Глава 2
КАК МОЖА ТОВА ДА СЕ СЛУЧИ НА МЕН?
ЦЕЛ:
Да открием духовния елемент на възстановяването от сексуално малтретиране
Да разберем как се случва сексуалното малтретиране
Да разберем, че историята определено се повтаря
ВДЪХНОВЕНИЕ:
Йов 23:2-6 И днес оплакването ми е горчиво; раната ми е по-тежка от въздишането ми. Ах, да бих знаел где да Го намеря! Отишъл бих до престола Му, Изложил бих делото си пред Него, и напълнил бих устата си с доводи. Узнал бих думите, които Той би ми отговорил, и разбрал бих какво щеше да ми рече. Щеше ли Той да се препира с мене с голямата Си сила? Не! Щеше само да внимава в мен. (Виж също Исая 27:4-5; 57:16)
ПЪТЕШЕСТВИЕТО ЗАПОЧВА…
Припомнянето на сексуалното малтретиране е преживяване, което много от потърпевшите избягват на всяка цена. Спомените, свързани с малтретирането, е възможно да бъдат прекалено силни, и хората да не могат да ги понесат. Страхът от разкриването им е, меко казано, парализиращ; много често изявяването на тези неща предизвиква паника и самозащита. Защо потърпевшите се чувстват отговорни за малтретирането, което е било извършено спрямо тях? Имало ли е нещо в тях, което да е било извратено, така че те да се привлекли извратен тип? Толкова ли са били лоши, че да са заслужавали, така да се отнесат с тях? Възможно ли е времето или мястото да са повлияли на факта, така че те да не са могли да избегнат насилника?
За да може да се справим с миналото, ние трябва да го знаем. Нашите спомени ни показват, че малтретирането се е случило и сега искаме да се отърсим от тях. Припомняме си неща в най-неподходящото време. Натиск от различни хора също ни паникьосва или ядосва. Защо? Миналото винаги ще бъде част от настоящето, докато не се занимаем с болката, причинена от него. За да се справим с миналото, трябва да сме честни относно емоциите си, свързани с малтретирането. Представата ни за семейството, такова, каквото го помним, трябва да бъде преразгледана, за да можем да осъзнаем ролята на цялото семейство в този специфичен момент. Страхът от емоции, трябва да бъде преодолян, понеже именно чувствата ни са били наранени и трябва да бъдат изцелени.
ДУХОВНИЯТ ЕЛЕМЕНТ НА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО ОТ СЕКСУАЛНО МАЛТРЕТИРАНЕ
Много пъти в моя живот съм чувствала, като че ли ситуацията, в която съм, изисква Бог да ме вземе у дома, и така да оправдая нежеланието си да се справя с трудностите. Не исках да се справя с болката си. Не исках да позволя на другия човек да се измъкне. Не исках първа да простя. Не исках да правя нищо друго освен да се ядосвам. Никъде в Библията не се казва, че мога да правя противоположното на човешката ми природа. Да се издигна над болката, да простя първа, да преодолея гнева си - са нещата, които трябваше да направя, но нещо дълбоко вътре в мен не ми позволяваше да направя „правилното нещо” с лекота. Коя е стената в ума ми, в която продължавам да се блъскам?
Когато погледна назад към миналото, понякога ми се иска да избягам, не винаги физически, но умствено. Ние избираме да НЕ се занимаваме с нашите болки и да се правим все едно, че не са там. Ако някой в живота ни започне да оказва натиск върху нас, водейки ни към място на изцеление, ние се чувстваме, като че ли смъртта чука на вратата ни.
Първата част от Псалм 23:4: „Да! И в долината на мрачната сянка ако ходя…” , ни оставя без извинение относно ситуацията. Понякога се чувстваме като че ли умираме, докато преминаваме през долината на мрачната сянка. Втората част от стиха „Няма да се уплаша от зло; защото Ти си с мене; Твоят жезъл и Твоята тояга, те ме утешават”- дори не обръщаме внимание на нея. Трудно ни е даже да си представим и да разберем, че няма от какво да се страхуваме, докато преминаваме през долината на смъртта, понеже Бог е с нас да ни води и пази по начин, който ни носи утеха. Тази утеха, която Той предлага, е отвъд човешкото разбиране. Въпреки това тя е именно утехата, от която имаме нужда, за да бъдем изцелени от раните си.
