Фалмерайер за произхода на днешните гърци
1
Една друга история на Елада и Пелопонес
Впечатления на съвременен български читател
от книгата на Я. Фалмерайер „За произхода на днешните гърци”
Йордан Табов, ИМИ-БАН
В края на първата третина на ХІХ век, след гръцкото въстание и освобождаването на
Гърция от турско иго, една стряскаща теория разтърсва научните и културните кръгове на
стара Европа – теорията на немския учен Якоб Фалмерайер. Той пише предизвикателно:
„Нито капка гръцка кръв не тече във вените на обитателите на днешна Гърция“ и
обстойно развива идеята си, че през Средновековието основното население в земите на
Гърция е било не гръцко, а славянско, и че съвременното му – към началото на ХІХ век –
население на Гърция води произхода си от тези славяни, а не от античните елини.
Книгите му предизвикват бурна реакция: те са критикувани от водещи историци и
филолози от ХІХ век, постепенно са били отхвърлени от официалната наука на
европейските страни и обречени на забрава.
Обаче от казаното по-горе за теорията му е очевидно, че в нея не може да няма
фундаментални проблеми и идеи с пряко отношение към българското минало.
Особено важна от гледна точка на българската история е книгата му За произхода
на днешните гърци, издадена неотдавна от Фондация ВМРО1. Тя е повод да напиша
редовете, които следват по-надолу. Тяхната цел не е да дадат един пълен академичен
отзив за съдържанието, превода и полиграфията на книгата, а да отразят личните
впечатления на един заинтересован читател, който живее почти 200 години след автора.
Якоб Фалмерайер е роден на 10 декември 1790 г. в Южен Тирол в семейството
на беден селянин; починал е в 1861 г. В изданието от 1911 г. на Енциклопедия Британика
той е представен като пътешественик и изследовател на историята2; в изданието от 2012
г. статия за него липсва. За руския Енциклопедичен речник на Брокхауз и Ефрон той е
историк и пътешественик3, за Съветската историческа енциклопедия е историк-
византинист4, за българската Уикипедия е ориенталист и публицист, за руската Википедия и
английската Wikipedia е пътешественник, журналист, политик и историк5. Навсякъде се
споменава теорията му за произхода на днешните гърци: някъде е наречена смела, а за
руската Википедия и за английската Wikipedia е расиалистка и расистка6. Бил е професор
по филология и история, а в 1835 г. е избран за член на Баварската Академия на науките.
Пътувал е много из Ориента с изследователски цели. Знаел е доста езици и поради това е
имал възможност да получи добра представа за населението и историята на посетените
1 Фалмерайер, Я. За произхода на днешните гърци. Фондация ВМРО, Варна, 2012. Преводач Г. Петков,
редактор К. Костадинов, коректор Д. Томова, художник на корицата Д. Стоева. В изданието е включена и
Летопис на Монемвасия с преводач А. Попвасилева. Книгата е публикувана благодарение на Фондация
„Българи от Македония”.
2 Encyclopedia Britannica 1911. http://www.theodora.com/encyclopedia/f/jakob_philipp_fallmerayer.html
3 Энциклопедический словарь Ф.А. Брокгауза и И.А. Ефрона. Брокгауз-Ефрон, С. Петербург, 1890—1907.
4 Советская историческая энциклопедия. Советская энциклопедия, Москва, 1973—1982.
5 Фаллмерайер, Якоб Филипп. http://ru.wikipedia.org/wiki/Фаллмерайер,_Якоб_Филипп ; Jakob Philipp
Fallmerayer. http://en.wikipedia.org/wiki/Jakob_Philipp_Fallmerayer
6 Фаллмерайер, Якоб Филипп. http://ru.wikipedia.org/wiki/Фаллмерайер,_Якоб_Филипп ; Jakob Philipp
Fallmerayer. http://en.wikipedia.org/wiki/Jakob_Philipp_Fallmerayer
2
места. Сред най-значителните му научни трудове са История на Империята на Трапезунд7,
История на Морея в 2 т.8, За произхода на днешните гърци9, Фрагменти от Ориента10 и
Албанският елемент в Гърция11.
Накратко теорията на Фалмерайер за античните и днешните гърци
Според тази теория античните гърци и техните истински наследници са живели само
до средата на VІ в. след Р. Хр. Изчезването им започва по времето на управлението на
Юстиниян, когато „мозайката от народи между Дунава и Балтийско море като черен
буреносен облак се стича към територията на Гърция, без да пропусне, съгласно
съвременника си, „ни равнина, ни планина, ни село, което да не опустоши”.”12 Процесът на
изтриване от лицето на света на античната гръцка нация и нейните преки потомци не спира
през 37-годишното управление на Юстиниян, а продължава цели три века, докато всички
градове и села на Гърция не биват „обезличени от жителите и величието на Древна Елада”13.
На тяхно място според Фалмерайер се заселват нашествениците – споменатата „мозайка от
народи между Дунава и Балтийско море” – в които той разпознава славяните. Започвайки от
VІІІ в., те са основното местно население на земите на Древна Елада, и заедно с албанците
са болшинството жители на тези земи в началото на ХІХ в.
Приносът на Фалмерайер
Известния руски византолог А. Василев вижда важността на теорията на Фалмерайер
(за която използва и епитета „парадоксална”) в това, че той пръв е поставил за разглеждане
проблемите за ролята на славяните във Византия14.
Съгласен съм с мнението, че в нея има парадоксални постановки и изводи, но бих
изместил малко фокуса, поставен от Василев, защото Фалмерайер не само „вади на бял
свят” многобройните „славянски” топоними по територията на Гърция, включително и на
Пелопонес, и „славянските” думи в езика на съвременните му „нови гърци”; той отива по-
далече.
Ето какво имам предвид.
Да разгледаме: 1) Антична Елада; 2) Освободената от турците Гръцка държава в
началото на ХІХ в.; 3) Историята на южната част на Балканите през Средновековието, след
7 Fallmerayer, J. Geschichte des Kaisertums von Trapezunt. München, 1827.
8 Fallmerayer, J. Geschichte der Halbinsel Morea während des Mittelalters. Teil 1: Untergang der peloponnesischen
Hellenen und Wiederbevölkerung des leeren Bodens durch slavische Volksstämme. In der J. G. Gotta’schen
Buchhandlung, Stuttgart und Tübingen, 1830; Teil 2: Morea, durch innere Kriege zwischen Franken und Byzantinern
verwüstet und von albanischen Colonisten überschwemmt, wird endlich von den Türken erobert. Von 1250—1500
nach Christus. Verlag der J. G. Gotta’schen Buchhandlung, Stuttgart und Tübingen, 1836. Морея е средновековното
негръцко название на полуостров Пелопонес.
9 Fallmerayer, J. Welchen Einfluß hatte die Besetzung Griechenlands durch die Slawen auf das Schicksal der Stadt
Athen und der Landschaft Attika? Oder nähere Begründung der im ersten Bande derGeschichte der Halbinsel Morea
während des Mittelalters aufgestellten Lehre über die Enstehung der heutigen Griechen. In der J. G. Gotta’schen
Buchhandlung, Stuttgart und Tübingen, 1835. (Електронна книга от Google
http://books.google.bg/books?id=iDdCAAAAcAAJ&hl=bg&source=gbs_navlinks_s )
10 Fallmerayer, J. Fragmente aus dem Orient (Fragments from the Orient) [2 volumes] (Stuttgart). 1845
11 Fallmerayer, J. Das albanesische Element im Griechenland. Abt. 1: Über Ursprung und Altertum der
Albanesen. Abhandlungen der Historischen Klasse der Bayerischen Akademie der Wissenschaften. 1857. Bd. 8, Abt.
