Български пословици събрани от П.Р.Славейков

400 ИЗБРАНИ БЪЛГАРСКИ ПОСЛОВИЦИ от сборника на П.Р.Славейков и неговите произведения

(от тази книга са подбрани пословиците по-долу)

https://www.youtube.com/watch?v=1zqLaBh7284

https://www.youtube.com/watch?v=o0hw88BnecE

1. Не е хубавото в многото, а многото в хубавато

2. Който зло мисли, зло намира

3. Кой каквото мисли, таквос ще го претисне

4. Приятел в нужда се познава

5. Благороден е доброделеца, а не големеца

6. Ръцете хвалят лицето

7. Доброто иска да го караш, а злото само върви

8. Труда ражда доброто, а мързела-злото

9. Дето бърза мома да се жени, налита на крастави ергени

10. Кривата нога изкривява обувката, а опаките хора изкривяват работата

11. Не питай старило, а патило

12. Добра дума, железни врати отваря

13. Да е шапка да ти купя, ама ум не мога

14. Лъжа се с аршин не мери

15. Ако не правиш право, вече имаш криво

16. Чакай от чужденец право, както от луд здраво

17. Без стар ступан, съдран тупан

18. По-добре хиляда приятели от хиляда гроша(лева)

19. Чужди ръце сърбеж не чешат

20. Дорде мъдрите мъдруваха, лудите лудуваха

21. Дето се пие много вино, друг им върши работата

22. За лудото не питай, ами се ослушай

23. Бели ръце, чужд труд

24. С гнило въже в кладенец не слизай

25. Рибата се вмирисва от към главата

26. Който открадне игла, той ще открадне и хазна

27. Дорде правите се не помъчат, кривите не се отлъчат

28. Дето не слушат старите, не прокопсват младите

29. Дето старите не се почитат, там за добро недей пита

30. Ако гадателка познаваше, за себе си би познала

31. Не вярвай на ушите, ами на очите

32. Дето сърцето, там и окото

33. Не хвали лична мома, а умна 34. На мъж хубост се не гледа 35. Простирай се според чергата си 36. Пожелаеш ли чуждото, загубваш и своето 37. Чужди пари, пръсти горят 38. Ако отидеш по пчела ще те отведе на мед, ако отидеш по бръмбара, ще те отведе на боклука 39. Ако искаш да вземаш, научи се да даваш 40. В каквото хоро се хванеш, такава игра ще играеш 41. Каквото искаш да ти правят другите, такова прави и ти на тях 42. Добра жена без работа не ходи 43. Дето сила владей, там се закон люлей 44. Майсторското око струва повече от десет чужди ръце 45. Където цвет, там и мед 46. Половин сърце, половин работа 47. Празен чувал, прав не седи 48. Постъпвай мъдро, да не тичаш лудо 49. Който не мери с мяра, няма вяра(който няма мяра, няма вяра) 50. От инат няма по-лош занаят 51. На яве варди мравките, на тъмно краде конете 52. Друг да те хвали, сам не се хвали 53. Дето много петли, там късно съмва 54. Вълка козината си мени, но нрава си не 55. В лодка с много капитани, лудите се возят 56. Ръжда в злато се не хваща 57. Бий добро, по-добро. Бий лошо, по-лошо. 58. Дето думи не помагат, там и тояга не помага 59. Празната торба е по-тежка от пълната 60. Дето е тънко, там се къса 61. Гарван на гарван очи не вади 62. От гръцка лъжа и циганина се плаши 63. С калпав да се бориш, беля да си сториш 64. Гледане ситост не дава 65. Щото е срамота, то е и грехота 66. Глава без гржа, на бостана тиква 67. Гледаш му на човек лицето, не му знаеш сърцето 68. На всяко зло смърта му е цера 69. Глупав се ходва, гладен – не 70. Гузен(виновен)негонен бяга 71. Госта гощавай, на врага прощавай 72. Дето много тор, там и много спор 73. Здравето е най-голямого богатство 74. Когато човек е здрав и водата му е сладка 75. Ако има грешка, има и прошка 76. Кой каквото прави, на