Ние се чудим – след като нашите земни пазители не са успели да ни осигурят необходимата протекция и водителство и да ни предпазят от малтретирането, то как можем да се доверим на Бог да ни пази и да ни води? Като християни ние не смеем да се усъмним, че Бог може да не ни пази от това да бъдем малтретирани. Това означава, че имаме неверие или проблем с вярата си и вероятно ще бъдем смъмрени поради липсата й. Но къде беше Бог, когато се случваше малтретирането? Защо Той не го спря? Ако трябва да не се страхуваме от злото, защо допускаме да преживеем това по толкова болезнен начин?
Откровение 21:4 в Разширената Библия казва:
Бог ще премахне всяка сълза от очите им и няма да има повече смърт, нито тъга (скръб), нито болка, защото старите условия и предишният ред на неща са преминали (Виж също Исая 25:8; 35:10).
КАК СЕ СЛУЧВА СЕКСУАЛНОТО МАЛТРЕТИРАНЕ?
С годините съм изследвала причините за малтретирането като например как този, който малтретира, подбира жертвата си? Как той мисли и как може потърпевшият да преодолее всички вреди? Ще използваме фазите на малтретиране, за да отговорим на въпросите, които привидно нямат отговор.
Фазите на сексуално малтретиране са:
1) Подготовка 2) Тест 3) Действие 4) Манипулация и контрол.
В края на всяка фаза има въпроси, които да ви помогнат да преминете през дадената фаза, независимо дали вашето сексуално малтретиране е било тормоз, изнасилване, проституция или вероятно по взаимно съгласие в замяна на нещо като място за живеене, внимание, повишение или дори получаване на оценка в училище. Не пропускайте нито един от въпросите, понеже почти всички покриват някоя от горепосочените форми на сексуално малтретиране.
По-долу има една измислена история, която обхваща четирите фази на сексуално малтретиране. Тази история ни дава ясна представа за това, че малтретирането може да се случи много лесно. Моля, използвайте историята, за да разберете и разпознаете как малтретирането може да се случи. Ако вашето сексуално малтретиране е било изнасилване или проституция, отговорете на въпросите от тази гледна точка. Не пропускайте въпросите, които се отнасят за вас, тъй като почти всеки от тях покрива тези форми на сексуално малтретиране.
І ФАЗА : ПОДГОТОВКА
Като младо момиче, Джейн била самотна. Родителите й работели много, за да осигурят дом за нея и братята й, но през повечето време децата били сами в къщи. За Джейн, която била най-малката, се грижели по-големите й братя, но те били момчета и не се интересували от същите неща като нея. Тя прекарвала много време сама в стаята си, играейки на игри или на телефона си, говорейки с приятели. Рядко се виждала с приятели след училище.
Уикендите били по същия начин. Семейството прекарвало малко време заедно в петъчната вечер - родителите й рядко се прибирали в къщи преди осем вечерта. Събота сутрин било време за наспиване и „възстановяване” от тежката работна седмица. Някои съботи майката на Джейн я водила на пазар или на кино, но през по-голямата част от времето това бил „денят за среща” на родителите и, така че да могат да поддържат брака и любовта си свежи. Братята на Джейн играели всякакви спортни игри през уикендите с приятелите си, но понеже Джейн била само на 12 години, не й позволявали да ходи с тях, за да не би някой да я отвлече, когато момчетата не гледат. Неделите ходели на църква и след това се прибирали обратно в къщи, в подготовка на предстоящата седмица. Джейн била самотна и отчаяно искала внимание от родителите си, особено от баща си, но те били прекалено заети, за да забележат и чуят тихия й плач.
Един ден съседът на Джейн, г-н Смит, бил в задния си двор, работейки в своята градина. Виждайки, че Джейн била сама и изглеждала самотна, той я поканил в неговата градина, за да му помогне да прибере градинските иструменти в бараката. На Джейн й се сторило безсмислено да иска разрешение да отиде до съседите или дори да уведоми братята си. В крайна сметка, те били заети да гледат телевизия, а тя познавала съседа през целия си живот.
