Глава 4
ЗАЩО АЗ?
Коя съм аз в Христос
Божието слово казва…
Аз съм измита от греховете си… Исая 18
Аз съм винаги в Божиите мисли… Псалм 139:17-18
Аз съм възлюбена от Бог… Еремия 31:3 Римляни 8:37-39
Аз съм солта на земята …Матей 5:13-14
Аз съм ценна пред Бог... Матей 10:29-31
Аз съм в мир с Бог… Римляни 5:8
Аз съм мъртва към греха … Римляни 6:1-18
Аз съм храм на Святия Дух … 1 Коринтяни 6:19-20
Аз съм ново създание в Христос… 2 Коринтяни 5:17
Аз съм съразпната с Христос … Галатяни 2:20
ЦЕЛ:
Да осъзнаем, че дори Исус задаваше въпроса „защо?”
Да осъзнаем, че и Йов задаваше въпроса „защо?”
Да разберете, къде е бил Бог по това време.
Защо страдаме, когато другите ни нараняват?
ВДЪХНОВЕНИЕ:
Исая 55:8 Защото Моите помисли не са като вашите помисли. Нито вашите пътища като Моите пътища, казва Господ.
ПЪТЕШЕСТВИЕТО ЗАПОЧВА…
Аз се борих с депресия дълго време. Бяхме се преместили в област, където не познавах никой. Съпругът ми пътуваше през повечето от времето, по цял ден го нямаше, и децата ми бяха на училище. Чувствах се изолирана и много самотна. Започнах да усещам, че живота ме поглъща. Исках толкова много да се сприятеля с някой, но това беше много трудно. Църквата ни беше на около 30 км и повечето от хората, които я посещаваха, бяха сезонно там.
Забелязах, че депресията ми започна да се увеличава, до един ден, когато вече не можех да издържам. Съпругът ми беше в къщи през част от деня и си играеше с децата в задния двор. Изведнъж от север се разрази много силна пролетна буря и започна да духа в задната част на къщата. Аз бях решила да изляза и да се разходя. Съпругът ми, изпълнен със загриженост, ми обясни, че бурята беше много сериозна и трябваше да се прибера веднага. Но аз пренебрегнах неговия глас.
Раздирайки се вътрешно, излязох и отидох зад къщата. Духаше силен вятър, светкавици проблясваха между дърветата и кръстосваха цялото небе. Аз се отдалечавах и вървях към бурята, без да се притеснявам, че може да ме удари някоя гръмотевица. Най-накрая спрях и погледнах към небето. Хлипайки в самотата и отчаянието си, извиках към Бог: „Защо съм такава? Какво не е наред с мен?” Вятърът духаше много силно, небето беше изпълнено с черни облаци, светкавиците бяха внушителни и страшни. Тогава, точно както Илия, който излезе от пещерата и чакаше да чуе Бог, аз чух нежния Му глас да говори вътре в сърцето ми:
Той каза: „Дарла, Аз съм те направил такава, каквато си, и те харесвам”. Моят Творец ми каза това, което щеше да ми донесе най-голяма утеха. Той искаше да каже, че нямаше нищо, което да не е наред с мен, нито бях човек, който не трябваше да бъда харесван. Просто лошите неща ме преследваха; неща, които идваха от ада. Аз бях себе си и Бог ме харесваше такава, каквато бях. Всъщност Той ме беше създал такава. Изпълних се с радост, която превърна сълзите ми на скръб в сълзи на облекчение. Следващото нещо, което Бог ми каза, ме накара да побързам. То беше: „Сега връщай се в къщата, преди да те е ударила гръмотевица”. Той никога не пропуска възможността да се пошегува в моята ситуация.
Когато влязох в къщата с усмивка на лицето, съпругът ми си отдъхна. Понякога, в бурите на живота, някоя гръмотевица може да върне нещата в правилната им перспектива.
„Защо аз”? се превърна в „Аз съм те направил такава, и те харесвам”.
ИСУС ЗАДАВАШЕ ВЪПРОСА „ЗАЩО?”
1.) Прочетете Марк 9:12. Какво означава: „Какво е писано за Човешкия син?” Сега погледнете Псалм 22:6 и го запишете.
2.) Марк 9:12, Исус пострада много и беше напълно презрян и отхвърлен. Давид изпитваше подобни чувства, когато го атакуваха - Псалм 22:6. Коя част от 6 стих е същата като Марк 9:12? Запишете отговора.
3.) Сега прочетете целия Псалм 22. Той е пълен с много пророчества относно смъртта на Месията. Жертвите на сексуално малтретиране често си задават въпроса: „Защо ми се случи това?” Напишете Псалм 22:1.
