Глава 1
ОТКЪДЕ ДА ЗАПОЧНА?
ЦЕЛ:
Да установя къде съм била и накъде съм се запътила.
Да дефинирам сексуалното малтретиране и открия областите, нуждаещи се от изцеление.
Да разпозная някои от вторичните симптоми на сексуалното малтретиране.
Да илюстрирам моята лична дефиниция за сексуално малтретиране чрез думи или картини (ще се изправя срещу моите исполини чрез думи или картини).
ВДЪХНОВЕНИЕ:
Молитва на скърбящия, когато е наскърбен, тъжи, и излива жалбата си пред Господ: Господи, послушай молитвата ми и викът ми нека стигне до Тебе. Не скривай лицето Си от мене, в деня на утеснението ми. Приклони ухото Си към мене; в деня, когато Те призова, послушай ме незабавно. Защото дните ми изчезват като дим и костите ми изгарят като огнище. Поразено е сърцето ми и изсъхнало като трева, затова забравям да ям хляба си. Поради гласа на охкането ми (от страдание и проблеми), костите ми се прилепват за кожата ми. Приличам на пеликан или лешояд в пустиня; станал съм като бухал в развалини. Лишен от сън, лежа буден (скърбейки), станал съм като врабче, усамотено на къщния покрив. Псалм 102:1-7 (Разширената Библия)
ПЪТЕШЕСТВИЕТО ЗАПОЧВА…
Писателят на Псалм 102, цар Давид, много точно и ясно описва как самият той се чувства и че няма къде да отиде с болката си, освен при Бог. Често, опитвайки се да разберем животa си, ние анализираме ситуациите и обстоятелствата до полуда, като оставаме в ямата на тъгата и пасивността. Понякога бъдещето изглежда точно толкова предначертано, колкото миналото, но с всеки удар на часовника бъдещето ни продължава да крачи напред с нас, без ние да имаме желание да се въвлечем в този поток. Отминаващото време не трябва никога да ни стресира, ако знаем как да плуваме безопасно в потоците на живота. Но за тези, които са попаднали на места, не по собствено желание - емоционално, умствено и физически, потоците на живота могат да бъдат като смъртоносно подводно течение. За някои бъдещето е празнота, водеща към черната дупка на несигурност и страх, вместо да бъде очакване на живот, изпълнен с радост и чудесни взаимоотношения.
Пробивът е само на една крачка разстояние. Стъпката, която сте избягвали във вашите обстоятелства през цялото време до сега, е откровеност. Отказът да погледнете миналото по един здравословен начин, ще остави спомените ви точно там, където те винаги са били. Ако просто признаете, че във вашия живот наистина е имало сексуално малтретиране, това ще ви постави на място, някъде между превъзмогването му и облекчението. Докъде искате да отидете от мястото, където сте в момента, зависи единствено от вас.
Извършвайки тази промяна в живота си, вие ще искате да се придвижите в новата област на изцеление. Вашата новооткрита смелост не зависи от „фокусирането ви” върху миналото и върху отношението от типа „да се опитам да го забравя” или върху някоя нереалистична промяна. Но тя е просто желание да се изправите срещу това, което ви се е случило, така че повече да не трябва да се чудите дали начина, по който се чувствате, е различен от начина, по който и други са се чувствали. „Аз мислех, че действам по начина, по който действам, понеже това е моя характер”, е коментар, който се чува доста често. Вероятно сега е времето да осъзнаете, че вие сте напълно нормални за човек, който е преминал през малтретиране – не сте странни или ненормални.
Когато започнете да се борите със спомените на вашето малтретиране, докато те извират в ума ви, факторът на дискомфорт може да надделее над способността да се фокусирате и да се справите с тях. Но ако позволите на частите на вашето минало да идват към вас една по една, тогава всяка част може да бъде осмислена и да се справите с нея поотделно и по правилния начин. Помнете, Бог никога няма да ви позволи да си спомните повече от това, от което имате нужда, за да бъдете възстановени.
Точно, както лукът има много пластове, ние също имаме пластове на неща от нашето минало, с които трябва да се справим. Ако нарежете лука наведнъж, това ще предизвика сълзи и ще бъде болезнено за очите ви. Но ако отмахвате пластовете един по един - преживяването е много по-поносимо.
