Лао Дзъ - Старо ухо

Лао Дзъ

Дао Дъ Дзин

Предисловие

Учението на полулегендарния философ Лао Дзъ е създадено най-вероятно около VI в.пр.Хр. То става основа за развитието на даоисткатарелигия, една от трите господстващи съвременни религии в Китай. Сред Великите учители на човечеството (Платон, Буда, Зороастър и т.н.) Лао Дзъ се откроява като странна и самобитна фигура.

Кой е бил Лао Дзъ, обикновено смятан за основател на даоизма и за автор на загадъчния философски труд “Дао дъ дзин”? За него се знаепо-малко, отколкото за Буда. Първият биограф на Лао Дзъ, великият китайски историк Съма Цян, живял през II в.пр.Хр., дава за него повечеот оскъдни сведения: Лао Дзъ (истинското му име е Ли Ър) най-вероятно е роден през VI в.пр. Хр. (някои изследователи конкретизират 579 г.пр.Хр.) в Цзюйжен, царство Чу, в Южен Китай. Работи в царската библиотека и архив на държавата Чжоу. Там, може би, се среща сКонфуций. Получава прозвището “Лао Дзъ”, което означава “Стария мъдрец” или “Стария младенец” (даоистите предпочитат вториявариант). На преклонна възраст решава да напусне Китай и се отправя някъде на запад. Началникът на граничната застава Ин Си разбиракой е странният пътник и отказва да го пусне през границата, докато мъдрецът не му напише кратко изложение за своето учение. Лао Дзънаписва трактат от пет хиляди йероглифа, известен като “Канон за Пътя (Дао) и неговата блага сила (Дъ)” – “Дао дъ дзин”.

Загадъчният и тайнствен образ на Лао Дзъ привлича и омагьосва даоистите, които постепенно започват да го обожествяват. Съгласнодаоистката традиция, Лао Дзъ е безсмъртен. Други смятат, че Лао Дзъ е напуснал Китай, и мястото и датата на смъртта му са неизвестни. Трети мислят, че той е умрял и погребан в Китай. За най-вероятна дата на смъртта му се смята 499 г.пр.Хр.

Дао Дъ Дзин

ЕДНО

Дао, което може да бъде изказано,

не е вечното Дао.

Име, което може да се назове,

не е вечното име.

Безименното е начало на небето и земята.

Назованото е майката на десетте хиляди неща.

Когато е лишен от желания,

човек може да съзре тайното.

Когато е изпълнен с желания,

човек може да съзре проявеното.

И първото, и второто,

избликват от един и същи източник,

но се различават по име;

това се проявява като тъмнина.

Тъмнина сред тъмнина.

Портата към всички тайни.

ДВЕ

Под небето всеки вижда красотата като красота,

само защото има грозота.

Всеки познава доброто като добро,

само защото има зло.

Ето защо, да имаш и да нямаш възникват заедно.

Трудно и лесно се допълват.

Дълго и късо контрастират помежду си;

Високо и ниско зависят едно от друго;

Глас и звук са в хармония;

Задното следва предното.

Ето защо мъдрецът не прави нищо,

а само учи на мълчание.

Десетте хиляди неща се въздигат

и падат безспирно,

Създаваш, но не притежаваш,

Работиш, но без възнаграждение.

Свършената работа се забравя.

Затова остава вечна.

ТРИ

Щом не величаеш нечии дарби – няма и свади,

Щом не трупаш съкровища – няма и обир.

Щом не виждаш примамливи неща,

сърцето ти не се обърква.

Ето защо мъдрите управляват,

като изпразват (от емоции) сърцата си

и тъпчат (с Ки) корема си (хара),

като отслабват амбициите си,

и укрепват костите си.

Ако на хората липсва знание и желание,

тогава умните няма да се месят.

Ако нищо не се прави,

всичко ще е наред.

ЧЕТИРИ

Дао е празен съд;

използват го, но никога не го напълват.

О, бездънен извор на десетте хиляди неща!

Острото направи тъпо,

Развържи възела,

Смекчи блясъка.

Смеси се с прахта.

О, дълбоко скрито, но винаги присъстващо!

Не зная от кое време идва.

То е праотец на императорите.

ПЕТ

Небето и земята са безжалостни;

За тях десетте хиляди неща са като чучела.

Мъдрите са безжалостни;

За тях хората са като чучела.

Пространството между небето и земята

е като мях.

Изгледът се променя, но не и формата;

Колкото повече се движи,

толкова повече ражда.

Многото думи важат по-малко.

Придържай се здраво към центъра.

ШЕСТ

Духът на долината нивга не умира;

Той е жената, първоначалната майка.

Портата е коренът на небето и земята –

прилича на едва различим воал.

Влез; той никога не ще падне.

СЕДЕМ

Небето и земята са вечни.

Защо са вечни?

Те са неродени,

затова и вечно живи.

Мъдрецът върви след всички,

и така е пред всички.

Той е свързан с един, и така с всички.

Като действува без своето его,

той постига пълнота.

ОСЕМ

Най-висшето добро е като вода.

Водата дава живот на десетки хиляди неща

и не пресъхва.

Тя извира и от местата,

които хората отхвърлят

и е също като Дао.

В мястото където пребиваваш

дръж се здраво за земята.

В медитацията влизай навътре във сърцето.

В поведението си към другите бъди мил и учтив.

В думите бъди искрен.

В управлението – справедлив.

В бизнеса – компетентен.

В действието – съблюдавай времето.

Няма борба: Няма вина.

ДЕВЕТ

По-добре спри, преди да напълниш,

отколкото да препълниш.

Направиш ли острието твърде остро,

то скоро ще стане тъпо.

Струпай куп злато и нефрит,

и никой не ще го опази.

