8. Да контролираме гнева

Глава 8

ДА КОНТРОЛИРАМЕ ГНЕВА

Коя съм аз в Христос

Словото на Бог казва ...

Аз съм създадена по Божия образ... Псалм 119:73

На мен ми е обещана "почивка" ... Изход 33:14; Евреи 4:9

Аз съм "избрана" от Христос ... Йоан 15:16; Еф 1:4

Аз съм защитена от Бог ... Второзаконие 7:6-8; Исус 1:3-9

На мен ми е простено ... Евреи 9:14; Кол 1:14; I Йоан 2:12

Аз съм благословена ... Псалм 1:1-3; Псалм 5:4; Ефесяни 1:3

Аз съм в състояние да спа без страх ... Псалм 3:5; 4:8

Аз съм "зеницата" в Божието око ... Псалм 17:8

Аз съм силна в Господ ... Псалм 18:1-2; Ефесяни 6:10

Аз съм Божие дете ... Йоан 1:12-13, Римляни 8:14-15

ЦЕЛ:

– Да разберем какво е посттравматичен стрес и как той може да повлияе на живота ни.

– Да разберем разликата между изявена и пасивна агресия.

– Да разберем необходимостта да се прости.

– Да предприемем стъпки на отърсване от гнева и яростта, които може би са вътре в нас.

ВДЪХНОВЕНИЕ:

Левит 25:43 (Разширената Библия) Да не господаруваш над него жестоко (с грубост и опресия), но да се боиш (почиташ) от своя Бог. [Еф. 6:9; Колосяни 4:1].

Псалми 4:4 (Разширената Библия) Треперете и не съгрешавайте; Размишлявайте в сърцата си на леглата си и мълчете (съжалявайки за нещата, които казвате в сърцата си). Села (Спрете и внимателно помислете върху това) [Еф. 4:26]

Ефесяни 4:27 (Разширената Библия) Нито давайте (подобно) място на дявола (не му давайте възможност).

ПЪТЕШЕСТВИЕТО ЗАПОЧВА…

СТРЕСЪТ МОЖЕ ДА ТЕ СМАЖЕ

Една сутрин, поглеждайки се в огледалото, забелязах нещо за себе си: сухожилията от двете страни на врата ми като че ли бяха постоянно напрегнати. Няколко седмици по-късно, докато преглеждах един запис от църквата ни, забелязах същото нещо. През целия ми съзнателен живот аз знаех, че е имало моменти, когато съм усещала определени емоции, които са ме карали да се чувствам много неудобно, но в стремежа си да контролирам тези емоции, сега изглежда, че тялото ми най-накрая, ме предаде. То беше започнало да показва признаци на напрежение. Моето семейство и аз знаехме, че бях развила много проблеми, свързани със стреса: мигрена, врата ми се беше сковал и трудно си движех главата, дясната страна на лицето ми беше като вцепенена през по-голямата част от времето, а загубата на апетит винаги е била повод за безпокойство. Този вид "самоконтрол" беше взел своите жертви. Нещо трябваше да се промени.

Проблемът беше, че бях напълно наясно, че имах избухлив характер и бързо се ядосвах. Дори и да не крещях, остротата на гласа ми и смразяващия поглед на лицето ми ясно казваха на всички наоколо, че е време да отстъпят пред тази малка пръчка динамит. Без значение колко усилено се опитвах да спра да изглеждам и да не звуча толкова зле, лицето и действията ми ме издаваха, отново и отново. Чувството на безпомощност само се увеличаваше, докато се опитвах да изглеждам като това, което Библията нарича самоконтролиращ се, внимателен, кротък и мил човек. Колкото повече се опитвах да бъде внимателна и кротка, толкова повече ми се искаше да шамаросам някого. Сега, как един служител или християнин би трябвало да се справи с това? Понеже то също допринасяше за моя стрес!

Да поговорим и за плача. Ако ми се плачеше, подтикът идваше като цунами, което изсмукваше живота от мен и ме смазваше с поток от сълзи и тегота, които ме пренасяха на неописуеми места. Ридания, които разкъсваха вътрешностите ми, излизаха от дълбините на душата ми със звука на силен вой. Не можех да си позволя това. Как бих могла да се държа по този начин? Отказът да плача открито, когато подобни емоции изплуваха близо до повърхността, само добавяше към вътрешния стрес, който преживявах.