Затова ще погледнем само към един пласт в момента - сексуалното малтретиране.
Ако се мъчим да насилим спомените си, това ще предизвика объркване и отричане от наша страна. Насилването на спомените също така може да доведе до измисляне на събития, които никога не са се случили. Спомените могат да идват под различни форми като звуци, гледки, събития, миризми или човек, който може би прилича на този, който ви е малтретирал. Кратки проблясъци могат да извадят наяве събития, които да предизвикат дори физически реакции.
КАКВО Е СЕКСУАЛНОТО МАЛТРЕТИРАНЕ?
Според д-р Дан Алендар, сексуалното малтретиране е всеки контакт или взаимодействие (визуално, вербално или предполагаемо) между двама човека. Това може да бъде между дете/младеж/възрастен/ и дете/младеж/възрастен, когато някой е бил използван за сексуална стимулация на определения човек(виновникът) или на страничен наблюдател.
Някои области на изцеление
- Да се изправим срещу малтретирането
- Срам
- Предателство
- Безпомощност
- Самопрезрение или презиране на другите
- Двойственост или противоречие на чувствата
- Непростителност спрямо другите, спрямо себе си и спрямо Бог
Някои вторични
симптоми
- Ниско самочувствие
- Депресия
- Поведение на пристрастяване
- Сексуална дисфункция
- Хранителни смущения
- Физически оплаквания
- Саморазрушително поведение
РАНАТА НА СЕКСУАЛНОТО МАЛТРЕТИРАНЕ
Използвайте празното място по-долу, за да нарисувате картина на това как би изглеждала според вас раната на сексуалното малтретиране. Ако не искате да рисувате, можете да използвате думи, за да опишете вашата рана.
1). За момент спрете и попитайте Бог дали има нещо друго, което си спомняте, но все още не сте го записали.
2). Някога говорили ли сте с някой, за да потвърдите спомените си? Ако е така, с кого и какво ви е казал той?
При взаимоотношенията ви с хората около вас, може да е имало моменти, когато вашите реакции към обстоятелствата са били очевидно повече от необходимото. Например вашият съпруг ви е помолил за чаша вода и отклика ви е бил: „Вземи си я сам, аз не съм ти слугиня”.
Начинът, по който взаимодействаме с хората, е директен резултат от начина, по който сме били отгледани и от събитията в нашия живот, които са оформили ценностната ни система. Независимо дали става дума за позитивно или негативно отношение, нашата ценностна система е движещата сила в начина ни на общуване, в това как третираме хората и какво мислим за себе си. Понеже не можете да дадете това, което нямате, любовта и респектът към вас самите са ключът да можете и вие да давате любов и респект към другите. Ако сте пълни с негативен образ за себе си, вие ще дадете негативен образ на всеки друг, с когото имате контакт. За повечето от нас, начинът, по който се държим в нормалните всекидневни дейности, може да бъде спокоен и щастлив. Но в момента, в който се прибави нещо стресиращо, ние се чувстваме притиснати и нуждата да се запазим на всяка цена, ни кара да се затворим в себе си. Тази реакция на протекция рядко е обмислена предварително, нито пък е планиран отклик. Тя е реакция за битка, поставена в нас от любящия Бог, за да ни помогне да се предпазим от истинската заплаха в настоящето. Инстинктът ни за самосъхранение става наше ново нормално състояние и нов нормален начин на живот.
3). Когато се случват събития, свързани с натиск, какъв ще бъде откликът ви към тях – ще се борите или ще избягате?
4). Какви са вашите действия вследствие на този отклик? Наранявате ли себе си или другите с думи или поведение? Помнете, пасивната агресия (бягството) може да бъде по-наранима от агресивната (борбата).
5). Кое е това, което ви наранява във взаимоотношенията ви с другите?
6). Когато атакувате някой или той ви атакува, можете ли да спрете и да осъзнаете първоизточника на болката? Например вие се карате с детето си за това, че не помага в дома ви и причинява по-голямата част от безпорядъка. Но истинската причина, поради която сте ядосана е, че детето ви не ви е върнало любимата тениска, след като я взело назаем и е обещало, че ще я върне. Назовете и обяснете времето, когато сте си позволили да действате така.
