Embedded Files
ДЕН И ЧАС
Денят не убивай, часът не губи,
стягай се, учи се и тръдът люби.
П.Славейков
ТРУД И РЕД
За нищо да та не мързи,
за всичко време и ред пази!
Не без време после да се трудиш,
сбърканото в ред да туриш.
П. Славейков
ДОБРО И ЗЛО
Който прави добрини,
той от злото бива спазен;
който прави все злини,
той е на светът омразен.
П.Славейков
ВРЕМЕТО
Времето е чисто злато,
можеш да си набереш,
но помни, че е крилато,
хвърка, бяга щом се спреш.
П. Славейков
МАЛЪК ПЕНЧО
Пенчо, бре чети!
Пенчо не чете.
Пенчо, работи!
Пенчо пак не ще
Пенча го мързи,
гледа да лежи,
ходи та се май,
търси да играй.
Време се мина,
Пенчо порасна,
иска да яде,
няма от къде.
П.Славейков
ГОЛЯМ ПЕНЧО
Пенчо веч ерген,
Ама не учен,
Не знай да чете, никой го не ще за чиновник млад.
Няма занаят, няма господар, стана говедар.
Ходи гладен, гол, тегли като вол.
Нищичко не знай, плаче та се кай що така се вел, що така не чел.
П.Славейков
БЪЛГАРИЯ
Българие сладко име,
колко ми си мила ти,
колко жаля мир да има в теб,
щастие да цъфти!
О, как ми се сърце скуби
като гледам цял народ
как от завист, злоба губи
и живей злочест живот!
О, вий братя с страсти груби,
чуйте знайте тоз урок
– който брата си не люби,
ох убил го него бог!
П.Славейков
БАСНЯ
Орел и рак и щука, не зная по каква сполука, такваз им работа дошла да теглят на едно кола. И ето те се впрягат, напъват се напрягат, ей тъй, че ще се пукнат пак, а пустите кола не мръдват пак. Те можеха покара най-лесничко товара, но на, орелът кат крилат, все теглел нависоко, кир Рачо – теглел наназад, а щуката – в дълбоко.
Кой крив, кой прав – не знам, товарът и до сега там.
Несговорна дружина - не могат си почина.
П.Славейков
НА ДУМИ И НА ДЕЛО
Дори учеш проповядвах,
когат само заповядвах
да обичаме народа,
да му търсиме свобода,
брат за брата в зло да плачим,
ближния си как да тачим,
искрени към тях да бъдим,
лицемерните да пъдим
и ласкатели да мразим,
а предатели да газим –
всички ми се радваха:
„умен”, „честен” – казваха.
Но когато взех да правя
и на дело да боравя,
свойте братя аз да браня,
да церя народни рани,
искрен къмто вси да бъда,
лицемерните да пъдя,
за народа да залитам,
вси ласкатели да мразя,
а предатели да газя –
дигнаха се навръз мене
всякой скимен, вси що щене,
та ме лаят, джавкат, вият:
- Ощурял е той, горкият!
- Хей, вий с умствени потури, я се вижте – вий сте щури!
Петко Славейков
ПРЕД ОРАЧА
Край нивите мирни вървим.
Орач над браздите в пот плава.
Ний сладко и умно гълчим
за песни, изкуство и слава.
Гълчим за наслади, блага,
що в дар от живота ще вземем
без пот и без мъка... Я чакай сега
пред тоз орач шапка да снемем!
Иван Вазов
ЛЮБОВ ТРЯБВА
Почтенно чувство е да негодуваш,
Да бъдеш съдия над всичко строг
и с реч от яд ппламтяща да бичуваш
недъзи, слабости, разврат, порок.
Добро е нещо да жегосваш века,
греховний свят да теглиш ти на съд,
да фърляш злъчни клетви връз човека,
повтаряни от както е светът.
Но има нещо по-добро, о, брате,
от твоя гняв и благороден бес,
а то е да обичаш – и туй подвиг свят е,
и много труден, много славен днес.
Да любиш – то е да знайш да прощаваш,
да имаш в себе си велика мощ;
да любиш - то е храбро да съзнаваш,
че си кат всички, може би по-лош;
то значи да вярваш в тържеството
на божий луч у бедний человек,
не с дума – с дело да ратуваш злото,
за язви вместо бич да имаш лек.
Да съди всякой знае – злият тоже...
Омразата – тя пълни днес света!
Тук требува любов! – тя само може
светия кръст да вземе на Христа!
Иван Вазов
Page updated
Google Sites
Report abuse