Посланик на Слънцето
Т. Г. Сидаш – ISBN 978-5-288-04156-3
Превод от руски – bozman
Император Юлиан – неоплатонианец, близък до кинизма, езичник и произхождащ от християнско семейство, племенник на Константин Велики, съпруг на Света Елена (според Ж. Бенуа – Мешен, Юлиан Отступник, М.,2001. С. 135), блестящ пълководец, разумен законодател и не лош литератор – доста се отличавал от хората на своето време, и поради това преди да говорим за неговата философия следва да разкажем накратко за неговият живот.
Роден през декември (или ноември) 331 г. в КПол, той не помни майка си, починала малко след раждането му, а през 337 г., на 22 май, се лишил и от почти цялото семейство, умъртвено едва ли не пред очите му от царственият чичо – император Констанций. Следващите 7 години момчето прекарва в Никомедия, под надзора на старият евнух Мардоний, който още на времето учил майка му на гръцки език; по това време той слуша проповедите на християнският софист Хесиболий в КПол и посещава в Астакия витинското жилище на своята баба (от страна на майка му – Писмо до Евагрий). Навършвайки 14 години през 345 г., той е преместен в Мацел, уединено кападокийско имение, станало място на заточение както на бъдещият император, така и на неговият доведен брат Гал, под надзора на арианският епископ Георгий, същият този, който впоследствие е убит публично от александрийците. Тук Юлиан е посветен в чин четец, но също така, благодарение на ползването на превъзходната архиерейска библиотека става езичник. През 347 г. император Констанций посещава Мацел, а след четири години, през 351 г. провъзгласява Гал за цезар, като го жени за сестра си Констанция и го провъзгласява за управител на Изтока. Юлиан е отправен в Никомедия да продължи образованието си. Още четири години той се обучава в риторика и философия в градовете на М. Азия – в Пергам при учениците на Ямвлих, Едесий и Хрисантий, а след това в Ефес, при ученика на Едесий, Максим Ефески, от когото приема и митраистко посвещение. В този период той се запознава със знаменитият екзарх (на руски ересиарх – б.м.) Аеций, който е изпратен от Гал да проконтролира православието на Юлиан, като това запознанство почти прераства в дружба. През 354 г. братята са привикани в Милано – тогавашната резиденция на Констанций. По пътя Юлиан посещава Илион, където се запознава с Негасий, а Гал по заповед на императора попада във Флакона, където е лишен от длъжността си о от живота (жената на Гал, която е деляла с него всички прелести на това пътешествие умира по-рано във Витиня). Пристигайки в Милано , Юлиан 6 месеца е под домашен арест, но под благосклонното застъпничество на империатрица Евсевия получава възможност да замине за Атина, където два месеца е съученик на двама прочути бъдещи християнски проповедници – Григорий и Василий под обучението на големите светила на тогавашната философска наука – християнина Проересий и езичника Химерий. Василий и Юлиан явно са изпитвали някакви другарски чувства, за което свидетелства пасквила против Юлиан написан от най-женственият Григорий , очевидно двойно чувствителен, и влюбен във Василий. В този период Юлиан приема елевсинско посвещение и става приятел с елевсийският жрец, който по-късно ще го съпътства навсякъде. През октовмри обаче последвал втори арест (пак под застъпничеството на Еврсевия, свързваща своето бездетство като следствие на зверствата на мъжа си) и . . . провъзгласяването на Юлиан за цезар и оженването му за сестрата на Констанций, т.е. сестрата на Константин Велики – Елена. В края на краищата, в края на тази превратна година, Юлиан попада в Галия.