себе си го прави 77. Който копае гроб другиму, сам пада в него 78. Не е луд който яде два зелника, а който му ги дава 79. Без здраве имот, омразен живот 80. Сила без разум, сама се съсипва 81. Другар се на път познава 82. Покажи ми приятелите си и ще ти кажа какъв си 83. Лошо сърце, се за лошо се сеща 84. Много слушай, малко думай 85. Лоша дума от добро сърце не излиза 86. От нож рана зараства, от зла дума – никога 87. Парите здраве не купуват, а вземат 88. Който се опре на парата, губи си човещината 89. Три пъти мери, веднъж режи 90. Парите са документ, а не цел 91. Магаре мътна кал не гази 92. Всеки се учи от каквото му се случи 93. Не е важно кой те е родил, а кой те е възпитал 94. Хиляда гледай, едно вземай 95. С търпение всичко се постига 96. Слепец за път и будала за съвет недей пита 97. Който хвърчи високо, ниско пада 98. Не вярвай на велможата, одира ти кожата 99. Кукуриго-кудкудяк, самохвалако е глупак 100. Малкото камъче преобръща колата 101. Кога, кога, че никога 102. Дето имота, там и душата 103. Добрия ще проси, но няма да краде 104. Всяко ново, забравено старо 105. Доброто няма нужда от похвала 106. Който излъже веднъж, не му вярват за винаги 107. Правият се смее, кривият се крие 108. Който нож вади, от нож умира 109. В задружна къща немотия не влиза 110. Една пръчка лесно се счупва, но сноп – мъчно 111. Глас народен, глас божи 112. Кой що сее, това жъне 113. Малката милостиня от големи беди избавя 114. Сития вълк, по-големи бели върши 115. По дрехите те посрещат, по ума те изпращат 116. Ум се с пари не купува, а най-много пари струва 117. Почивката, само след работа е сладка 118. Похвалника и господ не го търпи 119. Господа е с обичащите правото, а тоягата с обичащите гората 120. На вълка името му работи, а лисицата сама си върши работата 121. По-добре с мъдрия да плачеш, а не с глупавия да лежиш 122. По-добре с умния да плачеш, а не с лудия да скачаш 123. По-добре да плаче детето, отколкото да плаче майката 124. Покрито мляко, котката не го яде 125. Добрия се вглежда в себе си, а лошия в другите 126. Лошият човек се за лошо се сеща 127. С крак се хлъзни, с език-недей 128. Който смята себе си за по-хубав, умен и богат, няма истински приятели, нито верен брат 129. По-добре сам, отколкото с лош човек 130. Остави лудия сам, да му дойде ума 131. Доброто е сладко, когато иде по малко 132. На крадеца всеки има да му дава 133. Много баби, хилаво дете 134. Брадата му подранила, умът му закъснял 135. Дето не ти влизат ръцете, не си бутай главата 136. Мързела е родител на злото 137. С постоянство всичко се постига 138. Потаен въглен, по-пари 139. Поведи се по муха, да те отведе на лайно 140. Полеко пипа, далеко тика 141. На лъжата краката са къси 142. Разобличи мъдрия да си намериш приятел, разобличи лошия да си намериш враг 143. По-добре сух хляб с мир, отколкото много ястия със скръб 144. Който подражава без да разбира, беля си намира 145. По добре закъснял, но цял 146. С каквито се събереш, такъв ще станеш 147. Кой каквото може, за такова го и търсят 148. На човека силом му вземаш, та силом не можеш му даде 149. Турен акъл в глава не седи 150. На щедрия и дявола помага 151. Поклонена глава, остра сабя не я сече 152. Който завижда, доброто не вижда 153. На завистливият, света му е крив 154. Истината окрилява, а лъжата задушава 155. Не живеем за да ядем, а ядем за да живеем 156. Да те е страх от хитрия, а не от глупавия 157. Пази се оногова, който