2, 417-487. Abt. 2 und 3: Was man über die Taten und Schicksale des albanesischen Volkes von seinem ersten
Auftreten in der Geschichte bis zu seiner Unterjochung durch die Türken nach dem Tode Skander-Bergs mit Sicherheit
wissen kann. Abhandlungen der Historischen Klasse der Bayerischen Akademie der Wissenschaften. 1860-1861. Bd.
8, Abt. 3, 657-736 und Bd. 9, Abt. 1, 3-110.
12 Фалмерайер, Я. За произхода на днешните гърци. с. 17.
13 Фалмерайер, Я. За произхода на днешните гърци. с. 17.
14 Васильев, А. Славяне в Греции. Византийский Временник.1898, Т. V. вып. 3, 404-438; Т. V, вып. 4, 626-670.
3
Античността и до началото на ХІХ в. според господстващите възгледи на историческата
наука.
Фалмерайер забелязва едно голямо противоречие: господстващите възгледи на
историческата наука описват – на земите на Древна Елада (това са приблизително
земите на Гърция в началото на ХІХ в.) – континуитет на считаното за „елинско” (и
неславянско!) местно население от античността до наши дни, докато неговите
анализи показват, че според изворите през периода ІХ-ХІХ век подавляващата част на
това население се е състояла от „славяни”.
Предложената от него теория е опит да се отстрани това противоречие.
Елинофилията на Фалмерайер и неговата дефиниция на понятието „елини”
Трудовете на Фалмерайер го представят като изключителен елинофил в класическия
смисъл на тази дума. След Ренесанса в продължение на няколко века европейското
образование култивира у интелигенцията преклонение пред „античната цивилизация”, и
особено пред културните достижения на Антична Елада. Достатъчно е да погледнем
картините с „антични сюжети” на великите художници от онази епоха, да прочетем поезия и
проза за миналото, за да почувстваме атмосферата на идеализирания от хуманистите на
Възраждането „античен” свят на хармонията и красотата; свят, в който всичко лошо – даже
грозните постъпки, предателството, насилието, убийствата и грабежите – има ореола на
детайл в една феерична картина.
Писаното от Фалмерайер не оставя съмнение, че той е вярвал искрено в
съществуването на античните цивилизации именно такива, каквито са представени в
учебници, книги и картини от онова време. Запознаването с факти от съвременната му
гръцка действителност вероятно е било за него културен шок на фона на възторжената
европейска елинофилия, стимулирана от събитията около гръцките въстания и създаването
на новата Гръцка държава в началото на ХІХ в. Реакцията му е представена в написаните от
него книги.
Преклонението му към Антична Елада се вижда още от вниманието, което той отделя
даже на самия термин „елини”:
„Ще започнем от дефинирането на думата „гърци”, като отбележим, че тя следва да
бъде използвана да назовава племето, населявало континентална Гърция и околните острови
от периода на Троянската война някъде дванадесет века преди Христа, до властването на
Юстиниан І, в средата на VІ в. след Христа. … гръцкият народ от момента на осъзнаването
като такъв в процеса на етнообразуване в началото на периода, за който споменахме, до
момента на навлизане на различни племена, идващи северно от Дунав в годините на
Византийската империя, остава своего рода затворена общност без външни примеси.”15 (Ил.
1)
Така Фалмерайер приема за аксиома (по дефиниция) етническия контнуитет, който
според него е бил присъщ на Антична Елада. Позовавайки се на Херод от Атика, живял
ококоло 175 г. пр. Хр. и на свидетелствата на Страбон и Павзаний, той приема – заедно с
господстващите представи в съвременната му историческата наука – че в малките селища на
Атика и Пелопонес за период от около 1000 г. след Троянската война са се запазили
съответно атическият диалект и специфичният местен говор.16
Още тук трябва да подчертаем, че под „Древна Елада” Фалмерайер разбира само
южните части на днешната гръцка държава, разположени на юг от Тесалия и Епир.
15 Фалмерайер, Я. За произхода на днешните гърци. Стр. 13
16 Ibid. с. 13.
4
Ил. 1. Дефиниция на понятието „елини” според Фалмерайер в първото издание на
„За произхода …”17.
Варварството в новата Гръцка държава (в началото на ХІХ в.)
Ако в продължение на 15 века след Троянската война древните елини са запазили
изящния си език, по време на Византийската империя, когато след Юстиниан І държавен
език е гръцкият, би трябвало езиковата – а и въобще културната – традиция да продължи.
„Противно на това, сега – пише с покруса Фалмерайер – нито в Пелопонес, нито
другаде18 можем да срещнем запазени фрагменти на истинския елинизъм; от близо хиляда
години той е престанал да съществува.”19
Ил. 2. Текстът за „варварските лични имена и топоними” от писанията на А.
Комнина, указите и църковните документи в първото издание на „За произхода …”20
„ У Ана Комнина, а също в легендите, църковната литература и указите от Х и ХІ в. –
продължава той – срещаме на гръцка земя много варварски лични имена и топоними като
17 Fallmerayer, J. Welchen Einfluß … über die Enstehung der heutigen Griechen. S. 9.
18 В Гърция – бел. авт.
19 Фалмерайер, Я. За произхода на днешните гърци. с. 14.
20 Fallmerayer, J. Welchen Einfluß … über die Enstehung der heutigen Griechen. S. 11.
5
Smokovo, Valtitza [Вълчица – бел. на автора], Bonitza (Bondiza)21, Katzura [Качура – бел. на
автора]., Nisista [Нисища – бел. на автора], Prinista, Dobrolista [Добролища – бел. на
автора], Planicobista (Планикобища) в диоцеза Лепанто; планината Mudritza в Пелопонес и
т.н.”22 (Ил. 2)
Изобщо „навсякъде в новогръцкото царство – обобщава Фалмерайер – срещаме …
варваризми в езика, в топонимите, в традициите и вкусовете, в архитектурата на църквите и
жилищата.”23
Така излиза, че „в континентална Гърция в периода на първите векове от
Средновековието се случват коренни промени във всички области на народния бит”24.
Славяните в представата на Фалмерайер
И така, според Фалмерайер масовото нахлуване на славяните на Балканския
полуостров и в Гърция е започнало през VІ в., по време на управлението на император
Юстиниан І, и е продължило около три века25, в резултат на което на тези земи се е
настанило славянско население26. „Нова порода хора се заселва из пустите полета на Атика,
основава селища, като донякъде използва древните наименования … ала повсеместно биват
давани нови имена на градовете и селата.”27
Още през 1830 г. в „Историята на полуостров Морея” Фалмерайер приписва началото
на този процес на българите. Веднага след оттеглянето на остготите от Балканския
полуостров още по времето на византийския император Анастасий българите се били
появили при устието на Дунав; това бил първият славянски народ, дошъл по нашите земи от
сърцето на днешна Русия и от бреговете на Волга пред портите на Византия (ил. 3).28 През
1835 г. в „За произхода …” той твърди, че славяните в Морея са дошли от Волга, по-точно
от района на Суздал.29 Това негово твърдение е станало причина да бъде охулен жестоко;
даже според някои съвременни на Фалмерайер учени тази хипотеза е невъобразима заблуда,
която представлява най-големият скандал в сферата на науката на ХІХ век.30
През споменатите три века след Юстиниан І византийските василевси правят опити
да установят имперско владичество в Пелопонес, но военните походи на техните армии там
в годините от управлението на императрица Ирина и наследниците й Никифор, Теофил и
Михаил са неуспешни; успоредно с това „от Азия и островите в Егейско море непрекъснато
прииждат гръцки и погърчени емигранти, но и те са възпирани благодарение на
политическото и духовно влияние, което голямата българска държава оказва в Атика и
Пелопонес”31. И чак в края на Х и началото на ХІ в. според Фалмерайер „византийската
държава, инжектирана с варварска кръв, пороби една славянска Гърция, една Гърция, която,
21 Старото име на това градче е Водица; сега се казва Воница.