Дори най-обикновените неща от живота бяха разочароващи с течение на времето. Да сготвя храна, която след това никой не я яде; да почистя къщата, без никой да иска да ми помогне; да поставя мръсните чинии в празна миялна машина, понеже семейството ми на минаване покрай мивката е пуснало всички чинии вътре . И убиецът за мен – да се прибера в къщи след дълъг работен ден, и да вляза в една мръсна кухня, както и да се изисква от мен да сготвя, докато всички са били пред телевизора цял ден. Съпругът ми казваше, "където няма вол, няма и боклук, искаш ли да имаш вол или искаш да няма боклук?" Някои дни просто исках да няма боклук, а волът да е за вечеря! През повечето дни, животът беше поносим.

Задържането на гнева вътре във вас ще даде своето отражение, а изразите ли го неправилно, ще повлияе на взаимоотношенията ви. В крайна сметка, самото нещо, което искате да промените в себе си, трябва да бъде дефинирано и трябва да бъдат въведени нови стратегии за справяне, за да бъдем тези, които Бог ни е създал да бъдем. Може би аз никога няма да бъда милата, кротка малка жена, която е пълна с милост. Може би вие никога няма да бъдете като човека, на когото се възхищавате най-много. Но бъдете сигурни, че Бог е създал всеки един от нас поотделно, с определена цел. Вие сте уникално направени и прекрасно възлюбени от един Творец, Който има планове за вас. Точно както вашите отпечатъци принадлежат само на вас, така и вие сте Божият отпечатък в света. Той не ви е направил по начина, по който сте, за да ви променя след това, но за да ви закали с огън, докато несъвършенствата бъдат изгорени и вие станете напълно годни за Негова употреба, както Той избере, ако Му позволите това.

ПОСТТРАВМАТИЧЕН СТРЕС

Посттравматичният стрес (ПТС) идва, когато е преживяно някое травмиращо събитие, включващо силен ужас, безпомощност или страх. Не всеки ще се развие ПТС при тези обстоятелства, но вероятността да бъде преживян в някакъв момент от живота, е значителна, ако е имало травма вследствие от сексуалната злоупотреба. В Съединените щати, 7-8 на сто от хората развиват ПТС, при ветераните или сексуално малтретираните процента варира между 10% и 30%, при жените е два пъти по-вероятно да се развие ПТС, отколкото при мъжете. Въпреки че препратки към случаи на посттравматичен стрес има, откакто светът съществува, това стана публично достояние след ветераните от Виетнам, завърнали се у дома.

Безпокойството, което вие може да почувствате от време на време, е същото безпокойство, което и другите хора преживяват. Предположението, че има нещо "не наред" с вас, е в действителност истина, но също така, това е нещо, което може да се контролира или лекува. Не всеки, който преживява ПТС има дългосрочни последици от него. Колкото по-дълго време сте живели с травмата особено като дете, толкова по-вероятно е последиците също да бъдат дългосрочни. В този случай, търсенето на професионална помощ може да бъде опция, за която не сте се сещали преди, но сега може да се наложи. Унизителното, когато се нуждаете от професионална помощ не се състои в това, че трябва да отидете, а в отказа ви поради гордост. Ако вие или член на семейството ви има сърдечно заболяване или е диабетик, веднага бихте потърсили професионалист и бихте направили всичко, което ви каже, за да бъдете здрави. Същото се отнася и за нуждите, свързани с психичното здраве. Никога не трябва да мислим, че психичното здраве е второстепенно спрямо физическото. Много пъти умственото натоварване причинява физически проблеми, които ние преживяваме, но не сме склонни да им обърнем внимание. Посочете източника на стрес и болестта ще си отиде.

Една моя приятелка веднъж толкова се раздразни от един човек, че получи инфаркт по време на работа и трябваше да бъде откарана в болницата с линейка. Човекът беше дошъл в офиса й, с цел да обсъди и да я предизвика по въпрос, който никога нямаше да бъде разрешен. Те просто имаха две различни становища относно техните религиозни вярвания. Вместо да помоли човека да спре дискусията, тя се опита да бъде мила, като му позволи да премине границата. Всички знаеха, че това я дразнеше, включително и човека, който го правеше. Един ден тя не издържа и товара от стреса вътре в нея надделя над желанието й да бъде мила, и  тя получи сърдечен удар. След този ден човекът й се извини за нахалството и никога повече не повдигна темата. Тя се почувства неловко, че му беше дала право да стигне чак до там и разбра, че толерантността не включва човек да позволи да се стигне до психическо претоварване.

