Глава 3
НЕ Е ЛИ сРАМНО?
Коя съм аз в Христос?
Божието слово казва…
Аз съм създадена по Божия образ… Псалм 119:73
На мен ми е обещана почивка… Изход 33:14; Евреи 4:9
Аз съм избрана в Христос … Йоан 15:16; Ефес. 1:4
Аз съм под Божията протекция... Второзаконие 7:6-8; Исус Навин 1:3-9
Аз съм изкупена... Евреи 9:14; Колосяни 1:14; 1 Йоан 2:12
Аз съм благословена… Псалм 1:1-3; 5:4; Ефесяни 1:3
Аз съм способна да спа без страх... Псалм 3:5; 4:8
Аз съм зеницата на Божието око… Псалм 17:8
Аз съм силна в Господ… Псалм 18:1-2; Ефесяни 6:10
Аз съм дете на Бог… Йоан 1:12-13; Римляни 8:14-15
ЦЕЛ:
Да разберем какво причинява чувството за малоценност.
Да видим как отхвърлянето от един човек може да повлияе и на другите ни взаимоотношения.
Да осъзнаем, че страхът от разкриване е вграден в нас защитен механизъм.
Да анализираме как една жена в Библията не позволи на нейния страх да й попречи да се поклони на Исус.
ВДЪХНОВЕНИЕ:
Йоан 4:16-19 Казва й Исус: Иди, повикай мъжа си и ела тук. В отговор жената Му каза: Нямам мъж. Казва й Исус: Право каза, че нямаш мъж; защото петима мъже си водила, и този, който сега имаш не ти е мъж. Това си право казала. Казва Му жената: Господине, виждам, че Ти си пророк.
ПЪТЕШЕСТВИЕТО ЗАПОЧВА…
Какви сме ние? Позволяваме ли на хората да ни видят по начина, по който сме или показваме само личността, която вярваме, че хората ще искат да видят и чуят. Повечето от нас поглеждаме към това, което вярваме, че е социално приемливо, и приемаме същия външен образ, за да скрием вътрешния в сърцето човек.
Така направил и Серано дьо Бержерак, френски войник и поет, живял в средата на 1600-те. Въпреки че е бил реален човек, филмът, направен по историята на живота му (написан и продуциран от Редмънд Остънд) го превръща в много по-известен, отколкото всъщност е бил. Филмът разказва за любовта на Сирано към красивата Роксана. Въпреки че Сирано обичал Роксана много, притеснението от големия нос, който имал, му пречело да изрази истинските си чувства към нея. Вместо това, Сирано се обърнал за помощ към друг мъж - Християн де Новилет, който трябвало да се представя за него. Въпреки че бил по-слаб в словесното изразяване от Сирано, Християн бил по-красив. В крайна сметка, поради красивите думи, които Сирано написал на Християн да каже от негово име, Роксана се влюбила в Християн де Новилет, мислейки, че той е Сирано. Представяте ли си нейното разочарование, когато открила, че всъщност била измамена и излъгана.
Във филма, Християн бива възнаграден поради думите и външния си вид, докато Сирано бива отхвърлен, поради големия си нос. Иронично погледнато, Хектор Сервинер дьо Сирано Бержерак, когото героят на Ростанд описва, наистина е имал много голям нос, но също така бил много горд с него. Единствено през погледа на човека, написал филма, измисленият Сирано поема по съвсем друг път.
В днешния свят можем да намерим много лицемерни хора като Сирано. Хората са лицемери, когато представят себе си като добри пред другите, но са лоши, когато тези, които се опитват да впечатлят, не са наоколо. Както хамелеона, лицемерите се променят според тълпата. Първоначално, думата лицемер е означавала актьор или някой, който се представя за такъв, какъвто не е. През годините дефиницията на лицемер се е променяла, докато сега лицемер вече означава някой, който всъщност не бихме искали да бъдем, докато актьорът е някой, на когото се възхищаваме. (Ако все още употребявахме първичното значение на думата, щяхме да казваме: любимият ми лицемер, вместо любимият ми актьор).
Когато преживеем неприятна ситуация в живота си, понякога започваме да живеем лицемерно поради страха, че ще бъдем пренебрегнати от останалите хора. Опитваме се да избегнем или напълно да блокираме ума си от всеки спомен за травмиращата случка. Точно като хлебарките, ние се приспособяваме към всичко, което ни се случва, за да можем да оцелеем. Ставаме повърхностни, представяме се за други, действаме по начин, който е свръх приятелски настроен, или пък отиваме в другата крайност – студени сме към всички и ги избягваме, избираме заблудата и нечестието, говорим с болезнена искреност и отказваме да мълчим за това какви сме. Къде е балансът между това да бъдем лицемери, за да избегнем критиките от другите хора и това да бъдем честни към себе си, което ще ни направи мишена за открито порицание.
