Поучения от народни приказки

    Долу написаните поучения, написах през периода 2011-2013г. след прочитането и анализирането на над двеста народни приказки от цял свят. През цялото това време , поученията постоянно се видоизменяха, както се променяше и моето разбиране за света. През Юли 2012г., направих първия сборник с поучения и го написах ръкописно.  Но промените продължиха и затова, през м.Април.2013г., когато поученията претърпяха последна промяна, реших да ги направя на напечатана книга, според скромните ми възможности, която да разпространявам безплатно. Целта ми не е те да изместят четенето на оригиналните приказки, нито да се изтъкна с някакви качества, а  да представят в най-кратък вид мъдроста на приказките от цял свят(опита на старите поколения) така, че да са разбираеми за всички. Разбира се, че поученията не са съвършенни. Обаче съм сигурен, че всеки  сам за себе си, ще може да ги трансформира така, че да му бъдат от  полза - да му помогнат да се откаже от собствените си лоши желания.

14.04.2013г. гр.София                                                                                                                                                                         С най-добри пожелания!

                                                                                                                                                                                                                              Ангел Ангелов

1. Ненаситният човек от алчност и завист загубва близките и приятелите си, а после и здравето си. Ами богатството, за кого тогава го е трупал? Богатствата на алчния човек, ги използват лицемерни "приятели" и "лекари" печалбари, а в трудни времена той ще им бъде обяда.

3. Вълкът и лошият човек, само от по-силни от тях се плашат.

4. На всезнайковците никой не ще да помага.

5. Ако нямаше хищници, птиците щяха да гнездят по земята.

6. Само с опит човек научава занаят. Само с опит човек научава истината за нещата.

7. Търсещият бързи успехи, попада на хитрец и бива измамен, а дори може да изгуби свободата си.

8. По-умният от веднъж се поучава.

9. Помагащият на болни, слаби и животни, природата го пази.

10. Горделивият човек плаши и наказва по-слабите, за да ги държи в подчинение. Умният човек ръководи като дава личен пример и понеже е разумен останалите го следват.

11. Умните хора не допускат всред тях да израстне горделив, алчен и развален човек.

12. Всяко живо съществo разбира, когато му мислиш добро.

13. Къща за сам човек се не строи.

14. Когато човек е мъдър, то за него 1 и 1 ще прави единайсет.

15. Порядъчният човек се поправя от един намек, а безсъвестният и от наказание не се плаши.

16. Добрият съдия наказва провинилите с цел да поправя виновния, а не да го озлобява. Така, за едно и също провинение, различни хора биват наказвани различно, а някои само смъмряни.

17. Ако срещу теб стои глупак, ти просто трябва да мълчиш.

18. Достига целта не този, които има желание, а този, който има силна воля.

19. Само най-търпеливите могат да разбират истински нещата и да достигат до възвишени цели.

20. Търсиш ли майстор, гледай му делата не му слушай устата.

21. На лошия все му е криво, защото мисли лошо на другите.

22. Човек, който мисли лошо е неспокоен. Той не може нито да помни, нито да преценява правилно. На такъв не може да се разчита. На спокойният човек, във всичко му върви.  Той е такъв, защото мисли добро и с търпение, и с трудолюбие развива своите умения.

23. За да не си враг на злия, не му бъди съперник във нищо (нямай подобие с него). За да си приятел на добрия, бъди като него.

24. Глупавият подражава без да разбира, което го води до робство и/или погубване.

25. Насилникът до естествен край не достига.

26. Лошият човек пожелава за себе си всичко хубаво(изгодно), за което разбере.

27. Лошият мрази всички добри и способни хора, както и притежателите на нещо хубаво и власт имащите, понеже пожелава всичко добро. Той иска само той да е добре, само той да е щастлив, но без да се труди честно, а използвайки труда на другите(тях самите).

28. Достатъчен е един подъл човек във власта, за да вгорчи живота на цял народ.

29. Врагове на лошия, подъл човек, са всички, които не са му слуги, които не са му в изгода.

30. Успехът на измамника е кратковременен.

31. Когато глупакът казва „открих истината, това е правилно”, точно това е заблудата - лъжата.