 Въпреки че някои може да не са съгласни, необходимостта от цялостно здраве на духа, тялото, ума и сърцето не трябва да включва само вярата в Бога за нашето изцеление, но да се използват всички възможни неща, които са ни достъпни. Използването на хранителни продукти, лекарства, алкохол, работа или дори религията като средство за избягване на здравословните проблеми, които трябва да решите, не е правилно. Поради това, авторът на това Библейско изследване насърчава, ако ви е необходима допълнителна помощ или ако това поучение ви е отворило някаква врата, моля ви, потърсете професионална помощ и не спирайте, докато не я получите.

СИМПТОМИ НА ПОСТТРАВМАТИЧЕН СТРЕС

Симптомите за ПТС обикновено ще се появят в рамките на три месеца след събитието, а в някои случаи може да не се появят в продължение на много години. Тези симптоми могат да включват:

- Спомени и/или кошмари, свързани със събитието.
- Годишнини – неразположение в някои периоди от годината, свързани със събитието.
- Избягване на дейности, мисли или чувства, свързани със събитието.
- Чувство на изолация или отчуждение и неспособност да се изпитват любящи чувства.
- Незаинтересованост относно дейности, които някога са били важен източник на удовлетворение.
- Безнадеждност относно бъдещето.
- Свръхчувствителни, хипербдителни, пристъпи на паника.
- Депресия.

Симптоми на ПТС при травма от сексуална злоупотреба:

При сравняване на симптомите на ПТС със симптомите на ПТС при жервите на сексуално малтретиране, ще видим, че симптомите са едни и същи или много близки. Няма "синдром на детска сексуална злоупотреба", или "синдром на възрастна сексуална злоупотреба". Доказателствата само водят до заключението, че е имало травма, но не показват вида на травмата.

Деца:

- Раздразнително поведение, сънища, които ги плашат, изразяване на малтретирането в игра, или дейности като изкуство.
- Неподходящи за възрастта прояви на съблазнителност или сексуално поведение. (Това не включва детското проучване на частите от тялото. То е естествено откритие. Ключовата дума е „неподходящи” като например Кен и Барби да бъдат поставени в сексуална поза или да се говори за противоположния пол с термини за възрастни.)
- Жестокост или бягство от отговорност.
- Затваряне в себе си или депресия.
- Самонараняване или опити за самоубийство.
- Подмокряне на леглото, инконтиненция, хроничен запек или невъзможност за сдържане.

Възрастни:

- Връзка, интимност или сексуални проблеми -  безразборни сексуални връзки или   дисфункционалност
- Ниско самочувствие или изолация - чувство на омърсяване
- Срам и вина – прекалено много говорене или прикриване на всичко
- Неспособност да се доверяват на другите или на себе си
- Дискомфорт при докосване
- Многократна жертва – неправилни взаимоотношения, което кара хората да бъдат наранявани многократно
- Страх от чувства - необходимост от контрол на чувствата и поведението (собствените или на другите)
- Спомени
- Инсомния и други нарушения на съня
- Амнезия - загуба на паметта, забравяне части от детството
- Депресия - включително мисли и опити за самоубийство
- Тревоги - хипербдителност, пристъпи на паника, страхове и фобии, страх от насилие
- Злоупотреба с наркотици и алкохол
- Нарушения в храненето
- Социални и икономически провали – претоварване, недостатъчност, чувствате се като самозванци, страх от това да ви "разберат кои сте наистина отвътре"
- Колкото по-гротескно е било малтретирането, толкова по-явни са симптомите на ПТС в краткосрочен план, а по-често срещаните симптоми се проявяват в дългосрочен план и те са, които донасят товара на причинно-следствената връзка.

ВИДОВЕ ГНЯВ

ВЪНШНА АГРЕСИЯ

Външната агресия е най-очевидния вид агресия. Трудно е да не се забележи или чуе някой, който е външно агресивен. Има много начини да се изрази външна агресия освен физически или устно. Емоционалното и умствено малтретиране може да бъде използвано и от външно агресивния, и от пасивно агресивния тип човек. Посочването на грешки или критикуването също е начин за външно изразяване на гняв.