Вие представяте ли себе си по начин, който може да бъде сметнат за различен от това, което всъщност сте? Ако отговорът е „не” или „никога”, току-що доказахте, че сте в по-голям проблем, отколкото осъзнавате. Вие сте лицемер! Всеки би искал да каже, че никога не се влияе от другите и че контролира емоциите си през цялото време, но истината е, че всички искаме да бъдем ценени и да избягваме срама. Страхуваме се от отхвърлянето, правим неща поради вина и се скриваме зад фалшивия характер, който сме създали за себе си и с който „играем” на публично място. Това ни прави подозрителни в очите на всички. Ние си мислим: „Ако аз съм лицемер относно кой съм всъщност, вероятно и другите са. Затова на кого бих могъл да се доверя, когато не познавам никой, който би могъл да се довери на мен.”
За сексуално малтретирания човек, да се държи като че ли нищо не се е случило, когато през цялото време отвътре е изпълнен с болка и иска буквално да изкрещи за помощ, може да се превърне в естествен начин на живот и нова реалност. Животът в друг образ изглежда нормално. Избягването на болката е, което облекчава такива хора. Но постоянно да се живее на ръба на изгубването на емоционалния контрол, е доста уморително. Прекалената бдителност или очакването нещо да се случи, поддържа адреналина ни на нездравословно ниво, което ограбва мира и радостта в живота ни.
Също така ние преживяваме объркващи ситуации в живота, които могат да ни доведат до кръстопът. Често, решенията, които вземаме, се основават на нашите емоции в определения момент. Понякога се правим, че все едно нищо не се е случило. Друг път се изправяме срещу ситуацията или признаваме вината си.
Аз мога да си спомня за объркващите неща, които съм вършила. Гордо представих моят нов зет, като обърках името му с предишния. „Случайно” счупих задния прозорец на пикапа на един приятел на семейството и след това не казах на никой, че бях аз, която беше хвърлила бутилката с кока-кола през прозореца. Бутилката би трябвало да ви говори за инцидент, който се случи преди много време, но чувството на объркване е все още в мен. Някои пъти не съм успявала да отида до тоалетната навреме, въпреки че бях достатъчно голяма, за да знам как да го направя. Мисля, че споделих достатъчно, за да може всеки да разбере, какво имам предвид.
Бързо напишете нещо, което сте направили и което ви е причинило смущение или ви е поставило в неловко положение.
Неловкото положение е ситуация, срещу която ние трябва да се изправим, но да се занимаем със срама е друго нещо. Срамът прави така, че да променяме поведението си, за да можем да се предпазим, вместо да послужим като пример. Срамът може да бъде временна емоция, породена от неудобна ситуация или да премине към нещо много по-сложно.
Срамът може да бъде дефиниран чрез следните четири фактора:
А. Срамът ни кара да избягваме публичност, понеже някой, на когото държим, може да ни види.
Б. Срамът носи страх от последствията – отхвърляне.
В. Срамът е да дадем на друг възможността да определи дали сме достатъчно ценни.
Г. Срамът избягва разкриването – да не позволим на тези, които са важни за нас да разберат какви сме.
За да можем да разберем тези четири фактора, трябва да погледнем накратко поотделно към всеки от тях. Докато го правим, задайте си следните въпроси: Бог ли е източникът на моята стойност или аз? и Ако съм изкупена, защо трябва да се срамувам и да крия коя съм ?
А. СРАМЪТ НИ КАРА ДА ИЗБЯГВАМЕ ПУБЛИЧНОСТ, ПОНЕЖЕ НЯКОЙ, НА КОГОТО ДЪРЖИМ, МОЖЕ ДА НИ ВИДИ
В Едемската градина имаше двама човека - Адам и Ева. Те бяха единствените хора в историята, които ежедневно се срещаха със самия Бог, лице в лице (Битие 3:3).
Един ден Ева завърза разговор със Сатана, който се беше преобразил като змия и той успя да убеди Ева да яде от единственото дърво, от което Бог й беше казал да не яде. Крайният резултат - тя даде и на съпруга си Адам, и двамата откриха нещо, което преди това не знаеха - че бяха голи. Всичко около тях изглеждаше различно, чувстваше се различно и изведнъж те бяха объркани и уплашени. Какво направиха? Сравнете факторите на срама, изброени по-горе с тяхната ситуация.
1.) Прочетете в Битие 3:7-12.
Какво беше първото нещо, което преживяха?
