Съществува ли в действителност синдром на родителско отчуждение?

Автор: Анелия Горгорова 

Клиничен психолог 

и поведенчески икономист 

Основната цел на този материал е да разгледа основни исторически данни около създаването на теорията и практиката на термини като „родителско отчуждение“ и „синдром на родителско отчуждение“, както и да отправи критични бележки относно прекратяване и максимално ограничаване на спекулативните практики, свързани с тях.

Псевдотеорията за родителското отчуждение и синдрома на родителското отчуждение явно има нужда от по-активна кампания за разясняването на липсата й на легитимност, която да наложи веднъж завинаги премахването й от  съдебната и психологическата/тераапевтичната практика.

Произход и дискредитация на теорията Концепцията за "синдром на родителското отчуждение" е предложена от д-р Ричард Гарднър през 1985 г. без емпирични доказателства и без научно признание. Гарднър е бил частен практикуващ психиатър, който е действал в подкрепа на бащи, обвинени в насилие, като е пропагандирал идеята, че децата лъжат за насилие под влиянието на майките си.

През ноември 2019 г. Уилям Бернет, президент на Групата за изследване на отчуждаването на родителите , един от най-мотивираните пропагандатори на отчуждението на родителите, докладва в бюлетин , преведен и разпространен във Франция от ACALPA, за позицията на Медицинския и научен консултативен комитет (MSAC) на СЗО. Този Консултативен комитет ни напомня това, което голяма част от действащите практици и научна общност вече знаят: наличието на концепция в индекса на Класификацията не предполага официално признаване от СЗО и ще бъдат направени корекции.

Европейски институции също признават опасността от злоупотреба с този концепт, като Съветът на Европа излиза с доклади срещу използването му в съдебната практика.

Въпреки това пет години след това съдебната система на България и определени групи лобисти продължават да налагат тази псевдо терминология и теория, която бива използвана не само в решаване на хиляди човешки съдби, но и изместване на основния акцент, който трябва да стои при приключване на семейните отношения и наличие на деца до 18г. възраст - а именно запазване на сигурността на децата, а в голяма част от случаите и на техните майки поради огромен процент домашно насилие. В тази практика са включени съдии, вещи лица, медиатори, адвокати, като може да се каже, че дори прокурорската гилдия, а с предложените промени активно и служителите на полицията, както и частните съдебни изпълнители. В крайна сметка основната отговорност не е на тези групи специалисти, а на професионалните гилдии на психолози и терапевти, на законотворците, както и на гласуващите за тези , които трябва да спазват легитимността на въвежданите практики.

Европейски институции също признават опасността от злоупотреба с този концепт, като Съветът на Европа излиза с доклади срещу използването му в съдебната практика.

Въпреки това пет години след това съдебната система на България и определени групи лобисти продължават да налагат тази псевдо терминология и теория, която бива използвана не само в решаване на хиляди човешки съдби, но и изместване на основния акцент, който трябва да стои при приключване на семейните отношения и наличие на деца до 18г. възраст - а именно запазване на сигурността на децата, а в голяма част от случаите и на техните майки поради огромен процент домашно насилие. В тази практика са включени съдии, вещи лица, медиатори, адвокати, като може да се каже, че дори прокурорската гилдия, а с предложените промени активно и служителите на полицията, както и частните съдебни изпълнители. В крайна сметка основната отговорност не е на тези групи специалисти, а на професионалните гилдии на психолози и терапевти, на законотворците, както и на гласуващите за тези , които трябва да спазват легитимността на въвежданите практики.

Испания е една от водещите държави в Европа, която е предприела законодателни мерки срещу използването на PAS в съдебната практика. Законът "Родес" забранява използването на PAS като аргумент в дела за родителски права и въвежда стриктни мерки за защита на децата и жертвите на домашно насилие.

Една от най-дискутираните промени, въведени с Organic Law 8/2021, е категоричното отричане и забрана на концепцията за „родителско отчуждение” при семейни спорове. Законът изрично постановява, че никакви теории без научен авторитет, които предполагат вмешателство или манипулация на детето от единия родител – като т.нар. Синдром на родителското отчуждение (SAP) – не бива да се вземат предвид от органите на властта . С други думи, съдилищата нямат право да признават или основават решенията си на този предполагаем „синдром“. В Член 11(3) на закона ясно е указано, че държавните институции трябва да вземат мерки да предотвратят използването на неподкрепени с наука критерии като SAP в съдебни и административни производства .