1.) Външно агресивна ли сте? Изредете нещата, които правите, които са признаци на агресията ви към другите или към себе си.

2.) В разговори, посочвате ли на другите грешките им, дори собствените си недостатъци или разказвате ли за това, което някой ви е направил? Напишете някой пресен пример за това.

Прочетете Ефесяни 4:29-32 (Разширената Библия)

Нека никакъв мръсен или замърсяващ език, никаква зла дума или нездравословен или празнословен разговор [никога] да не излиза от устата ви, а само такава [реч], която е добра и полезна за духовното развитие на другите, според нуждата и случая, за да може да бъде благословение и да дава благодат (Божието благоволение) на тези, които я чуят.

И не оскърбявайте Святия Дух на Бога [не Го обиждайте, дразнете или натъжавайте], чрез Когото сте били запечатани (маркирани, заклеймени като Божий вид, подсигурени), за деня на изкуплението (окончателното освобождение чрез Христос от злото и последиците от греха).

Нека всякакво огорчение и възмущение, и гняв (страст, ярост, лош характер) и негодувание (гняв, враждебност) и караници (свади, протест, спор) и клевета (говорене със зъл, обиден или богохулен език) да бъдат забранени всред вас, с всякаква злоба (яд, зла воля, или подлост от всякакъв вид).

И бъдете полезни и мили един към друг, благи (състрадателни, разбиращи, любящи), прощавайте си един на друг [с готовност и свободно], както и Бог в Христос е простил на вас.

3.) Попълнете празните места, като използвате горните Писания.

Нека _______________________________, никаква _______________________________ или  _______________________________ [никога] да не излиза от устата ви, а само такава [реч], която е добра и _______________________________ на другите, според нуждата и случая, за да може да бъде _______________________________ (Божието благоволение) на тези, които я чуят.

И _______________________________ [не Го обиждайте, дразнете или натъжавайте], чрез Когото сте били запечатани (маркирани, заклеймени като Божий вид, подсигурени), за деня на изкуплението (окончателното освобождение чрез Христос от злото и последиците от греха).

Нека всякакво ________________ и _____________ и _____________ (страст, ярост, лош характер) и _____________ (гняв, враждебност) и ___________ (свади, протест, спор) и ____________ (говорене със зъл, обиден или богохулен език) да бъдат забранени всред вас, с ____________________ (яд, зла воля, или подлост от всякакъв вид).

И бъдете _______________________________, благи (състрадателни, разбиращи, любящи), _______________________________ [с готовност и свободно], _______________________________.

4.) Разпознавате ли себе си по някакъв начин, в стиховете по-горе? Ако е така, как точно?

Когато говорим с или за човек с агресия, винаги ще има някой наоколо, който да слуша. Ние всички имаме голямо желание да се харесаме на хората или поне на някои от тях. Но в опита си да получим благоволение, ние понякога забравяме  да го даваме. Дарът на благодатта трябва да се изявява чрез нашите действия и говор. Стих 29 казва, "а само такава [реч], която е добра и полезна за духовното развитие на другите, според нуждата и случая, за да може да бъде благословение и да дава благодат (Божието благоволение) на тези, които я чуят."

5.) Давате ли дара на благодатта при говоренето си с и за хора, така че другите, които са наоколо или човека, с когото говорите, независимо дали ви слуша или просто подочува какво казвате, да напредват духовно или да са благословени от думите ви?

6.) Ако отговорът ви е НЕ или ПОНЯКОГА, моля изредете неща, които казвате, и един по-добър начин да ги кажете.

          Неща, които казвам:            По-добър начин да ги кажа:

ПАСИВНА АГРЕСИЯ

Някои от най-ядосаните хора, около които съм била, са били пасивно агресивни. Това, което прави връзката трудна с този тип хора е, че те никога не се чувстват виновни за действията си, защото не казват нищо лошо, което да може да се възприеме като болезнено или казват достатъчно, за да наранят, но не и да унищожат другия. Постоянното чесане на крастата ще доведе до белег и пасивно агресивните навици са именно такива, които чешат крастата. Те никога не ви карат да кървите, но не ви и позволяват да се излекувате.