Джейн и г-н Смит за много кратко време внимателно поставили всеки инструмент на правилното му място, почистен и смазан. През този кратък период г-н Смит започнал да задава въпроси на Джейн относно нейното семейство и защо според нея всеки ден родителите й работели дотолкова късно. Той също така й задал въпроси относно това дали тя се чувства добре, че е станала толкова прекрасна млада дама. Вниманието, което Джейн получила от г-н Смит, я накарало да се чувства добре вътрешно; той я забелязал и й направил комплименти, нещо, което не се случвало често в собствения й дом.
На следващия ден Джейн отишла в градината на г-н Смит с надежда да го види отново. Вероятно можела да му помогне да свърши още малко работа. В момента, в който тя излязла на верандата, той бил там, садейки цветя в градината си. Още веднъж г-н Смит я поканил и й направил комплимент за това колко добре изглежда. Този път обаче той я попитал дали има приятел и дали приятелят й я бил целувал някога. Отговаряйки „Не”, възрастният мъж отговорил: „много лошо, момчетата не знаят какво пропускат”. Още веднъж те прибрали инструментите в бараката внимателно, но този път, докато г-н Смит почиствал инструментите, попитал Джейн дали тя би искала да й покаже как да ги смазва. Стоейки близо до него и чувствайки се много важна, тя направила всичко, което й казал. Но Джейн така и не успяла да забележи кога г-н Смит застанал зад нея и пъхнал ръката си в панталоните й, не прекалено надолу, но достатъчно, за да стигне точно над дупето й. Замръзнала от страх, Джейн не казала и дума, но продължила да работи, като че ли нищо не й се е случило.
Джейн се прибрала в къщи със свит стомах, поради това, което й се било случило до задната барака в двора на г-н Смит, но не била сигурна дали трябва да казва на братята си. Доброто чувство, което тя изпитвала към г-н Смит надделяло над нейните притеснения; тя решила, че той не е имал нищо предвид чрез действията си. На нея й харесвало да бъде специална за него и това, че й позволявал да запълва с нещо времето си, различно от това да стои в стаята си и да гледа телевизия по цял ден. Ако тя беше казала на някого, със сигурност нямаше да й бъде позволено повече да ходи в неговия дом. Инцидентът останал в тайна.
Във времето на подготовка, г-н Смит се възползвал от Джейн, като я изпитал, за да види до колко далеч може да отиде. Направил очевидното.
1). Във връзка с вашето минало, има ли някоя част от тази история, която се отнася за вас? Ако да, как?
2). Отметнете всяко изречение, което може да бъде приложено към вас и вашите преживявания. Ако имате спомени, различни от тези, които са изброени тук, няма проблем.
- Животът ми изглежда нормален и добър за хората, които ме познават.
- Детството ми е било нормално в сравнение с повечето хора, които аз познавам.
- Взаимоотношението, което имам със семейството ми е приятелско, но дистанцирано. Виждаме се по празниците, но рядко говорим помежду си.
- Със семейството ми рядко сме се прегръщали, целували или играли заедно, докато съм растяла.
- Забелязвали са ме само когато съм извършвала нещо, което се е очаквало от мен.
- Родителите ми/ настойниците ми са били стриктни, религиозни, контролиращи, консервативни и/ или студени.
- Родителите ми/ настойниците ми са били купонджии, които са се наслаждавали да пият и да прекарват уикендите си с приятелите си.
- Като семейство сме внимавали да не разгласяваме проблемите си.
- Бях много самотна през по-голямата част от живота си.
- Родителите ми/ настойниците използваха любовта си като средство да ме карат да правя това, което искаха. Ако съм се покорявала, тогава съм била хвалена и обичана. Ако не - съм била отхвърлена и са ми се подигравали.
- Правила съм всичко възможно, за да може всеки в дома ми да бъде щастлив.
- Не ме е интересувало какво другите правят, стига аз да не съм център на внимание.
