местата им християнски църкви, изгонвал нечистите духове от хората и лекувал недъзите на немощните и болните. 

       Свети Андроник разрушил чрез проповедта си идолски храмове и       наверно пак чрез проповедта си издигнал и техните места християнски църкви. Това правят в момента и ислямските радикали в Сирия, Египет, Ливан и на др. места, рушат християнските храмове и издигат на местата им джамии.

5. Свв. апостоли Архип и Филимон от Седемдесетте и св. Апфия  Веднъж в Колоси се извършвал 

богомерзък празник в чест на езическата богиня Артемида  . . . .. Във време на едно езическо 

тържество те се събрали с другите християни, за да извършат богослужение на 

истинския Бог. Езичниците узнали, че всички християни са събрани на молитва в дома на Филимон, 

нападнали внезапно, разгонили богомолците, а Филимона, Архипа и света Апфия били отведени 

на съд пред ефеския областен управител, който ги предал на изтезания и смърт.

    Четем, че християните дублират с богослужението си (умишлено или неволно) езическия празник, което както се вижда наказуемо от областната управа. Много е странно, че нито веднъж християните не бяха наказани за това че са християни, а за това че нарушават порядките на езическото общество, като провеждат контра церемонии, по време на официалните церемонии.

6. Св. Варнава, наричан Йосиф   След това Варнава се върнал в Кипър. В Саламин, главен град на острова, проповедта му извикала злоба у живеещите там евреи. Варнава предчувствал, че тук ще приеме мъченическа смърт. Той се простил с вярващите и се отправил в събранието на евреите, за да им проповядва. Те яростно се нахвърлили върху него и го убили с камъни.

       Сцена, когато ранното християнството все още е секта на юдаизма и прави опити да внедри в ортодоксалния юдаизъм собствените си виждания, че Месията (Йешуа/Исус)  вече е пристигнал. Такива сцени подробно са описани  в “Деяния на Апостолите”  при проповедите на Ап. Павел /Савел при шествията му из юдейските синагоги. При подобен побой с камъни (прилага се като вид религиозно наказание) той е изнесен и захвърлен извън града. Това му спасило и живота – помислили, че е мъртъв.

7.       Свв. Иродион, Агав, Руф, Асинкрит, Флегонт и Ермий  Свети апостол Иродион В сана на епископ свети Иродион дейно разпространявал християнското учение сред елините езичници. Тъй като свети Иродион обърнал към Христа мнозина от езичниците, юдеите от завист към този Божий служител се наговорили с идолослужителите елини, хванали светеца със сила и го предали на най-различни мъчения.

     Общо взето – рядко срещано отмъщение при което мотива е съмнителна завист спрямо християнската репутация. Прозира необосновано обвинение към юдеите (след като изпълнители са властващи езичници), тъй като за ранното християнство, юдейството все още е главен враг, тъй като именно юдейството отказва да се реформира под проповедите на първите апостол и едва след това новата юдейска секта насочва проповедите си извън еврейската общност, като впоследствие се възприема и като нова религия.

8. Св. апостол Карп Свети апостол Карп претърпял много страдания за Христовото име и най-после бил убит от враждебно настроени срещу християнската вяра евреи.

 Аналогична сцена. Убит от евреи, защото е порповядвал в синаготи. Да си беше проповядвал Словото Божие за спасение на душата в някоя пещеря – щеше да се радва да добро здраве.

 9. Св. апостол Кодрат Той разпръснал тъмнината, която ги окръжавала, унищожил идолските жертви: разрушил идолите и с молитвата си разорил бесовските храмове.  

  Доста по-реалистично описана сцена, тъй молитвата като проповед действително 

може да разори т.е. обезлюди езически храмове, но за молитва действаща като 

механичен чук Kango в предните описания, е крайно съмнително,   тъй като “дума 

дупка не прави”. Излагаме такива съмнения от лични наблюдения – след като 

Сталин разруши около 400 църкви в Москва и прати хиляди свещеници на разстрел 

или в ГУЛАГ, от молитвите и клетвите им трябваше да не е останал нито един жив 

комунист. А то се получи обратното – те се размножиха. Не смеем да предположим, 

че християнските молитви имат обратен ефект, въпреки наличните статистики.

1. Свв. апостоли Стахий, Амплий, Урбан, Наркис, Апелий и Аристовул, епископи. Апостол Андрей ръкоположил в сан епископ Амплий и Урбан, Амплий - в Диоспол**, Урбан - в Македония. Те ревностно проповядвали Христовото учение и разрушили много идолски капища.

         Едно откровенно и реалистично описано събитие – за съжаление такъв   тип писания 

са изключителна рядкост в сайта на БПЦ. Смеем да забележим, че това са преки ученици 

на първоапостола на християнската вяра – Ап. Андрей. На какво ги е учил не е ясно, но 

поне по един показател са верни на досегашните християнски прояви – разрушават 

езически светилища.

1. Св. апостол Тимотей († 97) Св. ап. Тимотей бил умъртвен на 22 януари 97 г. от езическа тълпа, защото излязъл пред езическото шествие и го изобличил за безсрамните действия по време на Артемидините тържества.

      Очевидно историята се повтаря непрекъснато или поне отчасти периодически – 

така се получаваше и ако някой излезеше пред Първомайска манифестация и 

разобличеше “цъфтяция и зреещ социализъм”. Той биваше екзекутиран в подходящите 

за това заведения, построени от вярващите социалисти и наречени с ласкавото име – 

лагери. Очевидно “цъфтящия социализъм” и “гниещият капитализъм” имат различно 

Божие здраве, защото цъфтящия цъфтя и прецъфтя, а гниещият още ферментира и все 

не прогнива окончателно.

1. Св. апостол Тит Трябва да кажем, че на острова имало идол на почитаната от езичниците богиня Диана, на който се покланяли и принасяли жертви много елини. Веднъж свети Тит отишъл на мястото, където се събирали нечестивите, и започнал да им проповядва Божието слово, увещавайки ги да се обърнат към истинския Бог. Но понеже хората не го слушали, той се помолил на Бога и идолът паднал и се разсипал в прах. Тогава всички присъстващи се ужасили и петстотин души в този ден повярвали в Христа. А когато по заповед на римския император на остров Крит се строял голям идолски храм в чест на мерзкия бог Зевс (4) и постройката била почти готова, минавайки оттам, Христовият апостол Тит се помолил на истинския Бог и храмът внезапно се сринал до основи.

      Молитви с голява ефективна разрушителна сила, навярно над  7 степен по 

скалата на Рихтер. Дори не ни учудва, че Тит и християните преди него 

непрекъснато се обръщат с божието слово към нечестивци, а не си намерят свестни 

“честиви” слушатели. Навярно и тогава света е бил пълен с нечестивци, като днес. 

Но поне би трябвало да направят опит в това отношение.

     До тук ще спрем със сведенията за праведните контакти през първите векове, между 

християни, езичници и юдеи и колизиите между тях. Предполагаме стана видно, че 

християните, в качеството си на революционна общност се стреми да промени нещата 

директно в утвърдени вече институции, като езичество и юдаизъм. Разбира се за 

юдаизма имаме, тонове изписана литература и езера от мастило, но за езичеството, 

май нищо и то езичеството което нас ни интересува – тук на Балканите, а не някъде из

о-вите Тонго. Затова ще продължим доста по нататък, за сведения след Сердикийския 

Събор, когато верските битки  добиват мащабност в държавен и дори 

континентален характер. Дотук е ясно – християните се мъчат да намерят електорат 

сред твърдите членове на юдеи-езичници и елини-езичници и очевидно срещат отпор 

и понякога и смъртта си. Имаме в наличие само три споменати божества Зевс, Диана и 

Артемида. Не прочетохме обаче, някои християни да са били умъртвени или наказани 

по някакъв начин, когато са проповядвал в собствените си църкви, изглежда такива 

църкви са били рядкост, пък и читателите навярно се досещат, че е къде по-удобмно да 

се влезе в готова вече сграда, като и се смени наименованието, отколкото да се строи 

нова.

След Сердикийския Събор

1.       Св. мъченици Мануил, Савел и Измаил Персийски († 362) Тия трима братя били родом от Персия и били възпитани от майка си в християнска вяра. По 

онова време - в ІV век - имало вече твърде много християни в Персия. Персийският цар 

изпратил тримата братя при император Юлиан да водят с него преговори за мир. Юлиан, 

макар на младост да изповядвал християнската вяра, по-късно се отрекъл от нея и ревностно 

изпълнявал всички езически обреди. Той извършвал някакво тържество в чест на боговете, 

когато пристигнали при него персийските пратеници. Те, разбира се, не поискали да вземат 

участие в това тържество и по заповед на Юлиан били затворени в тъмница.

  Не сме срещнали съобщение в което Юлиан да е изповядвал   християнството, освен във 

анонимни инсинуации, нито ще възразим как “на младост” Юлиан е 

изповядвал християнството, пък той самият нищо не знае за това. Че е бил възпитаван в 

арианската версия на християнството е ясно, но да те обучават в християнство и да 

изповядваш християнство са съвсем различни неща.Тази плитка измислица на БПЦ 

вероятно води началото си от факта, че Юлиан е учил в Атинската школа заедно с Йоан 

Богослов и Григорий Велики. По същата логика, списвателите на БПЦ сайта, можеха да 

кажат, че Йоан Богослов е изповядвал езическа вяра, но след това е отстъпил  в 

християнската, тъй като Атинската школа е била мощна разпространителка на такива 

езически науки, като философия, астрономия, етика, логика, граматика, математика, 

драматургия и т.н. за които болшинството от редовите християнски “просветители” са 

нямали и представа, че съществуват на този свят. И това се учи в тази частна школа до VІ 

в., когато е закрита от Юстиниан Велики. Така, че искаме да сложим в ред представите на 

редовните читатели за представите на нередовните списвачи на фантастика от БПЦ. 

Отстъплението на Император Юлиан от християнството е толкова вярно, колкото Св. 

Йоан  е отстъпил от езичеството и е приел християнството. Наказанието на Юлиан е 

адекватно на мисията на легатите, след като не спазват церемониите на държавата в 

която пристигат - естествено че ще бъдат наказани. А те пристигат като пратеници на 

персийския “цар”, а не на персийската християнска църква.

2.      Св. Теодорит Антиохийски († ок. 362)  - Теодорите! Защо при цар Константин ти разори 

храмовете на древните богове, а гробниците на мъртвите украси и заповяда да 

издигнат над тях църкви? Светият отговорил: Божествените църкви и гробниците на светиите 

са създадени и украсени още от нашите предци, защото Бог е прославил Своите светии, намирайки ги 

достойни за това; удивявам се, управителю, че ти от християнин си станал идолослужител.

     Четем за едно много интересно прекрояване на храмовете, започнало при Константин Велики – Юлиан му е племенник. Разрушават се храмовете на езичниците и върху тях се строят църкви. Теодорит обаче отрича това да е правено от него и пръхвърля вината върху свои предци, очевидно също християни. Виждаме много ясно как се води състезанието между християни и езичници и то е крайно осъдително и непочтено за християните според нас, чиято цел очевидно е не толкова да утвърдят своята религия, но да завладеят сградите на старата религиозна общност. Няма да питаме защо не си издигнат свои храмове на друго място – навярно молитвите им са били немощни да градят собствени храмове и са имали само чудното свойството да разрушават чужди. Пак ще се върна на болшевишките методи, които са същите. Семинариста Йосиф Висарионович приложи такава тактика към християнските църкви – разрушаваше ги и на тяхното място издигаше комунистически министерства и управления (московските небостъргачи), а когато нямаше потенциал да построи нещо ново, то площите се превръщаха в паркове и градинки, басеини и т.н.

3.      Св. Даниил Стълпник (IV) Там научил, че в Анапъл има един запустял идолски храм, в който живеят много нечисти духове. Никой не можел да мине покрай него, защото те като разбойници нападали и убивали пътниците и потопявали плаващите по вода. Светият решил да иде и да живее там, спомняйки си за великия Антоний, който претърпял много нападения от бесовете, но накрая с Божията помощ ги победил и се сподобил с големи блага. Даниил се отправил в празния храм, въоръжен само с непобедимото оръжие на светия кръст и пеейки: “Господ е моя светлина и мое спасение: от кого ще се боя?” И още преди да започне борбата, бесовските пълчища изпаднали в ужас. А духовният воин обикалял храма и осенявал всички ъгли с кръстното знамение, всеки път прекланяйки колена и молейки се на Бога. Когато настъпила вечерта, дошъл началникът на бесовете и започнал да хвърля камъни по светеца, а после се чули страшен рев, вопли и шум, но Даниил без страх стоял на молитва с думите: “И полк да се опълчи против мене, няма да се уплаши сърцето ми”. Така той прекарал първата и втората нощ. На третата нощ видял множество бесове в образа на исполини, с мрачни лица, страшни като човекоядци, скърцащи със зъби, пламнали от гняв против него. Те викали: - Нещастнико, кой те посъветва да дойдеш на мястото, където отдавна живеем? Тук ние сме стопани.Те се хвърлили против Даниил и едни искали да го удавят в морето, а други - да го убият с камъни, но нито един не се осмелил да се приближи до светеца. А той си спомнил думите на Господа: “тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва и пост”, затворил всички входове на храма, като оставил само едно малко прозорче, и започнал да пости и да се моли. За кратко време цялото бесовско пълчище с Божията сила било прогонено и хората започнали да преминават край храма без никаква опасност.