22 Фалмерайер, Я. За произхода на днешните гърци. с. 14. Fallmerayer, J. Welchen Einfluß … über die Enstehung der heutigen Griechen. S. 11.
23 Фалмерайер, Я. За произхода на днешните гърци.. с. 14.
24 Ibid. с. 14.
25 Фалмерайер споменава и нахлуването в Гърция на готите на Аларих, предшестващо славяните с повече от 1 век, но според него то е останало без последствия за етническия състав на населението на Балканския п-в.
26 Фалмерайер, Я. За произхода на днешните гърци. с. 17.
27 Фалмерайер, Я. За произхода на днешните гърци. с. 30.
28 Fallmerayer, J. Geschichte der Halbinsel Morea während des Mittelalters. Teil 1: Untergang der peloponnesischen
Hellenen und Wiederbevölkerung des leeren Bodens durch slavische Volksstämme. In der J. G. Gotta’schen Buchhandlung, Stuttgart und Tubingen, 1830. S. 151.
29 Фалмерайер, Я. За произхода на днешните гърци. с. 52-54.
30 Фалмерайер, Я. За произхода на днешните гърци. с. 54.
31 Фалмерайер, Я. За произхода на днешните гърци. с. 27. Шрифтът е изменен от автора. За съжаление в нашите учебници не намираме нищо за влиянието на българската държава в Атика и Пелопонес.
6
след като бе инфилтрирана с християнство и новогръцки език, се преобразува в нещо ново и
непознато във всичките си области.”32
Ил. 3. Текстът за „идването на българите от Волга” в “Geschichte der Halbinsel Morea”
vol I. 33
Още от самото начало теорията на Фалмерайер е посрещната с жестока критика. Но
постепенно под напора на фактите опонентите са принудени да приемат някои от тезите му.
Визирайки възраженията на критиците си, които веднага след появата на първия том на
Историята на Морея се нахвърлят върху писаното в нея, Фалмерайер с чувство на частично
удовлетворение отбелязва, че в края на краищата много от тях са приели навлизането на
славяни в Пелопонес. Като цяло обаче критиката продължава да защитава тезата си, че
Атика и Атина са били запазени от завземане и разорение. Той пише:
„Когато вече никой не можеше да отрече навлизането в Централен Пелопонес на
славяните, които „обезличават всичко гръцко”, отново същите критици не пожелаха да
приемат, че подобна съдба имаше и Централна Гърция, … твърдейки, че „Атина единствена
между гръцките полиси съумява да се предпази от унищожителното влияние на варварското
насилие.”34
И настоява, че „… нова порода хора се заселва из пустите полета на Атика, основава
селища, като донякъде използва древните наименования … ала повсеместно биват давани
нови имена на градовете и селата”35.
Фалмерайер излага интересна теория за политическата история на Централна и
Северна Гърция. Той пише, че през средновековието на север от Коринтския залив край
Етолия, Фокида и Дорида е имало „славяно-византийска администрация” и добавя „до
32 Фалмерайер, Я. За произхода на днешните гърци. с. 17. Поробването от Византия не само на България, но и на Гърция, е също интересен елемент от визията на Фалмерайер.
33 Fallmerayer, J. Geschichte der Halbinsel Morea während des Mittelalters. Teil 1: Untergang der peloponnesischen Hellenen und Wiederbevölkerung des leeren Bodens durch slavische Volksstämme. In der J. G. Gotta’schen
Buchhandlung, Stuttgart und Tubingen, 1830. S. 151.
34 Фалмерайер, Я. За произхода на днешните гърци. с. 15.
35 Фалмерайер, Я. За произхода на днешните гърци. с. 30.
7
напълно славянизираните Тесалия и Македония чак до Сърбия и България”36. Затова
изглежда напълно естествена констатацията му, че по негово време „жителите на Гърция не
знаят никое древно наименование на местностите и прочее, освен ако не са го научили от
книга или от някой европейски авантюрист”37.
За Фалмерайер през ІХ, Х и ХІ век нашествениците-„славяни” в Тесалия, Беотия и
Атика са българи. Именно те според него пречат на мирния живот и културното развитие на
региона: „…великите войни на българските ханове през ІХ, Х и ХІ в. поставят на дневен ред
нови военни походи и набези не само към Атика, но и към цяла континентална Гърция …
ужасът, който донасят след себе си в областите Тесалия, Беотия, Атика и Пелопоннес, е
неописуем, защото „българите, бидейки християни, не престават да бъдат варвари” 38”39
След като отбелязва с удовлетворение завладяването на българската държава от
император Василий ІІ, той не пропуска да обвини въстанието на Петър Делян, което според
него обхваща и „гръцка” територия, т.е. земи южно от Тесалия, и го свързва не с друго, а с
кръвопролитна битка при Тива:
„…скоро след това в Гърция … едно въстание на българите причини голямо
кръвопролитие при Тива…”40
Славяните и Пелопонес
В Пелопонес нито едно селище не остава незасегнато от нашествието на славяните –
пише Фалмерайер. Според него размерът на погромите е толкова значителен, че освен
наименованията на най-значимите селищни образувания споменът за имената и
местоположението на повечето антични селища е напълно заличен от паметта на хората.41
Той твърди, че „… славяните … достигат четирите края на Пелопонес: от Езеро край река
Еврота до Вощица в Коринтския залив, от Прасто (Пръсто?) в Цакония до Хлумуджи
[Хълмучи? – бел. на автора] в западните планини на полуостров Илия”42.
Особено място в „За произхода …” заема проблемът за цаконите – за техния
произход и техния език. Фалмерайер разглежда възможността малка част от населението на
Пелопонес да води потеклото си от античните елини.
„Ако трябва все пак да определим коя част от днешното население на Пелопонес се
отнася към древногръцките племена, то това биха били малките групи от цакони: тази група
говори на език неразбираем за останалите гърци.” Цаконите са представлявали загадка за
изследователите от ХІХ в. Те „не знаят нищичко за собствения си произход, спорно е също
така дали са обитавали същите земи, в които ги намираме днес, и преди славянското
нашествие от VІ век”43. Езикът им също е бил предмет на спорове: „… поради
произношението някои го прибавят към групата на славянските езици, докато други го
определят като богат езиков набор от новогръцки с примеси от варваризми и старогръцки
компоненти …”44.
Фактите обаче, които изнася за тях Фалмерайер, ги рисува като славяни, както
впрочем и подавляващата част от местните жители на съвременната му Гърция извън
36 Fallmerayer, J. Welchen Einfluß … über die Enstehung der heutigen Griechen. S. 71
37 Фалмерайер, Я. За произхода на днешните гърци. с. 40.
38 Фалмерайер, Я. За произхода на днешните гърци. с. 30. Fallmerayer, J. S. 43
39 Фалмерайер, Я. За произхода на днешните гърци. с. 31. Fallmerayer, J. Welchen Einfluß … über die Enstehung
der heutigen Griechen. S. 43. Фалмерайер цитира извори, според които такива „походи” и „набези” са ставали
през управлението на византийския император Лъв Мъдри, т.е. в края на ІХ и началото на Х в.