- Тежало ми е да се държа като възрастен, карайки ме в крайна сметка, да се откажа от това да бъда дете.
- Когато семейството ми е било в къщи, съм ги избягвала, за да не привличам вниманието към себе си.
- Чувствам, като че ли има двама човека в мен - един отвътре, който никой не познава и един отвън, който всеки познава.
3). Завършете изреченията, които се отнасят за вас:
- В моето семейство, аз съм играла частта на възрастен като …
- Физическите ограничения, които трябваше да се спазват, бяха……..
- Моите душевни граници, мисли и чувства бяха променени от ………
- С времето станах неспособна да разбера кое беше добро или лошо за мен във взаимоотношенията ми с другите хора във връзка с …
- С времето станах безчувствена относно ……….
4). Когато си помислите за всички емоции, които чувствате точно сега, какво изпитвате? Запишете всичко, което ви идва наум.
II ФАЗА: ТЕСТЪТ
В историята с Джейн и г-н Смит, Джейн взела решението да премълчи относно интимната среща между нея и г-н Смит. Джейн знаела, че е грешно този човек да поставя ръката си в панталоните й и да я докосва. Нейните родители я учели да казва, ако някой я докосва по този начин, но ако кажела, това щяло да означава да спре взаимоотношението си с него. Тя копнеела за внимание повече, отколкото искала да си признае. Освен това той вероятно никога повече нямало да го направи отново, а и било докосване само по долната част на гърба й. Извинението, което тя непрекъснато си повтаряла, било: ”Той всъщност не докосна интимните ми части”, така че не казала на никого.
От друга страна, г-н Смит чакал да види, какво ще се случи. Някой щеше ли да дойде в дома му и да го обвини за това, че е докоснал детето? Тя щеше ли да го издаде? Щеше ли да запази случката за себе си? Чрез нейното мълчание, той разбрал, че Джейн знае да пази тайна. Това отворило врата пред него да прекарва повече време с нея, без да се притеснява, че може да бъде издаден.
5). Спомняте ли си човекът, който ви е малтретирал, в началото да ви е докосвал по начин, който може да се счете като лош, но не чак като престъпление. Ако е така, какво е правил човека с вас?
Джейн получавала внимание от г-н Смит, вниманието, за което тя толкова много копнеела. Вниманието, което тя получавала било награда и покана за взаимоотношение с възрастния мъж, с когото тя прекарвала време.
6). Получавали ли сте специални привилегии, подаръци, внимание, специални взаимоотношения или сигурност в замяна да пазите тайна? Ако да, как сте се чувствали относно това? Как се чувствате сега?
7). Какви реакции, душевни и физически, предизвиква припомнянето на тези чувства?
С времето, близостта, която г-н Смит развил с Джейн нарастнала и между тях се установило доверие. Инцидентът в градината не се повторил и тя не се притеснявала, когато били заедно. Сега нейните родители били наясно с времето, което тя прекарвала с г-н Смит – те дори му били благодарни за образа на дядо, който той бил приел за тяхната дъщеря. Давайки й позволение да прекарва с него толкова време, колкото искала, Джейн едва дочаквала уикендите, когато той я завеждал в магазина, за да купува още растения. След като отивали до магазина, те винаги ходели и купували сладолед и кока-кола, въпреки че родителите й не одобрявали тя да пие газирано. Това била тяхната малка тайна и той не я издавал за това, че била пила. Всъщност това било едно от неговите седмични обещания.
8). Спомняте ли си човекът, който ви е малтретирал, да е използвал тайни, от които вие сте били зависими?
9). Как сте се чувствали, знаейки че се прокрадвате наоколо и че някой би искал да пази тайните ви? Ако това не ви се е случвало, тогава как сте се чувствали, когато някой е пазил ваши тайни?
10). Как се чувствате сега относно тайните, които сте споделяли с този, който ви е малтретирал или с някой друг? (За Джейн тайната й била, че не се покорявала на желанията на родителите си, а неговата тайна, че я докоснал).