7). Библията казва, че сатана обикаля като рикаещ лъв, търсейки кого да погълне. Можете ли да опишете моментите, когато „вербално сте погълнали” някого в гнева си?
8). Когато се отнасяме с някой по начин, който Библията нарича грях, ние всъщност се държим с този човек така, както са се отнасяли с нас по време на малтретирането. Самоконтролът ни е бил отнет от този, който ни е малтретирал, така че сега „ние никога няма да можем да се контролираме отново”. И така, в опита си да не бъдем контролирани, ние ставаме по-контролиращи. Назовете ситуация, когато вие сте контролирали някой чрез вашите действия или думи. Какво почувствахте в онзи момент?
9). Можете ли да видите себе си по нов начин във взаимоотношенията, в които сте въвлечени в настоящето? Ако да, как?
10). Опишете как бихте искали да се отнасяте към другите и как те да се отнасят към вас.
11). Отметнете, колкото се може повече от настоящите твърдения, които се отнасят за вас:
- Не разбирам защо действам по този начин.
- Не разбирам защо продължавам да влизам в лоши / разрушителни / неправилни взаимоотношения.
- Чувствам, че ако не бях толкова ______________________, това нямаше да се случи.
- Често се чудя защо никой не ме харесва.
- Толкова съм самотна, а всеки друг има приятели.
- Предпочитам да съм самотна и да правя, каквото си искам; хората причиняват болка.
- Не ме е грижа.
- Всичко е по моя вина. Винаги е така.
- Толкова лош човек съм, нищо чудно, че никой не ме харесва.
- Ако бях си мълчала, нямаше да ми се ядосат.
- Ако продължавам да бъда ______________, никой няма да знае каква съм всъщност.
- Надявам се никой никога да не разбере за __________________, понеже, ако знаят коя съм наистина аз отвътре, ще ме намразят.
Ние всички използваме определени фрази, за да опишем себе си и как се чувстваме. Когато изговаряме позитивни думи за себе си, изниква позитивния образ за нас. Но когато негативни думи биват изговорени, ние подтискаме духа вътре в нас, който ни дава живот и радост. Да мислим позитивно за себе си, е ключът за това как другите ще се отнасят към нас. Да позволим на себе си да бъдем уязвими не е слабост, а сила. Изисква се повече решителност да не избягаме или да се борим, отколкото да стоим и да наблюдаваме битката, която бушува вътре в нас.
ГОСПОДАРЯТ НА ИЗЦЕЛЕНИЕТО
От Дарла Уивър
Някога моят свекър имаше млада кобилка, родена от една от породистите кобили. Тя беше с лъскав, светъл косъм, с пакостлив и докачлив характер. Когато беше време да се отбие от майка си, той я постави в кошара, направена от оградни панели, прикрепени към метални стълбове с форма на буквата Т. Един ден по време на хранене, кобилката стоеше посред кошарата, наранена. Беше се затичала към оградата и забила в стълба с формата на буквата Т. Рамото й беше разкъсано буквално до костта и раната стигаше чак до гърба й. Изглеждаше като че ли някой се беше опитал да отреже крака й, стигнал е до някъде и се е отказал.
Моят свекър бързо я качи в пикапа си и я закара наветеринарен лекар. Лекарят почисти раната и я заши. Би й инжекция против инфекция и й даде допълнителни лекарства. След това изпрати кобилата в къщи, за да се възстановява. Отглеждайки коне през целия си живот, моят свекър знаеше как да се грижи за това мъниче, но проблемът все още не беше разрешен напълно. Външно кобилката изглеждаше, като че ли оздравява и се подобрява. Но отвътре беше пълна бъркотия. Независимо от усилията на всички, под шевовете, където лекарството не можеше да достигне, раната се инфектира. Инфекцията бързо се разпространи.
В началото, очите на кобилката бяха единствения знак, че нещо не беше наред, но след това започна да накуцва повече отпреди, и скоро спря да се храни. Всички опити да я излекуват, изглеждаха напразни. Въпреки че ветеринарят бе свършил добра работа и беше я зашил много добре, шевовете трябваше да се махнат и раната да се отвори или кобилката щеше да умре.