За пасивно агресивния човек, да каже клевета или да изрази гняв, ще означава да не бъде "свят" или мил. В очите на религиозните хора от Библията и настоящето, агресията е равнозначна на съдене на хората. Но това прави ли мълчанието по-добро от думите? Не! Мълчанието е обикновено по-силно от думите и често се използва като оръжие за пронизване на душата на хората, към които е насочено. "Не съм казал нищо!" -  е неубедително извинение за ранените от пасивния агресор. Да бъдем недоволни; да караме хората да си платят за действията си, докато не преценим, че са платили достатъчно, за да им простим накрая; избягването на телефонни разговори и изтриването на писма - нито едно от тези неща не е акт на опрощение, но в действителност си е чисто съдене.

В дискусия с една жена, тя описа майка си по следния начин. "Тя прави това, което нашето семейство сега нарича "движението на морската чайка". Тя се спуска, прави боклук на главата ви и отлита бързо. След това всички ние се споглеждаме и се опитваме да решим дали някой трябва да предприеме нещо относно това, което тя току-що е казала." Тази майка е намерила начин да изразява мислите си по неподходящ начин, който фактически наранява семейството й. Ето защо, тя е постоянно наранена, тъй като никой от семейството й не иска да бъде около нея.

Други извинения за пасивна агресия са: "Бях толкова зает", "Вие винаги сте толкова заети", "Знаех, че няма да имате време ... ...", "Просто забравих", "Имах главоболие", и т.н.

7.) Кога беше последният път, когато се ядосахте толкова много, че крещяхте или показахте външен израз на гнева си?

8.) Вие от този тип хора ли сте, които няма да говорят с някого в продължение на часове или дори дни? Ако е така, обяснете ползите от това да не говорите с някого?

9.) Вглъбяването в себе си помага ли за решаването на проблема или го задълбочава?

10.) Смятате ли, че имате контрол над емоциите си, когато не изразявате чувствата си или вашите емоции ви контролират в тези ситуации?

11.) Какво можете да направите, за да промените начина, по който реагирате в ситуации, които ви ядосват?

12.) Каква е разликата между това да сте недоволни и това да избягвате някого, защото ви е наранил по някакъв начин?

КАКВО КАЗВА БИБЛИЯТА ЗА ГНЕВА?

13.) Прочетете всеки от следните стихове и напишете това, което те казват за Божия гняв.

Наум 1:2-6
Римляни 1:18
Псалм 103:8-10

14.) Прочетете всеки от следните стихове и напишете това, което те казват за гнева на Исус.

Марк 3:5
Йоан 2:13-16 (Какво ядоса Исус?)
Евреи 4:14-15 (Исус разбира ли гнева ни?)

15.) Прочетете всеки от следните стихове и напишете това, което те казват за гнева ни.

Ефесяни 2:3
Ефесяни 4:26
Матей 7:1-5

НАШАТА ИЗПОВЕД

Първият път, когато осъзнаем, че сме свободни от контрола на някой, ние може да сме си помислили съзнателно или подсъзнателно - "Никога няма да бъда контролирана отново", или нещо подобно. Библията казва във Второзаконие 30:19 "Днес викам небето и земята за свидетели против вас, че положих пред вас живота и смъртта, благословението и проклетията; за това, изберете живота, за да живееш, ти и потомството ти;". В светлината на този стих, има възможност да се направи едно от две неща, да се благословят хората или да бъдат проклети; да благословим себе си или да се прокълнем.

Човек има свободна воля, с която може да вземе решение да не бъде контролиран. Какво означава това? Означава, че вие избирате начина, по който да се отнасяте към другите, както те избират начина, по който да се отнасят с вас. Винаги вътре в хората има борба между доброто и злото, затова за да не бъде контролиран, често човек се превръща в контролиращ.

Преди много години и преди да стана християнка, направих една изповед, която чувствах, че ми даваше голяма сила. Вече бях малтретирана в продължение на много години и на 16 години направих аборт, който не исках да правя. В резултат на аборта бях толкова ядосана, че направих две декларации. Първо, никой няма да ме контролира отново. Втората беше дори по-опасна. Ада няма толкова ярост, колкото една презряна жена. Когато я казах, наистина я мислех. През следващите няколко години се озовах в търсене на начини да наранявам мъжете, без значение колко зла или манипулираща трябваше да стана. Използвах всички необходими средства, за да нараня определени мъже, които чувствах, че са ме предали. Обикновено се целех в сърцата им с намерението по-късно да ги разбия, точно както моето сърце беше разбито. За съжаление нараних и такива, които не заслужаваха. В моя гняв аз се чувствах оправдана, че умишлено напусках мъже, които са ме обиквали. Доста пъти не позволявах на съвестта ми да надделее над нуждата ми от отмъщение, докато зрели мъже плачеха, когато си тръгвах. Не че бях особено достойна за любов, но бях се научила как да вляза в сърцето на един мъж и да го нараня. Как ли? Мъжете ме бяха научили. Порочният кръг се беше задвижил за мен и това е реално за много хора и днес.

