Български закони  Българин - бял геран

Българин – бял геран – дълбок кладенец - тиха студена вода

Написаното по-долу предствалява възстановена синтенция от старобългарски духовни пожелания(закани), за добро здраве. Във времето, когато са живеели прабългарите, те са се чувствали и са били част от природата, и естествено са се стремили да следват природните цикли, като не задържат у себе си нищо старо, за да се подмладяват всяка година отново. Благородниците от повечето народи следват някои от тези закани и поради това са благородни. Т.е. колкото повече от тези пожелания следва човек, толкова по-благороден ще стане, но това не на думи, а на дело. Една време, всички хора са знаели тези правила(закони) и според това, кои хора са ги изпълнявали най добре, те са били избирани(имали) за първенци, та хората да ги имат за пример на поведение. В по-стари времена, първенците не са вземали нищо от другите хора, т.е. не са имали никаква материална облага от това, че хората ги следват. Хората са ги следвали, защото ги харесват, а са ги харесвали, защото те не са искали да ги използват, а всички да са живи и здрави.  Постепенно, със замърсяване на духовността, поради слабост в устояването на благородните традиции и ценностите, постепенно и пожеланията(заканите) и делата на българите са се замърсявали, и така се е стигнало до днешното положение. Възможно е съществуването на българската духовност само у хора, които имат достатъчно морална сила да я прилагат на дело. Българският дух е като гореща лава, която може да бъде задържана само от здрав съд (човек със здрав морал)...

Менчето от село

Менчето от село(навсякъде в България са еднакви) e книга от едно време написана на езика на природата... Който го разчете и заживее по писаното ще ...разбере... Трябваха ми 15г. за да разбера езика на който е писано...това е най-стария език... Накратко пише: не гледай никого, а живей от собствени неща(дела)... на думи е лесно, но на дело е много трудно, защото става само с опит, а царския опит не е бил по силите на всеки, защото трябва човека да се изчисти от всички лоши нрави. Не случайно българските канове(царе) са се наричали “дуло“ - дело или долу-ниско-не пожелаващи, т.е. мълчаливи в сърцето или сляти с природата. “Лесно е да говориш, мъчно е да го сториш“. Хората са знаели, че най-трудно е да имаш правилна незамърсена от делата на другите преценка, а също и, че този която я има е най-здрав и способен и от него зависи живота на племето-народа. Знаели са още, че от очите влиза “дявола“, което означава също “довел“ и “дивил“. На каквото външно се дивиш, ти е дявола и постепенно те убива. Хората са знаели, че зяпането убива собственото аз и постепенно и човека, който зяпа с очи и уши, загубва добрите нрави и става лош човек. Та едно време, хората това са го знаели и са го изобразявали в съдовете за вода, като са отпивали от менчето(превод означава да махнеш очите) са смятали, че приемат живот собствената си същност, а не от другиго... . Така наречените “велможи“, по всякакъв начин са се опитвали да достигнат до хората за да ги подчинят, за това народа е казвал: “Не вярвай на велможата, одира ти кожата“. Колкото повече народа е вярвал и следвал управлението на велможите, толкова повече България е затъвала в лош живот, докато накрая е паднала под духовно робство, наложено от развалените “велможи“ ... В библията ги наричат “гърци“, което всъщност са велможите(първенците), хората които искат власт, за да са над другите за изгоди от облаги, горделивост и страсти... Библейското “гърци“, няма нищо общо със нашите съседи, по територия, а това са хората, които искат да си угаждат с много материални неща, наблягат и разчитат на тях, а не на благородните отношения и природно съобразения живот. Това, че човек знае, не означава, че разбира, а ако разбра на думи, че го може на дело...

Моженето не е от късмета а от опита, а опита е от силна воля и сърце ... които едно време хората са въздигали в култ, като са ги възпявали. По-добре не слушайте за какво пеят сега ... Истината на думи е в нашите народни песни, а на дело си е от нас.

Бял геран, постоянно пречистващ се студен кладенец ...

Кладенеца трябва да е дълбок,

Стените не трябва да пускат,

Водата трябва естествено да се прочиства

Мръсни животни не трябва да имат достъп до него за да не го замърсят

Дълбокия кладенец държи чиста незамърсена вода,

защото има естествени сили за това.

Първо

Българина възпитава своите деца, не с думи и рисунки(картинки), а с благородни дела.

Българина чуждо не харесва и от него веднага се оттърсва, когато е поръсен.

Българина не живее с хартиен документ и пара, а с благородни отношения и добри дела.

Българина не се храни с чужда храна(думи и неща), а създава с труд свои добри неща.

Българина не натрапва, не се хвали, не се големее, а с радос и мир честно живее.

Българина не приема чути думи и каритнки в своята душа, а живее със свои благородни цели правейки ги на дела.

Българина не съди, не е алчен похотлив и горделив, отмъстителен и мързелив, той своите дела си гледа и за чуждите е мълчалив.

Българина не вярва в лъжливи фокуси, магьосници, вълшебства и др. подобни лъжи, а с дело се учи на реални добрини.