32. Уменията и външността на животните  се изискват от нуждите им за хранене и оцеляване. Само хората искривяват истинските си потребности.

33. Скъперникът не дава милостиня и не помага безкористно. Алчният се възползва от слабостите на другите, за да се обогати. Горделивият би направил всичко, за да е над другите. Угаждащият на плътските си страсти, потъпква всички нравствени закони, само за да му е приятно. Това са различните лица на лошия човек. Неговите собствени желания са го направили такъв.

34. Накрая лошият загубва всичко, което е трупал, понеже няма приятели, които да го подрепят в трудно време.

35. Не е лошо да имаш хубаво, а да имаш чуждото хубаво и да имаш само ти хубаво.

36. И най-големият хитрец, все някога бива надхитрен.

37. Обещанията на лошия човек, са като сапунени балони.

38. Лошият, когато знае, че няма да бъде наказан си показва всичките лоши дела. Загубвайки задръжките си, той става заядлив, нахален и опасен.

39. Лъжата, самохвалството, отмятането, удоволствията, присвояванията, клеветите, насилването и господстването – са делата на лошия човек. Те са подбудени от алчността, горделивостта и похотта на плътта, пред които нравствено слабият човек (незнаещият) се потдава после пожелава, така свиква и става лош човек.

40. Лошият, от молби и закани се не спира. Само сигурното наказание може да го спре да върши злини, а истинското разбиране на нещата да го откаже от тях.

41. Правилното възпитание на децата в първите десет години е най-важно, понеже тогава се изграждат у децата най-важните черти на характера и ценностите им, изгражда се разбирането им за доброто и лошото. При лошо възпитание (лош родителски пример и среда), лошите черти заложени по рождение у човека (индивидуално), не само се запазват, но се и развиват. Затова децата трябва да се възпитават на време с доброта, правилен подход и личен пример.

42. Добрият човек е спокоен и търпелив, а лошият е припрян и гневлив. Това е така поради различния характер на техните мисли и пожелания. Добрият иска да се учи и да създава, за да бъдат всички добре, а лошият иска да взема всичко добро за себе си и то без да има принос в създаването на благата, които е пожелал, и нарушавайки нравствените закони.

43. Алчността, горделивостта и похотта на плътта, правят лошият човек предсказуем.

44. Добрият човек няма „мое” за живо същество, а приятели. Той дели с тях своето, без да обсебва някого, да прави сметка и да завижда. Той не трупа материални богатства и не притежава излишни неща. За него истинските богатства не са материални, а нравствени, поради което има много приятели. Така добрият човек живее мирно и щастливо.

45. Лошият със силни и себеподобни не се закача, а търси да измами или обсеби по-слабите, малките (незнаещите) и глупавите. Когато не може да направи това сам, той се сговаря със себеподобни да обединят силите си, за присвояване чрез измама или чрез сила, на някое благо или нещо изгодно носещо блага.

46. В цялото си обкръжение лошият човек няма нито един истински приятел, а сговорници, които ще го изоставят след изконсумиране на изгодата.

47. Който с глупаци за работа се договаря, накрая и той глупак става.

48. Доброто нещо може да се задържи само при добрите хора, понеже само те могат да го поддържат добро.

49. Този, който те насърчава за правилните неща и ти показва грешките, ти е най-добрият приятел. Този, които те хвали и те подстрекава към задоволяване на страсти и лесен живот без труд и спазване на нравствеността, без задължения и отговорност, а само с изгоди и удоволствия – ти е най-големият враг.

50. Хората бъркат врага със съперника, защото не разбират. Съперникът също е вид враг, който се създава, чрез желания. Най-големият враг на човека са неговите лъжеприятели („приятели” за изгода). Добрите хора не си съперничат с никого и нямат лъжеприятели, понеже не търсят изгодното и приятното нещо (не пожелават), а живеят правилно.

51. Добрите хора учат всички, но дружат само със себеподобни.

52. Глупакът заради едно изгубва сто.

53. Каквито и да са ти уменията, ако мисълта ти е объркана и делата ти ще са объркани.

54. Когато умът е бистър (няма лоши пожелания), дори и със слабо на глед тяло, може да се извършат чудни и полезни за всички неща.