Какво беше второто нещо, което осъзнаха?
Какво направиха след това?
Какво направиха, когато чуха Бог да се разхожда из градината?
Защо се скриха?
Защо Адам се страхуваше от това Приятелят му да го види?
Какво беше първото нещо, което Адам направи, когато Бог го попита, кой му е казал, че е гол?
2.) Какви неудобни преживявания можем да видим тук?
3.) Били ли сте някога толкова объркани и засрамени от нещо, което сте направили, че моментално да сте обвинили някой друг? Обяснете.
Бог вижда нашето минало и всичко, което се е насъбрало в сърцето ни, но ни обича въпреки това. Той ни цени толкова много, че е готов да бъде толкова близо до нас, колкото ние Му позволим. Но точно както Адам и Ева, когато се страхуваме да разкрием грешките си, ние се скриваме, като разберем, че Той ни гледа.
Прочете Ефесяни 5:26-27
4.) Какво иска Бог да направи за нас в 26 стих?
5.) Какво използва Бог да ни измие?
6.) Какво Бог иска да направи с нас в 27 стих, след като ни измие?
7.) Какво казва Бог, че сме ние, в последната част на 27 стих, след като сме осветени и изкъпани с Неговото слово и представени на Него?
Идеята да бъдем изкъпани и след това представени пред някого, дори и фигуративно, може да бъде доста неудобна. Едно от най-уязвимите преживявания е, когато сме голи под душа. Ако влезе някой непоканен, ние моментално грабваме хавлията, за да покрием себе си и започваме да пищим: „Вън”! Друг такъв момент в живота ни, когато сме почувствали същата уязвимост, е когато сме били малтретирани. Ситуациите, в които се страхуваме да бъдем „разкрити” от други хора, ще ни накарат да реагираме и „да се протягаме за хавлията” или „да изпищяваме: „ВЪН”.
8.) Колко често вие си взимате душ в естественото - ежедневно, веднъж седмично, веднъж месечно, един или два пъти годишно?
9.) Ако сте измити с водата на словото, можете да сравните това с взимането на душ. Колко често се миете със словото във време на посвещение, ходене на църква и Библейско обучение?
10.) Ухаете ли добре или воните духовно?
11.) Ако някой трябва да стои близо до вашето духовно естество, какво ще бъде мнението му за духовната ви хигиена? „Не ми пука”, не е приемлив отговор. Честността е единствения начин да излезете от ямата и мненията на хората определено имат голямо значение за нас.
Бог иска нещо повече. Той иска да не се срамувате и да знаете, че сте много ценни за Него. Бог ви създаде, оформи и постави в света, в който иска да бъдете. За да познаете колко много Той ви е възлюбил, се изисква да бъдете готови да разкриете себе си; да позволите на другите да видят грешките ви, да очаквате да бъдете приети, а не отхвърлени, и след това да можете да откриете своята стойност в това, което Бог казва, че сте, а не в това, което другите казват.
12.) Прочетете Езекил 36:25-27. Какво означават тези стихове за вас?
13.) Как трябва да се освободите от срама? Прочетете 25 и 26 стих, където се казва, че Бог ще ви измие и промени. Знаехте ли, че вие трябва да Го помолите за това. Сега погледнете и запишете Псалм 51:7 и 10.
Б. СРАМЪТ НОСИ СТРАХ ОТ ПОСЛЕДСТВИЯТА - ОТХВЪРЛЯНЕ
В Едемската градина Адам обвини първо, жена си, и след това, Бог. Ева пък обвини змията. Всъщност всеки от тях лично беше решил да опита плода от дървото и да не се покори на Бог, но излъгаха поради страх да не бъдат разкрити и отхвърлени. Понякога хората, които мразят да лъжат, ще кажат най-голямата лъжа, която някога им е излизала от устата и ще се чудят откъде е дошла.
Отхвърлянето е директно свързано със срама, който може да бъде използван като оправдание за отхвърляне или лъжа.
Например говорих с член от семейството на съпруга ми за някои лични ситуации. В миналото, винаги съм се чувствала непринудено, когато съм говорила с тази жена, понеже тя не беше толкова църковна, че да не разбира от забавление – нямам предвид нещо нечестиво, а просто забавление. След почти 20 години взаимоотношение с нея, аз имах нужда от съвета на по-възрастна християнка и помислих, че тя ще е подходящия човек, с когото да поговоря. След като изчаках всички да си легнат, реших да я помоля за съвет.