4.) Исус попита ли: „Защо ми се случва това?” или „Къде си?
Когато лоши неща се случват на невинни хора или неща се случват, които не бихме искали да се случат, ние искаме от Бог да ни каже защо. Нашата болка изисква отговор на въпроса „Защо аз?” Когато не получим задоволителен отговор, може да започнем да се борим с Бог, като избягваме църквата или другите християни, като се самонаказваме или като вярваме, че сме осакатени по някакъв начин, или сме недостойни.
Коренът на този начин на мислене не е „Защо аз?”, а „Защо не съм достатъчно ценна за Бог, за да може Той да ме предпази от това?”. „Какво не е наред с мен?”. За да можем да се справим с миналата болка, не трябва да я заместваме с неправилния въпрос. Никой не иска отговор на истинския въпрос: „Има ли нещо толкова грешно в мен, че да не съм достойна за Божията протекция?” Болката от този въпрос е толкова дълбока, че вместо това задаваме простичкия и непълен въпрос: „Защо аз?”
ЙОВ ЗАДАДЕ ВЪПРОСА „ЗАЩО?”
5.) Прочетете Йов 7:17-21. Помнете, че Йов беше дълбоко затънал в проблемите си по това време. Голяма част от въпросите, които Той задаваше, бяха с цел да може да се освободи от напрежението на своето объркване. Той наистина не обвиняваше Бог за своето положение, но определено позволи на скръбта и болката му да говорят. Така въпросите му звучаха като на много хора днес. Обобщете това, което Йов казва в тези стихове, като обърнете специално внимание на стихове 20 и 21.
6.) Кой смяташе Йов, че е причината за неговите проблеми - той или Бог? Защо мислите така?
Йов 33:12-14 Ето, в това не си прав; ще ти отговоря, че Бог е по-велик от човека. Защо се препираш с Него, понеже Той не дава отчет за нито едно от Своите дела? Защото сигурно Бог говори веднъж и дваж, само че човекът не внимава.
В предишните стихове изглежда сякаш Бог позволява на болката да идва в живота ни, дори като че ли Той я планира умишлено, но това не е вярно.
7.) Попълнете празното място - Йов 33:13, защото Той ………………….
8.) Прочетете Йов 1:9-12 и Йов 2: 1-7. Кой атакува Йов?
Сатана е врагът/обвинителят на братята или казано на съвременен език - обвинителят на всички нас. Бог ни е създал със способността да вземаме решения, така че ние можем да изберем да Му служим или да не Му служим. Той не иска лишени от ум и емоции роботи, които да бъдат насилени да Му се покланят. Всеки се чувства специален, когато знае, че е избран за определено взаимоотношение. По същият начин е и с Бог. Той иска да бъде избран и да Му се покланяме от любов и желание. За да можем да изберем доброто, трябва да имаме възможността да изберем и злото. Изборът не е избор, когато има само една опция. Лошите неща се случват на добри или невинни хора от този свят, понеже някой е взел решение и е избрал злото вместо доброто. Те са избрали пътя на дявола вместо Божия път.
Защо Бог позволи на Сатана да тества Йов? Понеже Бог познаваше сърцето на Йов и това, че Йов имаше слабост, с която трябваше да се справи - страха. Бог знаеше също, че Йов Го обичаше повече от самия живот. Затова Йов трябваше да вземе решение - да се страхува от злото или да обича Бог.
9.) Прочетете Йов 3:24-26. Какво казва Йов, което ясно показва Неговата слабост?
Бог знаеше, че Йов Му се покланя от страх. Сатана също знаеше това. Слабостта на Йов моментално изплува на повърхността, когато Сатана започна да го атакува.
10.) Бог запази ли Йов по време на тези атаки? Как?
11.) Прочетете Йоан 14:27. Какво ни казва този стих за страха?
12.) Прочетете Йоан 14:30-31. Кой всъщност е в контрол?
КЪДЕ БЕШЕ БОГ?
13.) Напишете Матей 27:46.
Когато Исус беше разпънат на кръста, Той стана грях за нас. Той взе нашия грях върху Себе Си. Ние мислим според Матей 27:46, че Бог не може да погледне към греха и затова преди да умре, Исус извика: „Къде си Господи”?
Исус беше Сам на кръста, за да може ние никога да не се налага да бъдем сами. Никой грях, дори грехът на другите (тези, които са ви малтретирали) не може да направи така, че Бог да не бъде с вас.