едно говори, а друго върши 158. Ако си пчела да носиш мед, идвай и занапред. Ако си търтей да го ядеш, върви където щеш 159. На малкото птиче устата биват големи 160. Малко акъл да имаш, ама да ти е на място 161. Парите излъгват жената, а жената- мъжа 162. Думите тегли по-точно от златото 163. Не е важно кой те е родил, а кой те е възпитал 164. От боя си по-голяма сянка не вдигай 165. В умна глава сто ръце 166. Нека зная, че нека ме корят, а не да не зная, пък да ме хвалят 167. Човек доде го не излъжат, не се научава 168. Учен да те бие, прост да те не милва 169. Човек на себе си всичко прощава 170. На бедняка на гости иди се нахрани, на болярина-иди се намагари 171. Най-хубавата ябълка, свинята я изяжда 172. От чувано до видяно, много далече 173. Пази боже от погърчен и от потурчен 174. Попарено куче и от дъжд бяга 175. Парен, каша духа 176. Конят познава кой може да го язди 177. Дето има по-много опашки, там по-малко глави 178. Колкото си, всякога по-малък се показвай 179. Отваряй си устата само за добро 180. Късмет без ум нишо не чини 181. Учител се избира не по брадата, а по главата 182. Посей постъпка, ще пожънеш навик 183. Мирно сърце бога моли, а немирно сълзи рони 184. Без криво, няма право 185. Дървото се превива докато е тънко 186. На зъл час се вижда кой, кой е 187. На нежелан човек, мястото му е отвън вратата 188. Доде един не тегли, друг не забогатява 189. Доде лисицата има зъби, хаджийка не става 190. Мисли за добро, да те не слети зло 191. На дърво без корен не се качвай 192. Наяла се въжка, че изпълзяла на чело 193. Не би къща тясна, ако не би челяд бясна 194. Пази си душата, да ти не поболеят месата 195. Научил се гол, та му грози облечен 196. Научил се поп на пражен боб, свършил се боб-отучил се поп 197. Чужда храна, вълк храни 198. Храни вълк през зимата, да те изяде през лятото 199. Да е учено-добро, да е умно-по-добро 200. Добра дума, цена няма 201. Хубава мома, ама на снага 202. Хубост на мъж се не гледа 203. Момък с бащини пари, гладни старини 204. Юнак по дрехи се не познава 205. Сговорна дружина, планина повдига 206. Всеки народ си заслужава управниците 207. Всеки получава, каквото заслужава 208. Не гледай кората, ами средата 209. На лъжата кантар няма 210. Всеки обича, който му прилича 211. Ако има наука, има и отука 212. Не цениш ли малкото, няма да имаш и голямо 213. Баба прави, дявола се слави 214. Бабина хвала, пълна торба 215. В чужда манджа сол не слагай 216. Лъжец, само първата година се радва на лъжата си 217. Направеното без ищак, не струва и петак 218. На трудно расъл с ум се напасъл, на меко лежал-ума му залежал 219. Докато не се опари, не разбира 220. Заради едно магаре, не мрази цяло село 221. Колко по-гъвкав, толкова по-твърд 222. От първия си късмет не бягай 223. Не гледай ми шапката, а под шапката 224. На чужд гръб, сто тояги са нищо 225. Що му на сърцето, то му на устата 226. Дето те мразят не ходи, дето те обичат не чести 227. Ако не го удържиш за главата, за опашката не можеш 228. Ако е мъчно да даваш, по-мъчно е да искаш 229. За да познаеш някой, дай му работа в ръката 230. Не видиш ли злото, не познаваш доброто 231. Дето двама се карат, не ставай трети 232. Ако правдата не помага, то кривдата – никога 233. На кучето лаенето, на пипера лютината и на човека добрината се тачат 234. Не разбираш ли, не говори, а попитай и го научи 235. Прави добро добре и мисли за стнината 236. Млад работи, стар ум давай 