      Един доста дълъг разказ, който поместихме целият. Несъмнено в стил “средновековна готика” и няма никакви позитивни съобщения, водещи до изводи извън църковната фантастика. За нас е важна поредната индикация, че християнския отшелник се настанява в езически храмове и това никак не смущава молитвите му. Малка разновидност на отшелничеството, което избира предимно пусти места. С какви “големи блага” се е “сподобил” не смеем да попитаме. Вероятно същите, когато християни  вегетарианци избират кланица на телета за място на молитвите си.

1. Свв. Евтропий, Клеоник и Василиск Скоро след мъченическата смърт на св. Теодор Тирон в град Амасия (в малоазийската област Понт) умрял управителят, който го осъдил, а на негово място бил назначен друг управител, който със същата строгост започнал да преследва християните. След като приел длъжността, той веднъж заповядал да му прочетат отчета със съдебните дела в управлението на неговия предшественик. Между другото му прочели делото на св. Теодор Тирон. Управителят отишъл да прегледа остатъците от езическото капище, подпалено от мъченика, и след това запитал къде са другите християни, които били заловени заедно с Теодора. Казали му, че всички са в затвора. Той заповядал да доведат при него тримата: двамата братя Евтропий и Клеоник, които били особено близки с Теодор Тирон, и Василиск, племенника на светия мъченик.

      Нещо като конспирацията по подпалването на Райхстага, но в черноморски 

вариант. Явно желанието да се унищожи нещо, което не може да се употреби не е само 

балкански патент, а корените му са далеч в зората на християнството. Нас ни смущава 

най-вече, с каква душевна нагласа християнските началници провъгласяват 

подпалвачи за светци !?

1. Свв. Нотарий, Маркиан и Мартирий (IV в.) Като видели колко е силно влиянието на Маркиан и Мартирий, властващите ариани започнали да употребяват всички средства, за да ги привлекат на своя страна. Арианите изгубили надежда да ги склонят да приемат лъжеучението. Силни пред двореца, те ги осъдили на смърт.

       Виждаме, че арианството е протежирано от римската власт и громи съперниците си, 

които са също християни. Тук вече става въпрос, дали Христос е отделна персона или е 

едно и също с Бог – арианите все още имат някаква реална връзка с текстовете от 

Стария Завет на Библията, които пораждат християнството и за тях най-кратко казано, 

Исус е само син и вестител на Бога и т.н. Мислителите на  модерното християнство 

обаче твърдо вървят към крайна независимост и провъзгласявам Йешуа за Бог и . . .  на 

съборите се ражда най-чудноватото явление на ранното средновековието – “три в 

едно”, една смесица от елински рационализъм, будистки политеизъм и митраистки 

колаборационизъм. Друг важен момент през този период, от Никейския Събор насетне 

е пълната подчиненост на религиозните институции на решенията на императорите. И 

това много ясно се вижда не само от съборите, свиквани винаги по решение на 

властващият монарх, а не на най-високия в йерархията епископ или патриарх; което 

превръща съборите в нещо като партийни конгреси, където само се формулира и 

гласува, това което императора е решил предварително. Т.е. християнството от устно 

предавана религия във всичките и краски и причудливи приумици на фолклорно 

ниво,  се превръща в държавна институция, прошнурована, пронумерована и 

подпечатана от сътветния държавен глава - император.

1. Св. Акакий (IV в.)Когато на епарха се наложило да замине за Апамея и Аполония, той наредил на свети Акакий да го последва. В един от тези градове го въвели в езически храм, но със силата на молитвата той разрушил всички идоли, намиращи се там.

       Очевидно става въпрос за Аполония в Мала Азия, която е в посоката на Апамея  - на 

запад. (Титлата “епарх” е неправилно употребена от съставителите на този текст, тъй като  такива титли има едва след VІ в., когато се въвежда новата административна и 

териториална “темна” терминология). Виждаме отново как християнската молитва 

разрушава всички идоли, но не е казано да е разрушила светилището. То очевидно е 

приватизирано за нуждите на християнските молитвени нужди.

1. Св. Марк Аретусийски († ср. на IV) В царуването на император Константин Велики (337 г.), когато християнската вяра възтържествувала над езичеството, в много градове били построени църкви, а капищата били разрушени. Мнозина християнски епископи получили тогава от царя право да разоряват идолските капища, между които бил и аретусийския* епископ Марко – човек благочестив, свят и ревностен в разпространението на истинската вяра.

      Ние се удивляваме откъде, кога и как са получили такова разрешение 

християните, защото паметник за такъв “лиценз “за разорение” не съществува в 

историята. Дори напротив – съществува Едикт от Константин Велики, който съдържа 

съвсем други разрешения, според които християнине по никакъв начин не са 

привелигирована религия. Тук виждаме как списватели на сайта на БПЦ си 

приписват алибита, каквито всъщност нямат ранните християни за своите 

подпалвачески и разрушителни прояви. В края на този преглед ще публикуваме 

трите едикта на императорите Галерий,  К. Велики и Гратиан, за да се види от 

читателите, че такива височайши разрешения за погроми няма в нито един от трите 

едикта, за нито една религия.

1. Св. Павел Изповедник, архиепископ Цариградски († 350) Св. Павел Изповедник, Архиепископ Цариградски бил от Солун, високопросветен защитник на Православното изповедание против арианите. За вярата Христова заточен в Кукус, Армения - както служил в храма, арианите го удушили с омофора му в 350 година.

      Четем, че вида на закачките, които християните имаха с езичниците продължават и помежду им, дали поради намаляване броя на езичниците или поради други страстни подбуди – не се наемаме да разследваме.

1. Св. Евстатий Антиохийски († 360) При моста на река Кура, където по-рано се намирало капище на езическите жреци, била устроена кръщелня, където свети Евстатий кръстил управителите на грузинските области, воеводите и царедворците, поради което мястото било наречено "Мтаварта санатлави”, тоест "купел на велможите”. Дори император Константин, по свидетелство от Бога, писал на никомидийците, че Евсевий бил съюзник и помощник на жестокия гонител и мъчител на християните Ликиний, че с безсрамие защитавал навсякъде отхвърлената лъжа на арианите и отишъл още по-далеч, като излъгал самия император Константин.

     Е, как да е писал Константин Велики че Евсевий го е излъгал, след като Евсевий е любимец на император Константин и дори го кръщава в арианската вяра малко преди смъртта му !? Или Константин е писал след смъртта си – може, няма да спорим.

1. Св. Аврамий Затворник и блажена Мария, негова племенница († 360) Тогава блаженият с усърдие се зае да построи Божий храм и не след дълго издигна прекрасна църква и я украси с изключително благолепие. Докато тя се строеше, св. Аврамий отиваше сред идолите и се молеше на Бога без да каже дума на когото и да било, а след като завърши строежа на църквата, продължи в нея своя молитвен подвиг. …………Щом свърши молитвата, излезе от църквата, отиде и събори езическия жертвеник, а идолите им разби. 

     Четем как верската нетърпимост на християните непрекъснато ги подтиква към разрушения спрямо  предишната религия – дори да имат своя църква, ходят и разбиват другите светилища. Е, как моля няма да им секат главите !? Те по нищо не са се различавали от днешните талибани например, които разрушиха всички будистки и християнски постройки и храмове до които успяха да стигнат.

1. Св. Артемий († 361) Той (Юлиан .б.м.) открито показвал пренебрежение към ония християни, които били с граждански заслуги. Лишавал ги от местата и длъжностите им. Сам извършвал тържествено езически обряди. Принуждавал християните със свои средства да възстановяват разрушените езически храмове.

     Справедливо решение,  което не можем да не приветстваме от днешната гледна 

точка на граждани на ХХІ в. Чудим се, кога социалистите ще платят за 

разрушаването на църквата Св. Крал и избитите под нея хора в София, когато я 

взривиха с комисарско дръзновение? Към този въпрос може да приложим и 

съобщението, че християнският епископ Babylas ( ІІІ в.) е бил погребан в района на 

светилището на Аполон в Дафне и когато император Юлиан нарежда да се екхумира 

и останките му да се махнат от района на езическия храм – християните се 

разбунтуват и правят големи протестни шествия. Много странни са тези тези 

решения на вярващите в истинския Бог – да погребват епископите  си в езическите 

храмове на Неистинските богове и да извършват молитвите си пак в тези мерзки 

езически храмове, както прави това Аврамий в т. 10 по-горе.

1.  Св. Евпсихий († 362) Денят на сватбата му съвпаднал с годишния празник в чест на езическия идол Фортуна (щастие)………..През време на сватбеното угощение Евпсихий забелязал големи тълпи от езичници, които отивали към капището за жертвоприношение. В сърцето му пламнала свещена ревност по Бога. Той взел със себе си няколко християни, отишъл и счупил идола и разрушил капището…….. Като узнал за станалото в Кесария Кападокийска, Юлиан бил обхванат от голям гняв и решил да отмъсти не само на Евпсихий, но и на всички християни в целия град. Жителите на Кесария той обложил с големи данъци, лишил града от привилегиите, които имал като главен град на областта и поискал незабавно да бъде възобновено разрушеното капище. Евпсихий бил подложен на страшни мъчения. Окован във вериги, той бил хвърлен в тъмница. Често го извеждали и жестоко го мъчели по различни начини. Той обаче мъжествено понасял всички страдания и твърдо изповядал вярата си в Христа Иисуса. Дълго време продължили тези изтезания, но мъченикът останал непоколебим в своите християнски убеждения. Най-после той бил посечен с меч. Идолското капище обаче не било въста-новено, защото император Юлиан заминал на война с персите и повече не се върнал в Кесария Кападокийска,

     Много интересно как биха реагирали християните, ако някой се вдигне от масата 

на турска сватба и отиде и разруши например иконостаса на съседната църква по 

внушение от Пророка ?. Днес радикалните мюсулмани какво правят в Сирия – почти 

същото, което са правили християните, навярно пак по същите места. Очевидно е, че 

за верският фанатизъм няма оправдание, ако ще да го оневиняват всички 

религиозни емисари и проповедници по всички налични сайтове. А Евпсихий може 

би е нямал чак толкова голява вина горкия – подпил на сватбата си, усетил се голям 

юнак и решил да се саморазправи с Фортуна. Тя обаче не му се усмихнала и оставил 

жена си вдовица според разглежданото съобщение.

13.   свети Евсигний бил задържан за мъчения поради следното обстоятелство. Един ден той отивал в църквата и по пътя си срещнал двама езичници, между които се завързал някакъв спор, който преминал в препирня. Когато свети Евсигний се изравнил с тях, те го спрели с думите:- Известно ни е, доблестни човече, че ти дълго време си бил воин и затова знаеш законите - молим те, разгледай нашия спор и произнеси своя справедлив съд. Свети Евсигний изпълнил молбата им и разгледал делото им, както изисквала справедливостта; единият се оказал прав, а другият не. Последният се обидил, отишъл при царя и му донесъл, че Евсигний е християнин. Царят заповядал да задържат светеца и да го доведат при него на съд. Заставайки пред мъчителя, свети Евсигний без страх го изобличил за това, че не следва примера на Константин Велики, а се е отрекъл от Христа и преминавайки в езичество, е заменил поклонението на истинния Бог с почитане на идолите. При това свети Евсигний възхвалявал вярата и благочестието на Константин Велики, разказвайки последователно как той видял Кръста на небето и с Неговата сила победил враговете, как, оставяйки езичеството, с цялото си сърце се прилепил към Господ Иисус Христос, просвещавайки с вяра и свето кръщение не само себе си, но и цялата вселена. Облажавайки по този начин Константин Велики, свети Евсигний в същото време изобличавал богоотстъпника и го укорявал за нечестието му. Не желаейки да слуша тези укори, Юлиан заповядал да отсекат главата на Христовия воин. Така свети Евсигний загинал мъченически за Христа в сто и десетата година от живота си и се преселил във вечния живот, където не съществува време.