За Джейн седмиците минавали много бързо, но тогава се случило нещо ново. Един ден г-н Смит я взел в магазина за растения, но по пътя към магазина за сладолед той се протегнал през седалката и поставил ръката си на крака й. След това прокарал ръката си по-нагоре под ризата й, като й казал още веднъж, че тя пораства и става много красива млада дама. Докосването на ръката му било нежно и едно странно чувство минало през нея, но отново тя се вцепенила от страх и не знаела какво да направи. Колкото бързо той започнал, толкова бързо и спрял, оставяйки я вцепенена и несигурна в себе си. Остатъкът от пътуването преминал обичайно. Те купили сладолед и кока-кола и той се закачал с нея, че не се покорява на желанията на родителите си.
Онази вечер тя си легнала, мислейки за неговите действия и за това, че знае тайната й. Родителите й били много ядосани на брат й, когато веднъж донесъл бутилка кола от едно парти. Казали му, че той знае много добре и изляли цялата бутилка в мивката. Страхът от това да получи същата реакция, я направил несигурна за следващия й ход. Дали да им каже или да си мълчи? Дали родителите й ще й се ядосат или ще я накарат да се противопостави на г-н Смит? Дали те ще повярват на него или ще я обвинят за това, че е започнала да се сприятелява с него?
11). Помните ли да сте били докосвани от малтретиращия по неподходящ начин и как сте се чувствали, когато това се е случило?
12). Как се чувствате, когато мислите за доверието, което сте имали в човека, който ви е малтретирал?
13). Ако сте усещали чувства на удоволствие, когато сте били докосвани, чувствате ли срам или вина за тези чувства?
14). Знаете ли, че Бог ви е създал за докосване и за съответните приятни чувства, свързани с това докосване? Ако изпитвате вина за тези чувства, как може да промените чувството на срама си, свързано с това докосване?
III ФАЗА: ДЕЙСТВИЕТО (АКТЪТ)
През цялата следваща седмица, и по-следващата, Джейн се опитвала да не мисли за действията на г-н Смит в колата през онзи ден. Следващата седмица човекът, с който тя прекарвала времето си, отново действал нормално и я учил как да се грижи за градината. Отново те отишли през уикенда до магазина, но този път нищо не пазарували. Г-н Смит й казал, че просто ще отидат да купят сладолед и кока-кола.
Докато пътували, Джейн забелязала, че обикновеният маршрут, по който те минавали, за да отидат до магазина за сладолед, изглеждал различен този път. Но след като била само на 12, тя си помислила, че маршрута изглежда различен само защото са отишли директно от къщи, а не са минали първо през магазина. Скоро те пристигнали в една изоставена къща посред гората. Г-н Смит я помолил да излезе от колата, понеже имал цветя в задната част на къщата, които засадил като дете, когато бил на нейната възраст и искал да й ги покаже. Докато заобикаляли къщата, г-н Смит хванал Джейн за ръката и внимателно я въвел вътре в къщата............!
Час по-късно, те пристигнали до магазина за сладолед и още веднъж той я подразнил за това, че пази тайната й относно пиенето на кока-кола. Този път имало промяна в начина, по който г-н Смит погледнал Джейн и тя много се изплашила. Коремът й се свил и я заболял така, че й се приискало да заплаче, но не посмяла поради страх, че някой може да я попита защо плаче.
15). Спомняте ли си как сте се чувствали по време на малтретирането? Опишете го по възможно най-добрия начин.
16). Какво направихте след инцидента?
17). Чувствахте ли едновременно и отвращение и желание, и омраза и приятелство, спрямо човекът, който ви е малтретирал? Или чувствахте страх да не изгубите неговата любов или приятелство?
18). Чувствахте ли предателство или самообвинение, понеже тялото ви е откликнало с удоволствие по време на малтретирането?
19). При докосването обикновено има и чувство на удоволствие. Ако вие нямате спомен за такова усещане, кое от следните почувствахте?
- вцепеняване
- физическа болка
- избягване на всякакви чувства
- изключителен гняв
- друго, моля обяснете
20). След като се върнете в спомените си по време на малтретирането, как се чувствате точно сега?