Стреми се към богатства и звания,

и ще те сполети беда.

Щом свършиш работата, се оттегли.

Това е небесния Път.

ДЕСЕТ

Като носиш тяло и душа

и прегръщаш единствения,

можеш ли да избегнеш раздялата?

Като присъстваш докрай и ставаш гъвкав,

можеш ли да бъдеш като новородено?

можеш ли да си неопетнен?

Като обичаш всички и управляваш страната,

можеш ли да си без способности?

Като отваряш и затваряш небесните врати,

можеш ли да играеш женската роля?

Като разбираш и откликваш на всички неща,

можеш ли да не правиш нищо?

Да раждаш и да отхранваш,

да носиш, ала да не притежаваш,

да работиш, без да получаваш похвали,

да водиш, но без да господствуваш,

ето това е Изначалната Добродетел.

ЕДИНАДЕСЕТ

Тридесет спици делят главината на колелото;

дупката в центъра ги прави полезни.

Направи съд от глината;

празнината вътре в него го прави полезен.

Избий врати и прозорци в стая;

дупките ги правят полезни.

Ето защо изгодата идва от онова, което го има;

полезността – от онова, което го няма.

ДВАНАДЕСЕТ

Петте цвята заслепяват окото.

Петте тона оглушават ухото.

Петте вкуса притъпяват вкуса.

Гонитбата и преследването подлудяват ума.

Ценните неща отклоняват от пътя.

Ето защо мъдрецът се води от онова,

което чувствува, а не от онова, което вижда.

Той оставя онова и избира това.

ТРИНАДЕСЕТ

Приемай неблагодарността с желание.

Приемай нещастието като състояние на човека.

Какво искаш да кажеш с

"Приемай неблагодарността с желание"?

Приеми незначителността си.

Загубата и печалбата да не те засягат.

Това се нарича

"да приемаш неблагодарността с желание".

Какво искаш да кажеш с

"Приемай нещастието като състояние на човека"?

Нещастието идва от това, че имаш тяло.

Без тяло може ли да има нещастие?

Предай се смирено;

тогава ще заслужиш доверието

да се грижиш за всичко.

Обичай света като самия себе си;

тогава наистина ще можеш

да се грижиш за всичко.

ЧЕТИРИНАДЕСЕТ

Виж, то не може да се види – то е отвъд формата.

Чуй, то не може да се чуе – то е отвъд звука.

Сграбчи го,

не можеш да го хванеш – то е неуловимо.

Тези три неща са неопределими;

Ето защо са обединени в едно.

Погледнато отгоре, не е светло;

Погледнато отдолу, не е тъмно;

Непрекъсвана нишка, неописуема.

Тя се връща към нищото.

Форма на безформеното,

образ на безобразното,

нарича се неопределима

и отвъд въображението.

Застани отпреде – няма начало.

Последвай я – няма край.

Остани с древното Дао,

движи се с днешното.

Познанието на древното изначалие

е самата същност на Дао.

ПЕТНАДЕСЕТ

Древните майстори са били крехки,

тайнствени, дълбоки, откликващи.

Дълбината на знанието им е бездънна.

Защото е бездънна,

можем само да опишем как изглеждат.

Наблюдателни като хора,

които прекосяват зимен поток.

Нащрек като хора, които усещат опасност.

Любезни като гости.

Като лед, тръгнал да се топи.

Прости като гладки дървени плочки.

Кухи като пещери.

Непроницаеми като кални локви.

Кой може тихо да изчака,

докато калта се уталожи?

Кой може да остане неподвижен,

докато настъпи времето да се действува?

Тези, които съблюдават Дао,

не търсят удовлетворение.

Като не търсят удовлетворение,

не се огъват пред желанието за промяна.

ШЕСТНАДЕСЕТ

Изпразни себе си от всичко.

Остави ума си да почива в покой.

Десетте хиляди неща се надигат и падат,

докато Азът наблюдава кръговрата им.

Те израстват и разцъфват,

и после се връщат към източника.

Връщането към източника е неподвижност –

това е пътя на природата.

Пътят на природата не се променя.

Да познаваш постоянството е проникновение.

Непознаването на постоянството води до беди.

Познанието на постоянството отваря съзнанието.

Щом съзнанието е отворено,

и сърцето ти ще се отвори.

С отворено сърце ще действуваш царствено.

Царствен, ще постигнеш божественото.

Божествен, ще останеш насаме с Дао.

Насаме с Дао – това е вечното.

И макар, че тялото загива,

Дао никога няма да умре.

СЕДЕМНАДЕСЕТ

Най-висшето е едва-едва познато на хората.

После идва онова, което те познават и обичат,

после онова, от което се страхуват,

после онова, което те презират.

Онзи, който не се доверява достатъчно,

няма да получи доверие.

Когато действията се извършват

без ненужни речи,

хората казват: "Направихме го!"

ОСЕМНАДЕСЕТ

Когато великото Дао е забравено,

се появява любезността и моралността.

Когато се породят

мъдростта и интелигентността,

започва голямото преструване.

Когато няма мир в семейството,

се появяват синовната обич и преданост.

Когато страната е объркана, в хаос,

идват верни властници.

ДЕВЕТНАДЕСЕТ

Откажи се от светостта, отречи се от мъдростта,

и ще бъде сто пъти по-добре за всеки.

Откажи се от любезността,

отречи се от моралността,

и хората ще преоткрият

синовната привързаност и обич.

Откажи се от находчивостта,

отречи се от изгодата,

и ще изчезнат престъпниците и крадците.

Това са само външни форми;

те не са достатъчни сами по себе си.

По-важно е

да видиш простотата,

да разбереш истинската си природа,

да отхвърлиш себичността

и да укротиш желанието.