   Този текст, касае времето на император Юлиан. Виждане на “кръста на небето” се отнася за легендарната битката на Константин Велики с Максенций на Малвийският мост през 28 октомври 312 г.. По това време не само Константин Велики не е християнин, но и кръста не е намерен още от майка му в Йерусалим, да не говорим, че кръста не е кръст, а са два дирека във формата на Т на който се завързват престъпилите римските закони – не са ги приковавали, метала е бил лукс за такива провинения.. Как тези видения и победи ще са съпътстващи биографията на Константин Велики преди още да са се случили е от компетенцията само са християнските списватели на сайта на БПЦ, ние нямаме способностите на Хърбърт Уелс да разкажем за тяхното пътешествие назад във времето. Тук искаме да припомним за откриването на кръста от майката на Константин – Елена, тъй като описанията при намирането на кръста много наподобяват точно идолопоклонничество. И така, отишла Елена, майката на Константин Велики  в новият Йерусалим (стария  е бил изравнени със земята от римляните) е решила да открие кръста на който е бил разпнат Исус. Разпитала, поровили – намерили, но намерили три кръста,  как да познаят кой е на Исус и кой не е ?. И християните използват метод много по-надежден и по точен от радиоктивният разпад на изотопа С-14 – взимали всеки от кръстовете и допирали до тях болни и сакати. Който бил на Исус лекувал и изцелявал, като дори бил съживен и един мъртвец.  Между впрочем нека приложим оригиналното описание от православният сайт:

      „Света Елена пожелала най-вече да открие самия Кръст, на който бил разпънат Спасителят. След дълги издирвания били намерени трите кръста, зарити в земята. При тях се намирала дъската с надписи. Но как да узнае кой от трите кръста е бил кръстът на Спасителя? По съвета на архиепископ Макарий били допрени кръстовете един след друг до болна жена. Щом се допрял до нея Христовият кръст, тя оздравяла. Умрял човек, когото носели към гробището, възкръснал, като бил доближен до животворящия Христов кръст. Тези чудеса разрешили всички съмнения”. http://www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/09.14_Krustovuzdvizhenie.htm   В началото на страницата пише, че „На 14 септември 407 г. Св. Йоан Златоуст предал Богу дух, но заради празника Кръстовъздвижение Църквата почита паметта му един ден по-рано - на 13 ноември”. Тъй като пишещият тези редове е роден на 14 септември, то най-учтиво ви уверява, че предният ден на рождената му дата не е 13 ноември.

     Тук има много тънки два сюрреалистични момента – след като християните обожествяват предмети, а Светият кръст от която и страна  да се погледне е предмет и то дървен, скован от езичници-римляни, какво различава Божият дървен кръст от дървеният идол !? – ние не виждаме абсолютно никаква разлика. И второ, ако кръста е съживил мъртвец, а това е казано и писано, че е станало, какво би му попречило на този Свят кръст да съживи и Исус след като последният е окачен на кръста !? Според нас пречки не съществуват и при това положение тайната на възкресението не е в Исус, а в кръста от дърво, сиреч в идола. Обратната връзка, Исус да е предал божествеността на възкръсването върху кръста също не работи гладко много добре при тази ситуация, защото Исус и преди и след възкръсването се е допирал, целувал и прегръщал с учениците и ученичките си – те защо не възкръснаха от тези контакти след смъртта си, ами си отидоха мърцина навеки, кой обесен, кой обезглавен !?  Смеем да предположим, че възкресението е свързано с известно дезфрагментация на молекулните връзки и от там на лицевите мускули, защото учениците на Исус не го познават след три дни, но както и да е – продължаваме.

14.   Св. Василий Анкирски († 363) Нечестивците, обзети от ярост, го повели при хегемона Сатурнин : Този човек създава размирици в града, мами и вкарва хората в заблуда и е стигнал дотам в дързостта си, че кара да разрушават жертвениците и не се свени да хули царя.

     Тук имаме не пряко разбиване на езически жертвеници и идоли, а само подтикване да се прави това. Според днешното законодателство, в цивилизованите държави, подтика към престъпление се наказва по- строго дори от самото извършване на престъплението. Каквото и да е било законодателството в средата на ІV в., то това е било нарушение отново на обществените закони, а не на църковните.

15.   Св. Емилиан Доростолски († 363) в град Доростол (днешния български град Силистра) в областта Мизия той назначил безмилостен мъчител, на име Капитолин, губител на хора и служител на идолите. Като пристигнал в града, той отишъл първо в идолското капище, принесъл жертва на бесовете и се поклонил на бездушните идоли……….Емилиан, роб на един уважаван началник, езичник. По време на пиршеството на управителя с началниците, като използувал удобния момент, той влязъл, без никой да го види в идолското капище, като носел със себе си железен чук и започнал да удря идолите; той ги разбил на парчета, разрушил олтарите им, разпръснал жертвите им, счупил огромните светилници, които стояли пред идолите.

      Намираме и кратко обяснение, що е това “езическо капище”. Идолите, очевидно са статуи, ни повече ни по-малко като тези на Христос и Богородица в някои от днешните християнски църкви ( няма да се спираме, кои църкви са с икони, кои със статуи, кои без нито едно от двете, поради липсата на връзка на този проблем с езичеството). Тези статуи си имат и олтари, т.е. са оградени с нещо на което се поставят “езически дарове”. Жертвите на идолите се поставяли на олтарите, а след това се изяждали от богомолците, очевидно след като се сготвят или изпекат. Същото правят и до днес християните с агнешката “жертва” на курбана, само терминологията е малко различна, за успокоение на душите християнски.Четем и нещо много любопитно – огромни светилници пред идолите. Виждаме, откъде  християнските църкви навярно са взели идеята да свещниците – от езическите храмове, ако не са я купирали от тях, то съвпадението е Божия шега.

16.   Св. Мелетий Антиохийски († 381) Подир Констанций на престола се възкачил Юлиан, племенник на Константин Велики. Юлиан бил възпитан в християнската вяра, но в душата си я мразел и, щом станал император, се отрекъл от нея и почнал с най-голямо усърдие да служи на езическите богове. Като се убедил, че жестоките гонения не пречат на християнството да се разпространява, Юлиан прибягнал до по-хитри мерки. Той обявил пълна веротърпимост, върнал от изгнание всички заточени епископи – както православни, така и ариани. Надявал се, че със своите спорове за вярата те сами ще му помогнат да ослаби силата на християнството. Заедно с други епископи и Мелетий бил върнат. Но той намерил православните разделени помежду си: едни признавали за епископ Павлин, избран по време на неговото отсъствие, други очаквали завръщането на Мелетий. Тия разпри огорчавали светителя и той с кротост се стараел да въдвори мир и съгласие.

      Четете драги читатели, че за ранното християнство угода няма. Обявил император Юлиан верска търпимост, но това е нищо за жадната християнска душа, бленуваща да разруши всички други неистински Божии сгради и да изтреби всички несъгласни с постулатите за Истинския Бог, по същество назарейски кандидат-цар на еврейското сателитно царство в рамките на Римската империя. Няма българин, който дълбоко да не се е възмущавал от днешното състояние на църквата Св. София в Истамбул, оградена с четири минарета, но виждате какво са вършили хртияните на времето. От всичко което минахме до тук може доста спокойно да се заяви без опасност от генерални грешки  – каквото са дробили християните – това са и сърбали впоследствие; историята се повтаря поне по отношение на институционалната приемственост с подозрителна еднаквост дори в детайлите.

17.    Св. Кирил Йерусалимски (318—386) В краткото си царуване Юлиан (361-363 г.) употребявал всички средства, за да унищожи християнството и да възстанови езичеството, към което бил привързан с цялата си душа. Като се убедил, че явното гонение няма да доведе до желаната цел, той действал отначало повече по хитър начин. Той проявявал към християните най-голямо презрение, стараел се да ги лиши от възможност за просвета, забранявал им да имат училища, отнемал доходите от християнските храмове и с тия пари съграждал и украсявал езическите капища и устройвал при тях училища и болници. Той облагодетелствал юдеите, само защото те били врагове на християните. Мислейки да нанесе най-жесток удар на християните и да докаже неверността на пророчествата, той имал намерение да възобнови в предишното великолепие разрушения през войните йерусалимски храм. Затова той свикал в Йерусалим юдеите, които вече дълго време се скитали  безотечествено по разните страни; защото по времето на император Адриан, по причина на станалия бунт, на тях било забранено да живеят в Йерусалим. Град Йерусалим изгубил своето име и се наричал "Емия Капитолина". Император Константин бил възвърнал на Йерусалим предишното название и с тържеството на християнската вяра градът придобил значение, ненавистно на юдеите, и станал предмет на благоговение за християните. Можем да си представим с каква радост юдеите се отзовали на поканата на царя. На тълпи те идвали в Йерусалим, пълни с радостни очаквания. Защото с възобновяването на храма те свързвали и надежди за своето освобождение от властта на иноплеменниците и за възстановяване на старото величие. Всеки от тях бил готов да пожертва част от имуществото си за постройка на храма. Жените давали скъпите си украшения. Всички се готвели да вземат участие в свещеното дело. Юлиан щедро помагал с пари; поставил един от сановниците си да ръководи работите и обещал, когато храмът бъде построен, сам заедно с юдеите да принесе жертва на Господа Саваота като благодарност за успеха на делото и за тържество над християните. Отивайки на поход против персите, той писал на юдеите: "Молете се да се върна победител!

    Списвача на официалният сайт на БПЦ вече е забравил, какво заяви в предната т. 16 и това е твърде смущаващо обстоятелство, хвърлящо сянка върху способностите на радетелите на истинския Бог. Обявата на “пълна веротърпимост” от Юлиан от т.16 ярко контрастира на “употребил всички средства за да унищожи християнството”. Юлиан можеше да изреже главите на всички християни ( това средство му е във възможностите, но той не го използва) и да приключи с тях, поне в близките години. Тези мисли изглежда не могат да просветнат в благочестивата глава на писача на сайта на БПЦ; за такива като него един  дякон-знаменосец преди време каза – “всекиму – своето”.

18.   Св. Григорий Богослов (Григорий Назиански) (Назианзин) (326—390)   Между 379 и 381 година настъпил върховният момент от неговия живот………"Не по добра воля, а насилствено увлечен от други", св. Григорий се явил в Цариград като защитник на Словото. Той не намерил тук нито един православен храм: всички били заграбени от еретиците – ариани. Наложило се да извършва божествената служба в частен дом, в бедна къща. 

     Отново много странна мисъл от автора на тези сведения. Откъде ще пристигнат тези “православни храмове” – навярно от Сириус със DHL , след като до този момент, от едикта на Диоклециан до 379-381 няма нито един православен император или епископ в КПол !? Никой не се е сетил до ІV в. да манипулира Старият завет с измислици и да обяви Йешуа за Бог – той все още е Месията, избраника на Бога или сънът му, но не е Бог. Също така и на Светия Дух не са дадени ипостасни акушерски привилегии in vitro по отношение на Богородица. Също така не са унищожени всички книги, които по късно Ватикана ще сметне за излишно обременителни и ще ги изгори. Изкушени сме да посочим някои от тях, достигнали до наши дни въпреки вековните аутодафета:

«Евангелие Псевдо-Матфея» или «Книга о происхождении блаженной Марии и детстве Спасителя» сообщает о юности Иисуса;«Протоевангелие Иакова» (Иакова, брата Господня) описывает время от рождения Спасителя до избиения младенцев;«Евангелие от Иакова» (продолжение «протоевангелия от Иакова»). Детство Иисуса от зачатия до 12 лет. Зачатие, рождение, бегство и жизнь в Египте в течение 3 лет, возвращение и жизнь в Назарете до 12 лет. Происхождение текста неизвестно;«Книга Иосифа плотника» — история Иосифа-обручника;«Евангелие детства», приписываемое апостолу Фоме (читалось гностиками во II веке);Арабское «Евангелие детства» — о пребывании Спасителя в Египте; «Тибетское Евангелие» («Тибетское сказание об Иисусе») — одно из «евангелий детства», согласно которому Иисус провёл свои ранние годы в Тибете и Индии;«Иисус в храме» — 3-дневный спор 12-летнего Иисуса с иудейскими фарисеями в Иерусалимском храме по поводу уже пришедшего Мессии. Происхождение и автор текста неизвестны;«Евангелие от Марии»,«Евангелие от Никодима»,«Евангелие от Апеллеса»,«Евангелие 12 апостолов»,«Евангелие от евреев»,«Евангелие от Петра»,«Евангелие от Иуды»,«Евангелие от Филиппа», «Евангелие от Фомы»,«Евангелие от Варнавы»,«Евангелие от Ессеев»,«Тайное Евангелие от Марка»,«Евангелие от Египтян»,«Евангелие от Андрея Первозванного»,«Деяния Петра и Павла»,«Деяния Варнавы»,«Деяния Филиппа в Элладе»,«Деяние Фомы» (древнего происхождения),«Деяния Иоанна»,«Успение Блаженной Девы Марии»,«Деяния святого апостола и евангелиста Иоанна Богослова»,«Деяния и мученичество апостола Матафия»,«Деяния Павла»,«Деяния Павла и Феклы»,«Деяния святого апостола Фаддея, одного из двенадцати»,«Деяния Филиппа»,«Мученичество святого апостола Павла»,«Мученичество святого и преславного первоапостола Андрея»,«Учение Аддая апостола»,«Послание Авгаря ко Христу»,«Послание Христа к Авгарю»,«Переписка апостола Павла с Сенекой» (14 писем, упоминаются начиная с Иеронима Стридонского, до XV—XVI веков считались подлинными (автентични . б.м.), затем была установлена их подложность (фалшивост – б.м.),«Послание к Лаодикийцам», послания Климента Епископа (5 шт.), «Послание апостола Варнавы»,«Послание апостола Петра к апостолу Иакову»,«Послание двенадцати Апостолов»,«Третье послание апостола Павла к Коринфянам»,«Послание Дионисия Ареопагита»,«Слово св. Иоанна Богослова»,«Апокалипсис Иоанна» (существенно отличный от канонического), другой «Апокалипсис Иоанна» (открыт в 1595 г.),«Апокалипсис Петра»,«Апокалипсис Павла»,«Откровение Варфоломея»,«Пастырь Ермы»,«Хождение апостола Павла по мукам»,«Тайная Книга Иоанна»,«Тайная Книга Иакова»,«Диалог Спасителя»,«Книга Фомы»,«Беседа трёх святителей»,«Сон Богородицы и сказание о почитании 12-ти пятниц»,«Сказание о двенадцати пятницах»,«Сказание о Макарии Римском»,«Сказание о подвигах Фёдора Тиринина», «Евангелие мира от ессеев» - последното евангелие  в руски превод тук:        https://sites.google.com/site/runiistoriaii/the-essene-gospels-of-peace

19.   Св. Амвросий Медиолански (ок. 334/40—397) Император Теодосий уважавал светителя. При високите си достойнства Теодосий понякога се предавал на необуздан гняв. Веднъж в Солун разбунтувалият се народ убил един военачалник, пратен там от царя. Това тъй раздразнило Теодосий, че в гнева си предал на смърт множество народ, който се бил събрал за някакъв празник в цирка.

     Щом празника се претупва от християните с безличното определение  някакъв, то очевидно е езически и той като точно Императора Теодосий е този, който въвежда християнската религия като задължителна в Римската империя, то не е трудно да се досетим, че е била извършена сеч на езичници в цирка. Цирковете винаги са били любимо място за разправии не само от религиозно естество, но и от политическо.

    Ще приложим и трите едикта, на Галерий, на Константин и Лициний (едикта е издаден от името на двамата съимператори, въпреки че християнски обучената аидитория винаги забравя за Лициний, когато упоменава този едикт) и този на Юлиан от остатъците от текстовете достигнали до нас:

І. Едик на Галерий

1. Inter cetera quae pro rei publicae semper commodis atque utilitate disponimus, nos quidem volueramus antehac iuxta leges veteres et publicam disciplinam Romanorum cuncta corrigere atque id providere, ut etiam Christiani, qui parentum suorum reliquerant sectam, ad bonas mentes redirent,2. siquidem quadam ratione tanta eosdem Christianos voluntas invasisset et tanta stulti tia occupasset, ut non illa veterum instituta sequerentur, quae forsitan primum parentas eorundem constituerant, sed pro arbitrio suo atque ut isdem erat libitum, ita sibimet leges facerent quas observarent, et per diversa varios populos congregarent. 3. Denique cum eiusmodi nostra iussio extitisset, ut ad veterum se instituta conferrent, multi periculo subiugati, multi etiam deturbati sunt. 4.Atque cum plurimi in proposito perseverarent ac videremus nec diis eosdem cultum ac religionem debitam exhibere nec Christianorum deum observare, contemplatione mitissimae nostrae clementiae intuentes et consuetudinem sempiternam, qua solemus cunctis hominibus veniam indulgere, promptissimam in his quoque indulgentiam nostram credidimus porrigendam. Ut denuo sint Chrsitiani et conventicula sua componant, ita ut ne quid contra disciplinam agant. 5. <Per> aliam autem epistolam iudicibus significaturi sumus quid debeant observare. Unde iuxta hanc indulgentiam nostram debebunt deum suum orare pro salute nostra et rei publicae ac sua, ut undique versum res publica praestetur incolumis et securi vivere in sedibus suis possint. ’

    Българска интерпретация на латинския текст на едикта на император Галерий, цитиран от Лактанций  (Lactantius,De Mortibus persecutorum, 34, 1-5), на проф. д-р Мария Костова, Катедра по класическа филология, СУ «Св. Климент Охридски.  http://www.law.uni-sofia.bg/LS/PL311/default.aspx

1. Сред нещата, които поставяме винаги в изгода и от полза за държавата, е това, че ние досега сме искали, всъщност, да направляваме всичко според древните закони и римското обществено устройство, както и да се грижим така, че и християните, които оставиха пътя на своите деди, да се върнат към добронамереността;

2. Тъй като същите тези християни ги бе обхванало желание, поради някакво важно съображение, и ги бе обзела толкова голяма неразумност да не следват древните обичаи, установени от по-рано от техните предци, и по собствено решение, и както желаеха, така си създаваха закони, които да съблюдават, а и по разни места обединяваха различни народи.

3. Когато после излезе такова наше нареждане, според което те да се придържат към древните обичаи, мнозина се подчиниха поради страх от осъждане, а мнозина бяха дори прогонени.

4. И след като твърде много (християни) упорстваха в намерението си, и виждахме, че те, нито показват почит към боговете и дължимата набожност, нито уважават християнския бог, ние сметнахме, с оглед на нашата най-блага милост, имайки пред вид и постоянния обичай, според който обикновено оказваме снисхождение на всички хора, че трябва и спрямо тях да бъде дадена нашата незабавна снисходителност. И нека християните да съществуват и да организират своите събирания, но така, че да не вършат нищо противно на реда.

5. Чрез друг рескрипт до съдиите ще посочим какво следва да съблюдават. След тази наша снизходителност християните ще трябва да молят своя бог за нашето благо, това на държавата и за себе си, та навред държавата да се запази в своята цялост, а те да могат да живеят спокойни по своите места.

ІІ. Милански едикт

http://www.fordham.edu/halsall/source/edict-milan.asp

Lactantius, Mort. Pers. ( Fritzsche, Lactantius, Opera, II, Leipzig, 1844, pp. 288-289 ).

     XLVIII. Licinius vero accepta exercitus parte ac distributa traiecit exercitum in Bithyniam paucis post pugnam diebus et Nicomediam ingressus gratiam deo, cuius auxilio vicerat, retulit ac die Iduum Iuniarum Constantino atque ipso ter consulibus de resituenda ecclesia huius modi litteras ad praesidem datas proponi iussit :

     2. ‘ Cum feliciter tam ego [quam] Constantinus Augustus quam etiam ego Licinius Augustus apud Mediolanum cinvenissemus atque universa quae ad commoda et securitatem publicam pertinerent, in tractatu haberemus, haec inter cetera quae videbamus pluribus hominibus profutura, vel in primis ordinanda esse credidimus, quibus divinitatis reverentia continebatur, ut daremus et Christianis et omnibus liberam potestatem sequendi religionem quam quisque voluisset, quod quicquid <est> divinitatis in sede caelesti. Nobis atque omnibus qui sub potestate nostra sunt constituti, placatum ac propitium possit existere.

3. Itaque hoc consilium salubri ac reticissi ma ratione ineundum esse credidimus, ut nulli omnino facultatem abnegendam putaremus, qui vel observationi Christianorum vel ei religioni mentem suam dederet quam ipse sibi aptissimam esse sentiret, ut possit nobis summa divinitas, cuius religioni liberis mentibus obsequimur, in omnibus solitum favorem suum benivolentiamque praestare.

4. Quare scire dicationem tuam convenit placuisse nobis, ut amotis omnibus omnino condicionibus quae prius scriptis ad officium tuum datis super Christianorum nomine <continebantur, et quae prorsus sinistra et a nostra clementia aliena esse> videbantur, <ea removeantur. Et> nunc libere ac simpliciter unus quisque eorum, qui eandem  observandae religionis Christianorum gerunt voluntatem. Citra ullam inquietudinem ac molestiam sui id ipsum observare contendant.

5. Quae sollicitudini tuae plenissime significanda esse credidimus, quo scires nos liberam atque absolutam colendae religionis suae facultatem isdem Christianis dedisse.

6. Quod cum isdem a nobis indultum esse pervideas, intellegit dicatio tua etiam aliis religionis suae vel observantiae potestatem similiter apertam et liberam pro quiete temporis nostri <esse> concessam, ut in colendo quod quisque delegerit, habeat liberam facultatem. <Quod a nobis factum est. Ut neque cuiquam> honori neque cuiquam religioni <detrac tum> aliquid a nobis <videatur>.

7. Atque hoc insuper in persona Christianorum statuendum esse censuimus, quod, si eadem loca, ad quae antea convenire consuerant, de quibus etiam datis ad officium tuum litteris certa antehac forma fuerat comprehensa. Priore tempore aliqui vel a fisco nostro vel ab alio quocumque videntur esse mercati, eadem Christianis sine pecunia et sine ulla pretii petitione, postposita omni frustratione atque ambiguitate restituant ;

(8) qui etiam dono fuerunt consecuti, eadem similiter isdem Christianis quantocius reddant, etiam vel hi qui emerunt vel qui dono fuerunt consecuti, si petiverint de nostra benivolentia aliquid, vicarium postulent, quo et ipsis per nostram clementiam consulatur. Quae omnia corpori Christianorum protinus per intercessionem tuam ac sine mora tradi oportebit.

9. Et quoniam idem Christiani non [in] ea loca tantum ad quae convenire consuerunt, sed alia etiam habuisse noscuntur ad ius corporis eorum id est ecclesiarum, non hominum singulorum, pertinentia, ea omnia lege quam superius comprehendimus, citra ullam prorsus ambiguitatem vel controversiam isdem Christianis id est corpori et conventiculis eorum reddi iubebis, supra dicta scilicet ratione servata, ut ii qui eadem sine pretio sicut diximus restituant, indemnitatem de nostra benivolentia sperent.

10. In quibus omni bus supra dicto corpori Christianorum intercessionem tuam efficacissimam exhibere debebis, ut praeceptum nostrum quantocius compleatur, quo etiam in hoc per clementiam nostram quieti publicae consulatur.

11. Hactenus fiet, ut, sicut superius comprehensum est, divinus iuxta nos favor, quem in tantis sumus rebus experti, per omne tempus prospere successibus nostris cum beatitudine publica perseveret.

12. Ut autem huius sanctionis <et> benivolentiae nostrae forma ad omnium possit pervenire notitiam, prolata programmate tuo haec scripta et ubique proponere et ad omnium scientiam te perferre conveniet, ut huius nostrae benivolentiae [nostrae] sanctio latere non possit. ’

13.  His litteris propositis etiam verbo hortatus est, ut conventicula <in> statum pristinum red derentur. Sic ab eversa ecclesia usque ad restitutam fuerunt anni decem, menses plus minus quattuor.