14.) Разбирате ли, че вие не сте били сами, когато сте били малтретирани? Как се чувствате, знаейки това?
15.) Прочетете Исая 53:3-6. Библията казва, че Исус беше „човек на скръб, привикнал на печал”. Посред нашите скърби и печали, ние имаме съюзник, който беше „презрян”, но ние не го зачетохме. Но в стихове 4-6 ни се дава обещание. Попълнете празните места по-долу.
Той наистина понесе ___________ ни, и със ___________ се натовари; А ние Го __________ за ___________, ___________ от Бога, и ____________. Но Той беше ____________ поради нашите престъпления, __________ беше поради нашите беззакония; На Него дойде наказанието дакарващо нашия ________, и с Неговите ___________ ние се ____________. Всички __________ се заблудихме както овце, Отбихме се всеки от своя ____________; и Господ възложи на Него беззаконието на всички ни.
16.) Самият Бог разбира вашата болка, тъй като Той вече е преживял това, което вие сте усетили и усещате. Запишете мислите си относно вашето разбиране за това.
17. Прочетете целия Псалм 23. Кой стих е най-важен за вас и защо? Псалм 23:4
Псалм 23:4 Да! И в долината на мрачната сянка, ако ходя, няма да се уплаша от зло; защото Ти си с мен; Твоят жезъл и Твоята тояга, те ме утешават.
В 4 стих Бог казва ли да останем в долината на живота си или да продължим да вървим, за да я преминем? Когато минаваме през тази долина, в крайна сметка, от другата й страна също има нещо, към което трябва да се стремим. Долините са винаги заобиколени от планини, следователно винаги има нагорнище и надолнище. Ние няма да останем в долината, ако продължим да се движим. Божият жезъл носи дисциплина в живота ни, докато ние ходим през долините и Бог ни води с жезъла Си. Най-вече няма нужда да се страхуваме от нищо, понеже Той никога не ни оставя да минаваме през нашите болки сами. Той винаги е с нас, дори когато не мислим, че е.
КОГАТО ДРУГИТЕ НИ НАРАНЯВАТ
18.) Марк 9:12 А Той им каза: Наистина Илия първо ще дойде и ще възстанови всичко. И как е писано за Човешкия Син? - писано е, че трябва да пострада много и да бъде унизен
Сега прочетете Лука 23:6-12. Какво очакваше Ирод от Исус, поради Неговата репутация?
19.) Какво направи Исус, когато беше в присъствието на Ирод?
20.) Какво беше отношението на Ирод към Исус след това?
21.) Какво направиха войниците с Исус?
22.) Какво мислите, че Исус е изпитвал към войниците, Ирод и Пилат, докато това се е случвало? Помнете, че Той беше и Бог, и човек.
Прочетете Филип. 2:1-13
И тъй, ако има някоя утеха в Христос, или някоя разтуха от любов, или някое общение на Духа, или някое милосърдие и състрадание, направете радостта ми пълна, като мислите все едно, като имате еднаква любов и бъдете единодушни и единомислени. Не правете нищо от партизанство или от тщеславие, но със смиреномъдрие нека всеки счита другия по-горен от себе си. Не гледайте всеки само за своето, но всеки и за чуждото. Имайте в себе си същия дух, който беше и в Христос Исус; Който, като беше в Божия образ, пак не счете, че трябва твърдо да държи равенството с Бога, но се отказа от всичко, като взе на Себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците; и, като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст. Затова и Бог го превъзвиши, и Му подари името, което е над всяко друго име; така щото в Исусовото име да се поклони всяко коляно от небесните и земните и подземните същества, и всеки език да изповяда, че Исус Христос е Господ, за слава на Бог Отец. Затова, възлюбени мои, както сте били винаги послушни, не само както при мое присъствие, но сега много повече при моето отсъствие, изработвайте спасението си със страх и трепет; Защото Бог е, Който, според благоволението Си, действува във вас и да желаете това и да го изработвате.
23.) Запишете всяка фраза, която следва думите „ако” и „или” в 1 стих.
Резултатите от думите „ако” и „или” се намират в стихове от 3-5. Запишете ги.
Изводите са в стихове от 9-13. Обобщете ги и запишете една заключителна фраза.
СЛУГА ИЛИ РОБ
Библейското определение на думата слуга е, „човек, който предава себе си на волята на друг”, но тя не включва идеята на робство. (Павел казва в Римл. 1:1, че преди е бил роб на Сатана, но сега е купен от Христос и е слуга чрез волята си).