Още няколко примера за изповядване на неща: „Изчезвам от тук ... ... ...”; „Ако аз не те призная, значи не съществуваш ... ... ... ...”; „Как може да си вярвам, като не усетих, че това ще стане ... ... ....” . „Не трябва да приемам това ... ... ..”, „Просто не мога да говоря с теб ... ... ...”, „Бих отишла навсякъде, само да не съм с теб ... ... ....”.

16.) Правили ли сте устна или от сърце изповед, свързана с живота ви? Ако е така, напишете я.

Псалм 4:4 (Разширената Библия) Гневете се [или стойте в страхопочитание] и не съгрешавайте; общувайте със собствените си сърца на вашите легла и мълчете (съжалявайки за нещата, които казвате в сърцето си). Села [спрете и спокойно помислете върху това]!

17.) Използвайте мястото по-долу, за да се покаете и да помолите Бог да ви прости за миналите ви декларации.

Скъпи Господи,
В  името на Исус,
Амин.

ГНЯВ СПРЯМО ЯРОСТ

18.) Напишете определенията на следните думи:

Гняв -

Ярост -

Замисляли ли сте се, че може да сте ядосани за малтретирането ви в миналото? Може би чувствате, че сте се справили с целия гняв и сте простили на хората, които са ви наранили. Притеснявате ли се, когато мислите да прекарате време с определени хора? Ако отговорите с "да", на който и да е от тези въпроси, погледнете следната история.

Преди няколко години започнах да мисля за моите взаимоотношения с другите хора и се чудех защо имам проблеми с хората. Приятелствата винаги бяха трудни, семейните отношения също често бяха в криза. Взаимоотношенията ми със съпруга и децата ми, ставаха все по-трудни. Като че ли имаше бариера пред любовта, която исках да изпитам с Бог. Познавах Божието Слово, изучавах го и поучавах върху него отдавна. Опитвах се с цялото си сърце да го живея, но винаги имаше липсващо звено. Молитвата и времето при олтара никога не успяваха да прекъснат тази бариера. Молих Бог ежедневно да ме промени и да ми помогне да обичам с цялото си сърце. В същото време идеята да водя Библейско обучение относно сексуалното малтретиране ми тежеше, но понеже не се чувствах комфортно, си намирах всякакви извинения да не го започвам. 

Тогава, един ден по време на поклонението в църква, Бог проговори на сърцето ми съвсем ясно. Той каза: "Искам да отидеш в Русия." Хлипайки, аз казах: "Добре, ще отида, където Ме пратиш".  Мисълта да отида в Русия, ми идваше в повече, но знаех, че ако Бог искаше да отида, Той имаше причина, и аз щях да бъда в безопасност.

Три години по-късно, еднa приятелка ми се обади и ми каза: "Събирам мисионерски тим, който да отиде в Русия. Искаш ли да дойдеш? О, и бих искала да поучаваш върху сексуалната злоупотреба. Ти ще бъдеш единствения член на екипа по тази част" . Първата ми реакция беше: Да, ще отида. Бог ми каза да отида и съпругът ми се съгласи. Имах шест месеца да се подготвя да преподавам по въпрос, който знаех, че съм призована да поучавам, но избягвах с цялото си сърце.

Два месеца преди да тръгнем, аз все още отчаяно се молих на Бог да ми каже какво да поучавам. Обадих се на още една приятелка, която е молитвен воин и я попитах дали може да отдели известно време да се среща с мен веднъж седмично и да се моли с мен. Знаех, че нещо вътре в мен беше заключено, но не знаех какво и защо. Чувствах, че съм простила на всички и че живота ми е толкова прекрасен, колкото може да се очаква с моето минало. Когато започнахме седмичните си молитви заедно, тя ми донесе няколко книги, за да ги прочета. Една от книгите привлече вниманието ми. Казваше се Пълна прошка от Р.T.Кендъл. Намерих това, което търсих; какво всъщност е прошката, а не какво аз бях учена, че е. Това и реших да поучавам в Русия.