ІV ФАЗА: МАНИПУЛАЦИЯ И УПРАВЛЕНИЕ
Тръгвайки си от магазина за сладолед, г-н Смит карал към къщи отново по маршрут, който не бил известен на Джейн. Страхът и несигурността, които тя усетила преди, сега преминали в шок. Нещата, които й били направени и които той я накарал да направи, оставили неприятно чувство в нея. Докато пътували, г-н Смит започнал да й говори с тих, спокоен глас, придумвайки я да говори с него за първи път, откакто били напуснали изоставената къща.
Той припомнил на Джейн колко много са се забавлявали, докато засаждали цветя в градината и колко много тя е научила. Той си играeл с нейните мисли относно красотата, която те са създали заедно, засаждайки различни цветя и как тя е избрала цветовете, на които се наслаждавали сега. Господин Смит обяснил на Джейн как е пазил нейната тайна от родителите й през цялото това време и сега очаква тя да пази неговата. Мисълта колко ще бъдат ядосани нейните родители поради ежеседмичното непокорство към семейните правила, би била еднаква с гнева, който те биха имали към нея, ако тя им каже за него. Той би направил всичко възможно, те да разберат, че тя е започнала цялата заблуда.
Стигайки до алеята пред дома на г-н Смит, Джейн бавно се изнизала от седалката и затворила вратата, без да поглежда към г-н Смит. Когато се обърнала да влезе в къщи, тя го чула да казва: „Ще се видим следващия уикенд, Джейн”.
Вътре в дома си, докато преминавала през кухнята, майката на Джейн погледнала лицето на дъщеря си и отишла веднага при нея. Поставяйки ръката си върху челото на Джейн, за да я провери за треска, тя я попитала дали се чувства добре. Джейн едва отговорила, че има болка в стомаха си и й се повръща. И двете неща били верни - тя наистина повърнала при изоставената къща, когато стояла отвън. Обещавайки й домашно направена пилешка супа, майката на Джейн помогнала на дъщеря си да легне в леглото и държала момчетата тихи, така че тя да може да си почине и да се възстанови от болестта си през остатъка от уикенда.
21). Имало ли е време, когато сте чувствали нуждата да скриете малтретирането, за да може да прикриете този, който ви е малтретирал и това, което е направил? Какво сте казали или направили, за да постигнете това?
22). Имало ли е заплахи или увещания, свързани с малтретирането? Казали ли сте на някого изобщо? Повярвали ли са ви? Ако не, какво сте направили?
23). Сега след като малтретирането е вече в миналото, как се чувствате относно прикриването му?
24). При прикриването на малтретирането или справянето с него, ако сте казала на някой и никой не ви е повярвал, какво сте направили, за да се подобри състоянието ви?
25). Малтретирането в миналото ви направило ли ви е различен човек спрямо това, което бихте били, ако не бяхте малтретирани? По какъв начин вярвате, че сте различни сега?
26). В цялостната картина на живота си, вярвате ли, че Бог се е погрижил за вас?
Да ? Не?
27). Отговаряйки на въпросите в тази глава, има ли някакви обстоятелства, които са ви станали по-ясни относно вас самите, семейството ви или ситуацията с малтретирането?
Да ? Не?
28). Във фазите на малтретирането – подготовка, тест, действие, манипулация и управление, в какъв ред вие бихте поставили вашето собствено малтретиране? Вероятно сте били доведени директно в акта на манипулация и управление или подготовката е траела достатъчно дълго време и е спряла след теста.
29). Има ли още нещо, което бихте могли да се сетите сега и което би помогнало на вас и на личното ви разбиране относно това как този, който ви е малтретирал, е бил способен да ви малтретира и да ви държи мълчаливи през всичките тези години. Използвайте мястото по-долу, за да опишете мислите си.
ТАМАР, ДЪЩЕРЯТА НА ЦАР ДАВИД
Историята, която току-що прочетохме, се е случила в съвременни времена. Библията предлага много реални ситуации от живота, подобни на тези в съвременния свят; дори откриваме същата история като на Джейн. Старият завет съдържа една подобна история на младо момиче, което беше малтретирано. Прочитайки историята на нейния живот, размислете върху фазите на малтретиране, които научихте. Тамар беше принцеса и дъщеря на цар Давид.