След като отвориха раната, веднага видяха инфекцията - беше пълно с гной. Тази гной предизвикваше допълнителна инфекция и привличаше мухите да снесат своите яйца. Но господарят беше там и той нямаше да позволи това да се случи.
Два, може би три пъти дневно, моят свекър почистваше раната на кобилката с вода, след това я намазваше с мехлем, и накрая напръскваше със спрей против мухи. Символично, водата отмахваше натрупаната гной, точно както нашето всекидневно посвещение към Бог ни измива чрез водата на словото (Ефесяни 5:26). Мехлемът запълваше раната с изцелително миро, точно както вярата ни в Исус запълва и изцелява нашите най-дълбоки рани с балсам от Галаад, утешаващ ни и носещ ни мир, понеже Той е Великият Лекар (Еремия 8:22; Марк 2:17; Йоан 9:6). Спреят против мухи осигуряваше бариера между раната и нещата, които можеха да причинят още инфекция. Бог ни осигурява същата тази бариера за нашите рани, като наш Щит и Освободител (Псалм 18:2).
Кобилката не би получила цялото това внимание и грижа, ако не беше нейният господар. Тя беше контузена, инфектирана и умираща. Господарят бе този, който дойде при нея с любов, нежност и знание за това, какво беше нужно, за да се оправи тази бъркотия в живота й.
По ирония, всеки път, когато той ходеше при нея, за да ипомогне, кобилката се съпротивляваше. Болеше я, когато раната беше докосвана и третирана. Понякога тя се бореше с него толкова много, че моят свекър трябваше да я връзва здраво до близкия стълб, само за да може да я накара да стои мирно и да приеме помощта, от която се нуждаеше. По време на лечението, и след това, той винаги й говореше нежно. Потупваше я леко и й помагаше да не се плаши. Отначало съпротивата, с която моят свекър трябваше да се справя, не беше голяма - болката беше прекалено остра, за да може кобилката да се съпротивлява. Раната започна да зараства и тя се чувстваше все по-добре. Нейната сила се възвръщаше. Старата битка се надигаше отново в нея и кобилката започна да се противопоставя на това, което той правеше за нея.
С много търпение и постоянство, моят свекър се погрижи раната на кобилката да заздравее по правилния начин - отвътре навън. Отне време, грижи, готовност за жертва на собствените нужди и желания, и милост и благодат, за да прости бунтарството на кобилката към него. Но най-вече се изискваше любов. В крайна сметка, раната заздравя, кобилката порасна и стана едно от най-скъпоценните притежания на моя свекър. Като символ на изцелението и верността на господаря, белег остана на рамото й, но ще трябва да го потърсите, за да го откриете.
Когато това се случи, нарекох кобилката Франкенщайн, понеже изглеждаше като някой, който се е опитал да постави предния си крак в задната част на тялото си. По-късно името й беше преименувано на Франки и в крайна сметка, този прякор изчезна. Сега кобилката е напълно възстановена и миналото е просто един белег с малък спомен.
Това е, което Бог иска да направи за нас. Той иска да бъде Господарят на нашето изцеление. Бог иска изцелението ни да бъде пълно. Независимо от това, за да може да има изцеление, ние трябва да Му позволим да отвори раната, да я почиства всекидневно и да я запълва с лекарството, което изцелява - Неговата любов. Грижата, която преживяваме в процеса на изцеление, може да бъде мъчителна, но е необходима. Бог не е Господарят, Който ви завързва за стълба и отнема това, от което се нуждаете, за да сте здрави и цели. Бог е Господарят, Който е готов да чака всеки ден, когато идва при вас, такива, каквито сте, докато вие не се откажете от гордостта, упорството и оплакването си. Той ще ви изцели отвътре навън. Наше е решението, така че нека се придвижим напред и да не позволяваме на гнойта на живота да инфектира, която и да е област от нашето съществуване.
Скъпи Господи
В името на Исус,
Амин.
НАПОМНЯНЕ: Моля, ежедневно записвайте чувствата и преживяванията си в дневника.