55. Колкото и да са породисти овцете, от овчаря зависи добро ли ще е стадото.

56. Образованите хора живеят в мир, а необразованите (обикналите лъжата) – в кавги, гняв, страх и войни, породени от техните пожелания. Образован означава добре възпитан нравствено  и умеещ добри дела човек.

57. Големите трудности, могат да бъдат преоделени, само от задружни и себеотдайни хора с чисти сърца (умове).

58. Когато хората са единни, и най-големият хитрец не може да ги измами.

59. Злите владетели примамват хората с лесен живот, развлечения и удоволствия, които ги покваряват. Това ги разединява и това ги поставя в зависимост от господаря, т.е. така злите владетели обсебват (използват за собствена изгода) хората.

60. За лошите хора, най-опасно нещо е истината. Поради това, те се стремят да подтиснат разпространението ѝ, за да не могат хората да разберат откъде им идва злото и как да се избавят от него. Гонени от лошия владетел, са всички честни и порядъчни хора, а сговорници са му: всички алчни и горделиви хора.

61. Похвалникът си печели завистници и губи приятели, а често и това, за което се хвали.

62. На горделивия човек, ако му отстъпиш предимството си, те смята за слаб и ще се опита да те измами или постави в зависимост, за по дълготрайна изгода. А ако не му отстъпиш, ще те намрази. Най-добре го заобиколи. От там идва поговорката: ”Със заобикаляне най-бързо се стига”.

63. Няма измамници, които да се радват дълго на продибитото чрез измама.

64. Лошо въпитаният (злият) иска общото да е негово, а добре възпитаният дава своето, когато е нравствено, за общо.

65. Добрите хора на приветстват спекулата. Всяка земя може да изхрани народа, който я обитава, стига да е трудолюбив. Спекуланти се появяват там, където за мързела има почва. Тогава спекуланта пуска стоките си на ниски цени. Подмамени от ниската цена, хората изоставят родното и купуват спекулантското (те не знаят, че целта на стоката е спекула). Това продължава, докато родното производство на същите стоки замре. Тогава спекулантът изкупува основните източници на производство на тези стоки и веднага вдига многократно цената. Така хората биват измамени. Но това може да се случи само там, където хората обичат изгодното и лесното, а не правилното (т.е са разединени).

66. Радвай се, ако добър човек поиска да се засели до вас. Премести се, ако лош човек ти стане комшия.

67. Търсенето на добър живот, чрез заучени правила и навици, осигуряващи удобен и лесен живот, е най-голямата пречка за духовното развитие на човека.

68. Горделивият човек иска само той да може и да има, а другите да са в зависимост от него.

69. По-голяма дарба и добродетел от това да преобръщаш лошото на добро – няма.

70. Умният човек на никого не пречи, той поучава като дава личен пример , а когато му поискат помощ, помага с каквото намери за добре (това, което е нравствено и правилно), а не с каквото му поискат.

71. Глупакът всичко обърква, но не той е истинският вредител в обществото. Такъв е обикналият лъжата. Той със хитрост постоянно прехвърля вината си към глупавите хора, които поради глупостта си изглеждат винаги виновни, а и не могат да се защитят, понеже са глупави. Така печените измамници, отклоняват общественото внимание в грешна посока, за да не бъдат разобличени.

72. Милосърдие, след което ти ще имаш нужда от помощ, се нарича безразсъдство.

73. Не ти ли е ясно, изчакай да ти се изясни. По-добре утре да продължиш, отколкото да се върнеш назад.

74. Където поученията са тачени повече от самохвалствата, там хората са трудолюбиви и живеят щастливи в мир. На такова място истината винаги надделява над лъжата.

75. Където мъдрите (старите и опитните) хора са смятани за старомодни и, че пречат на младите, там лъжата, горделивостта и клеветата, ще са най-почитаните качества на хората.

76. Където основно занимание на хората е трупането на материални блага, там духовните ценности са потъпкани.

77. Всяка общност избира своя водач, според ценностите, които общността почита. Ценностите определят целите, към които общността иска водача да я води. Където хората искат да станат добри, си избират за водач най-мъдрия (добрия и опитен) всред тях, а където хората търсят материални блага, най-хитрият всред тях ще им е господар.