Прочетете ІІ Царе 13:1-22. След това препрочетете тези стихове, използвайки коментара по-долу, който е стих по стих.
Стих 1 – Авесалом, Тамар и Амнон бяха братя и сестра. Авесалом и Тамар бяха от една и съща майка, докато Амнон беше наполовина техен брат, от друга майка.
Стих 2 - Амнон беше буквално обсебен от Тамар, пълен с похот и това го притесняваше. Но понеже тя беше принцеса и беше силно охранявана, той не можеше да се докосне до нея. Ако го направеше, по закон щеше да бъде убит, въпреки че беше наследник на престола на баща си.
Стихове 3-5- Амнон и братовчед му Йонадав, който беше подъл, измислиха план да отдалечат Тамар от двореца и от протекцията на баща й, и да го направят по такъв начин, който въвличаше и самият цар Давид.
Стих 6 – Когато цар Давид дойде да види най-големия си син, той осъзна, че нещо не беше наред с него. Амнон беше отслабнал и губеше силата си. Тъй като беше добър баща, Давид послуша Амнон, когато той поиска Тамар да бъде изпратена в неговия дом, за да му сготви ястие. Здравето му беше приоритет за царя.
Стих 7 - Цар Давид каза на младата си дъщеря Тамар, да отиде в дома на брат си и да го нахрани.
Стих 8-9- Докато Тамар приготвяше храна за Амнон, той очевидно лежеше в кухнята и я наблюдаваше. Но след като яденето беше готово и поставено пред него, Амнон отказа да яде и заповяда на всички да напуснат стаята.
Стих 10- Както беше предварително планирано от братовчед му, Амнон й каза да вземе храната и да я занесе в спалнята при него, така че да може да го нахрани там. Бидейки покорна на бъдещия цар, тя направи точно, каквото й беше казано.
Стих 11- Когато бяха в спалнята, Амнон я хвана и започна да я насилва, за да преспи с него.
Стих 12-13- Тя се опита да го спре, като му припомни, че докосвайки я, той ще извърши нещо срамно и може да бъде убит за нарушаване на закона. Но той не спря. Тогава тя опита още една тактика - бракът. В тези времена беше нормално за братя и сестри да се женят. Ако той беше отишъл при баща си и беше помолил за ръката на Тамар, цар Давид щеше да му я даде. Но той не я обичаше, а просто беше изпълнен с похот към нея; следователно бракът не беше част от плана.
Стих 14 - Амнон я изнасили.
Стих 15-16- След като страстта му беше задоволена, той я намрази толкова силно, колкото преди това я желаеше. Тя вече не беше девица, но той можеше да я задържи като своя съпруга. Амнон отхвърли молбите й да не я изгонва. Тамар се притесняваше, понеже самото действие щеше да навлече ужасно проклятие, тъй като беше против закона (Второзаконие 22:29). Амнон отказа да послуша аргументите на Тамар.
Стих 17- След това Амнон отново я оскърби. Той извика слугата си да дойде в спалнята и да я изгони от къщата. Девицата, дъщеря на цар Давид, сега беше лишена от девствеността си против волята си и беше третирана като една от слугините на Амнон. Дори и слугите в дома му вярваха, че тя го беше съблазнила в болестта му и вече не я третираха с почитта, която тя имаше само няколко часа преди това. Преди изнасилването никой слуга не би посмял да я хване за ръка, а още повече, да я изхвърли през входната врата на къщата и да заключи вратата след нея, сякаш беше проститутка.
Стих 18-19 – Тамар беше погълната от скръб поради срама, който й беше навлечен и проклятието да не бъде вече достойна да се омъжи отново освен за Амнон, с когото беше направила кръвния си завет, когато изгуби девствеността си. Тя се държа по нормалния юдейски скърбен ритуал, като постави пепел върху главата си и раздра дрехите си. Робата, която тя раздра, беше уникална и запазена единствено за дъщерите на царя, които бяха девствени. Тамар вече нямаше право да я носи.