Започнах да й разказвам ситуацията, с намерението да я попитам какво трябва да правя. Единственият проблем беше, че след като споделих с нея, тя ми се ядоса и започна да ме обвинява за това, че бях направила подобно нещо. Когато продължи да ме атакува, умът ми блокира; не можех да повярвам, че тази жена, която считах за моя приятелка през всичкото това време, сега се държеше по начин, който никога не бях виждала преди и всичко беше насочено срещу мен.
Моят отговор на атаката произлезе от естествения ми инстинкт да напусна бойното поле. Да продължавам да се боря или да се оттегля, бяха двете чувства, които бушуваха в мен и тогава реших да разперя криле. Всичко, което можех да си помисля, беше: „Махам се оттук и никога повече няма да говоря с нея за нищо лично. Моля те, Господи, махни я оттук”. В това шокирано състояние, направих точно това, в което тя ме обвиняваше – излъгах я. Излъгах, за да я накарам да спре да ме атакува. Казах й, че беше права, че аз лъжех и че всичко, което казвах, си го бях измислила. Това не беше вярно.
Моята дилема беше, какво да направя с взаимоотношението с този член на семейството. В момента, в който успях да изляза от стаята, започнах да си задавам въпроса: „Какво се случи току-що? Излъгах за това, че съм излъгала. Кой прави така?” Отговорът е лесен.
Когато човек бъде разкрит, идва объркване и страх от отхвърляне, което позволява на друг човек да определи стойността му във взаимоотношението. В онзи определен момент аз се страхувах от отхвърлянето – не от нея, понеже тя изглеждаше просто като една луда възрастна жена, но от моя съпруг. Знаех, че тя беше един от любимите членове на семейството и ако се изправя срещу нея, е възможно да застана и срещу него. Въпреки че по това време не го осъзнавах, аз не бях направила нищо лошо. Просто бях поставена в позицията на потърпевша. ОХ!
Реакцията на тази роднина към моето доверие ме накара да я излъжа. Аз бях унизена от нея. Тя избра да не разпознае факта, че всъщност търсех съвет от нея относно моите чувства и че имах нужда от нейната помощ, за да мога да се справя с тези чувства. Вместо това тя избра да се ядоса. За съжаление подобна реакция е често срещана. Не мислете, че ако някой е възрастен християнин, той е и мъдър християнин.
Срамът от този разговор ме накара да се страхувам от това, че на следващата сутрин трябваше да кажа на съпруга си, какво се беше случило миналата нощ. Когато го направих, за мое успокоение, той се извини за нейното поведение, и така, аз отново имах стойност.
14.) Изпадали ли сте някога в ситуация, когато сте реагирали по начин, който изобщо не е характерен за вас? Запишете ситуацията и срама, които сте изпитали.
15.) Поглеждайки назад към тази ситуация, има ли нещо, което бихте могли да направите по по-различен начин, за да промените случилото се? Бъдете реалисти и не винете само себе си.
16.) Като погледнем към някои преживявания от миналото си през очите на логиката или реалността, вместо на спомените, изпълнени със срам, те изглеждат по-нищожни, отколкото сме ги мислели. Има ли нещо във вашата ситуация, което сега да не изглежда толкова голямо, колкото преди?
Сега осъзнавам, че съм можела да променя някои от нещата в моя случай с този член от семейството на съпруга ми. Първо, не трябваше да мисля, че тази жена ме е обичала, колкото е обичала някой друг или себе си. Не трябваше да очаквам да бъда почетена от нея, както тя почита съпруга ми, само защото е била добра с мен в миналото. Моята грешка беше, че говорих с нея за лични проблеми, особено когато те включваха и хора, към които тя беше по-лоялна, отколкото към мен.
В. СРАМЪТ Е ДА ДАДЕМ НА ДРУГ ВЪЗМОЖНОСТТА ДА ОПРЕДЕЛИ ДАЛИ СМЕ ДОСТАТЪЧНО ЦЕННИ
Понеже съм фен на кънтри музиката, обичам да я слушам. Преди години, песните не бяха много по вкуса ми. Певците, които записваха тези песни, също не ме привличаха много. Веднъж, един от тези непривличащи ме певци се ожени за една жена - кънтри певец, която беше изключително популярна и много красива.
Разговорите ми с моите приятелки се въртяха около: „Защо се е омъжила за него? Има ли нещо в него, което ние не виждаме? Вероятно трябва отново да го погледнем”. Фактът, че този човек беше пожелан от жена, която беше „приета” от нас, направи и него „приет”. Сега всички се наслаждават на любовната история между Тим Магрооу и Фейт Хил. Но трябваше някой да го оцени, преди ние също да можем да видим неговата стойност.