78. Когато нещо ти трябва, но не знаеш как и къде да го намериш, най-добре е да попиташ. За да ти отговорят правилно, не трябва да си надменен и злонамерен.

79. Когато не си добре, не прави нищо и си почивай. По-добре очаквано добро, от днешно зло.

80. Думите трябва да изразяват мислите докрай. Делата трябва да са навреме и да постигат целите докрай.

81. Хитрецът може да излъже само тези, които имат подобни на неговите желания. За измамите си той използва за стръв материални изгоди и/или удоволствия.

82. Само живеейки и работейки  честно, може да се събират истините за живота и да се намери ключа към щастието.

83. За да разбереш какво е истинска радост, трябва да се научиш да радваш другите.

84. Сила без ум е като огън без огнище.

85. Лошият човек, каквато и сила да има, тя се разпилява от лошите му желания.

86. Лошият човек иска другите да са по-слаби и глупави за да може по-лесно да ги използва. Т.е ако има възможност, той ще направи всичко възможно, хората да бъдат глупави и слаби, тоест да нямат истински знания и умения, които да ги правят силни.

87. Най-голямото благо се крие в дружбата с добрите.

88. Живеещият в мир с всички, го обичат и животните.

89. От истината няма по-голяма сила.

90. Вярата (да мислиш добро за всички) надделява над всичко зло.

91. В общество от лъжци, безделникът или е болнав или има добро в него.

92. По-безразсъдно нещо, от това, да да се довериш на веднъж измамил те - няма.

93. Владетел (човек), който се освободи от всички измамни приятели, ще може да живее (управлява) справедливо.

94. Истински приятели има само този, който счита всички хора за равни на него.

95. Наставлявай и учи само тези, които сами са пожелали да се учат.

96. Добрият се радва когато срещне по-умен или по-опитен човек, защото ще може да вземе пример от него. Лошият се разгневява, когато срещне добър човек, понеже иска да е над всички, а умният/опитният, може да го разобличи и махне от изгодата...

97. Важните за всички неща, може да се решат правилно, само от зрелите, опитните хора. Затова е добре често да се свикват събрания, на които да могат свободно да се изказват всички зрели хора и след това да се вземе общо решение за нужните неща. Така общите работи на обществото се решават най-добре. Общество, решаващо по този начин общите неща, лесно стига до единство и не допуска злото всред себе си.  Който не му харесва този начин за решаване на общите за всички работи, значи не иска да живее в мир с обществото (тоест мисли нещо лошо за обществото).

98. Когато едно общество е единно (добро), то и доброто и лошото, което се случва там, се разпределя на всички хора.Така хората задружно живеят във време на мир и задружно оцеляват при бедствия и опасности.

99. Единството на обществото се крепи само върху основния нравствен закон за обич към ближния (да му желаеш добро).  Тоест всеки да иска за другия това, което иска за себе си: щастие, мир и свобода. Това се постига само, чрез правилно възпитание в добри ценности и цели. Хората възпитани в користолюбие и горделивост са лоши. Те изпадат в лъжовен (грешен) живот под въздействие на неправилните си пожелания.

100. Добродетелта и несъперничеството, са най-силните оръжия срещу злото.

101. За добрия човек подвига и постиженията не съществуват, защото той не иска да се изтъкне.

102. Задружният труд е пътят към добрия живот, а съревнованието е пътят към омразата.

103. Алчността, удоволствията и властолюбието са трите сили на злото. Те могат да бъдат преодолени само чрез доброто възпитание/превъзпитание в единство.

104. Себеотдайността прави човека голям, а егоизмът, жаждата за  удоволствия и горделивостта го смаляват.

105. За да изпиташ истинко щастие, направи другите щастливи.

106. Мир има само там, където хората обичат истината (законите на единството).

107. Където хората обичат и се грижат за общото като за лично, там се живее добре.

108. Мирни хора, са хората с добро поведение. Те са такива, защото мислят само добро. Това е така, защото те са опознали правилно света (природата) и са го обикнали. Това е станало защото те са възпитавани правилно. Не в стремеж да използват другите (както правят лошите), а да усъвършенстват уменията си и нравствено да се обогатяват.