        ОТДАВНА  УСТАНОВЕНОТО, ЧЕ  РЕЛИГИОЗНИТЕ  СВОБОДИ  НЕ  ТРЯБВА  ДА  СЕ ОГРАНИЧАВАТ,  А  НАПРОТИВ,  ТРЯБВА  ДА  СЕ  ПРЕДОСТАВЯТ  ПРАВА  НА  ВСЕКИ  ДА  СЕ ГРИЖИ  ЗА  БОЖЕСТВЕНИТЕ  НЕЩА  СПОРЕД  УМА  И  ВОЛЯТА  СИ,  ПО  СОБСТВЕНО ЖЕЛАНИЕ  И  ИЗБОР,   НИЕ  ЗАПОВЯДАХМЕ  И  ХРИСТИЯНИТЕ  ДА   ИЗПОВЯДВАТ  ВЯРА,  СЪГЛАСНО ИЗБРАНАТА  ОТ  ТЯХ  РЕЛИГИЯ.  НО ТЪЙ КАТО В ТОЗИ УКАЗ, КОЙТО  ИМ ПРЕДОСТАВЯШЕ ТАКОВА ПРАВО, НА  ПРАКТИКА  БЯХА  УКАЗАНИ  МНОГО  РАЗЛИЧНИ  УСЛОВИЯЬ  ТО  МОЖЕ  БИ  НЯКОИ  ОТ ТЯХ  СКОРО СРЕЩНАХА ПРЕПЯДСТВИЯ  ЗА  ТАКОВА  СЪБЛЮДАВАНЕ.  КОГАТО  НИЕ ПРИСТИГНАХМЕ  БЛАГОПОЛУЧНО  В  МЕДОЛАН,  АЗ  КОНСТАНТИН  АВГУСТ  И  ЛИКИНИЙ  АВГУСТ  ОБСЪДИХМЕ  ВСИЧКИ  ВЪПРОСИ  КАСАЕЩИ  ОБЩЕСТВНЕНАТА ПОЛЗА  И  БЛАГОПОЛУЧИЕ,  А  ИМЕННО,  ДАРЯВАМЕ НА ХРИСТИЯНИТЕ    ВСИЧКИ  ОСТАНАЛИ  СВОБОДАТА  ДА  ИЗПОВЯДВАТ  ТАЗИ  РЕЛИГИЯ,  КОЯТО ВСЕКИ ЖЕЛАЕ,   ДАНО   НАМИРАЩОТО  СЕ  В  НЕБЕСАТА  БОЖЕСТВО  ( ГР. ТЕКСТ:  ДАНО  БОЖЕСТВОТО,  КАКВОТО И ДА Е ТО, И  И  ИЗОБЩО  ВСИЧКО  КОЕТО  СЕ  НАМИРА  НА  НЕБЕТО)  ДА  БЪДЕ  МИЛОСТИВО  КЪМ  НАС  И  КЪМ  ВСИЧКИ,  НАМИРАЩИ  СЕ  ПОД  НАША  ВЛАСТ.  И  ТАКА  НИЕ,  РЪКОВОДЕНИ  ОТ  ПРАВИЛНИ  И  ЗДРАВОМИСЛЕЩИ  РАЗСЪЖДЕНИЯ  ПРИЕХМЕ  РЕШЕНИЕТО ДА НЕ ЛИШАВАМЕ НИКОГО ОТ  СВОБОДАТА  ДА  СЛЕДВА  И  СЕ  ПРИДЪРЖА  КЪМ  ХРИСТИЯНСКАТА ВЯРА,  И  НА  ВСЕКИ ДА  БЪДЕ  ДАДЕНА  СВОБОДА  ДА  ИЗПОВЯДВА  ТАЗИ  РЕЛИГИЯ,  КАКВАТО  СЧИТА  НАЙ-ДОБРА  ЗА СЕБЕ  СИ,  ТА ВЪРХОВНОТО БОЖЕСТВО, ПОЧИТАНО  ОТ  НАС ПО  СВОБОДНО  УБЕЖДЕНИЕ  ДА  МОЖЕ  ДА  ПРОЯВИ  КЪМ  ВСИЧКИ  ОБИЧЛИВА  МИЛОСТ  И  БЛАГОВОЛЕНИЕ  КЪМ  НАС. 

     ПОРАДИ  ТОВА  Е  НАДЛЕЖНО  ТВОЯ  ЧЕСТ  ДА  ЗНАЕ,  ЧЕ ЗА НАС ЩЕ БЪДЕ УГОДНО ДА

 РАЗБЕРЕМ, ЧЕ  ОТСТРАНЯВАНЕТО НА  ВСИЧКИ  ОГРАНИЧЕНИЯ,  КОИТО  МОЖЕШЕ  ДА  СЕ  

ИЗТЪЛКУВАТ  В  ДАДЕНИЯТ  ТИ  ПО-РАНО  УКАЗ  КАСАЕЩ  ХРИСТИЯНИТЕ ( ГР. ТЕКСТ:  “ТАЗИ 

НАША  ВОЛЯ  СЕ  НАЛАГА  ДА  ИЗЛОЖИМ  ПИСМЕНО,  ЗА  ДА  БЪДАТ  ОТСТРАНЕНИ  ВСИЧКИ  

ОГРАНИЧЕНИЯ,  КОИТО  СЕ  СЪДЪРЖАХА  В  ИЗПРАТЕНИЯТ  ПО  РАНО  ДО ТВОЯ  ЧЕСТ  УКАЗ  

КАСАЕЩ ХРИСТИЯНИТЕ,  КОЙТО  НИ  СЕ  СТРУВА  НЕДОСТАТЪЧНО  ДОБЪР  И  СЪОБРАЗЕН  С 

НАШАТА  КРОТОСТ”)  ВЕЧЕ  ЩЕ  БЪДАТ  ОТСТРАНЕНИ И ЗА  В  БЪДЕЩЕ  ВСЕКИ  ОТ  ЖЕЛАЕЩИТЕ  

ДА  СЕ ПРИДЪРЖА  КЪМ  ХРИСТИЯНСКАТА РЕЛИГИЯ  ДА  ИЗВЪРШВА  ТОВА  СВОБОДНО  И  

БЕЗПРЕПЯТСТВЕНО,  БЕЗ  ВСЯКАКВИ  ПРИТЕСНЕНИЯ И ЗАТРУДНЕНИЯ ЗА  СЕБЕ СИ.  НИЕ 

СЧЕТОХМЕ ЗА НУЖНО ДА ОБЯВИМ  ТОВА  ТВЪРДЕ  ОБСТОЯТЕЛСТВЕНО  ЗА  ТВОЕТО 

ПОПЕЧИТЕЛСТВО,  ЗА  ДА  ЗНАЕШ,  ЧЕ НИЕ  ДАРИХМЕ  И  ХРИСТИЯНИТЕ  С  ПРАВАТА   

СВОБОДНО  И   НЕОГРАНИЧЕНО  ДА  ИЗПОВЯДВАТ  СВОЯТА  РЕЛИГИЯ.  ВИЖДАЙКИ,  ЧЕ ТОВА  ИМ  

Е ПОЗВОЛЕНО,  ТВОЯ ЧЕСТ  ЩЕ РАЗБЕРЕ,  ЧЕ СЪЩАТА СВОБОДА Е ПРЕДОСТАВЕНА  И  НА  

ОСТАНАЛИТЕ  ЗА  СПОКОЙСТВИЕ  НА  НАШЕТО  ВРЕМЕ, ПОДОБНА  ПЪЛНА  СВОБОДА  ЗА  

СЪБЛЮДАВАНЕ  НА  СВОЯТА  РЕЛИГИЯ,  ТАКА  ЧЕ  ВСЕКИ  ДА  ИМА ПРАВОТО  ДА  ИЗБИРА  И  

ПОЧИТА,  ТОВА  КОЕТО МУ  Е  УГОДНО.  ТОВА  Е  ПОСТАНОВЕНО  ОТ  НАС  С ЦЕЛТА,  ДА  НЕ  СЕ  

СМЯТА,  ЧЕ  Е  НАНЕСЕН ОТ  НАС   НЯКАКЪВ  УЩЪРБ  НА  КАКЪВТО  И  ДА  БИЛО  КУЛТ  ИЛИ  

РЕЛИГИЯ ( латинския текст нататък е повреден)

ОСВЕН  ТОВА  СПРЯМО  ХРИСТИЯНИТЕ  НИЕ ПОСТАНОВЯВАМЕ (ЛАТ.: РЕШИХМЕ   ДА  

ПОСТАНОВИМ) – ВСИЧКИ  МЕСТА,  КЪДЕТО  ПРЕДИ ТЕ  СА СЕ  СЪБИРАЛИ,  ЗА  КОЕТО  В  

ПРЕДИШНИЯ  УКАЗ ДО  ТВОЯ  ЧЕСТ  БЕШЕ  НАПРАВЕНО  ИЗВЕСТНО (ГР.: ДРУГО)  

 ПОСТАНОВЛЕНИЕ,  АКО  ТЕ  СЕ  ОКАЖАТ  КУПЕНИ  В  МИНАЛИ  ВРЕМЕНА  В  ЧАСТНИ  ЛИЦА, В  

ХАЗНАТА  ИЛИ  У  КОГОТО  И  ДА  Е  ДРУГИГО, ТЕЗИ  ЛИЦА  ВЕДНАГА  И  БЕЗ  КОЛЕБАНИЕ  ДА  ГИ  

ВЪРНАТ  НА ХРИСТИЯНИТЕ  БЕЗПЛАТНО   И  БЕЗ  ИСКОВЕ  ЗА  КАКВАТО И  ДА Е  КОМПЕНСАЦИЯ; 

СЪЩО  И  ПОЛУЧИЛИТЕ  ТЕЗИ  МЕСТА  В  ДАР  ВЪЗМОЖНО  НАЙ-СКОРО  ДА  ГИ  ПРЕДАДАТ  НА  

ХРИСТИЯНИТЕ.  ПРИ  ТОВА ТЕЗИ,  КОИТО СА КУПИЛИ ТЕЗИ МЕСТА,  КАКТО И ТЕЗИ  КОИТО СА ГИ 

ПОЛУЧИЛИ В ДАР,  АКО НЯКОГА  ПОИСКАТ  НЕЩО  ОТ  НАШЕТО  БЛАГОВОЛЕНИЕ (ЛАТ.:НЕКА 

ПОИСКАТ СЪОТВЕТСТВАЩОТО ИМ СЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ, ГР.: НЕКА СЕ ОБЪРНАТ КЪМ 

МЕСТНИЯТ  ЕПАРХ), ТЕ  ДОРИ  И  ПО  НАША  МИЛОСТ  НЯМА ДА ОСТАНАТ  БЕЗ  

УДОВЛЕТВОРЕНИЕ.  ВСИЧКО ТОВА  ТРЯБВА ДА  БЪДЕ  ПРЕДАДЕНО  С  ТВОЕ  СЪДЕЙСТВИЕ  НА  

ХРИСТИЯНСКАТА  ОБЩНОСТ  БЕЗ  ОТЛАГАНЕ.  И ТЪЙ  КАТО  ИЗВЕСТНО,  ЧЕ  ХРИСТИЯНИТЕ СА 

ИМАЛИ ВЪВ ВЛАДЕНИЕ НЕ  САМО  МЕСТАТА  КЪДЕТО  СА  СЕ  СЪБИРАЛИ, НО  И  ДРУГИ,  

СОБСТВЕНОСТ  НЕ  НА  ОТДЕЛНИ ЛИЦА, НО  НА ОБЩНОСТАТ ИМ (ЛАТ.: ЦЪРКВИТЕ;  ГР.:  

ХРИСТИЯНИТЕ),  ВСИЧКИ ТОВА Е ПОД  СИЛАТА  НА  ЗАКОНА,  КОЙТО ОПРЕДЕЛИХМЕ  ПО-ГОРЕ.  

ТИ  ЩЕ  ЗАПОВЯДАШ  ДА  СЕ  ПРЕДАДАТ  НА  ХРИСТИЯНИТЕ,  Т.Е.  НА ОБЩНОСТТА ИМ БЕЗ  

НИКАКВО  КОЛЕБАНИЕ  И  ПРЕДИСЛОВИЕ,  СЪБЛЮДАВАЙКИ  ИМЕННО  ГОРЕ  УКАЗАНИТЕ  

ПРАВИЛА,  ТАКА ЧЕ  ТЕЗИ,  КОИТО  ГИ ВЪРНАТ  БЕЗПЛАТНО,  ДА  СЕ  НАДЯВАТ  ДА  ПОЛУЧАТ  

ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ  ОТ  НАШАТА  ДОБРОТА.

    ВЪВ ВРЪЗКА  СЪС ВСИЧКО  ТОВА  ТИ  СИ  ЗАДЪЛЖЕН  ДА ОКАЗВАШ  НА  ГОРЕ УКАЗАНОТО  

ХРИСТИЯНСКО  ОБЩЕСТВО ВСЯКО  ВЪЗМОЖНО  СЪДЕЙСТВИЕ, ТАКА  ЧЕ  НАШЕТО  ПОВЕЛЕНИЕ 

ДА  БЪДЕ  ИЗПЪЛНЕНО В  НАЙ-СКОРО  ВРЕМЕ,  КАТО  В   ТОВА  СЕ  ИЗРАЗЯВА  ЗАГРИЖЕНОСТТА  

НА  НАША  МИЛОСТ  ЗА  ОБЩЕСТВЕНОТО  СПОКОЙСТВИЕ  И  ТОГАВА,  КАКТО ГОРЕ  БЕШЕ 

ОТБЕЛЯЗАНО, БОЖЕСТВЕНОТО БЛАГОГОВЕНИЕ,  В ТАКАВА ГОЛЯМА  МЯРКА  ИЗПИТАНО ВЕЧЕ ОТ 

НАС,  ЩЕ  ПРЕБЪДЕ  ЗАВИНАГИ,  ЩЕ СЪДЕЙСТВА  ЗА  НАШИТЕ УСПЕХИ  И ОБЩОТО 

БЛАГОПОЛУЧИЕ.  ЗА  ДА  МОЖЕ  ТОЗИ НАШ  МИЛОСТИВ  ЗАКОН  ДА СТАНЕ  ИЗВЕСТЕН, ТИ  СИ  

ЗАДЪЛЖЕН  ДА  ОБЯВИШ  ПИСАНОТО  ТУК  В ПУБЛИЧНО  СВОЕ  ОБЯВЛЕНИЕ,  ДА ГО ИЗЛОЖИШ  

НАВСЯКЪДЕ  И ДА ГО ОПОВЕСТИШ  НА  ВСИЧКИ,  ТА НИКОЙ ДА НЕ ОСТАНЕ НЕИЗЕСТЕН  ЗА  

ТОЗИ  ЗАКОН  НА  НАША  МИЛОСТ.