40 Fallmerayer, J. Welchen Einfluß … über die Enstehung der heutigen Griechen. S. 44.
41 Фалмерайер, Я. За произхода на днешните гърци. с. 39.
42 Фалмерайер, Я. За произхода на днешните гърци. с. 58.
43 Фалмерайер, Я. За произхода на днешните гърци. с. 41.
44 Фалмерайер, Я. За произхода на днешните гърци. с. 42.
8
големите градове. Самото име „Цакония”, обяснява Фалмерайер, се произнася в Пелопонес
„Чакония” - едно име, което очевидно няма гръцки произход45, и прави анализ на топоними
и думи, използвани в говора на местното население.
„Не само сборът на географските обекти, но и всяко отделно наименование носят
славянски характер” - твърди Фалмерайер 46, и дава многобройни примери.
Сред тях са топонимите Прасто, Кастаница, Ситина, Вастина, Мелигу и Лениди;
споменава и Зърната.47
Трябва веднага да отбележим, че сред многото имена, които Фалмерайер привежда и
коментира като славянски, има не малко, за които не се виждат ясни основания да се считат
за славянски. Но списъците му са дълги, вероятно в книгата има над 200 пелопонески
топонима, и измежду тях е лесно да се подберат много имена, които почти директно се
„вписват” в българската именна традиция; те убедително подкрепят тезата му за
подавляващо славянско влияние в полуострова през средновековието.
Такива са например названията Черница, Врана, Ялова, Подагора, Паница,
Лигудища, Триполица; за последното Фалмерайер отбелязва, че по византийско време
равнината Триполица се е наричала Месареас – според него коренът „миса” е от руски
произход и означава „равнина”. На картите на Пелопонес от ХVІ-ХVІІ в. в този регион е
означен градът Дроболица; вероятно с течение на времето до началото на ХІХ в. названието
Дроболица е било „елинизирано” и донякъде приспособено за „гръцкото ухо” -
трансформирано в Триполица.
Освен към цаконите-чакони Фалмерайер проявява по-специален интерес и към още
една группа от населението на Пелопоннес – маниатите, населяващи района Мана или
Маина, които според него, а и според други учени вероятно са „славяни”.
Като се позовава на Константин Багрянородни, Фалмерайер заявява, че след
установяването на имперското господство над славянските племена от полуострова само
езерците и милингите не попадат под властта на византийските генерали, понеже
населявали области с пресечен и труден терен; цитира и Лаоник Халкокондил, че
планинците от Пелопонес говорят до средата на ХV век на своя славянски език.48 Така
Фалмерайер обяснява, че
„Онзи, който си направи труда да събере всички славянски имена на реки, хребети и
селища от Пелопонес, ще открие, че славянските наименования са изключително
многобройни по места с проломи и хълмисти райони край планините: например Хелмос
[вероятно Хълмо - бел. на автора], …. Каменец, … Глогава [вероятно Глогово - бел. на
автора], Коцава [вероятно Кочово - бел. на автора], Еглена [вероятно Ъглен - бел. на автора],
… Перница, Гланица [вероятно Кланица или Главица - бел. на автора], Фелица [вероятно
Велица - бел. на автора], Градец, … Виница, … Аголиница [вероятно Голиница - бел. на
автора], Буковина, Мудрец, … Хлумич [вероятно Хълмич - бел. на автора], … Здрач, …
Кочава.”49
На базата на данни от подробната карта на Морея, съставена от генералния щаб на
френската армия, и на данни от Кралското баварско топографско бюро в Мюнхен,
Фалмерайер изброява над 120 топонима от околностите на планината Тайгет, които
определя като славянски50; на базата на това той вади заключението, че „ … планината
Тайгет от край до край представлява местообитание по-скоро на славянските завоеватели,
45 Fallmerayer, J. Welchen Einfluß … über die Enstehung der heutigen Griechen. S. 62-63, Ф. с. 43.
46 Фалмерайер, Я. За произхода на днешните гърци. с. 42.
47 Фалмерайер, Я. За произхода на днешните гърци. с. 43.
48 Фалмерайер, Я. За произхода на днешните гърци. с. 48.
49 Фалмерайер, Я. За произхода на днешните гърци. с. 56.
50 Фалмерайер, Я. За произхода на днешните гърци. с. 46.
9
отколкото на остатъците от древния елинизъм”51. Ето няколко от тези топоними: Селища,
Арахова [вероятно Оряхово - бел. на автора], Кащаница [вероятно Къщаница - бел. на
автора], Поляна, Паница, Черница, Пеловица, Гурница, Котица, Половица, Борбица, Карица,
Горица, Граница, Зайци, Кривица, Репина, Милица, Планица.52
Даже самото име на полуострова – Морея – както са го наричали обитателите му през
средновековието и до началото на ХІХ в., според Фалмерайер идва от думата „море”.53
Славянски думи в Пелопонес
„… В езика на хората от Пелопонес преобладава внушителен брой славянски думи,
много повече отколкото се смята в Европа. Един жител на Пиргос използва думата „глина”,
която е точно руската дума „ГЛИНА”. Един друг мореец, образован в Еропа, превежда
италианската фраза “un gransasso” като „ена мегало гревено”, т.е. засичаме използването на
славянската дума гребен.”54 (Ил. 4)
В случай че се съберат наедно славянските или от славянски произход думи в езика
на морейците, то тази колекция би изумила с големия си обем повечето европейци –
отбелязва Фалмерайер 55
Ил. 4. Текстът за ГЛИНА и ГРЕБЕН в първото издание на „За произхода …”56.
Албанци в Атика и Атина през 30-те години на ХІХ в.
Според Фалмерайер от славянската Загора (дн. Еликон) чак до крайбрежието на
Атика и от провлака Истм до северната част на Беотийското езеро Тополия (дн. Копаес)
„изчезва и последното бледо отражение не само на старогръцкия елинизъм, ала дори на
славяно-елинското население от средните векове”. По негово време – през първата половина
на ХІХ в. – в Атика и Беотия „културата, обичаите и майчиният език на населението са
албански”57. „Днес е налице една албанска Атина – пише Фалмерайер – както хилядолетия
назад, преди да се образува гръцкият народ от една мозайка от племена, е имало една Атина
на пеласгите.” „Не само Аттика, а цялата област между днешните Ексамилия, Колонас, Орос
Загора, езерото Тополия и Еврипос няма нищо общо с древния гръцки свят. Всички тези
земи, където някога е биело сърцето на гърците, днес представляват Нова Албания.”58
51 Фалмерайер, Я. За произхода на днешните гърци. с. 47.
52 Фалмерайер, Я. За произхода на днешните гърци. с. 47.
53 Фалмерайер, Я. За произхода на днешните гърци. с. 56-57.
54 Фалмерайер, Я. За произхода на днешните гърци. с. 64.
55 Фалмерайер, Я. За произхода на днешните гърци. с. 64.
56 Fallmerayer, J. Welchen Einfluß … über die Enstehung der heutigen Griechen. S. 106.
57 Фалмерайер, Я. За произхода на днешните гърци. с. 34.
58 Фалмерайер, Я. За произхода на днешните гърци. с. 35.