Тази разпоредба отразява позицията на широк кръг експерти, че „синдромът на родителското отчуждение” е псевдонаучна и дискредитирана теория, която често се употребява манипулативно в битките за попечителство. В мотивите към закона и дебатите в парламента SAP е посочен като „фалшив синдром”, който до този момент е бил използван най-вече за да се обвиняват майките, че настройват децата срещу бащите, и така да им се отнеме попечителството . Новият закон отстранява тази възможност – при разводи и спорове за деца съдията вече не може да назначава експертизи или да приема доводи за SAP, нито да принуждава децата на контакт с родител под предлог „преодоляване на отчуждението”.

Освен това, Закон Родес директно свързва темата с насилието над жени. Той включва “по-голяма основана на пола преспектива”, признавайки че понякога твърденията за „отчуждение” прикриват насилие, упражнявано от мъж над жена чрез децата . Испанското правителство подчертава, че насилието над дете с цел да се навреди на партньорката (т.нар. викарно насилие) е форма на полово базирано насилие, равностойна на останалите, и трябва да се третира като такава . В този контекст понятието SAP се отхвърля като неглижиращо риска от викарно насилие. Законът дори добавя нов член, посветен на защитата на децата в случаи на домашно (базирано на пола) насилие в семейството .

Великобритания и защитата на децата

В Обединеното кралство концепцията за "викарно насилие" (coercive control) е призната като форма на домашно насилие чрез закона "Domestic Abuse Act 2021". Този закон ограничава контактите на насилници с децата и поставя фокус върху най-добрия интерес на детето, като се избягва рискът от използването на псевдонаучни теории като PAS.

Франция и съдебната реформа

Френските съдилища също започват да се противопоставят на използването на PAS. През 2021 г. Сенатът на Франция дискутира законопроекти, които имат за цел да ограничат злоупотребите с този термин и да защитят децата от насилници. В допълнение, правителството разработва стратегии за подкрепа на жертвите на домашно насилие, като се избягва манипулативното използване на концепцията за "родителско отчуждение".

Германия и консервативният подход към PAS

Германия исторически има строг подход към въпросите на детската защита и домашното насилие. Въпреки че в някои съдебни дела PAS все още се обсъжда, Федералният съд на Германия не признава концепцията като валиден научен термин. Системата за социална грижа в страната се фокусира върху най-добрия интерес на детето, без да се допуска неоснователно обвинение срещу отглеждащият родител.

Италия и реформата на семейното право

През последните години Италия също започна да въвежда законодателни ограничения срещу използването на PAS. След няколко скандални дела, в които майки губят попечителство заради обвинения в "родителско отчуждение", активисти и правозащитни организации изискват по-строги мерки срещу използването на тази псевдотеория в съдебната практика.

Този въпрос е особено актуален в момента, когато определени групи, най-вече защитаващи правата на бащи лобират за внасянето и приемането на законодателни промени, които да наложат оборима презумция на споделено родителство.  Тя отваря широко вратата за още повече правни злоупотреби, увеличаване на инструментите за институционален тормоз, както и за увеличаване на инструментите за прикриване или продължаване на насилието срещу другия родител и детето. Много специалисти се притесняват да кажат, че това е най-вече майката, но статистиките и практиките в други европейски държави, които вече са минали по този път са предприели, а други са в процес на предприемане на законодателни промени, в които да запазят и възстановят сигурността и правото на спокоен и щастлив живот в отглеждането на децата от родителите, които носят основната отговорност за това и не се притесняват да кажат, че това в голям процент от случаите е майката. Разбира се има и примери за противоположни практики, когато говорим за полови различия, но що се касае за мерки за превенция, предотвратяване и подкрепа, то следва да са в синхрон и научно обосновани и доказани, защото в противен случай се правят експерименти, които излизат изключително скъпо. В огромна помощ за адекватен анализ са легитимните статистики и данни, които да не са свързани с различни по тип спекулации, които трябва да бъдат използвани повече, когато се планират подобни промени.

Също така е редно да обърна внимание, че заинтересованите групи, които полагат усилия за законодателните промени в Семейния Кодекс в България са и групите, които биха искали да променят Закона за домашното насилие. Това е подходящ момент да се напомни, че когато се правят подобни законодателни промени, те не следва да са на парче, както и в тях да има специалисти от всички включени области.