Превода е наш по руското критическо издание на Михаил Емануилович Поснов.   По-късно с едикта си от 380 г. (по-долу на лат.) император Грациан потвърждава постепенното преминаване на римската власт към християнско вероизповедание и т.н.

IMPPP. GRATIANVS, VALENTINIANVS ET THEODOSIVS AAA. EDICTVM AD POPVLVM VRBIS CONSTANTINOPOLITANAE. ( February 27, AD 380 )

 Cunctos populos, quos clementiae nostre regit temperamentum, in tali volumus religione versari, quam divinum Petrum apostolum tradidisse Romanis, religio usque nunc ab ipso insinuata declarat, quamque pontificem Damasum sequi claret et Petrum Alexandriae episcopum, virum apostolicae sanctitatis, hoc est, ut secundum apostolicam disciplinam evangelicamque doctrinam Patris et Filii et Spiritus sancti unam deitatem sub parili maiestate et sub pia trinitate credamus. Hanc legem sequentes Christianorum catholicorum nomen iubemus amplecti, reliquos vero dementes vesanosque iudicantes haeretici dogmatis infamiam sustinere, nec conciliabula eorum ecclesiarum nomen accipere, divina primum vindicta, post etiam motus nostri, quem ex caelesti arbitrio sumpserimus, ultione plectendos.

   След като обходихме някои от описанията за светците изложени в сайта http://www.pravoslavieto.com/  искаме да направим някои обобщение преди да минем към нашето разглеждане на езичеството:

1.  Християните не са безгрешни пред закона, както обичат да ги представят писачите по православните сайтове, а едни от усърдните подпалвачи и рушители на езически храмове в първите години на новата ера.

2.  Християнската религия не е „възтържествувала над езичеството”, както ни убеждават в житието на Св. Марк Аретусийски († ср. на IV), нито е получила специални привилегии да пали и разрушава езически храмове.

3.  Най-същественото, което забелязваме тук и което не сме срещали все още да се коментира от православните сайтове е:

3.1. В Миланския едикт е указано, че съществува предишно постановление на Константин І, който е ограничавал християните в тяхното богослужение, т.е. той е втори по ред. Тъй като едикта борави с термина за императорското всевластие „ние”, не може да се определи точно, дали това постановление е било подписано от двамата августи или само от единият от тях - Константин.

3.2. Както и да е, Миланският едикт е коригиращ едикт на предишната заповед и внася известен смут в поданиците на империята за еднозначната воля на управляващите императори.

3.3.  В третия абзац от едикта по българският текст има известна неяснота и дори бих казал незаконосъобразност спрямо римските обществени закони. Там се казва, че имотите които са притежавали преди християните, но са купени от други лица да им се върнат безплатно, като потърпевшите да се обърнат към към местният епарх. Но не е казано, че той ще ги компенсира за загубата или императора нарежда епарха да ги компенсира. По надолу също се делегира, че потърпевшите също няма да останат „без удовлетворение” и от страна на императора, но трябва да се забележи, че това е само обещание, а не наредба за парични или териториални компенсации. Това няма как да не доведе до кървави разправии между бивши и настоящи собственици с тези мъгливи определения по отношение на паричните отношения за имотите в тази част на Едикта. Т.е с няколко думи имаме наредба за безплатно връщане на собственост, без указание как да стане обезщетението. Това очевидно би довело до вълна от насилие между заинтересованите християни да си върнат бившата собственост и настоящите владетели по закона за покупко-продажбата:   http://www.archive.org/stream/corpusiuriscivil02gode#page/6/mode/1up

3.4. Делегирането за равнопоставеност от августите на практика е изкуствена репугнация между отделните религии на основата на римското право. Т.е. внася се безпрецедентно забърване между Jus publicum – публичното право,  Jus Civile – частното право, Jus Praediatorium – закона за земята и Jus Pontificium – закон за религията и църковните собствености с мъгливи формулировки с нераглемантирано практическо приложение.

3.5.  Не можем да се спрем по-подробно за последиците от този едикт, но сме сигурни че свирепите междуособици между ариани, православни, павликяни, богомили, манихеи и т.н. впоследствие е една от мините заложени текстуално в Миланския едикт – християните да вземат, но да не плащат – това в конкретния историческия момент облагодетелства християните-ариани, както беше заявено в т. 18 за Григорий Богослов. И когато по-късно се появяват няколко християнски течения (дали се появяват по-късно или са още от самото появяване на Йешуа на историческата сцена е отделен и то огромен въпрос), то за задействането на постановленията от Миланския едикт е нужно само да се обяви, че едните не са верни християни, тоест отстъпници/еретици за да може да се присвоят имотите им от верните християни и т.н.

И з л о ж е н и е

     За да изясним що е това елинско езичество, което напуснали българите  в контекста на словата на Фотий от Part.gr. 102, (които  цитирахме в началото  и впоследствие се опитахме да проследим защо е толкова ненавиждано от християните) ние няма да се спускаме в предварителни увещания. Ще проследим някои произведения на един от най-изявените езичници – император Юлиан.  Текстовете ( с малки съкращения) на някои произведения на император Юлиан, отнасящи се към сферата на езическата религия, ще коментираме в процеса на изложението.

Към царя Слънце

   Ще говоря за най-важното за всички, които „дишат и се влачат по земята” 1 причастни към битието, разумни по душа и ум, не по малко, колкото за всички останали, включително и за мен. Защото аз също съм следовник и слуга на царя Слънце. Аз сам по себе си извън всички земни обстоятелства следвам Слънцето, за което имам най-точни доказателства.  Във всеки случай позволявам си да кажа без да се порицавам, че от малък сиянието на този Бог дълбоко е проникнало в мен и благодарение на тази светлина моят разум съвършено се промени; като не само исках непрекъснато да виждам Слънцето, но и когато излизах от къщи през нощта и небето беше безоблачно, аз опитвайки се да отхвърля всичко земно от себе си се вглъбявах в красотата на небето, без да забелязвам не само какво говорят за мен, но и дори сам какво правя в момента...

--- Нека забележим дами и господа още в началото, че езичеството на Юлиан по негови думи е предопределено от него самият още от детството му и не е  свързано с външни внушения от родители и учители за божественост, приказност и т.н.,  а единствено от съзерцание и собствени наблюдения на природата.

Кълна се в боговете – никаква книга за това не ми е попадала в ръцете и аз даже не знаех, че съществува такава наука – астромантия 2.

-----------------

1.       Илиада, 17. 447

2.       Астромантия – гадаене по звездите вероятно малко се е отличавала от днешната астрология. Заб. рус. пр.

     Но защо говоря за това след като имам да казвам по-важни неща !? Нека мрака потъне в забвение ! Нека казаното от мен свидетелства, че небесните лъчи осветяваха всичко около мен, че те ме пробудиха и подбудиха към съзерцание и още тогава знаех, че Луната се движи в посока противоположна на движението на Вселената, въпреки че не бях  срещал ни един от философстващите по този проблем. Аз завиждах  на благодатният жребий на този, комуто Бог е дал тяло, надарено със семето на свещеника и пророка, така че той да може да открива съкровищата на мъдростта. Аз не презирах орисията с която ме е наградил Бог – за това че съм се родил в царстващо семейство на Земята в мое време и бях наясно с този Бог, ако той е, ако трябва да се вярва на мъдреците, баща на всички хора. Защото е казано, че човека и Слънцето заедно създават хората 3 и че Бог е заселил тази Земя с души, произхождащи не само от него, но и от други богове 4  и поради това душите в своят живот представляват това, което боговете са избрали.

     Това “заселване” на Земята с души от Слънцето и от други богове,  които ги даряват  с някакви дадености, кореспондира пряко с българския фолклор за трите орисници, които държат нишките на съдбата на всеки един и го орисват при раждането какъв да бъде. Доколко душата е основен атрубут на християнското мислене е всеизвестно и няма да се спираме върху този факт, само ще забележим, че той е копиран от езическата Слънчева религия.   

    Прекрасно е да наследиш участта на роба Божий трето поколение от дългата и непрекъсната линия на предците, откъдето и не може да бъде унизително знанието, че който по природа се стреми да бъде слуга на Бога, то той е един от всички или с немного други е посветил себе си в служба на този Бог. Нека колкото се може по-добре да направим празника в царстващият град 5, който всяка година го украсява с ежегодни жертвоприношения 6. Добре знам, че е трудно постижимо, доколко е велико Невидимото, съдейки само по неговото явяване 7, да се говори за това, вероятно е невъзможно, дори да се говори за него по-лошо отколкото то достойно е заслужило. На мен добре ми е известно, че никой на този свят не може да каже нещо, което би било достойно за Слънцето и няма да сгреши в похвалите си – това е над възможностите на това, което човек може да достигне. Колкото до мен, може би Хермес, бога на красторечието ще ми дойде на помощ, а с него и музите, и Аполон Музагет 8 (тъй като речите са му присъщи) ще ми позволят да кажа товау, което е похвално за боговете, това, което е длъжен да говори за тях човек и това в което вярва по отношение на тях. Как бих могъл да възхваля Бога !? Нима не е ясно, че ако аз опиша неговата същност [на Бога Слънце – б.м.] всъщност ще опиша неговата сила и енергии – явни и неявни – и породените от тях благодеяния, извършващи се по всички светове 9 – такива похвали няма ли да бъдат лъжливи !? Ето от тук и трябва да се започне.

3.       Аристотел Физика, 2.2, 194b. - б.пр. 4.Платон. Тимей, 42d. - б.пр. 5.Константинопол.- б.пр. 6. Празника в началото на януари –б.пр. Това са честваниуята на 6 януари в чест на Бог Януариус, на който празник по странно съвпадение, християните са решили да честват Възкресението на Христос – б.м. 7. Юлиан прави разлика, между видимото слънце и неговият невидим архитип, породен от Благостта – б.пр. 8. Предводител на музите. – б.пр.

     Божественият и прекрасен Космос от високият небесен свод до крайните земни предели  съхранява своята цялост 9   благодарение на непрекъснатото провидение на Бога, нероден, той е извечно роден и ще бъде несъкрушим спрямо всичко останало което има време; като пета същност 10 чийто естество е слънчевият лъч; на второ място той се съхранява от умопостигнатия Космос, но преимуществено се съхранява от царете на Вселената – тези, около които е всичко.

      Тук не може да не направи впечатление, че формулировката на Бог според християнските разбирания е почти същата - нероден, той е извечно роден – според езичеството на Юлиан и според Послание на св. ап. Павла до Колосяни

[1:15] . . .невидимия Бог, роден преди всяка твар; според Символ на вярата, Прав. Календар, 2003;  2. Роден от Отца преди всички векове . . .роден, несътворен, единосъщен с Отца; и т.н.

       Следователно е справедливо да го наречем ТОЗИ, от  страна на Умът или Идеите на Съществуващото, като  “съществуващо” наричаме всичко достижимо от човешкият ум, или да го наречем ЕДИНЕН, доколкото “единното” е първично в известен смисъл на всичко останало, или да ГО наречем като Платон БЛАГО. И така ТОЙ единствено видната причина на ЦЯЛОСТТА, от която изхожда всяка красота, съвършенство, единство и естествената 11 сила на СЪЩИЯТ. Благодарение на на първодействащата същност, която е в НЕГО, той е сътворил Слънцето, сътворил е най-великият от боговете от СЕБЕ си и подобен на СЕБЕ СИ. Така е считал и Платон, който е казал: “ Така и смятай, че твърдя така, а това, че се поражда от Благото, тъй като Благото ГО е произвело подобно на самото СЕБЕ СИ; каквото ще е Благото в умопостижимата област по отношение на ума и достигнатите разсъждения, такова ще е в областта на зримото Слънцето и отношение на човешкото зрение и изобщо на зрително възтпинимаемите неща” 12. Ето по този начин се отнася светлината към света на възприятията, както истината – към областта на достигнатото човешко познание. Слънцето-Хелиос, доколкото съществува именно като син, наречен Първи и Най- Велик, дотолкова той извечно ипостасно съществува около наличната [μονμομ] същност доколкото е получил власт над умните Богове и сам раздава на умните Богове тези дарове, първопричината на които за умните Богове се явява Благото. Благото за умните Богове, предполагам е причина за красотата, същността, съвършенството и единението [ενωσεως] то ги просвещава с блага [ αγαθοειδει] сила. Това е дарът на Слънцето за умните Богове; доколкото той е поставен на началства и властва над тях, без значение че и те заедно със Слънцето са влезли в битието и са започнали заедно да съществуват.