10
Трябва специално да се подчертае, че за тези изнесени от него факти Фалмерайер е
категоричен – отговаряйки на възраженията на Цинкайзен, той пише: „Твърдя това въпреки
всичките „не е възможно, не може да бъде така” и „няма начин” на Dr Zinkeisen
[публикувани]59 във Wiener Jahrbucher.”60
Макар че албанците за Фалмерайер са били варвари, както и славяните, все пак
отношението му към тях е сравнително по-положително, защото ги счита за потомци на
древното варварско население на Илирия и Тракия. Той със задоволство отбелязва, че
съпротивата на местното население срещу славяните е била по-успешна „в северните части
на илирийския триъгълник, където значителен брой албанци и романизирани траки не се
претопяват сред славяните, като до днес говорят родния си варварски език”.61
Анти-расистки възгледи
Емоционалният заряд, с който пише Фалмерайер, прави да изглеждат по-релефни (и
даже понякога гротескни) както изнесените от него факти, така възгледите му. Опонентите
му представят нескриваните от него симпатии и антипатии към някои европейски народи
като израз на расизъм. Той директно им възразява:
„… отхвърлям обвиненията, че … изобразявам славянското племе като своего рода
„етични чудовища” и ги обезличавам от всичко човешко. Никой няма право да обвини даден
народ за злодеянията, извършени от него във варварския отрязък от предисторията му.”62
Така той намеква, че според него народите си имат съответни „варварски периоди” от
историята си, през които са вършени осъдителни неща, злодеяния и др. За разглежданите от
него проблеми на гърците в тяхната новоосвободена от турците държава Фалмерайер пише:
„Това, към което се стремя, не е да отсъдя кой народ е по-извисен и с повече
културни позитиви от другия, гръцкият или славо-албанският, а единственно да отбележа,
че вторият отнема на първия територията му и го довежда до изчезване.”63
Визията му за гръцкото минало определя прогнозата му за бъдещето и опасенията му,
че „славяните” ще изтласкат гърците и албанците и ще станат доминиращи и в нова Гърция.
Днес, почти два века след Фалмерайер, виждаме точно обратното: гърците и албанците
изтласкват и асимилират „славяните”.
Това показва, че вероятно изходната позиция на неговата теория, изразена в
„дефиницията на понятието елини” и в представата му за това кои са старите
местни жители,, не е вярна.
„Доколкото мога” – отговор на критиките
Критиките на многобройните опоненти не разколебават Фалмерайер Той продължава
да следва общите идеи на своите първи трудове. Това не означава, че игнорира писаното от
критиците. Признава, че някои от неговите твърдения са били обективно критикувани и
трябва да бъдат поправени: „С благодарност приемам всички забележки, които доказват, че
някои от топонимите имат различен от славянския произход.”64.
Отношението на „чужденците”-гърци към местните „богомили” и „власи”
Особено интересни и важни за съвременния изследовател са описаните от
Фалмерайер взаимоотношения между различните етноси, населяващи новото гръцко
59 Добавено от автора.
60 Фалмерайер, Я. За произхода на днешните гърци. с. 35.
61 Фалмерайер, Я. За произхода на днешните гърци. с. 51.
62 Фалмерайер, Я. За произхода на днешните гърци. с. 36.
63 Фалмерайер, Я. За произхода на днешните гърци. с. 36.
64 Фалмерайер, Я. За произхода на днешните гърци. с. 54.
11
кралство в началото на ХІХ в. Той вижда гърците като пришълци сред жителите на селските
райони, населени предимно със „славяни”, албанци и власи:
„… в днешна Гърция чувството за чуждестранен произход е дотолкова залегнало в
самосъзнанието на градските жители, че те си позволяват да назовават людете от
провинцията, сиреч големите народни маси – носител на ядрото на нацията, които нашите
учени наричат елини – само със скитските названия власи и богомили.”65 (ил. 5)
Ил. 5. Текстът (в първото издание на „За произхода …”66) за гръцките жители на
градовете, които наричат селското население със скитските названия власи и богомили.
По-нагоре отбелязах, че Фалмерайер проявява специален интерес и към маниатите,
населяващи района Мана или Маина в Пелопонес, които според него, а и според други
учени вероятно са „славяни”. Важно е да се отбележи формалната близост на названието
„маниати” с „манихеи”. Тя може би е породила илюзията, че богомилството на българите е
близко до манихейството; защото – както видяхме – наред с останалите „славяни” в новото
гръцко царство, маниатите са били наричани от „новите гърци” богомили; ако преписвач
на хроника срещне например фраза „маниатите са богомили”, може да помисли, че в нея
„маниати” е неправилна форма на „манихеи”, и да ни остави „поправен” препис на
хрониката, в който богомилите са отъждествени с манихеи.
За жестокостите на славяните
Фалмерайер описва славяните като жестоки и кръвожадни. Каква роля играят тези
техни качества в изградената от него теория?
Да си представим, че славяните са нахлули в Балканския полуостров и са завладели
териториите му. Логично би било да очакваме, че те са поробили местните жители, или са
им наложили тежки данъци; така например са постъпили турците през ХV в.
Подобна картина обаче не може да обясни изчезването на древните жители – в случая
елините – и замяната им със славяни. И съответно не води до желаните от Фалмерайер
изводи. Затова – за да направи теорията си логична – на него му се налага да опише
славяните като кръвожадни и като масови убийци. Бихме могли да кажем: без кръв
неговата теория се лишава от опора. Защото ако „древните елини” ги е нямало в през VІІ,
VІІІ, ІХ и Х век и ги няма в началото на ХІХ в., някой трябва да е премахнал в V и VІ в.
Подчинен на тази логика, Фалмерайер цитира разкази за жестокостите на славяните
по време на нашествията им на Балканския полуостров.
65 Фалмерайер, Я. За произхода на днешните гърци. с. 66.
66 Fallmerayer, J. Welchen Einfluß … über die Enstehung der heutigen Griechen. S. 106.
12
Един от тях е от произведение на Прокопий и се отнася за времето н на войната с
готите: една малка бойна единица от славяни превзема с хитрост град Топир и избива
петнадесет хиляди мъже пленници, изнасилват жените и децата67.
Нека да простим на Прокопий емоционалното преувеличение: трудно е да се повярва,
че малка группа войници (100? или 200?) по време, когато не е имало огнестрелно оръжие,
е можела да вземе в плен и да убие 15,000 мъже – средно по 150 души на един войник! И да
изнасили жените – може би също по 150 на войник? Не надминават ли тези числа
биологичните възможности на човешките същества?
Да приемем, че наистина в описаната случка „славяните” са постъпили изключително
жестоко. В нея обаче има една по-съществена особеност: как може да сме сигурни, че
превзелата град Топир малка бойна единица се е състояла от „истински славяни”?
Проблемът е в това, че днешният смисъл на термина „славяни” е бил оформен през ХVІІІ –
първата половина на ХІХ век. За живелите преди ХVІІІ в. автори като Прокопий тя може да
е имала доста по-различен смисъл. Например в класическата си книга „Царството на
славяните” Мавро Орбини експлицитно изброява народи, които според него са славянски:
даки68, шведи69, фини70, пруси71, бургундиони (бургундци)72, нормани73, авари74, алани75.