237. Младо лозе, кисело грозде 238. Млък, че те изяда вълк 239. На дърва с деца, вместо помощ беля 240. Полеко-леко, близо далеко 241. Всичко е лесно за трудолюбивия и трудно за мързеливия 242. Човешкото око насита няма 243. На очи драга, зад очи поврага 244. Мъж с мустаци и жена с гърди не се учат 245. Молба не е загуба 246. Насила хубост не става 247. Мии магаре да ти плати с ударе 248. От сит вълк и от стар гърк, господ да те пази 249. По-добре да харчиш по малко, от колкото да печелиш по много 250. Не ме питай къде отивам, ами къде съм ходил 251. От безумен приятел да те е страх, а не от умен неприятел 252. На чужд гръб живот, затъпял род 253. На добър син, имот защо е? А на лош и не трябва. 254. Честит е който е благодарен на каквото има 255. За да повярваш в доброто, откажи се от злото 256. Безпогрешен е току един господ 257. От което се мъдрия срамува, с него се глупавия надува 258. Всяко зло, за добро 259. Бадева работи, бадева недей седя 260. Който работи честно, с ума, всичко има у дома 261. Око да види, ръка да пипне 262. Който е слаб в главата, да са му яки краката 263. Ако имаш малко брашно, дай го на фурнаджията да ти го опече 264. Трябва да се удариш в горния праг, за да разбереш, че има и долен 265. Богат е който няма нужда от богатства 266. Игра с чужда жена, в къщата ти главня 267. Празно буре по-силно кънти 268. И вълка сит и агнето цяло 269. Ако искаш да ти е мирна главата, не я туряй в торбата 270. Който лъже, себе си лъже 271. Бягаш ли от доброто, зло ще те сполети 272. Кога искат триста, не питат поп Христа 273. Кога я няма котката, мишките хоро играят 274. На душманин кога бяга, направи му златен мост 275. Ако го подсладиш, ще залепне у тебе 276. Ако дадеш тука, ще намериш тамо 277. Ако е твое ще е у теб 278. Ако заобиколиш, по-скоро ще идеш 279. Ако има закач, има и откач 280. Искаш ли свършена работа, свърши си я сам 281. На шантави очи, очила не помагат 282. На човек очите да му излязат, че дума да не му излиза 283. Който иска власт е същия като този който я има 284. Що ще му кажеш манго, кажи му аго та да му е драго 285. Вълк с хабер агне не яде 286. Гост мрази друг гост, а домакина и двамата 287. Разболява се не за когото зло мислят, а които го мислят 288. Акъл на високо не вирей 289. Работата учи на ум, а мързела на лъжа 290. С рогат се не боди с богат се не бори 291. Дето видиш село с девет къщи и девет кръчми, бягай от него 292. Труда краси човека, а мързела го погубва 293. Половин сърце, половин работа 294. От каквото е пълно сърцето, това говори устата 295. Трупай само това, което молец не го яде и крадец не го краде 296. Хората се не мерят на педи, а на ум 297. Каквото си надробил, това ще сърбаш 298. Тихата вода е най-дълбока 299. Хубава мома, ама ум няма 300. Яж с мярка и бъди на себе си слуга 301. Пази боже сляпо да прогледа 302. Да ти не влиза в къщата чужд гвоздей 303. Да би знаяло, не би се осрало 304. Научи ли се куче на касапница, или го убий, или касапницата изгори 305. Мокър от дъжд се не бои 306. Без ум приказка, та кавга излязла 307. Човек който всеки ден постно ял, не го провождай за месо 308. На гладно куче сирене дава ли се да варди 309. На един ума, на друг езика на трети зъбите работят 310. Пази се от оногова който не го е страх от господа и не го е срам от хората 311. По-добре да служиш на добри, от колкото да заповядваш на лоши 312. Хвали ми град, живей в село 313. От зла рода, няма порода 314. От зло, добро