Намирайки се в Галия в качеството си на генерал имащ правата да командва само собствената си охрана от 360 човека, Юлиан се посвещава в изучаване на военната тактика и стратегия. През това време Констанций го заставя да постави подписа си под два непопуляни едикта – за наказване със смърт на всички изповядващи езическия култ и за изгнанието на епископа на Илария - Пуатие, изобличил Констанций в арианство. През юни обаче, германците, незадоволявайки се със завземането на Долна Галия и Кьолн, обсаждат Отен и Юлиан, де-факто взема командването в свои ръце, отначало над някои имперски части и сваля обсадата на Отен, а след това с нарастващ успех изтлрасква германците обсаждащи Страсбург, Брумат, Цаберн, Залц, Шпейер, Вормс и Майнц и в края на краищата освобождава и Кьолн. През зимата на същата година се появява и вторият паанегерик на Констанций и панегерик на Евсевия. Ако двата панегерика на Констанций са написани меко казано с политически цели, то похвалното слово на императрицата, е вероятно да е писано искренно, като по-късно Юлиан ще се убеди, че и на тази жена не е трябвало да се вярва. През 358 г. Юлиан е обсаден с малък отряд в Санс и останалата армия не му се притичва на помощ, но военният гений на бъдещият император му запазва живота и този на подчинените му и съответно – градът за империята. Предателството спрямо цезар Юлиан е толкова очевидно, че сам Констанций сменил главнокомандващият, като изпраща за главнокомандващ палача на брат му Гал – Барбацион, навярно за да не допуска такива очевидни грешки, за ковандващ южната армия от 25 000 човека. Северната, която командвал Юлиан била от 13 000 войника. Барбацион със страхливи действия и ненужни рискове погубва тази армия и Юлиан със своите 13 хиляди се оказва под Страсбург срещу 60 000 армия на Хнодоматър. Битката е катастрофална за германците – те загубват по различни данни между шест и дванайсет хиляди, като загубите на Юлиан са няколко стотин легионера. Без да спира със същите налични войски, Юлиан преминава Рейн през октомври, възстановява старите римски укрепления и взема пленници. През това преме пише недостигнали до нас трактати по балистика и за формите на силогизмите. Не се знае много за административните му реформи в Галия, но само за няколко години разорена Галия става цъфтяца римска провинция. Намалява данъците три пъти и тези мерки, съчетани с антикорупционни постановления, довеждат до значително увеличение на бюджета, и също така смърта вражда с финансовото ведомство във Флоренция, разчитащо на армия от корумпирани служители. През началото на 358 г. се разбунтурав франките живеещи по долното течение на Рейн с искания за увеличение на субсидите за навигация. Няколко наказателни похода на Юлиан ги заставят да ограничат своите претенции. До зимата Юлиан възтановява “британския флот” – 200 кораба и строи още 400, като става все по очевидно кому принадлежи Рейн. Жената на Юлиан, със старанието на избухналата женска завист на Евсевия родила мъртво дете и изпаднала в невъзможност да се възстанови. Другаря и съратника на Юлиан – Салустий бил отзован от Галия, като през тази година Юлиан написва “Утешение”. През 359 г. военни действия не се водят. За три години пребиваване в Галия, Юлиан издейства възвръщането на 20 000 пленници, 40 крепости, зъстановяват се границите на империята и инфраструктурата на провинцията. През 360 г., подготвяйки се за персийската война, Констанций отзовава от Галия най-добрите легиони, но избухва метеж против Констанций, легионерите против волята на Юлиан го короноват за Август н Париж. Умира императриц Евсевия, а след провалените преговори за мир от Юлиан, умира и жена му – Елена и той само запомва да се готви за война с Констанций. Първият закон на Юлиан е едикта за веротърпимост от ноеври 360. За последен път Юлиан присъства на християнско богослужение на 6 януари 361 г. на празника Богоявление във Виенския Събор. Няколко месеца по-късно, той преминава няколко степени на митраистки посвещения и заема втората степен в митраистката йерархия – Посланик на Слънцето.В началото на август 25 000 армия на Юлиан напуска Виена. С мълниеносен марш към зимата на същата година са завоювани Северна Италия, Панония, Мизия, като изключение прави само грлад Аквилея. От това време е писмото “Към Сената и африканския народ” и “Сатурналий” (Цезари). Есента на същата година тръгвайки с 13 000 войници срещу 60 000 армия на Констанций, получава известие за смъртта на императора на 3 ноември в Мопсуекрен, близо до Тарс и противостоящите войски на императора преминават на негова страна. На 11 декември Юлиан влиза в КПол и става законен император. Погребвайки с чест Констанций редом с баща му, К. Велики, Юлиан предприема административни реформи, общото направление на които може да бъде характеризирано като “борба с Азия”:
1. Реформа в двореца – разформирован е огромният (по персийски образец) придворен щат от обслужващ персонал – след това възстановен и просъществувал през целият период на Източната римска империя; забранено е да се величае август-императора с титлите “вечен”, “всемогъщ” и т.н. Това влиза в привичките на римските императори от времето на Диокрециан, като християнските императори не правят изключение от това, както впрочен дори във върха на иконоборческата агиография през първите векове не се противят да се прекланят пред собствените им изображения. Желаейки да върне на Сената политическата му тяжест, той започва редовно да ходи на заседанията на Сената и по време на своите речи заставя седящите сенатори на се стават на крака или да падат по очи. Всички най-известни личности за времето си – оратори, философи, свещеници и жреци, без зависимостк от конфесията им, били извикани в двореца и назначени на отговорни длъжности.