За нас тези разсъждения на император Юлиан водят директно към екзистенциалната философия на Сартър, Хегел и Хайдегер и водят началото си от схващанията на Парменид за битието, доразвити динамично в определенията на Хераклит за него. Тук забелязваме дори вътъка на формулировките на Хегел, за „битие в себе си”, „битието само            

9.       σινεχομενος – букв. удържа целокупноста си – б.пр.

10.   “За петте естества” вж. Псевдо-Аристотел. За небето, 1.3, 270b – б.пр.

11.    αμηχανου – удивителна, съдбовна – б.пр.

12.    Платон. „Държавата”, 508 b.

по себе си” вън от човешкото възприятие. Става ясно от изложението на Юлиан, че опитите на чичо му, да му натрапят идеята, че човека Исус е Бог са били смешни още в началото на неговото обучение. За личност боравеща свободно с древногръцката философия и търсеща с буден ум причината на самото съществуване на света, тази християнска идея очевидно е била твърде повърхностна и дървена по своите формулировки още в ІV в. Именно поради същността на християнските формулировки, християнството остана извън областта, която днес наричаме „наука” и до ден днешен борави с понятия, които са опровергани дори от езическите учебници по зоология, анатомия, астрономия и т.н. на подрастващите в началните класове. 

   Аз мисля, че е станало така, че благовидната Причина е можела да води умните богове за Благото на всички тях и да управлява всичко съществуващо съгласно Разума. Но този видим Трети 13 диск е очевидно на всички чувстващи неща причина за тяхното спасение и съхранение. Този видим Хелиос-Слънце е толкова причина за всяка благодат на видимите Богове, колкото както казваме, това велико Слънце отделя на самите тях. Този който изучава невидимото, опирайки се на видимите неща има и други доказателства за това. Преди всичко, нима самата светлина не е безтелесен и божествен “ейдос” на прозрачноста [ διαφανους] ? Това което касае самата прозрачност, каква е тя самата – тя е я го наречем неопределимата стихия, особеният ейдос имащ отношение към всичко останало, ейдос безтелесен и несътворен, който не бива да считаме за качество на телата 14. Следователно ти няма да кажеш, че топлината е отличителна особеност на прозрачността или обратното хладината, а също твърдостта, мекотата или нещо друго свързано с осезанието, обонянието или вкуса. Очевидно тази природа се подчинява само на зрението, доколкото то съжествува благодарение на светлината. Светлината е ейдос на тази природа, която наподобява материя подчинена и съобщна със телата.

--- Всички тези определения и древни термини за индикиране на Светлината като обект поразително напомнят християнските обяснения за Светия Дух изобразяван като светлина или Светещ гълъб във висините. И няма как да се упрекне Аристотел, че е купирал християнските постулати.

    Ейдоса на светлината е безтелесен, възвишен и сякаш разцъфва чрез лъчите на Слънцето. Финикийците – мъже мъдри и знаещи за божествените проявления казват, че светлината се разпространява навсякъде и независимо от чистия Ум. Нашето учение не противоречи на това, ако някой не вземе да предполага, че тялото е източник на независимата енергия на Ума15 , изливащ светлина в своята сфера до и достигащ центъра на Вселената, откъдето тя подчинява всичко и пълни със сила небесните кръгове и всички вещи с Божестве и Непомвръкваща светлина. Произведеното от Слънцето, се е осъществило в Боговете, за което споменахме по рано и кратко ще допълним. Всичко което ние виждаме посредством зрението е само едно име, лишено от деятелност, ако не му добавим водещата сила и помощ на светлината. И какво изобщо би могло да бъде видимо, ако не е било докоснато от светлината, за да получи благодарение на това този ейдос, както материята получава форма под ръката на човешкото майсторство ? Само по себе си златото не е нито статуя, нито някакъв образ – то е такова преди майстора да му предаде съответстващата на

13. Юлиан разбира слънцето като троен събирателен обект – първо, то е трансцедентално и в този смисъл неотличимо от Благото в умопостижимият свят, второ – то е Слънце-Митра, управляващо умните Богове и трето – това е видимото Слънце (не е указано от издателя, чия е забележката – на преводача или на Юлиан).

  14. Аристотел. За душата. 419 а. Тук Аристотел говори, че света е осъществяване или положителното проявление на прозрачността. Юлиан прерасказва този фрагмент. (не е указано от издателя, чия е забележката).

15. Т.е. прозрачността – б.пр.

намеренията  му форма. Така и всичко, което е видимо по своята природа, ако не бъде разбирано заедно със светлината, ще бъде изцяло лишено от видимост. Съответно благодарение на деянието на зрението, този който гледа и видимият предмет, единната енергия на съвършенството им определя две природи – гледащият  и видимото, тъй както и в ейдоса и в същността се изразява нейното съвършенство.

    Казаното от нас дотук е крайно незначително – какво е за Него, след когото ние всички, невежи и отделни личности, философи и оратори, вървим, що за сила има този Бог в Космоса, когато залязва и изгрява ? Той създава ден и нощ и очевидно движейки се управлява и променя Вселената. На каква друга звезда би могла да принадлежи тази сила ? Как изхождайки от това е възможно да не се вярва, че и Неща много по-божествени – невидимите и божествени родове на умните свръхкосмически богове – се изпълват с благовидна сила изхождаща от Слънцето, на когото даже съвкупността от звезди отстъпва първенството и когот следват всички породени Неща, направлявани от провидението на Слънцето !? Планетите извиват около него хоро, сякаш около своят цар. Те кръжат въртейки се с велико хармонично съвършенство, правейки определени спирания [στηριγμους - б.пр.] те се движат напред и назад по своите орбити17. Тези, които са постигнали високи знания в изучаването на небесните сфери могат да назоват поименно техните  видими движения,  а това, че светлината на Луната е разте или помръква в зависимост от това, доколко е близка до Слънцето – това според мен е ясно на всички.

---  Това четиво твърде малко се различава от въвеждащите уроци по астрономия, които се учат в началните у-ща към днешна дата, въпреки че е писано преди приблизително 1650 г. Това “елинско суеверие” за Бога Слънце са напуснали българите според Фотий, за да влязат в лоното на правата  вяра през ІХ в, в която до ХV – ХVІ в. се водят спорове, колко дявола могат да се поберат на върха на една игла, горят се хората имащи бемки, защото бемката е белега на Дявола и т.н. християнски “научни постулати”, одобрявани от съответните невежи държавни управници.

     Тогава не е ли естествено да предположим, че превъзходната 18 подреденост на телата на Умните Богове е аналогична на небесната подреденост ? Да разгледаме, пренебрегвайки всички останали енергии извършващи деятелност, Хелиос- Слънцето, изхождайки от това, че то прави видими нещата във Вселената и благодарение на светлина ги прави съвършени. И по-нататък, неговата демиургическа и съзидателна сила, изхождайки от произведените от тях изменения във Вселената. Ще разгледаме този факт, че неговата сила свързва отделните неща в единно цяло, включвайки към това и направлението на неговото движение към цялото и тяхната съгласуваност с общата тъждественост. По нататък неговото централно положение в Божествената йерархия ние можем да проумеем - доколкото проумяване собственото си централно място в този свят – от това, че Слънцето е поставено да царства от умните богове – по неговото централно място сред останалите планети. Ако видим, че тези или подобни на тях сили принадлежат не само на Слънцето, но и на някой от Видимите Богове, то няма да приписваме на Слънцето превъзходства над останалите

16. Алюзия с Платон, Държавата, 507 – 508.

17.  Имат се пред вид феномените, които се наблюдават в небето – неподвижността на съзвездията, а също така правото и обратно движение на планетите.

18. πρεσβιτεραν, най-старата – б.пр.

Богове. Но ако То няма нищо общо с тези други Богове, изключвайки неговото  благоденствие [αγαθοεργιας], което разпостира над всички, то ще засвидетелстваме заедно с кипърските свещенослужители, че един олтар е и на Слънцето, и на Зевс, като преди тези Богове ще призовем за свитетел Аполон, тъй като той е казал 19:

Един Зевс, един Аид, едно Слънце е същността на Серапис 20

--- Шокиращо за християнската душевност, нали !

Свещената Света Троица купирана дословно от ненавижданото езичество !.

 Да предположим, че между умните Богове, Слънцето и Зевс има нещо общо, или по-добре казано, те осъществяват единна върховна власт. Следователно никак не е несправедливо, че Платон нарича Аид мъдър Бог 21. А ний наричаме същият този Бог Серапис, наричайки го невидим [αιδη] и умен, както се говори 22, че към него се въздигали душите на тези, които са живяли най-добър и справедлив живот.

Ето как и Бог Аид се превъплати в християнския Рай !

   Не мисли за Аид, че от него трябва да се боим,  както се разпространява от митовете, не, този кротък и милостив Бог освобождава Душите от телесното рождество. Освободени по този начин, те не са приковани към това тяло и няма да бъдат укротявани и наказвани от тялото – Аид ги повежда и възнася във висините към Умопостижимият Космос. Това учение не е изцяло ново, още Омир и Хезиод, най-славни от поетите, са го знаели преди нас и то е било собственият им мироглед;  че те са били вдъхновявани от божественото провидение да виждат истината, доказва следното:

Хезиод в своята генеалогия е заявил, че Хелиос е син на Хиперион и Теа, уточнявайки, че той е истинният потомък на Този, Който е свръх всичко веществено. Като какъв би следвало да разбираме тогава Хиперон 23 !? И нима “Теа” не означава божествеността на всичко съществуващо !? На нас ни е позволено да не приемаме буквално битово тяхната връзка и брак, защото такива са изразните средства на странната и забавна поетическа Муза. Можем да се досетим, на основание на поетичният изказ, че бащата и родителят на Хелиос е Височайшият и Най-божествения и нима може да бъде някой друг освен Този, който е извън Вещественото, Този, около когото са всички Неща, Този поради чиято първопричина те съществуват !? И Омир е наричал Хелиос, Хиперион по бащино име 24 [ απο του πατρος], декларирайки неговата свобода и превъзходство над всяка съществуваща необходимост. Докато Зевс, както казва Омир, е господар на всички, повелява на други [богове, а не над същността на света]. И когато, както казва митът, Хелиос заявява че по причина на кощунството на другарите на Одисей, той напуска Олимп, то Зевс му отговаря:

19.Този загадъчен стих е поместен като орфически от Макробий в Сатурналии, 1.18.18., но Юлиан без съмнение следва Ямвлих, заменяйки Дионис, със Серапис в края на стиха. Култът към Серапис в гръко-римския свят заяпочва от Птоломей Сотер, който построил в Александрия храм в чест на този Бог. Серапис се отъждествява с Озирис, египетския двойник на Дионисий.

   20. Общият смисъл на фразата: три Бога – едно Божество, класическата слънчева Троица –    б.пр.

   21. Вж. Платон. Федон, 80d; в диалога Кратил, Платон обсъжда макар и не на сериозно етимологията на Аид.

   22. Вж. Платон. Кратил, 403е – 403а.

   23. Името Хиперион буквално означава “въздигащ се нагоре” – б.пр.

   24. Вж. Илиада, VІІІ, 480; Одисея, І, 8.

Ако разсъждавайки за благото искам да я повлека

И земята и морето ще провлача с нея 25:

- той не заплашва Хелиос нито с окови, нито с насилие, а заявява че ще накаже виновните и желае той да продължава да сияе сред боговете. Нима с тези думи той не провъзгласява, че – като самосъщен (свободноволев) [αυτεξουσιω] – Хелиос също обладава силата да всевластва ? Иначе за какво би бил нужен на Боговете, ако не – оставайки невидим – осветява и прави видима тяхната същност  и постъпки, изпълвайки ги със благо, в какъв смисъл е казано това !? Нима когато Омир казва, че

Хера, въвличайки Слънцето в път непривичен

Против волята му, нареди в Океана да влезе 26

   Нека се спрем по-подробно на това съждение на Юлиан, защото то дава тълкуване, каквото не е дадено в преводите на Омир - под линия. Гнедич, дава тълкувание, че Зевс (разсъждавайки за “благото”, разработено впоследствие от Платон, но индикирано от Омир)  иска да накаже боговете, че се замесват в бъркотии извън земната си предопределеност. Милев и Димитрова дори не забелязват повода за свадата между Зевс и останалите богове в българския превод. Юлиан тълкува този текст, като поставя Слънцето извън материалната законност на “земните неща”, контролирани от Зевс и останалите богове – това очевидно са земни богове, докато Слънцето за него е свързано с по висш нивел в понятията, то е част/наследник на космическия Невеществен Върховен Повелител, на когото е подвластна невеществената светлина. Ето това има предвид в по-горните редове, когато заявява, че Слънцето е дете на “Височайшият и Най-божествения”. Моля да се забележи, че разграничаването на земната законност  (божественост според тогавашният изказ) от космическата, бе  формулирано едва през ХХ в., но виждаме филосовската формулировка за

25. Вж. Илиада, VІІІр 24. Зевс произнася тази заплаха за боговете, ако си позволят да помагат на троянците или гърците.

