Защо Etrusci, а не Rasni ?
bozman
Няколко бегли отметки през вековете. На картата е дадено най-голямото разширение на етруските през VІІ в.пр.н.е., когато колонизират сабаните (сабини, сабиани, сабине), умбрийците, латините и част от венетите. Така, че Римската империя след време е основана най-вече на „реформация” вътре в империята на етруските, отколкото някакво ново латинско „изобретение”. По важни градове по това време ( които са индикирани като такива чрез съвременни археологически разкопки, което съвсем не значи че са били толкова големи или важни за времето си) са Pisa , Arezzo , Gubbio , Bologna , Cumae, Perugia , Todi , Siena , Tuscania , Rome , Palestrina , Lavinium , Vulci , Pirgi и т.н. Изброявам тези градове изписани според етруското писмо (доколкото е разчетено) за да представя близостта на етруския език и директната му връзка не само с днешната италианска словестност, но дори с българския език. В българския език словообразователните от горните градове ПИС, ГУБИ, БОЛО, ПЕРУ, ТОД, РОМЕ, РАЛЕ–СТРИНА, ЛАВИ, ВУЛ, КУМА и ПИР са словообразователни и в съвременният български език, така, че етруският език несъмнено е не само от индоевропейската група, но и близък до българският за което говорят етимологиите на словообразователните. Етруските са наричани от елините – тиренци според Херодот, който ги „намира” в Лидия. През І в.пр.н.е. Виргилий вече определено говори за етруските като „лидийци”. Тук навлизаме в най-интересната част от развитието (или съхраненото название) на името на етруските. Дионисий Халикарнаски, гръцки историк от последните години на старата ера е, ако не е най-авторитетната фигура по отношение на исторически сведения от този период, то той е сред най-авторитетните. Негови са сведенията за „Пуническите войни”, „Писмо до Помпей” – философски трактат и т.н. Той нарича етруските Rasenna (расени) и на друго място Rasna (расна, разна). Д. Халикарнаски съвсем не е инцидентно име в историята, но въпреки това, неговите сведения са почти непознати, доколко те касаят „расените-разените” или „расните-разните”. А в българските земи, (исторически и лингвинистично) имаме много любопитни аналогии които се сещам на момента, РАСате, РАСА (едно напълно имперско понятие за превъзходство над останали народи, превъзходството на расата) РАЗум и т.н., където „раз-расе” участва като словообразователна. Друго положение в тази дума е липсата на латинско или гръцко мн.ч., - s, когато се говори за популация, а стрб.мн.ч., окончаващо на „а”. Морфеми за мн.ч. в старобългарският окончаващи на „а” са -ета,-ена,-еса, и -ища. Една от тях намираме и в думата Rasenna, която трябваше да е в мн.ч. И ТЯ Е в мн.ч., но на старобългарски. Дали „расените” са имали подобна на стрб. граматика не е ясно, дали Д. Халикарнаски автоматично пренася мн.ч. от исконната граматика на етруската реч в старогръцкия – също не е сигурно, въпреки, че имаме безброй такива примери. Най-достоверното засега разчитане на речта на „расените” е това на Larissa Bоnfante и то сочи латинска основа на „расенската” реч. Засега е открит въпроса дали много по-близките връзки на лат.ез и бълг. ез. са продукт на едно индикирано хилядолетно съвместно съществуване на двата езика (каквото имаме между гръцкия и българският) или лат. и стрб. в миналото са били една подгрупа в индоевропейския, същесвуваща чрез „етруско-тракийско-кимерийски-старобългарски.”носители. Каквито и да са тълкуванията на етруските-расени, с тази статия искаме да наблегнем на изолацията на думата Rasenna, като индикация на етруски, поради съмнителни и неоправдани съображения. Именно Rasenna и Rasna са индоевропейски думи, съвсем сериозно и в достатъчно количество съществуващи в новобългарският език, както като словообразоталено, така и етимологично.
Какво ви е мнението за „расените” именно като расени, а не като етруски ?
И става ли ясно ЗАЩО прабългарския език се търси в Азия, сред тюрки и памирци ?