Българина в чужди дела не се меси, на други не вреди, а своите неща гледа, своите реди.

Българина брани своето с ум, а не с война, затуй е непобедима неговата войска.

Българина не се привързва към удобства и материални неща, за туй са животворни неговите дела.

Българина не слухти, не клевети, няма кучешка муцуна и уши.

Българина живее от благородни отношения и дела, не търси сили от усещанията на плътта.

Българина със своето е такъв, чуждото ще го направи мъртъв лъв.(т.е. ще го втвърди, схване, осакати).

Българина не робува на нещата, свободната мисъл му дава крилата, а тя е от чистотата (благородството) на делата.

Българите имат бяло градени дела. Т.е. делата им са само чисти от желания, на някого да навредят.

Българина не търси хвалени неща, а живее създавайки реално тук и сега добри дела.

Българина е благороден, за това, че живее от собствени сили отнасяйки се към другите с доброта.

Благородството е в това да създаваш и да гледаш само своите неща.

Благородството е в това да умееш, да отсяваш и махаш чуждите от своите неща.

Българин бъди, свое създай, свое направи! Чуждо не поглеждай, куче не бъди! Много не създавай, мирно работи, чуждо не поглеждай, мечка не бъди! Българин бъди, живей реално ти!

Второ

Българина не гледа форма, звук усещане и сляпа изгода, а благородното водещо до живи неща.

На Българина силата му е от духа, а не от плътта.

На Българина силата му е от любовтта(не изисквания) към другите и стремеж към усъвършенстване на вътрешната си същност-духовността, т.е. чистия ум., трезвата преценка.

Българина чуждо не търпи, своята свобода здрави пази.

Българина не изисква от никого, а живее според силата си.

Българина естествено живее, затова от сърце радостно пее и се смее.

Българина не зяпа другите и затова е българин(бял геран), т.е. не се замърсява с чужди неща.

Българина води своя си кораб, и за това не потъва. Така възпитава и децата си ...

Българина като пие вода, не гледа, не мисли и не слуша.

Българина никога, не си бута ума в чужди дела и неща.

Българина има собствени дела, затова е чист.

Българина не черпи сила а от плътта, а ползва плътта като инструмент, за постигане на благородно съществувание.

Българина не приема чужди сили, не вярва(не следва) сляпо на казаното по света и няма за цели плътски неща.

Българина не вярва във плътта, а в любовта, благородството и естествеността (непринудеността).

Българина черпи сили от духа, не разчита на сила от плътта.

Български цели, неща, живот, имаш ли сега, няма да ги отхвърлиш за нищо на света. Живота е в чистотата на духа, замърсяванията(чуждите неща) убиват благорадството, убиват любовта.

Трето

Българина не зяпа. Зяпането е навик и болест, която убива благородството.

Българина своето гледа, за чуждо никога не говори.

Българина мълчаливо говори.

Българина е силен сега, прави водещи до живот неща на дела.  Той отхвърля мисълта,  мислите ще го държат в минали(мъртви) неща.

Българина е отворен да прави благородни дела, а не за чужди думи, правила и неща.

Българина басни не слуша и говори, реално добро на практика ще стори.

Българина прави добрина, като не се меси в чужд живот и неща.

Българина не планира живота, а го живее.

Българина своето си пази, чуждото не гази.

Българина никога не е отгоре, отдолу, по средата или на премерено място от хората. Той е жив...

Българина не приема за свое чужди неща и работи.

Българина горделивост, алчност, похотливост не познава, за това своето си върши и мълчаливо говори.

Българина не разчита на пари, а разменя необходими неща с приятели добри.

Българина подрежда само своите си дела и за това винаги успява.

Българина няма дела, само на думи.

Българина, своето си пази, чуждото не гази.

Българина не удумва нищо и никого.

Българина подхожда позитивно и градивно към всичко, защото създава всичко с любов, без предварително планиране и мерене.

Българина не се плаши, защото не очаква лошо. Умът му е позитивно настроен, защото гледа само своето.

Българина има най-голямото богатство благородството, а имането му е в приятелите м.

Българина не се учи от думи и стари неща, а от живота.

Българина не приема за свои чути и видяни работи-неща. Живота - опита му е учител, майка и баща, брат, приятел и сестра.

Българина няма добри думи, а благороден живот и дела.

Българина живее в гора пълна с различни животни и неща. Той на никого не е враг, та дори за хищниците е драг. Как прави добре това, като не таи лоши неща за обитателите на своята гора.

Четвърто

Мои цели,

Мои дела,

Мои ум,

Мои сили,

Мои живот,

Чуждото е шум,

Външното не ме вълнува,

в мен, българско спокойствие празнува!

Българина не мисли, мисълта го забавя. Българина не разсъждава, разсъжденията са фантазии. Българина не таи спомени, спомените са тежести. Българското сърце живее сега, реално с благородно съществувание и дела.

Пето

Здравия дух, води здраво тяло,

живей без зяпане, добрия дух дава силата, а не плътските неща.

Това което е у теб прави здравия дух, а не нещо от вън.