Въоръжена с моята книга и Библията, както и с още една книга за възстановяване от сексуално малтретиране, ние се отправихме към това приключение. Никога през живота ми не съм мислила, че ще отида в Русия, за да открия, че миналото ми продължава да ме държи по начин, който никога не съм си и представяла.

Когато пристигнахме, групата ни се установи в малък хотел в Перм. Нашият лидер ни уведоми относно начина, по който конференцията щеше да протече и как трябваше да провеждаме  класовете по възстановяване. Аз трябваше да помагам в тези класове преди конференцията, а след това да преподам моите два семинара. Наред с това, всички бяхме инструктирани как да илюстрираме пред жените на конференцията различни упражнения, свързани с възстановяване. На една предишна конференция, една дама, с която се бях сприятелила, ми каза, че има упражнение, което трябва да се види и искаше да го направи. Тя също беше на това пътуване с нас и ние щяхме да използваме нейното упражнение, така че аз се съгласих да участвам.

Бяхме решили да използваме моето минало, свързано със сексуални злоупотреби, за това упражнение, с един конкретен насилник, когото аз познавах и с когото все още имах проблем, вътре в сърцето си. Няма значение колко се опитвах да му простя, беше само на думи, а не от сърцето ми.

Девет жени присъстваха, всички гледаха и се молеха, имаше и един ходатай, който стоеше зад мен и се молеше за мен през цялото време. Това, което се случи, ме шокира. Когато тя ме помоли да говоря с насилника ми, все едно, че той стоеше пред мен в момента, и да му кажа, че му прощавам, ярост се надигна вътре в мен. Изненадах се да усетя ледено студена омраза да ме изпълва. Жената обаче не се отказа и постоянно ме насърчаваше да видя този човек като човешко същество, което имаше проблеми. Аз можех да го видя единствено като излюпило се чудовище, което никога не е било дете или млад, мил и любящ човек. Тя се опита по всякакъв начин да ме накара да видя, че трябваше да пусна този гняв и да му простя от все сърце, но аз упорито отказвах.

Бях ходила при него преди много години, очаквайки извинение, само за да бъда отхвърлена и да ми бъде казано, че той никога не бил направил нищо лошо с мен. Това, което той бил направил не било погрешно, а любящо. Гневът, който бях почувствала, когато той умря и взе извинението, което ми дължеше, със себе си, се беше заселил в душата ми. Но сега аз се взирах в лицето на душата ми и определено не беше хубава гледка.

След почти цял час на опити да мина през това упражнение, започнах да се пречупвам. Не можех да се свържа с него като с личност или дори като с човешко същество, но имаше един човек, с който можех да се свържа - дъщеря ми. Тя е мое копие, но в един добър и правилен начин. Всички надежди и мечти, които съм имала в живота си, тя е изпълнила. Силното обезкуражение в мое лице никога не и повлия да се отклони от пътя, в който тя върви. Разликата между нас е, че тя не е наранена от минало като моето; тя е състрадателна, милостива, прощаваща, и е лесно да се разбираме с нея. Често съм се чудила, дали тя е човека, който аз съм щяла да бъда, ако не бях малтретирана. Аз се свързах с нея. Бях в състояние да простя на моя насилник, защото знаех, че тя щеше да му прости. Тя е моят герой и аз си казах онзи ден: "Дъщеря ми щеше да му прости, без значение какво е направил, така че искам да съм като нея, и аз също избирам да му простя."

В очакване на прошка, аз си мислех, че ще се почувствам по-добре, но това не стана. Вместо това дойде усещането за вечни мъки. Докато седях там, съществото ми се изпълни с мъка и започнах да крещя с цяло гърло. Думите дойдоха в съзнанието ми ясно, като че ли ги бях казала на глас: "Не идвай на това място, където съм аз!" Аз наричам това моя „момент Лазар”. Получих видение на Лазар в ума ми, седящ в скута на Авраам и богатия човек в ада искаше Лазар да му даде да пие вода, за да охлади езика си. В този момент аз осъзнах, че бях преживяла частичка от чувството човек да бъде в ада за вечни времена. Тази непростителност, огорчение и негодувание можеха да ме заведат на същото място. Всяка болка, която съм преживяла на тази земя през живота си, е като капка спрямо това, което би било, ако бях в ада за вечни времена.