Прочете Лука 7:36-50
В този пасаж се разказва за момент от живота на Исус, когато жена, която се считаше за много грешна, откликна към Него, въпреки че се страхуваше от вероятни неприятни последствия. В 38 стих, жената, която помаза нозете на Исус с миро и ги изми със сълзите си, и изтри с косата си, беше проститутка, добре известна в своя роден град със своя небогоугоден начин на живот. Нейната стойност по това време в очите на мнозина, не беше голяма, но за нас днес тя е много голяма, понеже ни дава надежда.
Тази бедна жена беше от вида хора, от които „религиозните” биха се отказали веднага. Понеже беше много трудно да й се помогне, затова те я отбягваха. Въпреки това тя избра да отиде при Исус Христос в къщата на свещеника. Предполага се, че мирото, което тя използва, за да помаже нозете на Исус, струваше повече от едногодишна заплата, която тя беше спечелила, спейки с други мъже. Жената, също така използва косата си като парцал, за да изтрие нозете на Исус. Колкото и странно да изглежда, тя рискуваше много повече от просто неудобна ситуация, когато реши да отиде на място, където никой не я искаше, нито беше поканена.
В древността жената можеше да бъде оставена от съпруга си, ако покажеше косата и лицето си на публично място. Това беше много сериозно нещо.
Тя докосваше и целуваше мъж на публично място, за когото не беше омъжена.
Тази жена беше готова да разкрие греховете си на Господ в присъствието на мъже, които я мразеха и които можеха да я убият с камъни по всяко време, понеже беше проститутка.
Тя беше готова да покаже съжалението и покаянието си, независимо кой гледаше, включително религиозните хора в нейния град.
Това, което всъщност тази жена направи, беше, че взе решение, независимо от обстоятелствата, да види Исус, въпреки че това можеше да й коства дори живота. Тя щеше да Му даде най-скъпоценното нещо, което притежаваше, като послужи в ролята на смирена слугиня, измивайки нозете Му със собствената си коса.
17.) Кога беше последният път, когато сте искали да направите нещо, което сте знаели, че ще накара хората да ви се присмиват и да ви осъждат, следователно потенциално ще ви накара да се чувствате унизена? Ако отговорът е „никога”, бихте ли искали да направите нещо подобно, което ще ви направи обект на посмешище и съдене, от страна на другите.
Си Си Уйнанс изпяха една песен, наречена „Алавастреният съд”, по Лука 7:36-50. Тя има невероятно значение за тези от нас, които са приели Исус като наш Изкупител. Текстът е следният:
Стаята утихна, когато тя проправяше пътя си към Исус,
Препъваше се поради сълзите, които й пречеха да вижда.
Усещаше болка, някои говореха гневно,
чуваше хората да шепнат, че няма място за такива като нея там.
Въпреки това тя дойде, подмина срама, коленичи пред нозете Му,
и въпреки че не изговори и дума,
всичко, което каза, беше чуто,
докато изливаше любовта си за Господаря от нейния алавастрен съд.
Припев:
И аз съм дошъл да излея моето хваление върху Него
като мирото от алавастрения съд на Мария.
Не се ядосвайте, ако аз измия нозете Му със сълзите си
и ги избърша с косата си.
Вие не бяхте там в нощта, когато Той ме намери
Вие не почувствахте това, което аз почувствах,
когато Той ме обгърна с любящите Си ръце,
и вие не знаете цената на мирото в моя алавастрен съд.
Не мога да забравя начинът, по който животът беше преди,
бях затворник на греха, който ме беше вързал
и прекарвах дните си, пропилявайки живота си без мяра.
Имах малка скъпоценна кутия, която бях намерил,
до деня, когато Исус дойде при мен
и изцели душата ми с чудото на Своето докосване,
така че сега аз Му давам обратно цялото хваление, което Той заслужава.
18.) Каква е цената на мирото във вашия алавастрен съд и готова ли сте да излеете тази болка върху нозете на Исус и да освободите себе си от плена на болката?
19.) Обяснете какво разбирате от песента и нуждата на жената да преодолее чувството си на срам, за да може да изрази любовта си към Господаря си, независимо кой гледа.
УНИЖЕНИЕ И СЕКСУАЛНО ДИСФУНКЦИОНИРАНЕ
Забележка: Ако не сте женена, моля пропуснете тази част и отидете направо на следващата. Тази част е само за брачни двойки. По никакъв начин не окуражаваме секса извън брака, нито искаме да го дискутираме в детайли. Всъщност Бог нарича предбрачния секс или свръхбрачния секс грях. Следователно и ние го наричаме грях. Но това са неща, които трябва да бъдат разгледани в контекста на брачния завет, като здравословно и нужно изразяване на интимност във взаимоотношението.
