Embedded Files
Източник на поученията от Глава 1 и 2 е книгата на П.Х Берович (Петър Берон) –„Буквар с различни поучения от П.Х.Беровича за българските училища”, а на глава 3, поученията са избрани от книгите „Български пословици”на П.Р.Славейков и –„Буквар с различни поучения от П.Х.Берович за българските училища, като повечето поучения са записани след като предварително са преработени на съвременен (разбираем)език.
Глава 1
Умни отговори
1. Попитаха мъдреца: Що е мъчно? А той отвърна: Да познай човек себе си. Пак го попитаха: Ами що е лесно? И той рече: Да учим другите.
2. Мъдреца попитаха: Що трябва да учат момчетата и момичетата? А той отвърна: Щото ще им трябва когато порастнат.
3. Мъдреца попитаха: Кой е богат? Пък той рече: Който е благодарен на колкото има.
4. Мъдреца попитаха: Как може човек да се оттърве от неприятелите? А той рече: Ако им прави добро.
5. Мъдреца като го попитаха: Що е приятел? Рече: Една душа в две тела.
6. Попитаха мъдреца: Как може човек да угоди на хората? А той отвърна: Ако прави добро и говори умно.
7. На мъдреца казваха, че едни го обвиняват, а той рече: Но аз живея тъй, щото всички да познаят, че те лъжат.
8. Мъдреца попитаха: Къде ти е имението? А той показа приятелите си.
9. Един цар, като падна от царството си, го попитаха: Каква полза имаш сега от философията(мъдроста)? А той отговори: Научи ме да живея добре и в това състояние.
10. Мъдреца попитаха: Що е общо на всички хора? А той рече: Надеждата, защото я имат и които нищо нямат. Пак го попитаха: Дали можем укри от господа някоя работа? А той рече: Не можем нито мисъл.
11. На мъдреца думаха, че един говори зле за него, а той рече: Не трябва да се чудите, защото той не знае да говори добре.
12. Някой си, бървори много при мъдреца и като стана да си иде рече му: Да не те смутих с приказките си? Не, рече философът, защото аз не те слушах.
13. Един човек попита царя: какво ще правиш утре: А той рече: Ако зная, че дрехата ми знае какво си мисля да правя утре, веднага ще я изгоря.
14. Един приятел на мъдреца, поиска от него едно неправедно нещо, а той не рачи да го стори. Приятеля се разгневи и като си отиваше рече: Каква полза имам от твоето приятелство, като не ми свършваш каквото ти поискам? А той му отвърна: Ами аз каква полза ще имам от твоето приятелство, ако трябва да върша неправедни работи?
15. Еден човек се присмиваше на друг, че е варварин, а той му рече: мене ме засрамва моето отечество, а ти засрамваш твоето.
16. Един човек попита мъдреца, какво добро да му стори, а той му отговори: Ако видиш някое зло в мене да ми го кажеш.
17. Мъдреца видя един завистник, че скърби и му рече: Не зная дали на теб се е случило някое зло или другиму добро.
18. Един неприятел думаше на философа: Да умра, ако не ти сторя някое зло! И аз, отвърна той, ако не ти сторя някое добро.
19. Попитаха един философ: Къде е бог? А той отвърна: Речи по-добре, къде не е бог.
20. Мъдреца попиитаха: Що прави бог? А той рече: Високите събаря, а низките въздига.
21. Мъдреца попитаха: Защо болярите не ходят при учените, ами учените при болярите? А той отвърна: Учените знаят какво им трябва, но болярите не знаят какво им липсва.
22. Мъдреца попитаха: Какво е различието между учен и неучен човек? А той рече: Каквото е мужду лечителят и болният.
23. Някой философ, като го попитаха, що има човек прилично на бога, рече им: Благодеяние и истина.
24. Попитаха мъдреца: Кои люби най-много вкъщи, той рече: Които ги е по-страх за мене, а не които ги е страх от мене.
25. Мъдреца попитаха: Що забравят хората най-скоро? А той рече: Благодеянието.
26. Мъдреца попитаха: Как човек да стане благороден? А той рече: Като осиромашей от желания.
27. Мъдреца рече: Най-лошото нещо на човека и най-хубавото е езикът, защото с него прави и големи лошавини и големи добрини.