Дефинирайки по такъв начин смисъла, който влага в този термин, той го използва, за да
припише на славяните известните по онова време слава и завоевания на готите и на други
народи. Така че ако Прокопий например е имал същата представа като Орбини, „славяните”,
участвали в описаните от Прокопий жестокости може да са били – според днешната
терминология – готи или нормани, шведи или пруси, т.е. нещо друго, но не и „истински
славяни”. Съвсем другояче изглежда ситуацията и ако възприемем думата „слави” (или
„склави”) със значението й „роби”. Напълно реална е възможността малката бойна група
„слави/склави” да се е състояла от избягали роби – при това избягали от същия град Топир –
и присъединили се към нашествениците. Превземането му „с хитрост” в този случай е
естествено – робите вероятно са познавали крепостта много добре, и може би даже са имали
„помощници” от събратя-роби или други граждани вътре в нея, а защо не и сред
защитаващите я войници. При такова положение жестокостта – като израз на отмъщение –
изглежда лесно обяснима; нещо повече, въпрос на въображение е да сравним мислено
жестокостите на „славите”-роби с жестокостите на техните господари и на някои от
жителите на града към тях. Българите биха могли да си представят „нахлуващите слави/склави” например като Кубер, начело с когото – според „Чудесата на св. Димитър Солунски” – българите нахлули в пределите на Византия и пожелали да си върнат градовете на бащите си76. Или даже като опълченците, нахлули в земите на Османската империя заедно със „славяните” от руската
армия през 1877-1878 г., 40-тина години след излизането на книгата на Фалмерайер.
67 Фалмерайер, Я. За произхода на днешните гърци. с. 37.
68 Мавро Орбини. Книга историография початия имене, славы и разширения народа славянского, и их цареи и
владетелеи под многими имянами, и со многими царствиями, королевствами, и провинциами. Собрана из
многих книг исторических, чрез господина Мавроурбина архимандрита Рагужского. СПб. 1722. с. 16 и 161.
69 Ibid. с. 16 и 161.
70 Ibid. с. 16.
71 Ibid. с. 16 и 160.
72 Ibid. с. 16 и 152.
73 Ibid. с. 16 и 163.
74 Ibid. с. 16 и 154.
75 Ibid. с. 16 и 156.
76 ГИБИ3 с. 158-159.
13
Кога славяните са дошли на Балканския полуостров ?
На този въпрос Фалмерайер отговаря: първите славяни, които идват по нашите земи,
са българите. Според него те се появяват тук в самия край на V век, през царуването на
император Анастасий І. За такова твърдение има опора в изворите; според хрониките
българите са едно от основните „действащи лица” на полуострова през първата половина на
VІ в. Не случайно един от най-големите подвизи, приписвани на Теодорих, е победата му
над тях.
Съвременната наука отхвърля тази теза.
Вероятно най-важната причина за това е „проблемът Юстинана Прима”.
Присъствието на сравнително големи маси българи на Балканския полуостров през първата
половина на VІ в. буквално „дава плът” на многото стари сведения за „Българската
архиепископия Юстинияна Прима”, учредена от Юстиниян, който повишил ранга и статута
на българския епископ. Приемането на тезата за българския характер на Юстиниана Прима
води до необходимостта да се преразгледа историята на християнството – нещо, което
изглежда немислимо.
Но теорията за идването и заселването на славяните по цялата територия на
Балканския полуостров има и още една съществена слабост: в изворите има сведения за
военно проникване и набези на „славяни” в южните части на полуострова, но липсват
сведения за тяхно заселване там. Базирайки се на този факт, някои гръцки учени
категорично отхвърлят каквото и да било славянско заселване на територията на
Гърция. Тяхната позиция може да бъде илюстрирана с мнението на К. Сатас, който
пише: „Аз придобих непоколебимото убеждение, че с изключение на власите и
албанците никога никой друг народ не е влизал в Гърция, за да се установи в нея.“77
Отстояването й на практика означава отрицание и омаловажаване на „славянския”
произход на почти всички „славянски” топоними.
Марин Дринов, Йордан Заимов и Иван Добрев за Фалмерайер и Пелопонес
През 1869 г. Дринов издава във Виена книга със заглавие „Поглед върху произхода
на българския народ и началото на българската история”78. Докато според Шафарик
славяните започнали да се заселват на юг от Дунава в края на V век, според Рачки – през
времето на хунското господство, а според Хилфердинг – заедно с готите в ІV в., Дринов
стига до извода, че заселването на славяните на Балканския полуостров е започнало в края
на ІІ и през ІІІ век.79
В този свой труд той не само се опира на трудовете на Фалмерайер, но коментира и
споровете му за славяните и албанците в Гърция.
Според Дринов Фалмерайер е събрал историческите свидетелства и данни за
топонимията в Тесалия и Гръцкото кралство и е доказал, че „новите гърци не са нито чисти,
нито пък смесени потомци на старите елини, а са погърчени славени и албанци” (Ил. 6).
Като отбелязва, че теорията на Фалмерайер е „уплашила” новите гърци, той добавя,
че тя не се е харесала на „тъй називаемите в Европа филелини”, и е предизвикала
опровержения и критика, като някои без доводи казвали, че това не може да бъде, не е
възможно, други го обвинявали, че неправилно тълкува изворите, а трети доказвали, че
географски названия като Каменец, Глогов, Буковина и др., „с които е изпълнена картата на
новото Гръцко кралство”, са „чисто старогръцки” (Ил. 7).
77 Σάθας, Κ. Μνημεία της Ελληνικής ιστορίας. Τόμ. IV, σ. XLII (цит. по: Божилов, И. Цит. съч., с. 9).
78 Дриновъ, М. Погледъ врьхъ происхожданьето на блъгарскiй народ и началото на блъгарската история.
Виена, 1969.
79 Златарски, В. Прегледъ на 30-годишната научно-книжовна деятелностъ на професора М. С. Дриновъ. В:
Сборниче за юбилея на професора Маринъ С. Дриновъ 1869-1899. Бълг. книжовно дружество в София, София,
1900. с. 49.
14
Ил. 6. Текст на Дринов за населението на южните части на Балканите и
изследванията на Фалмерайер.80
Ил. 7. Текст на Дринов за критиките към теорията на Фалмерайер, за опонентите му
и за доводите им.81 С. 93
Ил. 8. Текст на Дринов с мнението му, че Фалмерайер е победител в спора с
критиците на теорията му.82
Мнението на Дринов за спора между Фалмерайер и критиците му сочи за победител
Фалмерайер, чиито доводи са били приети даже от някои от опонентите – „по-свестните
филелини” (Ил. 8). Но оптимизмът му, че „безпристрастната наука припознава неговото
80 Дринов, М. Поглед върху … В: Марин Дринов. Избрани съчинения. Том І. Наука и изкуство, София, 1971. С.
92.
81 Ibid. с. 93.
82 Ibid. с. 93.
15
основателно мнение и от ден на ден го потвърдява с нови основания” (Ил. 8) се оказва
погрешен: както написах по-горе, Енциклопедия Британика е „забравила” за Фалмерайер,
теорията му се свързва с расизъм и е „извън науката”.
Самият Дринов не е бил пасивен симпатизант на възгледите на Фалмерайер и даже не
се е ограничил с използването им в своите съчинения; към доводите на Фалмерайер той
добавя нови. Един от тях е за сведението на английски пътешественик от средата на ХVІІ в.,
че градоначалниците в Атина, Патрас, Коринт и др. са се наричали войводи (Ил. 9).
Ил. 9. Текст на Дринов с довод в подкрепа на Фалмерайер: около средата на ХVІІ в.
градоначалниците в Атина, Патрас, Коринт и др. са се наричали войводи.83
През 1979 и 1987 г. излизат статиите „Данни на българските географски имена в
Южна Гърция за българския език от VІ до ІХ в.84 и „Славянската топонимия в Пелопонес
като извор за историята на българския език”85 съответно на Йордан Заимов и Иван Добрев,
чиито красноречиви заглавия отразяват отношението им към сърцевината на теорията на
Фалмерайер: че много от топонимите в Пелопонес са от „славянски”произход. Заимов и
Добрев даже са по-конкретни – според тях те са от български произход; при това в статията
на Заимов са включени и топоними от ІV (!) век.