Да се чувстваме унизени във взаимоотношенията си, е ужасен начин да се живее. Да не говорим за това в нашето Библейско обучение, ще остави чувство на незавършеност в нас. За някои жени насладата от секса не зависи от физически, а от емоционални фактори.
Ако има физически или хормонален проблем при секса, като някаква болка или сухота по време на акта, моля, посетете вашия лекар. Това са неща, които изискват медицинско внимание.
Ако проблемът с незадоволеност при секса идва от чувството, че не сте обичана и сте използвана като обект за задоволяване на нужда, тогава емоционалната връзка между двамата не е била осъществена преди секса, респектът не е бил установен или поддържан, или ако просто се чувствате мръсна, ако позволите на мъж да ви използва по този начин - точно тук трябва накратко да се занимаем с този проблем. Моля, разберете, че няма магическо лечение за брачната борба или сексуалната дисфункционалност. И двете изискват искрено вътрешно оценяване на човека и желанието за промяна, независимо какво другият партньор мисли да прави.
Поради интимността на брака, ако няма установено доверие в една връзка, предизвикателството може да бъде много голямо. Но ако и двамата брачни партньори работят заедно за промяната, едно ново и задоволяващо взаимоотношение ще стане реалност.
а.) Матей 23:11-12. Моля, запишете тези два стиха. Осъзнайте, че дефиницията за слуга е, човек, който служи, а не такъв, който е роб. Робът може да бъде слуга, но слугата не е роб, освен ако той или тя, не са станали роби насила.
б.) Прочетете Ефесяни 5:25-33. Колко пъти на мъжа му е заповядано да обича жена си? Кой е даден за пример, за да покаже как мъжа трябва да обича жена си? Какво направи Христос, за да изрази Своята любов към невястата Си (Църквата)?
Много жени казват, че тези стихове са удобно цитирани от мъже, които искат да ги контролират като им напомнят, че те трябва да се покоряват на своите съпрузи, както към Господ, понеже Той е главата на жената, както Христос е главата на Църквата. Фактът, че Христос възлюби Църквата толкова много, че отне огромна част от малтретирането спрямо нея и в крайна сметка, умря за нея, често се пропуска.
в.) Прочетете Ефесяни 5:22-24 и 33. Какво е заповядано на жената да прави със своя съпруг? Колко пъти й е казано да го прави?
г.) 1 Петрово 3:1-7. На жените им е казано да се покоряват на съпрузите си, но в 7 стих какво Бог казва на мъжа и жената заедно? Ако мъжът не третира жена си с този вид респект, какво Бог ще направи с него?
д.) Битие 1:26-27. Бог само на мъжа ли даде властта или на „тях”. И така, мъжете и жените имат ли еднаква власт и управление над земята?
е.) Прочетете Ефесяни 5:21. Покорявайте се един на друг в страх от Христос (Месията, Помазаникът). На кого трябва да се покоряваме? Защо трябва да се покоряваме един на друг?
ж.) Напишете определението за покорство
Много пъти в брачните взаимоотношения, единият партньор ще доминира над другия. Постоянното напомняне за контрол и слугуване се изявява всеки ден. Коментари като „женска му работа”, „какво си правила цял ден?”, „ ти никога не ме слушаш”, „не ме интересува какво мислиш” - нараняват много дълбоко.
з.) Понеже има объркване между покорство и слугуване, запишете определението и на слугуване.
и.) Покорството, слугуването и предаването едно и също нещо ли са?
Доверието, интимността, готовността да се предадем в акта на сексуална интимност, емоционалната връзка, която е необходима и за мъжете и за жените, усещането за стойност и цененост, поставянето на нуждите на другите над вашите собствени – всички тези неща са нужни, преди сексът да бъде задоволителен. Сексът е творчески акт във физическа форма. В духовна форма – той е заповед от Бог за двамата да станат една плът. В умствена форма - той е частта, където мъжът оставя ВСИЧКИ други хора в живота си, за да направи съпругата си НАЙ-ВАЖНАТА ЛИЧНОСТ за себе си, но не и да я направи свой бог. За жената това е място, където тя оставя предишната себе си, за да се превърне в това, от което нейният съпруг се нуждае. Разширената Библия нарича това предаване на съпруга й. Жената трябва да бъде задоволена в емоционалната област, преди да може да предаде себе си на мъжа си във физическата. По това време тя е емоционално изпълнена.