28. Попитаха един търговец: Как спечели толкова пари? А той рече: Многото лесно, а молкото мъчно.
29. Мъдреца, като видя, че един безумец се големей с дрехите си, пристъпи към него и като го улови за дрехата му рече: Това, преди малко време го носеше овцата и пак овца беше.
30. Мъдреца, като го попитаха: Кой е най-зъл добитък? Рече: Ако питаш за дивите е мъчителят, ако ли за питомните е ласкателят.
31. Мъдреца, като чу, че го хвалят лукави човеци, рече на своите приятели: Белким сторих някое зло?
32. Мъдреца попитаха: Що рядко вижда света? А той отвърна: Стар мъчител.
33. Един безумен човек ритна мъдреца, а той не му рече нищо. Приятелите му се чудеха и той им каза: Ако ме ритнеше магаре, трябваше ли да го ритна и аз?
34. Мъдреца, като чу, че някой го хули, рече: Когато ме няма, нека ме и бие.
35. На един сбор попитаха мъдреца ням ли е та мълчи или е безумен? А той отвърна: Може ли да мълчи безумен човек?
36. Попитаха философа: Защо с мълчанието си иска да се покаже учен пред хората. А той отвърна: Защото много пъти съм се покайвал, че говорех, а никога, че мълчах.
37. Един човек попита мъдреца: Какво искаш да ти кажа? А той рече: Моля ти се да не ми казваш нищо от скритите си работи.
38. Един философ биеше слугата си, че откраднал едно нещо. И като той се оправдаваше, че му било писано да открадне, философът му рече: Писано е било и да те бият.
39. Един цар, като син му го подканяше да погуби малко войни за да превземе едно полезно място, рече му: Щеш ли и ти да си един от тях?
40. Попитаха мъдреца дали е възможно да осиромашей, а той отвърна: Не би било възможно, ако се продаваше учението.
41. Един човек подканяше мъдреца да стори неправедна работа, я той му рече: Човече, не можеш ме има и за ласкател и за приятел.
42. Един човек се присмиваше на мъдреца, че е син на шивач, а той му рече: Моят род от мене начева, а твоят на тебе се свършва.
43. Мъдреца попитаха: Що спечели от философията? А той рече: Да правя от самосебеси, каквото другите правят от страх.
44. Един крадец се оправдаваше на мъдреца, като думаше: Не знаех, че е твой. А той му рече: Ами не знаеш ли, че не е твой?
45. Мъдреца попитаха: Кои очи гледат най-добре? А той отвърна: На завистниците, защото виждат и какво нямаш.
46. Мъдреца попитаха: На какво стои благородието? А той отвърна: Животинското на телесната сила, а човешкото на добрите нрави.
47. Мъдреца, като му се присмиваше един, че е грозен, рече: Не гледай на лицето, ами на умът.
48. Един се хвалеше, че е от голямо отечество, а мъдреца му рече: Ами ти достоен ли си за голямо отечество?
49. Попитаха мъдреца: Защо спартанците не пият вино? А той рече: За да си гледат сами работите.
50. Попитаха мъдреца: Как може да се задържи едно царство? А той отвърна: Ако гражданите се покоряват на началниците, а началниците на законите.
51. Попитаха мъдреца: Кога падат градовете и царствата? А той отвърна: Когато вече не почитат добрите човеци и не мъчат лукавите.
52. Един цар попита слугата си: От какво се управляват конете? А той му рече: От царското око.
53. Мъдреца учеше: Такова богатство да събира всеки за себе си, щото и да се потопи в морето и излезе гол, пак да не го изгуби.
Глава2
Поучителни истории
Цяр за гнева
Като остаря, философът поиска от царя, да го пусне да си отиде в родния край и той го послуша. Когато си тръгваше, царят му се помоли да му каже за изпроводяк един добър съвет. Тогава философът рече: Когато си гневен, о царю, да не речеш, нито да вършиш нищо, преди да изброиш цялата азбука. Тогава царят го улови за ръката и рече: Още ми трябваш. И го задържа още една година, защото знаеше, че най-добър цяр за гнева е забравянето.
Всяко неполезно художество, трябва да се покрусва
Твърде се чудеха на един, че можеше да прекарва от далече през една малка дупка грахово зърно, без да сбъка нито веднъж. Като видя това царя, дари го с една крина грах и рече: За такова художество, такъв дар.