Морея в трудовете на българските историци Темата за „славянските” топоними на територията на днешна Гърция се среща – макар и рядко – в изследванията на езиковеди. Изглежда обаче, че резултатите и изводите от тях са напълно непознати за повечето историци; струва ми се, че повечето от тях не са чували имената на Фалмерайер и Фасмер, а ако са чували нещо, то е, че теориите им са отхвърлени от науката. Ще поясня това мое впечатление с един пример.
На Ил. 10 и Ил. 11 са представени съответно фрагмент от текста на разказ на Р.
Лубенау за пътуването му през българските земи в края ва ХVІ в. и от коментара към него в
научното издание на българския превод.86 Лубенау описва населението на едно българско
село, през което е минал, като християнско, което говори „илирски” (южнославянски) език и
се нарича „мореи”; според него названието им идва от Морея, където по неговото време се е
намирало „царство Ахая” и където също се е говорил „илирийски” език (Ил. 10).
Последното твърдение – че в Морея се е говорел „илирийски” език – е послещнато от
коментатора с недоумение: според него морейците несъмнено са били гърци (Ил. 11).
83 Ibid. с. 91-92.
84 Заимов, Й. Данни на българските географски имена в Южна Гърция за българския език от VІ до ІХ в.
Български език, ХХХІІІ, 1979, № 2.
85 Добрев, И. Славянската топонимия в Пелопонес като извор за историята на българския език.
Съпоставително езикознание/Contrastive Linguistics, ХІІ, 1987, 3, 45-56.
86 Описание на пътуването на Райнхолд Лубенау 1587. В: Немски и австрийски пътеписи за Балканите ХV-
ХVІ в. Наука и изкуство, София, 1979, с. 451-488.
16
Ил. 10. Текст от „Описание на пътуването на Райнхолд Лубенау 1587”, със
свидетелството, че по неговото време в Ахая се е говорил „илирийски” език87.
Ил. 11. Текст от коментара към „Описание на пътуването на Райнхолд Лубенау 1587”
с мнението на коментатора, че в края на ХVІ в. жителите на Морея са били гърци88.
Малко анализи, изводи и проблеми
Един съществен елемент в теорията на Фалмерайер е тезата, че през средновековието
от VІ в. нататък и до началото на ХІХ век основната част от населението на днешна Гърция
е „славянска”. Вярно ли е това твърдение? Невероятното на пръв поглед обилие на
„славянски” топоними, отразени в примерите, които дава Фалмерайер, и редица изследвания
на учени като Фасмер, Заимов, Малингудис, Добрев, Голомб и много други89 дават
обосновка на положителния отговор на този въпрос.
Трябва да си дадем ясна сметка, че „славянските топоними” не са някакви диалектни
местни имена, използвани от части от населението в общуването помежду им, които са
„невидими отвън”, т.е. не се използват от „цивилизования свят”.
Тъкмо напротив: на географските карти, в географската литература, в много
документи от ХVІ – ХVІІІ век фигурират именно българските („славянски”) названия, а
гръцките им паралели са непознати и „невидими” за културния свят; „древните” елински
названия са на „историческите” карти и в историческите съчинения, като нещо забравено,
като атрибут на отминала епоха. Това е естествено, тъй като по онова време масово
говореният от населението на днешна Южна Гърция език е бил българският.
87 Описание на пътуването на Райнхолд Лубенау 1587 … с. 470.
88 Описание на пътуването на Райнхолд Лубенау 1587 … с. 487.
89 Сред най-значимите изследвания на тази проблематика може да се посочаг трудовете на М. Фасмер
(Vasmer, M. Die Slaven in Griechenland. Abhandlungen der Preussischen Akademie der Wissenschaften, Jahrgang 1941, philosofisch-historische Klasse. Berlin, 1941), Ф. Малингудис (Malingudis, Ph., M. Weithmann. Die slavische Bevolkerung auf der Griechischen Halbinsel. Ein Beitrag zur historischen Ethnographie Sudosteuropas.
Muenchen, 1978 Zeitschrift fur Balkanologie, XVI, 1980; Malingudis, Ph. Die Bulgaren im byzantinischen Reich. Kritische Bemerkungen. Balkan Studies, XXII, 1982, No. 2.), З. Голомб (Goląb, Zb. The language of the first Slavs
in Greece: VII–VIII centuries. — Прилози, МАНУ (Скопje), ХІV, 1989, 2, 5–46). От българските приноси трябва да се отбележат трудовете на Й. Заимов (Заимов, Й. Заселване на българските славяни на Балканския полуостров. С., 1967; Zaimov, J. Beitrag zur Erforschung der bulgarischen geographischen Namen in Griechenland. Zeitschrift fur Balkanologie, XI, 1975, № 1) и Ив. Добрев (Добрев, И. Славянската топонимия в
Пелопонес като извор за историята на българския език. Съпоставително езикознание Contrastive Linguistics,
ХІІ, 1987, 3, 45-56.). Към този кръг са и въпросите, разгледани в статията Табов, Й. „Славянски” топоними в
Пелопонес на карта от 1589 г. Историческо бъдеще, 2007/1-2, 111-137. http://www.hfuture.hit.bg/ .
17
За този дълъг период от време „славянската етническа доминация” освен топоними
трябва да е оставила по целия Балкански полуостров, включително и в южните му
територии, и много исторически паметници: археологически, писмени … Къде са те?
Почти пълната им липса сочи необходимостта от критичен поглед към
археологическите изследвания и към старите писмени паметници.
„Антични” и „варварски” археологически паметници в Гърция
Гръцкото въстание и създаването на новото Гръцко кралство в началото на ХІХ век
предизвикват силен подем на „елинофилията”, култивирана в продължение на няколко века
от школата на „хуманизма”. Оформените възгледи за „класическите” „красота на тялото”,
„полет на духа”, „простота на обичаите”, изкуство, разкошни колони и храмове (това са
думи и изрази на Фалмерайер) към този момент са вкоренени в главите на хората от
цивилизования свят. Културният елит и особено учените добре различават произведенията
на „античната елинска цивилизация” от варварските творения.
Ил. 12. Съвременна снимка на храма Атина Нике на Акропола в Атина90 (вляво) и
стара снимка от 1965 г. на началото на мащабни археологически изследвания и
реконструкции на територията на Акропола91 (вдясно). В горния край на втората снимка се
вижда висока кула с разрушен връх, а вляво от нея е малкият бял храм на Атина Нике.
Затова археологическите изследвания и реконструкции на Акропола в Атина,
започнали в средата на ХІХ век, са били схващани и като разчистване на паметниците на
тази антична елинска цивилизация от варварския боклук, наслоил се около и върху тях през
вековете, и възстановяване на античния изглед и дух на прочутия хълм. Дясната снимка на
Ил. 12 – от 1865 г. – е запазила изглед от разгара на този процес: един малък хълм от
„отпадъци” показва мащабите на отстраняването на „не-елинските” постройки, храмове,
колони, статуи. На нея се вижда масивна „варварска” кула с разрушен връх; вляво от нея е
малък бял храм в „античен” стил – храмът на Атина Нике. Същият този храм, неотдавна
отново реставриран, е представен на лявата снимка на Ил. 12: той като че ли олицетворява
античния идеал за красота и хармония.
Пак храма на Атина Нике виждаме на двата фрагмента от стари снимки на Ил. 13.