Да бъдем слуги и да се грижим за другите повече, отколкото за себе си, може от време на време да се окаже доста трудно. Чувствата, които жертвите на сексуално малтретиране имат, са точно такива – чувства на жертви. Защо? Понеже наистина сте били жертва - робиня на волята на някой друг, за кратък или дълъг период от време. Да слугувате на някой, който ви наранява или злоупотребява с вас, е ужасно наказание и огромна болка. Но Бог иска ние да Му служим, като служим на другите. Служенето на слугата не е еднократно нещо, но е посвещение за цял живот, към Исус Христос и останалите.
Вие ще бъдете или роб, или слуга – никой от нас не е напълно свободен и без господар. (Непознат автор)
Преди много години, докато размишлявах за нещата, които бях правила, преди да се омъжа за моя съпруг/служител/мисионер, аз почувствах голяма тъга поради действията си. Наистина вярвах, че след като помолих Христос да влезе в живота ми, щях да бъда добра, но продължавах да обърквам нещата. Станах напълно отчетна на моя съпруг след брака си, и това беше съставката в моя живот, от която наистина се нуждаех. Когато бях „притисната в ъгъла”, вече нямаше място за физическа грешка в живота ми, но емоциите ми и миналото ми все още тежаха много на ума ми. Всъщност бях казала веднъж, че ще направя това, което Бог ми каже, дори и да заболи. В ума ми, да следвам Бог щеше да бъде по-трудно и болезнено, отколкото да живея като дявола.
Знаех, че да следвам Бог, означаваше, че щеше да се наложи да напусна определени приятели и да оставя навици, които бях формирала през живота си. Да следвам Бог означаваше, че повече нямаше да мога да правя това, което чувствах, че трябваше да правя, а това, което беше правилно според Божието слово. Да следвам Бог означаваше, че трябваше да се извинявам, когато се налагаше. Списъкът продължава. Достатъчно време върших моите си неща. Съпругът ми беше моя партньор, пред когото се отчитах и когото бях избрала. Бог го беше избрал за мен.
Да се покорявам на Бог, означаваше, че трябваше да се покорявам на съпруга си, понеже Той беше единственият човек, който можеше да ми каже кога бъркам. Естествено, с мое позволение - никога грубо или нараняващо. Никой не харесва да му бъде казвано, че е сбъркал, особено когато вярваме, че сме прави. Навиците, които сме придобили, погрешните традиции, които сме прихванали от родителите си, начините на мислене, които си казваме, че са верни, но не са – всичко това са причини за промяна. Най-трудният човек за промяна е този, който е убеден, че е прав. Аз вярвах, че бях права през по-голямата част от времето, и останалата част от света просто трябваше да ме настигне в моята мъдрост. Мисълта, че бях мъдра всъщност не минаваше през ума ми. Нуждата да бъда в контрол, така че да не бъда наранена, беше моя проблем. Бях толкова притисната от болката на миналото си и от това да избягвам отхвърлянето, че моят начин беше винаги правилния начин. Така е и с много други хора.
Ако вие си мислите сега: „Горката жена, аз никога не бих действала така”, вие сте точният човек, който има нужда да чуе моята изповед. Вие сте контролиращия човек, който вижда себе си като такъв, който няма реални проблеми. Винаги другите имат проблем. Винаги вие сте тази, която трябва да върши неща за другите, да помага на другите, да оправя нещата на другите и да променя другите. Вашият манталитет на жертва е точният проблем и причината, поради която ви е трудно с останалите. Да сте жертва и да действате като жертва, са две различни неща. Причината „другите” да са вашия проблем е, понеже вие никога не сте погледнали себе си като общия знаменател във всичките ви взаимоотношения. Вие сте човекът, който присъства във всяко от взаимоотношенията ви, следователно не другите са проблема във взаимоотношението, а вие. Има времена, когато наистина другите правят неправилни неща, но през повечето случаи вината е във вас.
Бог ми даде слово преди време, което си спомням и до днес: „Свободата на Сатана е робство, а робството на Христос е свобода”. Когато следваме собствените си чувства или желания, ние сме в робство на Сатана. Преди да стана християнка, беше лесно да върша неправилните неща, понеже правех това, което чувствах, че трябва. Чувствата ми бяха в контрол, следователно ако бях в лошо настроение, правех така, че всеки да го разбере и не ме беше грижа дали съм третирала някой грубо. „Аз бях свободна да бъда себе си”. Проблемът идваше, когато чувствах, че трябва да направя нещо, което беше неправилно. Правих го така или иначе, понеже бях свободна да бъда себе си и никой не можеше да ме накара да направя нещо, което не исках да направя. „Не ми казвайте какво да правя” , е твърдение на бунт и неуважение към всяка власт.