2. Реформа в армията – имала преди всичко дисциплинарен характер. Хоругвите “Сим победиши” били заменени от хоругви “Непобедимото Слънце”, всяка неделя (казваме ние, а римлянина казвал “всеки ден на Света и Сънцето”) се изпълнявала строева молитва към Слънцето, християни не се допускали в армията, да не смущават християнската им съвест (очевидно Юлиан е чел Евангелието в “несъпротивителното му съдържание”), но впрочем християнското съвест била толкова невъзмутима, че едва ли става въпрос за някакво сериозно съкращеине на римската армия следствие на този едикт. Били възстановени много от суровите норми на войнишкото ежедневие – наказани са много безчестни интенданти, уволнени са бездарни протежета на високоптавени велможи от предишното управление и т.н. Следствие на всичко това, войниците направо боготворили Юлиан.
3. Възхваляваната от всички негови съвременници реформа равна по величина на числото което ни разделя от времето на Юлиан ни се струва почти ксуриозна. Императорската поща била задължена безплатно да превозва не само императора и придворните, но и огромно количество административни и полицески служители. Константин добавил към тях епископите с тяхното обкръжение – интензивният религиозен живот в ІV в. предразполагал към пътешествия. Към момента на качването на Юлиан на престола, пощата била повече спомен, отколкото реалност, като това бил един от признаците за упадъка на империята. Строго нормирайки правото за безплатни пътувания на чиновниците, забранявайки да се вземат пътници по пътищата и лишавайки от пощенската привилегия на пътиване епископите, Юлишан в течение на година привел в образцов ред тази агонизираща имперска структура.
4. Финансова рефорва и възстановяване на градското самоуправление. Ако грижата за пътищата и транспорта се счита до днес за прерогатив на държавата, то грижата за благосъстоянието на градовете традиционно се явява работа на самите градове, а градовете в ІV в. все по-малко имали правата да се грижат сами за себе си. Античният дух деградирал и умирал, а това като огледало се отразявало на самите градове – разрушавали се храмове, базилики, стени и аквадукти. . . Нека си зададем въпроса, защо се е получило така с градовете ? Дали не е имало пари или данъците са били високи !? Първата вече изпробвана реанимация на общественият живот в градовете било намаляването на данъците и това вече дало резултати в Галия. Но всички налози от античните градове отивали в императорската хазна, градските задължения за организиране на религиозни литургии оставали за аристокрацията и . . .толкова. Юлиан дал право на градските власти да да събират някои налози в полза на града. Църквата от времето на Константин Велики била организация олицетворяваща държавната религия, т.е. събираща данъци, но не плащаща налог за арендата на земята около храмовете, за обработваната земя и т.н.; Юлиан прекратил тези облаги за църквите. Оставал главният въпрос – ако литургиите се осъществявали от средствата на аристокрацията влизаща в градската управа то е напълно ясно, че тази аристокрация по всички начини ще се старае да избегне тези литургии, което означава, че ще забегне по селата, ще живее на собствена земя и в никакви миниципални общности няма да влиза, а ще доволства с неограничено господство в собствените си земи. Както това става например в царска Русия. Да преодолее това Юлиан не успял, също както не успял да заповяда на Сената да избере император, защото Сената съставен от безлични чиновници, вече нямал самомнението сам да избира, както и заповядвайки на аристократите да управляват, те не могли да го сторят, поради израждане на нравите и порядките.