Левият е от 1893 г. Кулата , която е до храма на Ил. 12, тук липсва: реставраторите са я
разрушили. Наистина, тя е далеч от античните идеали за красота и хармония; би била в
дисонанс с храма на Атина Нике, а и с околните обновени паметници. Но десният фрагмент
90 Temple of Athena Nike. From Wikipedia, the free encyclopedia.
http://en.wikipedia.org/wiki/File:Temple_of_athena_nike_2010.jpg
91 Греция: храмы, надгробия и сокровища. Энциклопедия "Исчезнувшие цивилизации". Издательский центр
"ТЕРРА"-"TERRA", Москва, 1997. Original edition Time-Life Books BV 1994. с. 40.
18
на Ил. 13 ни връща назад във времето, към 1860 г., когато кулата – макар и с разрушен връх,
който е станал извън фрагмента – се е извисявала високо над храма. Качествената стара
снимка дава възможност да установим, че площадката, на която се намира храмът,
подпорната й стена и кулата са изградени от идентични каменни блокове, по идентичен
начин – те явно са строени през една и съща епоха. Може би даже представляват части от
един и същ строеж, една и съща композиция. Това обаче означава, че храмът, който се
намира върху площадката, е по-късен от кулата!
Ил. 13. Фрагмент от стара снимка от 1893 г. на част от Акропола в Атина92 (вляво) и
фрагмент от стара снимка от 1960 г. също на част от Акропола в Атина93 (вдясно). В горния
десен ъгъл и на двете снимки е храмът на Атина Нике. Както се вижда от снимката вдясно,
площадката, на която се намира храмът, подпорната й стена и кулата са изградени от
идентични каменни блокове, по идентичен начин – те явно са строени през една и съща
епоха.
Ил. 14. Съвременен изглед на част от Акропола94. Долу вдясно се вижда храмът
Атина Нике. На мястото на старата кула е „възстановена” друга постройка.
92 An 1893 photograph of the Acropolis showing the Beulé Gate, Propylaea and the Temple of Athena Nike.
http://en.wikipedia.org/wiki/File:Acropolis._Beul%C3%A9_Gate._Propylaea._Temple_Nike.jpg From:
Temple of Athena Nike. From Wikipedia, the free encyclopedia.
http://en.wikipedia.org/wiki/File:Temple_of_athena_nike_2010.jpg
93 Греция: храмы, надгробия и сокровища. Энциклопедия "Исчезнувшие цивилизации". Издательский центр
"ТЕРРА"-"TERRA", Москва, 1997. Original edition Time-Life Books BV 1994. с. 40.
94 Греция: храмы, надгробия и сокровища. Энциклопедия "Исчезнувшие цивилизации". Издательский центр
"ТЕРРА"-"TERRA", Москва, 1997. Original edition Time-Life Books BV 1994. с. 100-101.
19
От гледната точка на „античния елински идеал” може би реставраторите са
постъпили правилно; те са били убедени, че възстановяването на ценните антични
паметници и на „античния дух” – така, както са си го представяли – е по-важно от други
стари паметници, и за тях жертването на последните е било естествено. Но както става ясно
от Ил. 14 практически на мястото на старата кула е „възстановена” друга постройка, а
такова нещо не се вписва в съвременните представи за научен подход и професионална
етика на археолозите.
Паметниците на античната литература
Съвременната историческа картина на античността е построена на базата на
достигналите до наши дни стари съчинения. Именно това знание за „елинизма” е прието за
аксиома – не само от Фалмерайер, но и от легиони историци.
Но в какъв вид и по какви пътища тези съчинения са стигнали до нас?
Ето каква безпощадна оценка на ръкописите със „съкровищата на елинизма” е дал
един от най-авторитетните познавачи на този проблем Херберт Хунгер:
„Голяма част от гръцките ръкописи, запазени до днес и представляващи
свидетелства за античната и византийска литература в цялост, произхожда от
XV-XVI в. Ако и много от това да е дело на западни писатели, значителна част от
текстовете от този период трябва да се припишат на емигриралите от Крит на
Запад византийци. Някои от тези мъже се препитавали от преписване и от търговия
с ръкописи. За да направят по-атрактивни кодексите, спасени от Византия или
измъкнати по някакъв друг начин, те ги допълвали, понякога успешно, с липсващи
начални и крайни листове, измислени заглавия и везано писмо, подменяли имената
на авторите и се опитвали да пробутат фалшификати за съчинения на античните
автори.”95
И така, много от античните гръцки ръкописи са дело на западни автори … други
– на емигрирали от Крит византийци … и всичко това – от ХV-ХVІ в.
Към тези думи на Хунгер няма смисъл да се добавя каквото и да било.
Границата „шести век”
Фалмерайер пише за промяна в „елинистичния свят на Балканския полуостров” от VІ
в. Границата „шести век” не е случайна; опитите например на Дринов, а и на много други
тя да бъде придвижена назад във времето са претърпели провал защото – образно казано –
за времето преди VІ в. царува изключително силният, фанатичен предразсъдък, подобен на
религиозна вяра: за „елинския свят” и културата му, просъществували повече от хиляда
години.
Съществен елемент от тази вяра е убеждението, че населението на антична Елада
е било етнически хомогенно – поне в Атика, Беотия и Пелопонес; че пеларгите са били
елинизирани още преди гръко-персийските войни.
Актуална ли е Фалмерайеровата теория?
В конструкцията на Фалмерайер има верни елементи и значителни научни приноси.
Всъщност неговата картина на „славянската доминация” в Южната част на Балканите от
времето на император Ираклий до ХІХ век изглежда съвсем убедителна и вероятно в нейна
подкрепа ще бъдат намерени много доводи.
Обаче опитът му да свърже:
95 Хунгер, Х. Империя на ново средище. ЛИК, София, 2000. с. 496.
20
- картината на „класическа антична Елада” – приета от него за аксиома,
и
- картината на „нова Гърция” от началото на ХІХ век,
е неудачен: предложената от него теория за станалото на Балканите през VІ – VІІІ в. е
нереалистична и няма подкрепа от преки сведения на изворите.
Според мен коренът на неуспеха на Фалмерайер е в сбъркания, идеализиран образ
на „антична Елада” и по-специално във визията за етническа и/или културна хомогенност
на населението й. Как в действителност са се развивали отношенията на „древните гърци” с
пеларгите – местните жители на днешна Гърция? С траките и мизите? Ако кръв от древните
елини е преминала във вените на днешните гърци, къде е отишла кръвта на пеларгите,
траките и мизите?
В съвременната историческа наука преобладава почти забравеното мнение, че
теорията на Фалмерайер за етническите промени в южната част на Балканския полуостров е
пресилена, парадоксална, славянофобска, анти-гръцка (и даже расистка). Въпреки
частичните признания за негови верни наблюдения и разсъждения, силните детайли на тази
теория се премълчават и замъгляват. Струва ми се, че влиятелни кръгове във водещите
школи на историческата наука – в Англия, САЩ, Русия и Франция – дълго време са се
стремили тя да не се обсъжда, а да бъде отречена и постепенно забравена; и най-вече да
бъдат забравени проблемите за „славянската доминация” на територията на цялата днешна
Гърция. До неотдавна като че ли усилията им клоняха към успешен край; но
информационната революция в обществото ги попари. Проблемите, извадени на бял свят от
съчиненията на Фалмерайер, буквално „оживяват”; те ще продължат да предизвикват нови
дебати и изследвания, а пътят към решаването им минава през отказ от предразсъдъците и
внимателен критичен анализ на писмените свидетелства и археологическите паметници.