109. Обикналите лъжовния живот (угодния за тялото, но погубващ  душата), мразят честните и умните хора, защото те не обичат същото, а това което правят разобличава техните лъжи и разваля техните дела.

110. За да достигне до състояние да познава истините за нещата, човек трябва да се освободи от ленивостта на ума си и от мързела, които са плод на лоши пожелания.  Никой не се хваща на работа с лениви хора, а вироглавите и самонадеяните всеки ги избягва. Как тогава, такива хора  ще се поучат?

111.  За  да  се живее добре, думите и делата, трябва да са на място: истините трябва да се казват, а доброто трябва да се прави.

112. Основата на доброто възпитание е учението за разпознаването на доброто и злото.

113. Където има добри хора, има мир. Където има лоши хора, има караници, размирици и войни.

114. По-добре забележка на злия не прави, а го заобиколи.

115. Само когато предварително знаеш кое дело е добро, тогава може да направиш добрина. А това го може само човека с чисто сърце.

116. В трудно време лошият човек гледа само себе си.

117. Един лош човек е достатъчен да развали спокойствието на цяло село. Един умен човек е достатъчен да докара мира на цяло село.

118. Да нямаш работа с тези, които се месят в чужди работи.

119. В обкръжение на лоши хора, добрите биват подтиснати. В обкръжение на добрите хора, лошите биват учени.

120. Алчният човек живее изцяло погълнат от задоволяване на плътското си тяло. Така в стремежа си, той пренебрегва законите на единството и се озлобява срещу света. На по-силните се подлага, за да му дадат повече възможности за облаги, а по-слабите подчинява, за да изполва труда им.

121. Място, където лоши хора са заели важните обществени места, бъди внимателен и не оставай дълго.

122. Там, където видиш място, където знаещите да учат незнаещите как да живеят щастливо, помоли се да останеш.

123. Там, където лъжците, подстрекателите към зло и нарушителите на реда биват залавяни и осъждани справедливо за делата им, така, че да се поправят – там царува истината и справедливоста, там хората живеят щастливо.

124. Любовта е най-силното съзидателно (сътворително) чувство пораждащо се в душата. То представлява силно родителски и/или приятелско желание (искренно духовно усещане) към някого да бъде добре, да бъде щастлив. Любов може да се изпитва както към отделно същество, така и към целия жив свят.

125. Любовта няма нищо общо с плътските харесвания, породени от желения за удоволствие и чувствата, които се изпитват при тяхното задоволяване. Любовта също няма нищо общо с чувствата, породени при очаквана изгода от някого.

126. Проявленията на любовта са: себеотрицание, себеотдайност, милосърдие, безкористност и миролюбие. Към когото са насочени, към него се изпитва истинска любов. Тоест любовта няма нищо общо с плътските усещания и празните приказки.

127. Да желаеш щастие за всички, това значи да изпитваш любов към човечеството.

128. Да желаеш само ти да си добре, само ти да си щастлив, това е скритата омраза към хората. От нея се ражда всичко зло на света.

129. По-добре е да си при добър човек слуга, отколкото при лош началник.

130. Лошият човек задължително е мързелив. Той е такъв, понеже е пожелал да живее от труда на другите. За да живее, той използва хитрост или сила, според това с какво и колко е надарен.

131. Добрият човек е трудолюбив, но създава това, което е полезно и на никого не вреди. Има лоши хора с умения, които творят неща, чрез които да подчиняват, обсебват, лъжат и използват другите хора.

132. Добрият човек помага на незнаещите, но без да ги улеснява, като ги учи показвайки им, как да се справят сами.

133. Лошият човек дори и брат му да е изпаднал, ще го заобиколи. Той отива само там, където има изгода.

134. Лошият човек, докопал се до властно място, маха задръжките си и показва истинската си същност.

135. Действията на човека са в зависимост от развитието и чистотата на неговия ум. Когато ума му е добре и действията му ще са добри.

136. Добрият се ръководи от нравственото, а лошият от изгодата и приятното.

137. Който трупа вещи, има завистници. Който трупа добродетели, има приятели.