Желанието да простим и да се освободим от миналото, трябва да бъде осъзнато по начин, който да ви помогне да се свържете с лицето, което ви е наранило, дори да е за кратко. Траурните дрехи паднаха от мен през този ден. Най-накрая бях в състояние да сваля веригите, които ме държаха вързана за насилника, чрез осъзнаването, че на земята той не е положил никакви грижи да оправи нещата, но във вечността определено съжалява за това, което е направил. Неговата „награда” вече му е дадена, но моята все още е в ръцете ми. Аз избирам да прощавам като дъщеря ми, с цялото си сърце. Това, което чувствах, не беше просто гняв, а чиста ярост, която след това си замина.

Прочетете Лука 16:19-31

19.) Обмисляли ли сте някога нивото на гняв, което чувствате към определени хора? По скала от 1 до 10, като 10 е най-високата степен, как бихте се чувствали, ако се изправите лице в лице с насилника си?

20.) Ако е налице физическа реакция като силна тревога, много е вероятно да има нерешени въпроси, които трябва да бъдат разрешени. Запишете името на всеки, който ви кара да се притеснявате.

БЪДЕТЕ ГОСПОДАРИ НА ГНЕВА СИ

 Гневът е изискващ. Трябва да ме цениш, трябва да ми вярваш, трябва да ме обичаш, и трябва да ме уважаваш. Когато не ни е дадено това, което искаме, можем много лесно да насочим очакванията си към друго лице, под формата на изискване: „Ако не ми дадете това, което искам, ще ви накарам да съжалявате, като се държа зле с вас или като съм ви ядосана”.

Това е истинската цел на гнева. Изискване, което изисква от другите да посрещнат вашите изисквания. Въпреки че рядко поставяме изискването под формата на думи, то е там, вътре в чувствата, подсилващо възмущението. "Ако можех да изкажа това, което чувствам, ако наистина можех да изразя изискванията си ясно? Тогава щях да мога да ги разбера, да ги отхвърля, да им се изсмея и да ги забравя ... "

Свободата от робството на гнева започва с изясняване на изискванията ни към другите. Когато започнем да ги разпознаваме и признаваме на висок глас, това ще ускори процеса на контролиране на гнева.

Тогава човек има избор:

(1) да обсъди изискванията, които са наистина важни

(2) да отмени тези, които не са.

Свободата идва, когато човек открито желае и е готов да посрещне изискванията, които той отправя към другите. Дори мълчаливият, пасивен гняв поставя изисквания, които са много обвързващи в едно взаимоотношение.

Факт е, че никой не може да ви ядоса; вие избирате да се ядосате. Който ви ядосва, ви управлява.

Напишете отделно писмо на всяко лице, чието име сте си записали. Бъдете сигурни, че им казвате всичко, което чувствате, че трябва да се каже. Ако се сетите за повече хора, напишете толкова писма, колкото желаете. Донесете ги на следващия урок с уверението, че никой няма да прочете вашето писмо или писма към тях.

В дневника си, напишете нещо за всеки човек, който ви носи утеха за тях, дори да е чрез някой друг като дъщеря ми. След това изразете прошката си към това лице в писмена форма. Може да направите това упражнение от покорство вместо от чувства, но прошката започва с покорство, а не с чувства.

 Ако мислите, че няма човек, на който да трябва да простите, може би не сте се държали добре с някого и никога не сте се извинили. Може да се наложи да направите това упражнение от гледна точка на това, вие да получите прошка, вместо да я дадете.

Всеки, който казва, че всичко му е наред и няма какво да прощава или да му се прощава - аз бих се усъмнила в реалността на взаимоотношенията му с хората. Или сте толкова затворени, че не можете да имате, каквото и да е взаимоотношение с хора, които да ви показват добрите и лошите ви страни, или наранявате хора, без да ви е грижа какво правите. Едно е сигурно, наранените хора нараняват хора, и дори най-доброто отношение или сърце не са съвършени.

Позволете на Святия Дух да ви покаже вратите на сърцето ви, които са затворени, а след това Му позволете да ги отвори една по една.

Скъпи Господи,

В името на Исус, 

Амин.

НАПОМНЯНЕ: Моля, не забравяйте да пишете ежедневно в дневника си...