Кой изпълва жената емоционално? Мъжът. Как може той да я задоволи емоционално? Като и докаже, че я обича и цени така, както Христос възлюби църквата. При всяка е различно. Някои имат нужда от докосване, други от внимание при говорене, други от подаръци, други от помощ около къщата, вършейки странни работи или почиствайки определени неща; някои имат нужда от картички по пощата, някои от уикенди заедно, някои от време за себе си, някои от седмични срещи, някои просто партньорът им да бъде наблизо. Но всички трябва да знаят, че са по-важни от приятелите, семейството, хобитата или работата. Ние всички трябва да се грижим достатъчно добре за човека, в който сме се врекли да бъде нашият най-близък приятел и партньор и да открием от какво има най-много нужда, за да усети любов. И след това да го направим безусловно.
Объркването, което става между съпрузи и съпруги е, понеже нито един от тях не знае какво иска другият. Някога давали ли са ви подарък и да сте се чудели защо ви е даден, когато не е нищо от това, което сте искали. Но човекът, който е дал подаръка, наистина го е искал, така че е решил, че и вие ще го искате. А когато вие не сте реагирали толкова развълнувано, колкото те са очаквали, чувства са били наранени и думи са били казани, които са причинили щети. Всичко това само защото ние се опитваме да дадем на другите това, което ние самите искаме да имаме. Какво да кажем за купуването на подарък, който е добър според вкуса на другите, а не според вашия.
Аз мразя вида и мириса на сурови стриди. Стомаха ми реагира веднага. Но всеки път, когато изляза, за да се храня със съпруга ми в морски ресторант, той си поръчва от тях с дузини. Докато чакам, аз покривам очите си, отдръпвам се на известно разстояние от масата и се свивам, а той щастливо си похапва стридите. За мен те са отвратителни, но защо седя там, докато той участва в тази кулинарна наслада? Защо той ги поръчва през цялото време, когато знае, че наистина ме отвращават? Понеже и двамата знаем, че не става дума за нас самите – става дума за другия - ако той ги иска – нека си ги поръча. Но не очаквайте от мен да ги ям и не очаквайте да не правя гримаси през цялото време, докато те са на масата. Суровите стриди са добри за неговия вкус. Това е подарък, който аз му давам, като ги толерирам.
Запишете се на брачни уроци, посетете консултант, престанете да бъдете егоцентрични и егоистични – да мислите само за вашите нужди. Направете всичко необходимо, за да се промените. Когато осъзнаете, че Бог е, Който определя стойността ви, а не вашите минали сексуални малтретирания, тогава и само тогава ще научите, че не мразите секса, а начинът, по който се чувствате в брачното си взаимоотношение с човека, с когото правите секс. Сексът е максималното предаване на себе си във възможно най-интимната връзка. Сексът разкрива най-уязвимите части на вашето тяло и душа. Да го правите по здравословен начин, означава да имате здравословен възглед за себе си и за вашия брачен партньор.
Никой от нас не може да даде нещо, което няма. Ако не виждаме стойност в себе си, тогава и другите няма да видят стойност в нас. Ако не се ценим, и ние няма да се отнасяме към другите, като че ли имат стойност. Това е вярно не само за брачните взаимоотношения, но и за всички видове взаимоотношения.
Между другото Павел съвсем ясно каза, че в църква жените трябва да мълчат. Но за какво всъщност говореше той в 1 Коринтяни 14:33-40? Павел поучаваше членовете на църквата как да провеждат църковно служение с ред, така че не всички да говорят едновременно. Дали той просто така подхвърли заповедта жените да могат да бъдат виждани, но не и чувани в църквите? Не. Павел поучаваше мъжете и жените, че по време на църковно служение не е време хората да говорят. Вместо това той предложи хората да се научат да изчакват и когато се върнат в къщи, тогава да задават въпроси. Също така той поучаваше, че мъже трябва да учат мъжете, и жени да учат жените, понеже сме толкова различни едни от други.
Библията също така ясно поучава, че жените трябва да се покоряват на съпрузите си като техни глави, а не към мъжете като цяло. Много пъти мъжете са се опитвали да ми казват, че аз трябва да им се покорявам, понеже съм жена, а те са мъже. Моят отговор е, че те не са моя съпруг и ако имат проблем с мен, моят съпруг ще бъде първият, който да ме уведоми. След това им припомням, че в момента са в моето пространство, така че „Бихте ли се отдръпнали?”
Факт е, че Бог цени мъжете и жените еднакво!
Г. СРАМЪТ ИЗБЯГВА РАЗКРИВАНЕТО – ДА НЕ ПОЗВОЛИМ НА ТЕЗИ, КОИТО СА ВАЖНИ ЗА НАС ДА РАЗБЕРАТ КАКВИ СМЕ
Разкриването изисква честност, но когато човек се страхува другите да не разберат какъв е той отвътре, честността понякога не е нещо, което лесно се освобождава. Срамът и вината блокират ума ни, без да ни дават възможност да бъдем себе си. Постоянно мислим „Никой не трябва да разбира, иначе може да не ме харесат”. За съжаление хората наистина съдят за действията ни, независимо дали сме направили нещо нарочно или не. Осъдителният начин, по който биваме третирани, е една жестока реалност, която ни кара да искаме да скрием греха си. Да бъдем определени като недостойни, става за нас нещо, което трябва да избегнем на всяка цена, за да може и вината да си замине.