не очаквай 315. Добрият кон в селото си намира цената 316. На дяволско село черква не прави 317. На младо се иска, на старо се реве 318. Научил се да бръсне на лудите на главите 319. Сърдит Петко, празна му торбата 320. Много гръмотевици, а мълко дъжд 321. Млад без памет, стар без ум 322. На по-малко хоро, по-скоро се наиграваш 323. Всяко нещо с времето си 324. Страхливите живеят повече от безстрашните 325. По-тихо върви, по-далеч ще идеш 326. Мълчанието над всичко надвива 327. На по-добри гости, по-голяма чест 328. Много хубаво не е хубаво 329. По-добре невричането от несвършеното 330. Мързел благо не яде и ново не носи 331. По-добре своя леща от чужда кокошка 332. По-добрите плувци, по-често се давят 333. Дойдоха дивите, изпъдиха питомните 334. По-добре в свой курник, отколкото в чужд дворец 335. Сила, сила силовита, но не е вековита 336. Храни чуждите кучета, да те лаят своите 337. Две уши са дваж да чуват, две уши са дваж да виждат 338. Объркана прежда на стан се не туря 339. Който вяра ломи, невяра ще го сломи 340. По-добре първи на село, отколкото последен в града 341. Мързеливия пророк става 342. Хитрост, хитрост надхитря 343. Днес ти пречи, утре го търсиш 344. Само с опит се научаваш 345. От гледане само очила се турят 346. Човек се учи докато е жив 347. Дето много тор, там и много спор 348. Здравето е най-голям имот 349. Орела лети на високо, затуй надалеч гледа 350. Една птичка пролет не прави 351. Човек по делата се познава 352. Бърз кон се стига, бърза дума-не 353. Който вярва в сънища, ще пасе ветровете 354. Купи си първо комшия, а после къща 355. Кучетата лаят, кервана си върви 356. Вирнал глава, не види де стъпва 357. Бързата работа, два пъти работа 358. Канят ли те еж, гонят ли те - беж 359. Да би мирно седяло, не би чудо видяло 360. Днешната работа не оставяй за утре 361. Ако беше работен, щеше да е грамотен 362. Дето е съгласие, там и божие нагласие 363. Всяко чудо за три дни 364. Истината море преплува 365. Както се ражда царче, тъй и колибарче 366. Два остри камъка брашно не мелят 367. Теглилата на ум учат 368. Много занаяти, празни му ръцете 369. Крушата не пада по-далече от дървото 370. Всяка жаба да си знае гьола 371. На който му е много маслото, той си маже обущата 372. На магарето говорили, то си ушите мърдало 373. Пази се от млад българин и от стар турчин 374. Пази боже от дълги пръчки и от тесни улици 375. Без пари челяк, сам на себе си враг 376. На глупавия до пояс, а умния сух минал 377. На бодлива крава господ рога не дава 378. На много пари и грижата много 379. Дето много пари, там малко човещина 380. Бързата работа, срам за майстора 381. Добре е да знаеш всичко, но да не правиш всичко 382. Добър слуга, става добър господар 383. Думата е по-остра от стрела 384. На всяка манджа мюрдия 385. От що си сит, от това и дебел 386. Малкия се прави на голям, а големия на малък 387. Език човека краси 388. Докато имаш, до тогава те познават 389. Мъж гледа на жена лицето, а жената между ръцете на мъжа 390. Гладна мечка хоро не играе 391. Не питай гаталец, а патилец 392. Храни душа, да те слуша 393. Да би ортак хубаво и господ щеше да има 394. Да би се яло, не би остало 395. Нова метла, чисто мете 396. Кокошката кога затлъстее, не снася 397. Който пее, зло не мисли 398. Искаш ли голяма лъжица, вземи и голяма мотика 399. Господа помага на търсещите правото, а дявола на търсещите кривото 400. Лесно е да говориш, мъчно е да го сториш