Почетната одежда
Някой си философ отиде у един княз. Слугите като го видяха с прости дрехи, не го оставиха да влезе. А той се върна, та се облече в красива одежда и отиде пак. Тогава стражарите отвориха портата и го възприеха с чест, и го уведоха. Като тъй влезе, философът, за да се присмее на княза, съблече си дрехата и начена да и се покланя. Князът се почуди и го попита защо прави това, а той отвърна: Защото разбрах, че у вас не почитат добродетелта и достойнството, ами красната одежда.
Приятелското имане трябва да бъде общо
Един философ, като видя, че се разхождаше болярин с един последен сиромах, попита учениците си: Какви са тия? И като му отвърнаха, че са приятели, рече: Ами защо единият е болярин, а другият толкова сиромах?
Всекидневни въпроси
Питагорските философи, всеки ден като си лягаха, питаха себе си: На кой грях се противих днес? Кой лош нрав си оправих? Тъй трябва да прави всеки човек, който иска да стане добър.
Да не слушаш всякого
Един художник, направил две картини. Едната каквато той си знаеше, а другата, каквато му всеки казваше. Като ги свърши, изнесе ги на едно. Тогава всички започнаха да се смеят на едната и да хвалят другата. А той им рече: Тази дето я хвалите, направих я аз, а тази дето корите, направихте я вие, та заради това е такава.
Неправилна любов
Един цар, като видя в града някакви чужденци, че държаха на ръцете си кученца и ги милваха, пристъпи при тя и ги попита, дали по техните места жените раждат деца. С тези думи той ги мъмреше, че любеха добитъците, както трябваше да любят децата си.
Всеки сам знае къде го боли
Един началник напусна жена си. Като чуха това неговите приятели, отидоха до него и му думаха: Дали не е умна или хубавица, или каква погрешка стори, че я напускаш? А той не рачи да изяви причината, за да не я засрами, ами повеле да му донесат единия ботуш, че им рече: Този ботуш има ли някъде сбъркано и не е ли хубав? Но кой знай къде ми стиска?
Истинско благородие
Един цар, като му думаше един ласкател и го хвалеше, че е царски син и царски внук и царски брат, рече: Аз всички тези неща за нищо ги имам, защото не са мои, а са чужди. Истиското благородие е учението и мъдроста.
Кое богатство не се изгубва
Един цар като превзе един град и всичките му граждани загубиха кой каквото имаше, намери един философ и го попита какво му се загуби. А той отвърна: Нищо, защото никой не може да ми вземе добродетелта и учението.
Полза от учението
Един философ подканваше сина си да заляга да се учи, за да не стори много работи, за който той скърбеше, че ги е сторил.
Различие между баща и учител
Един философ често думаше: По-много съм длъжен на учителя си, че ме научи, а не на баща си, че ме роди, защото от единият приех живота, а от другият доброто живеене.
Коя войска е по-силна
Един мъдър военачалник казваше: По-страшна е една войска рогачи с военачалник лъв, отколкото войска от лъвове с военачалник рогач.
Полза от хулителите
Един цар, като чуваше, че го корят и осъждат философите на града, рече: Много им благадаря, за дето ми казват погрешките и ме подканят да стана по-добър.
Кротост
Подканяха веднъж царя да си отвърне на едни хора, че го бяха похулили по време на едно състезание. А той рече: Ако тия ме корят когато им струвам добро, как ще думат ако им струвам зло?
Чест на по-старите
Имаше закон в едно царство децата да почитат не само своите родители, но и всеки по-стар човек. Един път техни посланници бяха отишли в друго царство на театър. Там дойде един стар човек, обиколи навред и никой не му стори място да седне. Но като мина покрай посланниците, тутакси те станаха и поканиха стареца, и той седна. Местните хора, като видяха това започнаха да ръкопляскат и да ги хвалят. Тогава един от посланниците рече: Домакините познават доброто, но не го правят.
Смирение
Един грънчарски син, толкова му помогна честа, щото стана цар. И понеже се боеше да не стане горделив от това благополучие, пожела да му слагат на трапезата, между златните чинии и глинени, за да му идва на ума и бащиното му състояние.