5. Доколкото императора бил не само глава на воената и административна власт, но и върховен понтифекс, то религиозната реформа в държавата се осъществявала съгласно римското право. С Едикта от 362 г. Юлиан разпространява в цялата империя, издаденият едикт в 360 г. в Галия Едикт за веротъпимостта: отменил всички форми на държавно преследване на която и да е религия. Ликуването било толкова всеобщо, че похвални надписи за Юлиан по този повод се срещат до ден днешен от Алпите до Арабския п-в. Всички езически храмове и ценности се връщали на езичниците за голбяма мъка на християните, които си ги присвоили; християнствотож се лишавало от държавни дотации и се превръщало – във всичките си разновидности и разклонения – в частно занимание и частна религия. Евреите плащащи при Констанций данък за вероизповеданието си били напълно приравнени по права с изповядващите други религии, като освен това императора им разрешил да започнат възстановяването на Храма, като сам Юлиан взел в това лично участие. Не е ясно какво е попречило това начинание да се изпълни, дали е било природна причина или свръхестествена, както твърдят християните. Освен това на Юлиан принадлежат безпрецедентните в езическата теология нака наречените окръжни послания, касаещи въпросите на жреческата етика, морал и богосружение. Това било положителната линия в реформите, но императора бил също така и активен полемист. На 17 VІ. 362 г. Юлиан издава Едикт забраняващ на християните да преподават езическа словесност, т.е. науки разпространявани от езичеството – едно императорско действие предизвикало бурю от негодувание, но достойно за велико възхищение в своята принципност. Живееки в един шизофреничен век размиващ границите на фрагментарното съзнание и конкретната разумност, този едикт се явява пример за целомъдрие. В основанието на закона лежи съвършено справедливото убеждение в това, че няма никаква куртура без култ и че не бива да се приема култура, като се отрича вграденият кръвно в нея божествен култ. Човек трябва да бъде цялостно и завършено създание – културното и религиозното в него трябва да бъдат единородни, ето това казва този закон, достоен за перото на Платон. Всички горе описани реформи са извършени в течение на около половин година, тъй като през есента на 362 г. Юлиан се отправя на последния си военен поход. Първото значително събитие на този поход е написването на “Към майката на Боговете” (произведение написано за една нощ някъде между 22 и 25 март 362 г., също както през декември за три дни бил написан химна “Към царя Слънце”), а на 18 юли Юлиан бил вече в Антиохия. Осем месецното “антиохийско седене” най-изчерпателно било описано от Юлиан в “Мисопогоне”, към което можем да добавим само, че императора не само описва предателството на градската аристокрация, неудачите при реставрацията на Храма в Йерусалим, но и смъртта на любимият си дядо Юлиан слечила се при доста съмнителни обстоятелства: по това време е написан и трактата “Против галилейците”. На 5 март императора започва поход срещу персите. Действието на тази операция се развива в Горна Месопотамия. Разделяйки армията на две части и изпращайки едната от тях (30 000 човека) под командването на Прокопий (който след няколко години ще се провъзгласи за император и ще бъде посечен) за съединение с армията на арменския цар Аршак, за да могат после съюзените сили да се спуснат по р. Тигър към Ктесифонт – тогавашната столица на Персия. Императора начело само на 25 000 човека, при поддръжката на флота, чийто екипаж също бил към 20 000, започнал спускане надолу по р. Ефрат. Аршак, навярно по религиозни съображения предал Юлиан и Прокопий се съюзил с изменника (по-късно Аршак също ще бъде обезглавен от същите тези перси на които предава Юлиан). Шапур с 60 000 войска възпрепятствало Юлиан под Ктесифонт да форсира р. Тигър. Но Юлиан разчистил един стар канал между двете реки и в първият ден Тигър бил форсиран и дебаркирал под стените на столицата, където на следващият ден пресите претърпели съкрушително поражение и едва не загубили и града. Нямайки възможност с половин армия да обсади добре укрепеният Ктесифонт, Юлиан изгаря обсадните оръдия и корабите стремейки се към генерално сражение със самият Шапур, той се отдалечава още на изток. Към 15 юни изморената от жегата армия поема на север към Тигър и на 20 достига оазиса Хукумбри. На 25 юни Юлиан извоюва нова победа при Фригийските полета, но е уцелен с дротик от един от войник на личната си охрана. В полунощ на 26 юни 363 г. имперaтор Юлиан се съединил със бога Слънце, на 32 г. Погребан е в Тарс. След време тялото е пренесено и погребано в КПол. Саркофага с тялото на императора се намира в Истамбул до една от древните градски стени.
https://nlp-course.ru/?page=dnld_book&book_link=b5vxNDga