Аз бях решила да признавам само моя собствен авторитет и да не позволявам на никой да има авторитет над мен, включително и Бог. Следователно да се предам на Христос, да Му позволя да бъде Господ в моя живот и да позволя на съпруга ми да доведе дисциплина и корекция в живота ми, означаваше, че трябваше да предам свободата да бъда себе си и да стана роб на Него. Това, което открих беше, че когато предадох „свободата” да следвам чувствата и емоциите си, всъщност аз спечелих една по-голяма свобода. Когато предадох правото „да бъда себе си”, аз станах повече като Христос. Вече нуждата да бъда в контрол беше по-малка и имах по-голямо желание да служа на другите. Не изпитвах нужда другите да правят това, което аз исках и имах по-голяма свобода да оставя другите да бъдат себе си, когато бяха около мен.
Моля, разберете, че като християни ние не сме призовани да бъдем изтривалки, върху които хората да ходят. Ние сме призовани да бъдем пример за Христос в този свят, така че хората да бъдат привлечени към Бог. Исус ядоса доста хора, когато беше на земята, но Неговите мотиви бяха основани върху любовта Му към хората, а не върху това да направи нещата по Своя Си начин. Да бъдем Христовоподобни означава, че не трябва да държим на своето си, а да служим на другите, докато Бог променя сърцата им, точно както други са служили на нас, и Той ни е променил.
24.) Готови ли сте да бъдете слуги на Христос, след като сте открили значението на тази дума, въпреки че това ще означава да Му служите, като служите на другите?
25.) Прочетете Матей 21:21-22. Планината във вашият живот, която не може да се премести, е може би там поради сексуално малтретиране, поведение на самопротекция, дълбоко вкоренено недоверие, срам или презрение, както и неправилен възглед за Бог Отец или комбинация от горепосочените. Има ли други моменти от живота ви освен вашето сексуално малтретиране, с които се борите или от които сте погълнати?
26.) Тези моменти от сексуалното ви малтретиране като планина ли са паднали върху раменете ви? Изглеждат ли ви прекалено огромни за преодоляване? Обяснете отговора си.
27.) Можете ли да победите тези неща, дори и ако вярата ви е с размера на синапено семе? То е най-малкото семенце, но пораства и става голямо дърво. Как?
28.) Прочетете Матей 17:18-21. Какъв беше въпроса на ученика в 19 стих? Запишете го.
Двадесет и първи стих ни дава мъдрост как да действаме с един специфичен вид демон. Имаше нужда от допълнително усилие, за да се изгони демонът от детето. Когато определен начин на мислене, причинен от сексуално малтретиране, се загнезди в нас, ние трябва да направим допълнителни усилия, за да изгоним този начин на мислене. Това може да бъде доста трудно, като да се опитаме да изкачим планината, вместо да я премахнем изцяло. Ние искаме да бъдем избавени от болките си; искаме Бог просто да ги накара да изчезнат, искаме да ги забравим и да ги оставим, действайки все едно, че нищо не е станало в живота ни. Прикриването на тези неща може привидно да „подреди” живота ви, но също така може да го и унищожи. Специфичната грижа да се преодолее нещо, може да доведе да приложим допълнителни усилия от наша страна и да променим начина си на мислене, за да можем да преживеем изцеление и мир.
29.) Прочетете Исая 41:8-16 Обобщете какво казват стихове 14-16:
14 стих – за вас
14 стих – за Бог
15 стих – за Бог
15 стих – за вас
16 стих – за вас
16 стих – В Кого е вашата радост?
30.) Кой иска да покори „планината на вашата болка” с и за вас?
31.) Бог иска ли да минете през процеса на изцелението си сами или Той е избрал да ви прекара през този процес, според Исая 53:3-6. Обяснете отговора.
Исус дойде като Божий Син с цел да умре на кръста като жертва за нашите грехове. Ние също сме създадени и родени с цел в живота си. Ние сме направени, каквито сме, със специфична коса, очи, цвят на кожата и форма на тялото. Ние имаме всичко необходимо, за да извършим задачите, за които сме създадени. Ние сме съвършено и прекрасно творение, създадени и възлюбени от същия Бог, Който създаде Вселената. Той ви направи и оформи в утробата на майките ви и вие сте Негово скъпоценно притежание.
32.) Прочетете и обобщете Еремия 29:11
Скъпи Господи,
В името на Исус,
Амин.
НАПОМНЯНЕ: Помнете да записвате в дневника си ежедневно …