В продължение на 15 години аз не бях казала на никого за малтретиранията, които преживях като дете. Имаше хора в моето семейство, които знаеха, но не беше нещо, което дискутирахме, понеже не можеха да направят нищо, за да ми помогнат. Един ден, вече младо момиче, аз споделих с майка ми. Колко ли наранена се е почувствала тя, тъй като не само, че това се беше случвало често и то от хора, на които тя е имала доверие, но и че се е случвало през дълъг период от време - около седем години. Това й нанесе голяма болка и гняв. Когато баща ми разбра, обвини мен за тези малтретирания. Него също го заболя, и от този момент нататък, да кажа на още някой, щеше да означава да поема риска да бъда осъдена и отхвърлена от другите.
Вярвах, че когато се омъжа за съпруга си, който беше служител, от мен щеше да се очаква да бъда чиста като сняг и да нямам грешки в характера си. В крайна сметка, съпругите на служителите не могат да бъдат жертва на сексуално малтретиране, да са направили аборт или да имат мръсно минало като моето.
Да се разкрия, щеше да означава, че ще засрамя съпруга си, а да не говорим и за Бог. За нещастие миналото ми беше проблем за някои хора, когато решихме, че е време да спрем да го крием и започнахме да говорим за него. Бог не беше засрамен от мен. Той ме обичаше много и беше горд с мен. Хората обаче ме караха да се страхувам, понеже постоянно ме нараняваха. Знаейки, че моят съпруг никога няма да ме остави и че той и децата ще стоят близо до мен, беше невероятен източник на сила.
20.) Прочетете Матей 23:24-28. Как Исус нарече тези, които изглеждаха по един начин външно, но бяха други вътрешно?
21.) Въпреки че Той говореше на религиозните хора в своя ден, вие познавате ли такива сега, които изглеждат по същия начин. Самите вие такива ли сте?
22.) Позволили ли сте на страха хората да опознаят истинското вас или на несигурността как ще ви третират, след като разберат, да ви спрат да вършите неща, които чувствате, че Бог ви е призовал да вършите.
23.) Ето един тест, който ще ви помогне да определите нивото си на страх от хора. Колкото повече пъти отговорете с „да”, толкова повече страх има във вас.
Когато влезете в стая с хора, които не познавате, свивате ли се някъде в ъгъла, вместо да очаквате хората да искат да говорят с вас и да ви опознаят?
Не Да
Свивате ли се, когато ви задават определени въпроси за личния ви живот?
Не Да
Стомахът ви свива ли се пред опасността да застанете пред хора и да разкажете за себе си и за миналото си?
Не Да
Ако можете да отидете на пътешествие с група хора и не познавате никой от тях, бихте ли очаквали с нетърпение да се запознаете с нови приятели или бихте си останали в къщи, за да се забавлявате с хора, които познавате?
Ще си остана в къщи С радост ще се запозная с нови приятели
Прочетете Откровение 12:11, 17
24.) Дяволът е победен чрез кое слово?
25.) На кой е ядосан той в 17 стих?
26.) Също в 17 стих, с кого воюва той и кой печели?
Като християни ние често вярваме, че можем да крием това, което чувстваме, че не е наред с нас и се надяваме, че никой никога няма да разбере за него. Бог обаче видя голотата на Адам и Ева в Едемската градина, преди те самите да я видят. Бог вече знае всичко. В светлината на това, ние трябва да знаем, че хората ще ни простят, така както и Бог, така че ние също трябва да простим на себе си, когато бъркаме нещата.
27.) Някога налагало ли се е да пазите тайна, различна от тайната за вашето сексуално малтретиране? Ако сексуалното малтретиране е тайна на ниво 10, на какво ниво биха били вашите други тайни?
28.) При Бог няма тайни, независимо дали става въпрос за тайна от ниво 1 или ниво 10. Той ги знае всичките. Прочетете Евреи 4:11-16. Запишете си 16 стих.
Точно сега спрете за момент и помолете Бог да промени и обнови сърцето ви - от каменно сърце да стане сърце от плът.
Скъпи Господи,
В името на Исус,
Амин.
НАПОМНЯНЕ: Моля, не забравяйте да записвате в дневника си ежедневно…