Колко сила има възпитанието
В една страна хората не се грижеха добре за възпитанието на своите деца. Техния цар, за да ги подкани на това дело, взе две кунченца и ги възпита различно: Едното научи да гони дивеч, и да го лови като го стигне, а другото научи да седи в къщи и да яде много. След като тъй ги възпита, повика един ден хората в двореца си и пожела да доведат двете кучета. Тогава сложи пред тях една паница с ядене и пусна един жив заек. Тутакси едното куче се спусна да лови заека, а другото отиде да лочи от паницата. Хората гледаха и не знаеха защо царят прави това. Тогава той започна да им говори тъй: Тези две кучета дето ги виждате пред себе си, са от една майка и от един баща. Но потеже ги възпитах различно, заради това едното тича подир ловът, а другото на паницата. Тъй и вие, ако добре възпитате децата си, ще станат добри и достойни за всяка добра работа; Ако ли не, те ще станат развратени и лукави и на това вие ще бъдете причина, защото всичко произхожда от възпитанието.
Изряден владетел
Един владетел беше твърде човечен и кротък и не връщаше некого оскърбен от своите палати. Един път седна да вечеря и като му дойде на умът, че през този ден не беше сторил нито едно добро дело, рече: О, приятели, загубихме днешният ден.
Верен намерник
Един сиромах намерил кесия със сто жълтици и си помислил, че тия пари не са негови, ами трябва да издири техния господар и да му ги даде. Той намери глашатая и го изпрати да вика из града: „Който си е загубил кесия с пари да дойде да си ги вземе ...” .Човекът които беше загубил тия пари, скърбеше твърде много и не знаеше какво да прави, но като чу глашатая се зарадва и отиде та намери онзи човек. След като му каза какава беше кесията и парите, сиромахът му ги даде. Тогава той извади да му даде двадесет жълтици за благодарност, а сиромахът не ги рачи; Даде му десет, а той пак не ги рачи. Тогава започнаха да се карат и да се препират и най-сетне човекът рече: Аз не съм загубил нищо и тази кесия е твоя. Тогава сиромахът взе тъкмо една жълтица и я раздаде на просяците.
Справедливо съдилище
В Атина имаше едно твърде правилно съдилище. Там за да не сгрешат някога съдиите, когато гледат някого, че плаче и се моли, седяха нощем в тъмнина. И без да се знаят помежду си, всеки пишеше на една дъсчица както му се виждаше праведно. Веднъж там осъдиха едно голямо дете, че вадеше очите на врабчетата, защото смятаха, че ако порастнеше без да се промени, щеше да стане твърде зъл и немилостив човек. Тия съдници изпитваха всеки човек от какво живее и не оставяха никого да седи празен.
Какви трябва да са съдниците
В Египетската Тива, дето се събираха съдниците, имаше направени статуи без ръце и очите им наведени. С това показваха, че един съдник не трябва да приема дар, нито да гледа на лицето на човеците, които се съдят.
Зле възпитано дете
Една болярка имаше едно дете и му се твърде много радваше, и го глезеше като винаги му даваше каквото поискаше. Тъй за кратко време това дете стана един малък мъчител. Мъжът ѝ и нейните приятели ѝ думаха, че прави зле като глези детето, но напразно. Един ден тя чува, че детето ѝ се тръшка на двора и реве. Тутакси отива на прозореца и гледа, че то се дращи по лицето и искаше нещо от слугата. Тя извика от прозореца на слугата да му даде каквото иска, а той ѝ рече, да дойде тя да му го даде. Жената се разпали от гняв и рече на мъжа си да набие слугата и да го изпъди. Той стана та отиде, а хората които бяха с него отидоха да гледат от прозореца. Като слязоха мъжът и жената на двора, видяха, че сина им гледаше месеца във водата и искаше да му го дадат. Тогава всички започнаха да се смеят и жената разбра колко много се беше излъгала. След това тя спря да глези детето си и го изправи, защото беше още малко, и го направи много добър човек.
Кой е благополучен
Попитаха един мъдрец, дали е благополучен техния цар, както всички го смятат, а той отвърна: Не зная, защото никога не съм говорил с него. А тия му рекоха: Не можеш ли по друг начин да знаеш? Не мога-рече мъдрецът. Ами- рекоха му пак- за царя на съседното ни царство, можеш ли да речеш дали е блажен и благополучен? Как да мога- отвърна им мъдреца –да река тъй или онъй за някого, доде не зная колко е добър и учен. Знайте, че само праведните и добродетелните са благополучни.