 Долу е въпросната част - б.м.

20.Все до последнего бога и все до последней богини

21.Свесьтесь по ней; но совлечь не возможете с неба на землю

22.Зевса, строителя вышнего, сколько бы вы ни трудились!

23.Если же я, рассудивши за благо, повлечь возжелаю,

24.С самой землею и с самым морем ее повлеку я

25. И моею десницею окрест вершины Олимпа

26.Цепь обовью; и вселенная вся на высоких повиснет – Прев. Николай Иванович Гнедич

20.πάντές τ᾽ ἐξάπτεσθε θεοὶ πᾶσαί τε θέαιναι:

21.ἀλλ᾽ οὐκ ἂν ἐρύσαιτ᾽ ἐξ οὐρανόθεν πεδίον δὲ

22.Ζῆν᾽ ὕπατον μήστωρ᾽, οὐδ᾽ εἰ μάλα πολλὰ κάμοιτε.

23.ἀλλ᾽ ὅτε δὴ καὶ ἐγὼ πρόφρων ἐθέλοιμι ἐρύσσαι,

24.αὐτῇ κεν γαίῃ ἐρύσαιμ᾽ αὐτῇ τε θαλάσσῃ:

25. σειρὴν μέν κεν ἔπειτα περὶ ῥίον Οὐλύμποιο

26. δησαίμην, τὰ δέ κ᾽ αὖτε μετήορα πάντα γένοιτο.

27. τόσσον ἐγὼ περί τ᾽ εἰμὶ θεῶν περί τ᾽ εἴμ᾽ ἀνθρώπων.

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0133%3Abook%3D8%3Acard%3D1

20. заедно вий, богове и богини, теглете я мощно!

21.Няма да смъкнете долу върховния Зевс промислител,

22.колкото крепко да опвате и да се мъчите дружно.

23.Ала когато самичък и аз бих поискал да дръпна,

24.с вас наведнъж ще изтегля земята и още морето.

25. После веригата мога да вържа за връх олимпийски:

26.цялата дивна вселена в ефира сама ще увисне.  Превод от старогръцки: Александър Милев, Блага Димитрова, 1969.

такава диференциация още във философските разбирания на езичника император Юлиан. Наистина е учудващо, как християните, могат и да си помислят, че Юлиан някога е бил привърженик на тяхната вяра (наричайки го Отстъпник), след като християнската идея, че Божество се е превъплътило в човек е крайно смешна спрямо езическият Глобален Космически светоглед на император Юлиан.

той не предполага, че поради тежката мъгла е настъпила нощ. И тази мъгла е самата богиня; на друго място Омир казва:

Хера разпростря дълбок мрак

Да оставим поетите; наред с божественото което ги е вдъхновявало, творбите им съдържат и много човешки подбуди. Най-добре е да кажем, вероятно, че сам Бог ни е научил както за себе си, така и за другите богове.

    Земята притежава способността да има самовъзстановяващо се битие. Кой е дарил тази й вечност ? Нима не е Този, който поддържа всички неща по местата им с определени мерки ? Безпределният бит на природните тела е невъзможен, тъй като природата не е неродена и не е самоипостасна. Изобщо от каквато и “същност” да е родено нещо, при това родено непосредствено, без да има възможността да се “върне” във нея, то раждащата “същност”  трябва да се смалява. Съответно, когато Бога Слънце възхожда на необходимото [ορθοι] разстояние, природата се пробужда, и когато се отдалечава от нея – умалява и унищожава. По-добре казано – Той вечно животвори, дава й движение и пълни със живот. А неговото отдалечава и завръщане е причина за гибелта на смъртните “неща”. Изходящото от него “благо” вечно и равномерно се разпределя по Земята. Ако днес приема една страна, утре приема друга, тъй като е невъзможно да се прекрати разпределението, нито Бог може да благотвори някога повече и друг път – по-малко, отколкото е отредено [συνηθους] за този променящ се свят.

    Четем, че езичника Юлиан знае са движението на планените и Слънцето, като очевидно това не са негови лични мишление, а езически разбирания като цяло. Вярно е, че това се е знаело дори в древен Вавилон, но също така е вярно, че Н. Коперник бе изгорен от Светата Инквизиция през ХVІ в. за почти същите твърдения.

     При боговете тъждествеността е както в самата им същност, така и в енергията им, и преди всички  най-вече в Царя на Всичко – Слънцето. Той също така привежда в движение всички тези 26 , които се движат в посока противоположна на движението на Вселената – това е от славният Аристотел -  и е знак за неговото превъзходство над тях. Но и силите на други умни Богове нескрито и несмущавано проникват в този Космос. Какво означава това ? Нима ние не ги отстраняваме [αποκλειομεν] нарочвайки Хелиос с двмодачество [ηγεμονιαν] ? Най-правилно е мисля, да проумеем от видимото истинната вяра за невидимото. Доколкото Слънцето усъвършенства [φαιναται τελσιουρων] и съгласува [συναρμοξων] със себе си и Вселената тези сили, които предават на Земята другите богове заради всевъзможните земни “неща”, то е необходимо да предположим и връзка помежду невидимите богове. Хелиос е свързан с другите богове

26. Т.е. Луната и планетите; орбитите на планетите са сложни, благодарение на тяхното право и обратно въртене.

като техен водач, те от своя страна се намират в хармонично съгласие с него.

   Този божествен невидим свят е залегнал кодово в християнските схващания от най-ранните години на християнството. Например:

1.Символ на вярата (Символ верую): 1.Вярвам в един Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо . . .

 2.Св. Василий Велики сякаш най-точно перефразира езическите схващания – последните два реда от Молитва към Господа, в които дори няма граматически отразена смислова връзка с останала част от молитвата:

Господи, Вседържителю,

Боже на силите и на всяка плът,

Който живееш във висините и гледаш на смирените,

изпитваш сърца и утроби и ясно предузнаваш съкровените тайни човешки ;

безначална и вечносъществуваща Светлина,

в Която няма промяна или сянка от изменение.

3. Константин Преславски  (IX век):

Аз се Богу моля с тия думи:

Боже-светороче, що създаде

видим свят и дивен свят невидим!

     И тук е запазена заявената от Юлиан йерархия на езическите схващания – “Височайшият и Най-божествения” създава целият видим и невидим свят и подвластните му Богове, като разликата е само, че Юлиан ги нарича Добри Богове, а християнството ги е формулирало като “Небесни Ангели”.

4. Та да стигнем до съвременните думи от официално заявената молитва в сайта на БПЦ http://www.bg-patriarshia.bg/index.php?file=prayer.xml – МОЛИТВАТА

Бог е наш Създател, наш небесен Отец . . . .

     Вулгаризацията на космическите езически понятията в християнството се изразява във  вменяване на божественост в човешки създания – святи бащи, непорочни майки и т.н., като достига кулминация в последните клонки на растящата и цъфтящата във всички посоки християнска общност. Бог е вече нещо като авер от квартала към когото можеш да се обърнеш при нужда, да се оплачеш, да се изповядаш, просто всичко за което може да се сети човек, като при Братята на Йехова има следния момент, който съм наблюдавал – от сцената (“църквите” на тези хора са всякакви помещения, които могат да ползват под аренда) Водача на общността се провикна по микрофона – Нека всеки посочи с ръка там, където иска Исус Христос да му помогне ! И послушниците веднага изпълняват препоръката – някои се хващат за главите, други за сърцето, трети размахват портфейли и кредитни карти, четвърти най-откровено се държат между краката; плачат, се смеят, крещят, а няколко човека от последните редове, като мен кротко наблюдават, защото в залата вие климатик, а навън е 38º по Целзий на сянка.

Нататък с текста на Юлиан.

   Тъй като споменахме, че този Бог се намира в средата на съсредоточаването [μεσον εν μεσοις] на умните богове, то е възможно самият Цар Слънце да ни е подсказал, какво представлява за него тази “срединност”. Тади срединност ние определяме не като различаема равноотдалеченост на две противоположности – крайни термини (например за цветовете – бежево или сиво, прохладно – за горещото и студеното), а като единение и съединение на отделно стоящи “неща” [τα διεσιωτα]; нека кажем, че Емпедсокъл28  я нарича “хармония” от която изцяло е премахнато противопоставянето. Какво свързва Слънцето и на какво се явява средина ? Аз твърдя, че то е средина между видимите богове, разположени по периферията на космическата сфера и нематериалните, умопостижими Богове, разположени около Благото, тъй като умопостижимата и божествена същност се умножава без отнемане  и без добавяне. Така умната и изцяло прекрасна същност на царя Слънце е средище не в смисъла на смесването на крайни термини, не, тя е съвършена и неслинна с боговете – видимите и невидимите, чувствено възпринимаемите и умопостижимите, а как трябва да се разбира “срединноста” вече беше казано. Ако аз все пак трябва да описвам тези “вещи” поотделно, за да може да се разбере каква е същността на тази “срединност” според ейдоса и съотносимостта й, към първичното и последващите, то това е задача твърде трудна и въпреки това ще се опитам да кажа това, което може да бъде казано тук.

    Умопостижимият свят, един във всяко отношение предшества всеко време [αει] здраво  свързвайки всички “вещи” в едно цяло. Нима този Космос не е единно и цялостно живо същество, всецяло изпълнен с душа и ум, нима той не е “съвършенство от съвършени части” 29 ? Неговата единовидна сърцевина е двойно съвършена, съхранява всичко което е умодостижимо и обединява всички “неща” от чувственият свят в тъждествена и съвършена природа. Сърцевината между умопостигаемото и чувственото е видното съвършенство на царя Слънце сред умните богове. Той от една страна е по-късен от умопостигаемото, а от друга е връзка в умопостижимият Космос на боговете, свързващо всички неща в единен ред 30. Нима не е видима в небесата въртящата се в кръг същност на петото тяло, свързваща и стягаща всички части на небесната сфера, държейки заедно всички “неща”, които по своята природа лесно се разсейват едно от друго 31 ? Значи има две същности, две причини – едната в умопостигаемият свят, другата – проявена в чувственият и цар Слънце ги съединява в тъждество, подражавайки на основополагащата [συνεκτικην] сила, която е в умните Богове, може би разбирайки, че произхожда от нея и е дошъл в битието първи от последните, които са в чувственият Космос 32. Тогава, нима Слънцето не трябва да бъде сомоипостасно първично съществуващо в умопостижимият Космос, явявайки се в края на краищата и средище на проявленията видими в небето ? Нима не е срединна самоипостасната същност на царя Слънце ? Нима от тази първодействаща [πρωτουργου] същност не излизат лъчите осветяващи всички “неща” намиращи се във видимият свят ?

28. Юлиан определя по какъв именно начин Слънцето притежава срединност [ μεσοτες]; то е последник и свързващо звено между два свята, както и център на умните Богове.

29. Вж. Платон, Тимей, 33а

30. Руският текст: “ Он, однако, позднее [умопостигаемого], он – некая связь в умопостигаемом космосе богов, упорядочивающая все вещи в едином. . .”  Четем, че Юлиан счита Слънцето за късно явление в Космоса, т.е. той е по-близко до Аристарх (който счита, че Слънцето е център на вселената) и до хелеоцентричната теория на Коперник (1473 - 1543), отколкото до геоцентричните разбирания на Птоломей, копирани и проповядвани от християнските водачи в църквата до ХVІІІ в. – б. м.

31. В Тимей,58. Кръговрата на Вселената “притиска всичко и не позволява на нито една част от пространството да остане пуста”; в Емпедокъл – това е титанът Ефир (т.е. петото тяло), който “крепи земното кълбо” (Фр. 38, Diels).

32. Тук намираме и мисъл, която е в основата на Коперниковата теория, че Слънцето е създадено от Космоса и част от него и друга, която все още не е разработена “технически”, че е по-ново в този Космос – според съвременните схващания за Големият Взрив    - б.м.

следва