138. Глупави са тези, които не различават доброто от злото. Тaкива лесно може да бъдат подмамени и използвани от хитри лоши хора. Затова добрите учители, първо учат децата, как да разпознават доброто от злото.

139. Недей да отиваш някъде, където има някой, към когото таиш лоши чувства.

140. Всяко нещо, което е в повече, ще ти тежи.

141. Лишеният от свобода на мислене, не може да преценява правилно нещата и е в тежест на другите. Такива хора са пристрастените, привързаните от желания към нещо. От привързването се пораждат всичките злини за хората.

142. Всеки човек , трябва да може както сам да се осигурява (да се грижи за себе си) и да се усъвършенства. Така и да се труди, и да живее мирно с другите. Където хората са така възпитани, там живеят съвместно и мирно, без да таят злоба един към друг.

143. Само когато човек прави и бърка, се учи. Който дава на готово и улеснява безпричинно младите, им прави зло.

144. Умният човек се познава по това, че няма врагове. Той не притежава и не прави неща, които будят завист, защото това което ползва, е само това което му е нужно.

145. Общество, в което центърът на възпитанието на децата е материалното благополучие и физичиската сила, и красота, е развъдник на злото.

146. Общностите на добрите хора не трупат големи излишества от стоки и не строят големи къщи. Така те не си създават врагове и живеят спокойно. Там хората наблягат на развитието на добродетелите си, което ги прави умни, здрави и щастливи.

147. Да слугуваш на лоши хора и да си щастлив е невъзможно.

148. Само спокойният човек, може да поумнее и да стане щастлив. Спокоен ще е този, който изчисти ума си от лоши пожелания.

149. Добрият учител, без да се изтъква,  показва с личен пример. Учениците трябва да записват опита си на книга. Тоест, те трябва да събират опит и да го записват, а не да четат чужди записи. Само с опит човек се научава.

150. Студеното замръзва, а горещото изгаря. Живота е по средата.

151. Една мъдрост може да спаси цял народ, стига да бъде казана на време. За това е добре, хората често да се събират и да разказват за  опита си. Тези които го правят ще се спасят от големите бедствия още преди да се появят.

152. Страха се поражда от лоши пожелания и мисли. Който таи страх, таи и лоши мисли.

153. Наследяването на власт, богатства и превилегии, както и навика да се ходатайства, са родители на неспособните хора, копнеещи за власт, богатства и слуги.

154. Слабият човек подражава без да разбира, а силният се учи да разбира и прави само това, което е разбрал, че е правилно.

155. Добрият учител учи в реални условия, давайки личен пример с дела, без да са му нужни излишни сгради, учебници и пособия, без които не могат посредствените (бездарните) учители. По този признак, най-бързо и лесно се разпознава кой учител е добър и кой не.

156. От оногова, който всякога е готов да употреби сила, се бои целия свят.

157. Решителността е присъща на умните хора, а с отмъстителност и жаждата за власт са изпълнени злите.

158. Незрелите гледат повърхността и изгодата, а умните сърцевината и полезността. Така умният прави от нищо – нещо и от малкото – голямо, а глупавият: от силното – слабо и от нещо – нищо.

159. Лъжата е сладка, но отровна. Истината е горчива, но съживителна.

160. По-добре е да слушаш и да разсъждаваш отколкото да говориш. Многото говорене  се поражда от силни желания да се привлече вниманието, да се направи впечатление. А кой има силни желания, си отговорете сами. Затова умните хора не съдят по приказките, а гледат и преценяват делата.

161. Привикналият на лесен живот е способен на всичко, за да си го осигури. Затова умните хора не си угаждат създавайки и ползвайки ненужни улесняващи неща. Понеже, първо това може да ги изнежи и отслаби, а второ: да развали децата им.

162. Когато си свикнал да имаш много, все не ти стига, а малкото не се вижда и не се цени правилно. Когато имаш малко, още малко ти се вижда достатъчно, а многото – излишно и затормозяващо.

163. Доброто, когато е прекалено или се дава насила, става на зло. Злото, когато е прекалено, се саморазрушава.

164. След всяко изпитание, човек израства и умът му го повежда през следващата врата, по пътя към щастието.

165. Всеки човек е с различен път за познаване на истините за живота и намиране на щастието.

КРАЙ