Поучения за единството събрани от А.Ангелов

1.      Единството прави силата. Единен с природата е само този, които не търси нищо от другите същества. Злото е навик да живееш постоянно търсейки/искайки неща от другите живи същества(на гърбъ им), а доброто – да се учиш да създаваш сам това, което ти е нужно за живота. Както доброто, така и злото в човека, се пораждат от възпитанието - от това в какви ценности е възпитан той като малък.

2.      Единството крепи живота, а разделението го руши.

3.      Единство се постига, чрез възпитание в доброделство – това, което води до мир. Доброто възпитание прави хората умни, а умният човек се стреми към осъвършенстване на живота и към мир.

4.      Хора, които се стремят към материялни богатства и знания, за да са над другите хора, няма да имат в себе си човещина и да живеят в мир.

5.      Користолюбието и сребролюбието, са корена на злото. Човечоността(братолюбието) е корена на доброто.

6.      Добрият се стреми към мир с всички, а лошият към начин да използва другите за изгода и удоволствие.

7.      Искаш ли да учиш и да даваш много на другите хора, без да са те молили, значи искаш да се бъркаш в тяхното развитие. Защо? Бъркащият обърква. Всеки има собствен път на развитие, което го прави различен. Уважавай различието на другите, за да те уважават и те.

8.      Добрият всичко използва за добро, а лошият – всичко използва за лошо. Това е от желанията. Има ли човек силни желания, ума му се обърква и става лош. Умният човек живее трупайки добродетели и става по умен. Глупавият човек пожелава изгоди и материялни неща от другите хора, което го озлобява и той става по-глупав.

9.      Само чистият по сърце, може да пътешества в мир.

10.  Истински приятел е този, който ти показва грешките, а лъжлив – който те хвали и улеснява за да те обсеби.

11.  Не се стреми към четенето, а към опита и мъдроста, която е в следствие на опита. Голям опит може да има само трудолюбив човек.

12.  Богат е който е щастлив с каквото има. Такъв е човека, който живее, без да пожелава. Той има чисто сърце(спокоен ум).

13.  Глупавият човек подражава, приемайки начина за цел, а средствата за решение и така върши злини. На умният целта му е мира, който постига, чрез спазване на нравствените закони -  трудолюбие, човеколюбие, милосърдие, търпение, обучение/самообучение и мъдрост.

14.  Умения без човещина, на дявола слуга.

15.  Мирно сърце на единството разчита, а немирно лъжите и надмощието почита.

16.  Човека с лошо сърце, все за лошо говори.

17.  Имаш ли плътски желания към някого, той не ти е приятел. Този който искаш да е здрав, свободен и силен и му съдействаш за постигане на това – той може да ти е приятел. Това е любовта, това е обичта. Те сътворяват и осъвършенстват.

18.  Стреми са да създаваш условия за мир, а не за раздори.

19.  Гледай характера на нещата, а не отражението на плътта. Култ да ти е добро, а не приятните усещания на тялото.

20.  За добрият, работа означава търсене на правилното-водещото до мир, а за лошият вземане на направеното-натрупаното от другите(чрез пари, хитрини или сила).

21.  Лесно е да се учат другите, а трудно е да научиш себе си. Затова добрият човек не учи другите, без те да го помолят. Лошият човек все за учител, управленец и за свещенник се слага, понеже смята, че като заеме тези обществени места ще е над другите хора и ще се възползва от тях. Където няма достатъчно умни хора, които да единят народа, естествено е там лоши хора да заемат всички обществени длъжности от което живота на хората да става все по-лош.

22.  Който хваща такта най-добре, той води хорото. Така трябва да се постъпва с всички по-важни дейности.

23.  С хора които се подиграват и искат да побеждават не се хващай на хорото.

24.  Не цвета на кожата на човека има значение, а цвета на неговите делата.

25.  Когато нямаш какво да криеш, значи си станал добър човек.

26.  Ако ти не си добре, как ще си в единство със света? Грижи се най-вече за себе си. Не слугувай на никого и не искай да ти слугуват. Работата разпределяй на всички според възможностите им. Помагай на невръстните деца, на слабите и болните. Давай нужното на търсещите. Постоянно събирай добродетели и полезни умения. Другите учи на същото. Ако така са възпитани всички, живота им ще е по-добър и ще живеят съвместно щастливо.

27.  Най-доброто пожелание е да се научиш да живееш без да пожелаваш, а да реагираш правилно според обстоятелствата.

28.  Когато мързела е победил разума, човека става лош. Когато желанията надделеят над нравствеността, човекът става лош.

29.  Навика е зло. Един път прави едно, друг път друго.

30.  Учи себе си, а не другите. Давай пример, но не задължавай. Пораждай, но не обсебвай. Живей от собствени сили. Уважавай, но не слугувай. Улесняваш ли някого, правиш го по-слаб. Даваш ли наготово – създаваш лош човек. Разумът винаги трябва да надделява над желанията.

31.  Докато някой иска само той да е добре, само той да е щастлив, няма да е нито добре, нито да е щастлив.

32.  Възпитаният да търси щастието си от другите хора, няма да види нито щастие нито мир.

33.  Без работливост няма опит, няма поучение. Само най-работливият човек ще може да намири пътя към единството.

34.  Никой не ти е нужен, за да се чувстваш добре. Грешните желания образуват такава нужда в съзнанието на човека.

35.  Всичкото зло е от грешно възпитание, човек да има нужда от другиго за да се чувства добре. Това е заблудата. Всеки се ражда различен, а възпитанието на заобикалящата го среда, оформя неговите ценности и умения(характер).

36.  Има хора, които са уж много ученолюбиви, но са малко трудолюбиви. Те обичат повече приказките, а не труда.

37.  Разумният човек се познава по това, че върши това, което е нравствено правилното, а неразумният по това, че върши само това, от което ще има по-голяма изгода и удоволствие.

38.  Вземай пример само от хора, които могат да вършат доброделства, а не от такива, които само говорят за такива.

39.  Ти прави добро. Другите ако искат да се поучават...

40.  Животът възпитава, като кара незнаещите да пожелават нещата за които не знаят. Така, след като незнаещите пожелаят нещо, те действат и страдат. Тези които са работливи(търсят правилното) успяват да се поучат и прекратяват желанието. След което, ако има друго нещо, което да ги привлича, те го пожелават. И така нататъка... Сигурно е, че мързеливите не достигат до единство(разбирателство) с околните и не виждат мир през живота си.