В България имаме необходимост не само от това да бъдат предприети ясни мерки за ограничаване и въвеждане в практиката на подобни спорни практики като родителско отчуждение и синдром на родителско отчуждение, които изкривяват и вредят не само на съдебната практика, а имат и реални последици в житейските съдби на замесените, особено на уязвимите групи. В същото време Министерство на правосъдието, ВСС, Съюза на съдиите, ВАС, Асоциация на прокурорите, Агенция за закрила на детето, Президент на РБ, уважаемите депутати от парламентарните комисии, които разглеждат предложенията за изменение и допълнение на Семейният кодекс, Национална асоциация на медиаторите, всички асоциации и сдружения на вещите лица, цялата Академична общност, която има отношение към тази проблематика, както и всички дружества, асоциации и сдружения на психолози и терапевти се налага да обединят спешни усилията си в изкарването на тези порочни и вредни практики, които са дълбоко вкоренени в съдебната практика. В този смисъл, предприетите законодателни промени са недостатъчно обмислени, проучени вече съществуващи практики, липсва легитимност и оценка на обхвата и влиянието на промените, както и липсват цели професионални общности. За подкрепа на позицията ми прилагам целите текстове от изявленията на Световната здравна организация и Европейската асоциация на психотерапевтите, както и редица други източници.

Този въпрос е особено актуален в момента, когато определени групи, най-вече защитаващи правата на бащи лобират за внасянето и приемането на законодателни промени, които да наложат оборима презумция на споделено родителство.  Тя отваря широко вратата за още повече правни злоупотреби, увеличаване на инструментите за институционален тормоз, както и за увеличаване на инструментите за прикриване или продължаване на насилието срещу другия родител и детето. Много специалисти се притесняват да кажат, че това е най-вече майката, но статистиките и практиките в други европейски държави, които вече са минали по този път са предприели, а други са в процес на предприемане на законодателни промени, в които да запазят и възстановят сигурността и правото на спокоен и щастлив живот в отглеждането на децата от родителите, които носят основната отговорност за това и не се притесняват да кажат, че това в голям процент от случаите е майката. Разбира се има и примери за противоположни практики, когато говорим за полови различия, но що се касае за мерки за превенция, предотвратяване и подкрепа, то следва да са в синхрон и научно обосновани и доказани, защото в противен случай се правят експерименти, които излизат изключително скъпо. В огромна помощ за адекватен анализ са легитимните статистики и данни, които да не са свързани с различни по тип спекулации, които трябва да бъдат използвани повече, когато се планират подобни промени.

Също така е редно да обърна внимание, че заинтересованите групи, които полагат усилия за законодателните промени в Семейния Кодекс в България са и групите, които биха искали да променят Закона за домашното насилие. Това е подходящ момент да се напомни, че когато се правят подобни законодателни промени, те не следва да са на парче, както и в тях да има специалисти от всички включени области.

В България имаме необходимост не само от това да бъдат предприети ясни мерки за ограничаване и въвеждане в практиката на подобни спорни практики като родителско отчуждение и синдром на родителско отчуждение, които изкривяват и вредят не само на съдебната практика, а имат и реални последици в житейските съдби на замесените, особено на уязвимите групи. В същото време Министерство на правосъдието, ВСС, Съюза на съдиите, ВАС, Асоциация на прокурорите, Агенция за закрила на детето, Президент на РБ, уважаемите депутати от парламентарните комисии, които разглеждат предложенията за изменение и допълнение на Семейният кодекс, Национална асоциация на медиаторите, всички асоциации и сдружения на вещите лица, цялата Академична общност, която има отношение към тази проблематика, както и всички дружества, асоциации и сдружения на психолози и терапевти се налага да обединят спешни усилията си в изкарването на тези порочни и вредни практики, които са дълбоко вкоренени в съдебната практика. В този смисъл, предприетите законодателни промени са недостатъчно обмислени, проучени вече съществуващи практики, липсва легитимност и оценка на обхвата и влиянието на промените, както и липсват цели професионални общности. За подкрепа на позицията ми прилагам целите текстове от изявленията на Световната здравна организация и Европейската асоциация на психотерапевтите, както и редица други източници.