Глава3
Добри съвети и поучения
• Който на каквото се научи, такова от живота ще получи.
• Който търси лесното и приятното, а не нужното и правилното, намира най-трудното.
• Който говори и повтаря глупави и лъжливи неща, обърква си ума.
• По-добре да имаш приятел верен, отколкото имот безценен.
• Не се присмивай на никого, когато изпадне, защото следващият може да си ти.
• Почитай старите докато си млад, за да те почитат като остарееш.
• Не преценявай за хората по външността, а по делата.
• С каквито играеш, на тях ще заприличаш.
• За да оценяваш правилно нещата, трябва да се научиш да виждаш характера им.
• Не помагай на злия, за да не увеличаваш злото.
• Който смята себе си за по-хубав, умен и богат, няма истински приятели, нито верен брат.
• Ако магарето реве, няма и аз да стана магаре да рева.
• Ако излъжеш един път, не ти вярват завинаги.
• Искаш ли свършена работа, свърши си я сам.
• Приятел в нужда се познава.
• Лошият човек все за лошо се сеща.
• Който вярва в клевети и в сънища, той пасе ветровете.
• По-добре сух хляб с мир, отколкото много ястия със скръб.
• Преди да хванеш заека, не продавай кожата му.
• По-добре сам, отколкото с лош човек.
• Остави лошия сам, да му дойде ума.
• Имайте истински приятели, а не сговорници за ползване на изгоди и удоволствия.
• Като не мислите лошо за другите, няма да имате врагове.
• Ако не правиш право, вече имаш криво.
• Парите не може да са цел на работата, защото те са документ за извършена работа.
• С каквито се събереш, такъв ще станеш.
• От нож рана зараства, от зла дума - никога.
• Алчността грози човека, а горделивостта го погубва.
• За каквото не разбираш, нито говори, нито го прави, а попитай и правилно го научи.
• Винаги първо мисли, а после говори.
• Благороден е доброделецът, а не големецът.
• Каквото и да започнеш, гледай да е добро, прави го добре и мисли за сетнината.
• Който пренебрегва по-слабите, ще е пренебрегван от по-силните.
• Който не познава и обича доброто, изпада в злото.
• Всичко е лесно за трудолюбивия и трудно за мързеливия.
• Всяко нещо става добре, когато му дойде времето.
• Всеки обича, който му прилича.
• Мързелът е баща на злото.
• Трудолюбието е баща на доброто.
• Започвай само добри за всички неща, като първо преценяваш силата си, започвайки ги навреме, отначало и довеждайки ги до край.
• Щом за доброто знаеш, а не го правиш, значи не си достатъчно добър.
• Всеки ден учи по едно добро и ти стига.
• По-добре една добрина да знаеш и да правиш, отколкото хиляда и една, а да не правиш нито една.
• Научи се “да” и “не” правилно да казваш и ще си добър.
• Не повтярай глупости и лъжи, а истини и добрини.
• Който бърза, по пътя си добро не вижда и бавно стига.
• Учи се на полезни умения и събирай добродетели.
• Научи се да съдиш за нещата по техния характер, а не по обвивката.
• Не се стреми към многото, а към доброто.
• Не търси място отпред, а да бъдеш в правилен ред.
• Думите пести, с личен пример доброто покажи.
• По-умен бъди, на бавния път стори.
• Лошия, клеветника, заядливия и лудия човек заобиколи, а добрия, трудолюбивия, миролюбивия, с него се сприятели.
• По-рано тръгни, по-рано стигни.
• Независимо кои са хората, не си длъжен да подкрепяш лошите им дела.
• Знай, че доброто нещо е добро, само на мястото си и с мярка.
• Докато не станеш добър, не трябва да преставаш да се учиш.
• Научи се да правиш от нищо нещо и от малкото голямо.
• Научи се да слушаш и да разсъждаваш, и се отучи от самохвалството и празните приказки.
• Яж с мярка и не се оставяй на устата да те управлява.
• Всичко прави с мярка, малкото е малко, многото е жалко.
• Когато се учиш, докато не разбереш истината, не трябва да спираш.
• Приятели си избери по делата им добри, а лошите ги заобиколи.
Page updated
Google Sites
Report abuse