Стих 20- Авесалом откри сестра си точно в този момент на истерия и я попита какво се беше случило. Веднага щом разбра какво беше станало, той я увери, че цар Давид ще се погрижи за това, когато разбере, че не само е бил заблуден от собствения си син, но и че Амнон беше нарушил закона. Тамар щеше да бъде под опеката на своя брат Авесалом през остатъка от живота си.
Стих 21- Цар Давид, бащата, разбра какво се беше случило с дъщеря му и кой го беше направил. Той знаеше, че той беше този, който я изпрати в къщата на Амнон, така че също се чувстваше виновен в това. Давид можеше да накара Амнон да се ожени за Тамар. Можеше да изпълни закона и да умъртви Амнон според заповедта. Вместо това той просто се ядоса и не направи нищо, за да изцели или приключи цялата ситуация. Животът си продължи в двореца, като че ли нищо не се беше случило освен за Авесалом и Тамар.
Стих 22 - От този ден нататък Авесалом никога не говореше нито добро, нито лошо за Амнон. Неговата омраза беше толкова дълбока, че той тихичко чакаше деня, в който щеше да отмъсти за сестра си. Той никога не забрави отказа на баща си да защити сестра му.
Стих 23-33 – Отне две години на чакане от страна на Авесалом, преди да дойде дългоочаквания ден и той уби брат си Амнон за това, че беше изнасилил сестра му Тамар.
Когато писахте вашата история на малтретиране, тя може много да прилича на историята на Тамар. Каква е разликата между Тамар и нас? Ние живеем под благодат, която да ни помогне да простим и да бъдем опростени.
Много хора не осъзнават, че в Библията е записана историята на живота на някой, която включва измама, и особено в семейството на цар Давид, който беше в родословието на Исус Христос. В Старият завет ние можем да открием не само болката на едно семейство, но също и победите. Давид също така беше наречен от Бог „човек според Божието сърце”. Той направи много грешки със семейството си, но никога не изгуби своето смирение и беше готов винаги да моли Бог за прошка със съкрушено, а не заблудено сърце.
В болезнения спомен за нещо, което сте се опитвали да забравите през всички тези години, знайте, че не сте сами. Тамар никога не беше оставена сама в нейната скръб и вие също няма да бъдете.
Докато четях и се опитвах да разбера как един човек може да се подготви и да малтретира друг, за първи път усетих в мен да се надигат чувства, за които не бях помислила. Ярост, страх, неверие, отношение тип „Как можа?”, „Защо това се случи с мен”?, „Къде бяха моите защитници”? „Защо ___________ не спря това, когато му казах?”, но най-вече това изтощаваше моето същество. Коя съм аз сега? Изглежда, че тази мисъл ме връщаше назад и блокираше ума ми. Вероятно вие се чувствате така, както аз съм се чувствала, а вероятно не. При всички случаи, това са реакции, които излизат наяве в процеса на нашето изцеление.
Не само „Коя съм аз сега”? е идвало в ума ми, но и други мисли. Какво да направя с новата информация, с реалността за манипулацията, която описва моята история на малтретиране? Кой го е грижа за това какво мислят другите, важното е какво мисля аз. Сега разбирам нещата много по-добре и това започва да придобива някакъв смисъл за мен! Не се чувствам по-добре, но има нова логика в цялата бъркотия! Може ли тази информация наистина да ми помогне да прехвърля част от отговорността ми за малтретирането от себе си към този, който ме е малтретирал? Всички тези въпроси имат отговори, но сърцето ми е пълно с толкова много болка точно сега, за да се фокусирам, върху който и да е от тях.
На този етап изкушението да се откажем и да си тръгнем, е толкова силно, че вкусването на свободата може да „напълни устата ви със слюнка”, както мисълта да смучите лимон. Тя може да бъде освежаваща, но в същото време горчива. Защо да започваме това пътешествие, само за да се откажем и да се върнем там, където сме били ли, дори по-гневни поради знанието, което сега сме придобили?
Скъпи Господи,
В името на Исус,
Амин.
НАПОМНЯНЕ: Моля, помнете да записвате в дневника си ежедневно.