Министерството на вътрешните работи изрази критична позиция по обединения законопроект за изменение на Семейния кодекс. В документа се подчертават редица правни и практически рискове, които могат да застрашат сигурността на децата, обществения ред и да отслабят превантивните механизми на държавата.

Неясни дефиниции и риск от правна несигурност

Въвеждането на понятието „личен и семеен живот“ в чл. 1 от СК е оценено като прекалено широко и обаемо.

„Тази формулировка създава предпоставки за противоречия и колизии със съществуващите разпоредби, което би довело до правна несигурност.“ – се казва в становището.

МВР настоява, че правните дефиниции трябва да бъдат ясни, конкретни и непротиворечиви, особено когато засягат интересите на деца.

Нереалистични минимални режими

Един от най-оспорваните моменти е предвидената фиксирана квота от 127 дни годишно за всеки родител.

Според МВР подобно задължително разпределение е неприложимо в случаи на тежки конфликти, при голяма географска отдалеченост или в международни казуси.

„Механичното въвеждане на минимални режими подкопава стабилността на децата, техния образователен процес и социалната среда.“

Опасност от ограничаване на полицейските правомощия

Министерството категорично възразява срещу предложението за премахване на чл. 65 от Закона за МВР, който дава правомощия на полицията за превантивни действия при насилие, хулигански прояви и ситуации, в коидеца са изложени на риск.

„Премахването на тази разпоредба би отслабило значително механизмите за защита на обществения ред и безопасността на гражданите.“

Недостатъчна защита при домашно насилие

В законопроекта не се съдържат достатъчно гаранции за защита в хипотези на домашно насилие и висок конфликт. Това крие риск споделено родителство да бъде наложено дори когато съществува реална заплаха за дете или родител-жертва.

МВР отбелязва, че подобна празнина в закона може да доведе до вторична виктимизация и нарушаване на правата на жертвите.

Проблеми с издръжката

Становището обръща внимание и на текстовете, които обвързват издръжката с „прекараното време“ от детето при съответния родител.

„Издръжката е конституционно гарантирано задължение за осигуряване на живот и развитие на детето, а не компенсация за престой с него.“

МВР е категорично, че предложените промени трябва да бъдат преосмислени:

• Законодателният подход трябва да е индивидуализиран, да отчита спецификите на всяко дете и конкретния семеен контекст.

• Унифицирани квоти и механично равнопоставяне на родители създават повече рискове, отколкото решения.

• Сигурността и интересът на детето трябва да останат водещ принцип във всяка правна уредба.